Къщата на Салваторе

Той просто се предаде и излезе,а се надявах ,да се поджавкаме още малко.Но имах,нужда от душ,качих се горе избрах си произволна стая и влязох ,да се изкъпя.Водата приятно охлади тялото ми,което беше горещо ,дали от спора или близостта му.Още чувствах устните му ,върху своите.Но на излизане ,се оказа,че няма чисти кърпи ,какво по-добро оправдание ,отново,да го видя ,при това както си бях чисто гола.Влязох без да чукам,той беше свалил тениската си и се приготвяше ,да се къпе ,може би.
- О, ти вече си готов -казах като се засмях.
- Жалко развали ми удоволствието ,аз,да те събличам.-Той ме гледаше ,много стреснато.
- Спокойно скъпи,шегувам се ,да ти се намира чиста кърпа ?

Затворих очи като се надявах утре да не я видя , да беше изчезнала някъде , защото всеки един ден с нея беше като кошмар за мен , сякаш най-лошите ми представи са се сбъднали. Дори и малката надежда в мен се стопяваше , знаех , че ще бъде тук и на другият ден , не се отказваше. След не дълго време заспах.

Стоеше неподвижна , гледахме филмът , но колкото и да гледах не схващах нищо , мислех само за две неща , за жаждата и за това , което щеше да се случи. Защо пък да не бъда щастлив Катрин ? Ами наистина се променеше ? Може би имаше надежда.Легнах на дивана и хванах ръката й , затворих очи.

- Вчера дойде у нас. Не сме спали заедно , беше само целувката. Съжалявам Деймън , когато най-после можеше да бъде както преди , аз те предадох. Но само кажи какво искаш , за да забравиш това , което си видял , знаеш , че ти си по-важен от нея и не искам отново да изгубя брат си - погледнах го , нуждаех се повече от него , отколкото от нея.

И Стефан и Деймън ,скочиха твърде импулсивно "Не си отваряй устата ! " -казах в умът ѝ,никой не ме гледаше,никой и не подозираше,само ние двете знаехме,че когато те заминаха,нямаше,как да им го върна и къде от скука,къде ,за отмъщение,бях я превърнала.Накарах я да пие насила от моята кръв и после и счупих врата.Защо не я убих,щеше да е по-лесно,не знаех,тя изглеждаше точно ,като мен и все едно щях ,да убия себе си.
- О ,Елена неочаквах ,пак да те видя-казах с широка ,усмивка,на уста.

Тя наля по още една чаша с кръв , точно от това имах нужда , бях толкова жаден и наранен , но май първото беше по-силно. И какво от това , че Елена ме заменяше , нали си имах Катрин , която уж обичаше само мен ? Тя дойде и ме прегърна , аз също я обгърнах силно.

Беше му много тежко ,не знаех,какво да направя ,за да облекча болката му.той легна и аз легнах до него ,нежно милва косата му и го гледах в очите.Тези прекрасни зелени бездни ,в които потъвах и се губех.Отпуснах главата си ,на гърдите му ,радвах се ,че вече не ме мразеше и гонеше.Но не бях щастлива и нямаше ,да съм ,не и докато той страдаше.

Стефан,все още не ми вярваше,въпреки всичко,което бях наравила и показала пред него.бях му разкрила най-големите си тайни ,мисли и копнежи,но си го бях заслужила и само времето, щеше да покаже,дали може,да ми вярва.Важното е ,че ме обичаше и че щеше,да си позволи,да се опита ,да ми повярва.
- Знам Стефан,но не се страхувам,вече нямам тайни от теб... -Освен една ,си помислих,но как щях,да му го кажа,това можеше,да развали всичко.

- Добър вечер - казах като се стараех да се усмихна , но не успях и отново се върнах към обичайната си смръщена физиономия. Мислих , че ще го преодолея да гледам Деймън и Елена , но това преди дори не беше се случвало в кошмарите ми. Болеше ме от това , което виждах и не можех да го прикрия. Ами ако това бяха игрички на Катрин да накара Деймън и Елена да са заедно, Или по-лошото , ако някой от Деймън или Катрин беше превърнал Елена , Деймън изглеждаше изненада , а Катрин радостна , което значеше , че е Катрин. Или не беше ? Стоях и гледах ,усетих как щях да откача и да й се нахвърля.
- Страхотна игра измисли този път право , а аз ти повярвах , че си се променила. - погледнах към Катрин и въздъхнах.

Определено не ми харесваше когато Катрин е права. Елена и Деймън още се лигавеха,отидох при тях и казах:
-Хайде стига вече много лигаво стана,пуснете се малко и да отидем да пием...
Това че завиждах бе едно на ръка но безумно мразех да скучая:
-Елена моля те!

Усмихнах се леко ,на думите му и също се отпуснах.Той ме беше гушнал и не ме пусна,дори ,след като заспа.Топлината му ,беше успокоителна ,а и аз бях толкова уморена.Бяхме се карали и почти си бях тръгнала,макар,че сама осъзнавах,че без него ,за мен живот нямаше.Заспях и съм спала до сутринта ,непрубудно,когато се събудих той вече бе буден и ме гледаше.
- Добор утро -казах и се усмихнах ,а устните ми потърсиха неговите,за да го поздравят ,както си трябва.

