Честит Великден !!!

Великден е най-големият празник за източноправославните християни. Празнува се в три последователни дни. Датата е подвижна в границите 4 април – 8 май. Определя се ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.

В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий” край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят писани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!” По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се разказва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и той!” В същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.
Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век.

В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.

Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. в Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил” или стръкове риган, бран по Еньовден. Пак там е използван и специален резец, „писалка” с восък и туткал. „Писалката” е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка. Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфични изображения. Естествено изписвачката никога не забравя да закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе“.

Броят на боядисваните яйца зависи от броя на членовете на семейството, а в селата – и от броя на кокошките носачки. Боядисвани са от 30-40 до 200 яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVIIвек един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.

Приемането на християнството от българите този голям църковен празник навлиза в бита на народа. Понеже Възкресението е свързано с пролетта, той става любим на много българи.

Според народните и църковни традиции подготовката за Великден започват още с началото на 40 дневните пости, но същинските приготовления започват едва седмица преди самия празник. Тази седмица се нарича Страстна неделя. През тази седмица строго се забранява всякаква домашната работа. Забранява се къпането. То е разрешено единствено в четвъртък и събота. Тогава се боядисват яйцата и се пекат козунаците.

На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Другите краски са дошли по-късно под влияние на Западн Европа. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него.

Яйцето като символ е познато още от древността. Много от древните жители на Египет, Месопотамия и Балканския полуостров са го възприемали като символ на началото. Според древните религиозни философии от яйцето води началото си светът. Не е случаен и вечния философски въпрос "кое по-напред е излязло – яйцето или кокошката ? “ На този въпрос и до ден днешен няма отговор.
Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност.

Приготовленията за празника Великден обаче не приключват с боядисването на яйца. Пак на Велики Четвъртък и Велика Събота се пече празничен обреден хляб, който се нарича козунак. В някои райони на страната той се нарича и количи. Този хляб се различава от обикновения. Първо заради продуктите от които се прави и второ самата формата на козунака е различна. За разлика от обикновения хляб козуначеното тесто се меси по-трудно. Естествено, че количито трябва да втасва повече. Обикновено козуначеното тесто трябва да се точи на конци и тогава да се плете. Познати са два вида козуначени плетки. Това са двойна и тройна плетка. Втасалото тесто се оплита на кръг и се пече. Като се опече се слага едно червено яйце в средата.

В по ново време освен обикновения плетен козунак се приготвя и тъй нареченото козуначено руло. Както в козунака, така и в рулото се слагат ядки и стафиди.

Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител.

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания— и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе “, на който се отговаря "Во истина възкресе “.

Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка.

Честит Великден на всички и Христос Воскресе !!!

» Честит Гергьовден !!!
» Честит 1 юни международният ден на детето!
» Честит 24 май Ден на славянската писменост и култура!!!