Къщата на Салваторе

- Така е -усмихнах се
- Но исках,да съм по-добра ,за теб.Смятах ,че за това не би ме искал,защото съм жестока и безмилостна,но това беше само маска ,Стефан,винаги съм криела, каква съм всъщност ,много ранима и чувствителна жена,която копнее да обича и да бъде обичана.

Не се чувствах добре , бях се уморил от всичко случващото се. Качих се горе , легнах на леглото , след малко и Катрин дойде , мислих си че ще продължи да се дразни с Карълайн.
- Не просто дойдох малко да си почна. - усмихнах се леко и я погледнах.

Не се бях още съблякла,когато той се присъедини и ме изненада приятно с една целувка,мислех ,че не е разбрал сигналите на тялото ми ,че искам ,да дойде,но се оказа ,че грешах.Захвърлих хавлията си и влязох под душа ,при него ,водата ни галеше. Хванах сапуна и минах по тялото му ,ако си мислеше,че той ще се къпе,беше сгрешил.Направих обилна пяна и го докосват със сапуна ,а като имаше достатъчно и с ръцете ,за да го изкъпя както си трябва.

Беше хубаво,да се гушкам със Стефан ,но се изправих.
- Хайде мили,да се поразходим ,може,да отидем в гората или другаде ? Какво ще кажеш ?- Вгледах се в него,надявайки,да се съгласи,не че не ми беше хубаво тук ,но дочувах от някъде Деймън и Елена ,които се целуваха прекалено шумно и не че имах нещо против,но пък ,ми развалиха спокойствието.

- Да разбирам,не се тревожи ,питай ,каквото те интересува.За обсебването не знам,много ,не и от дяволска лисица-усмихнах се.
- Но с каквото мога ще ти помогна,мага ,да пробвам,да вляза в съзнанието ти и да проверя,до колко си обсебен ,но може да те заболи,добре си помисли.-погалих нежно ръката му.

Притиснах го силно към мен.
- Не се тревожи,за мен Стефан ,аз ще се оправя,но не успях ,да разбера нищо,сякаш Шничи,ме блокира.-Опитах се да стана,но още бях замаяна.за това останах да лежа,на коленете му.

Събудих се от страшен шум ,скочих на бързо и слязох долу.Стефан трошеше ,всичко,което му попаднеше пред погледа,беше се захванал,с бутилките с кръв.Озовах се пред него и го спрях.Хванах ръцете му и го погледнах ,в очите ,бяха почти черни ,отново е обладан,но странно,не чувствах Шиничи или Мисао ,беше друго.Вгледах се в очите му,макар,че не бях свикнала,да ги виждам,в този цвят.
- Всичко е наред ,може да спреш.-Опита се да ме отмести ,но все още бях по-силната.