Стефан ме усети,като легнах до него,прегърна ме и ме целуна.Беше толкова нереално хубаво,заспах щастлива,в прегръдките му.Но сънят ,който ме споходи,беше изтрил приятното чувство.Клаус ме беше намерил и беше готов ,да ми откъсне главата,молех го ,но той беше непреклонен,от някъде се появи Ария ,но дори нейните две хиляди години,бях нищожни пред неговите десет хиляди ,а може и повече,поне за толкова знаех със сигурност.Събудих се и треперех,всичко беше сън,но чувството беше съвсем истинско ,сакаш се беше случило или предстоеше,да се случи...

Катрин се притесняваше от Клаус ,който вече знаех как да победим. След като си взе душ и аз си взех душ , облякохме се и слязохме долу да видим как е приятелката й Ария , беше симпатично момиче.

- Честно да ти кажа и на мен ми е жал за тях , не искам да съм това което съм. Сякаш се мисля за Бог аз определям кой да живее и кой не , а ако ги хипнотизирам , хората дори не си спомнят за мен. Как щях да живея аз ако някой триеше спомените ми ? Разбираш ли защо се чувствам виновен ? Знам , че това е природата ми , но искам да се боря с нея , докато мога.

Той ме целуваше ,толкова нежно и нямаше нецелунато или недокоснато място от жарките му устни.Проникна в мен и се задвижи бавно ,цялата се наелектризирах.Била съм с толкова ,много мъже през живота си.Но никой ,от тях ,не можеше ,дори да се сравни със Стефан.Той можеше да е див звяр ,или най-нежния и внимателен любовник и по двата начина ме побъркваше и разтърсваше.

Свършихме , а телата ни продължаваха да треперят , прегърнах я нежно , целунах я , а ръцете ми продължаваха да галят косите й.
- И аз теб Катрин ужасно много. - гледах я и се радвах на шанс , който Господ ми дава да бъда с нея.

- Не съм те променил аз , ти се промени сама , защото ме обичаш. Любовта ти към мен , те промени , защото осъзна , че да е правиш на егоистика и на безчувствена не е по-добре от това да си себе си , да мога да те опозная и да те заобичам истински и да сме заедно вечно. - усмихнах се.

Изпих кръвта , но половината остана по мен , Катрин започва да облизва кръвта , която беше по цялата ми уста.
- Не е от това , когато използвам онова нещо винаги ожаднявам , първият път убих няколко човек. - погледнах я.

- Стефан ,не ме моли,за това не искам ,да те боли,разбери,не мога да го понеса,да те гледам,как се гърчиш от болка.Така нараняваш и мен ,моля те ,не искай това.-Но той настоя ,нямаше какво да правя,влязох отново,отначало не виждах нищо ,но поне и той ,не се гърчеше,за това продължих.Тогава видях нещо,което ме потресе,излязох бързо и този път аз се строполих,на пода и треперех.

Прегърнах я силно и започнах да милва косите й.
- Съжалявам , че те накарах да видиш това , просто исках да разбера какво ще стане , повече няма да те карам да правиш това , обещавам ти. А и всичко е минало , няма за какво да се притесняваш , вече съм добре.

- Надявам се ,не и това -гушнах се по-силно в него.
- Ако вземе умът ти и те накара,да ме забравиш ,ще умра-усетих как очите ми се пълнят със сълзи,но нямаше да ги пролея.Не че не бях плакала и друг ,пред него,нямаше да плача,за нещо което не се е случило.

След като свършихме , още чувствах тръпките по тялото си.
- Добре. - целунах я и я вдигнах , след което я преместих в леглото , легнах до нея и я прегърнах , започнах леко да си играя с косата й , унесох се и заспах.

Не ги понасях , когато се дразнеха , виждах злобата в погледите им. А и със силата , която Шиничи ми даде , успявах да чувам и мислите им , колко жалко и смешно бяха като деца. Отново стана така , както с Клаус само , че този път накарах и двамата да припаднат , дано се опомнеха поне малко.

Не можех да повярвам ,на очите си ,а и Стефан беше не по-малко объркан от мен.Изведнъж ,панталона му се разпра,за ад пробие пътя,на опашка ,докато се чудехме ,какво става,порасна още една и още ,докато се усетим Стефан се беше сдобил с девет пухкави опашки.не можех да повярвам.
- Стефан ,ако е това ,което си мисля Мисао те е превърнала,в демон -лисица,след като отпи от кръвта ѝ.

Разбирах го ,тя му беше дала,всички тези сили,без изобщо ,да ги иска ,но все пак ,можеше ,ли сам,да ги овладее,напълно.
- Знам Стефан,тя излъга много ,но не можеш да отречеш,че въпреки,че не си ги искал,силите ,ще са ти от полза.-Целунах го нежно.
- Замисли се ,над това ,няма ли да изтърпиш,дразнещото ѝ присъствие,ако можеш веднъж завинаги ,да разкараш и нея и братчето ѝ ?

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията