Тъмната страна на Ангелите

Ангелите традиционно се считат за духовни създания, заемащи междинно положение между Бога и хората. Те се явяват най-вече като вестители, въпреки че тяхната дейност не се изчерпва само и единствено с това. Появили се в зороастризма, ангелите са широко представени в юдаизма, християнството и исляма, където Бог е толкова високо, че самият той не се намесва в мирските дела,докато по-рано, в политеизма боговете и богините често се явяват на хората лично, за да им предадат послание.
·Ангелите за пръв път се появяват в зороастризма - най-ранната монотеистична религия. Зороастризма проповядва първенство на един бог - Ахура Мазда, другите божества от политеистичния пантеон били сведени до нивото на агенти на върховното божество, т.е. до ангели. Освен това някои от боговете били трансформирани в демони.
Главни сред зороастрийските ангели са Amesha Spenta (Светите безсмъртни):
Воху Мана - Здравомислие
Армайти - Хармония
Амеретат - Безсмъртие
Аша - Истина
Хаурватат - Разцвет
Хшатра - Власт
Сараоша- Почит
На тези архангели на светлината съответстват злите слуги на Ариман (врагът на Ахура Мазда), така както Друдж (Лъжа) е пълна противоположност на Аша.
Обособил се е и по-нов клас ангели - йазатас (Пълни с възхищение). С течение на времето тяхната роля нараства и като че ли започват да изместват главното божество. Предводител на йазатас е Митра - бог-ангел на светлината и истината, посредник между земята и небето, защитник и съдия на този свят. Други нови ангели отчетливо напомняли старите богове от индоевропейския пантеон - Вайу - владетел на ветровете, Хаома, Ардвисура Анахита и др.
Още една група ангелически същества са фарваши. Първоначално са били духове на предците, но постепенно се развили в пазители на душите, явяващи се както човешки, така и божествени създания.

Под влияние на доктрината на зороастризма за непрестанната борба на доброто и злото, на добри и зли ангели, били създадени нови истории. Въпреки че не са канонизирани, в християнството и исляма те придобиват голямо значение.
Най-известната от легендите, обяснява падението на ангелите с небесна война. На втория ден от съзиданието, Луцифер се провъзгласява за богоравен и оглавява въстание на ангелите против небесния ред. Победен от архангел Михаил, той е изгонен от небесата, като отвежда със себе си близо 1/3 от ангелския легион в Ада, но дори и оттам те продължават да воюват против бога, като се опитват да разрушат света.
В “Книга на Енох” се посочва друга версия. Според историята в нея причина за падението е, че ангелите-наблюдатели (григори), “синовете божии възжелали дъщерите човешки”. Женели се за простосмъртни, учели ги на магия и други забранени изкуства. От тази връзка се родили чудовощните великани - нефилими.
·Християнството възприема своите ангели от юдаизма. Те постепенно заемат толкова важно място, че някои от ранните църковни съвети били обезпокоени от толкова ревностно почитане на ангелите, което затъмнява предаността към самия бог. Може би по тази причина не е постигнато съгласие относно това, кои са най-висшите сред ангелите. Има съгласие относно три архангела - Михаил, Гавриил и Рафаил, сред останалите - възможни са Уриел, Метатрон, Разиел, Узиел.
Към възможните причини за падението на ангелите се прибавят още две. Едната засяга “сянката на бога”, където Дявол се явява тъмната страна на бога, която постепенно се превръща в самостоятелно същество със собствена свободна воля. Втората е изложена от Ориген (185-254г.), според когото ангелите са имали свободна воля и някои от тях постепенно се отдалечавали от първичния източник (Бога). Тези, които са се спуснали прекалено ниско придобили човешки тела, а тези, които се отдалечили повече от всички, станали демони.

Когато,според древната леденда Луцифер организира бунта на небесата той, привлича на своя страна някои от най-могъщите ангели,пресърнали се в херцози на Ада:

* Велзевул - след изгонването си от небесата той се научава да съблазнява хората с гордост и честолюбие. Наричан “Повелителя на мухите”, той често се явявал в образа на облак мухи. Според едно предание чрез мухите изпраща чума в Ханаан.
* Левиатан - приел облика на чудовищен морски змей, има власт над водните пространства, причинител на морските бури.
* Бегемот - изобразяван като слон с огромен кръгъл корем. Ръководител на пировете в Ада. Може да предизвиква земетресения.
* Асмодей - демон на похотта и разврата. Изобразяван е яздещ дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с петелски крака.
* Асгарот - изобразяван също яздещ дракон, но с една глава. В лявата си ръка държи пепелянка. Пазител на адската съкровищница.
* Велиар - според някои легенди е бил носител на злото още преди бунта на Луцифер. Според същите, може би той се е криел под образа на змията, изкушила Адам и Ева в райската градина. След изгонването си от небесата се превръща в демон на лъжата.

Демони са отговорни за разпространението на седемте смъртни гряха. Според Петер Бинсфелд, немски авторитет в областта на магията от 16в.
за Гордостта е отговорен Луцифер
за Скъперничеството - Мамон
за Сластолюбието - Асмодей
за Чревоугодието - Велзевул
за Завистта - Левиатан
за Леността - Белфегор