Малкия слънчев остров

Техану и Анабет избраха това място, защото идеята за "слънчев" ги привличаше повече от всичко точно сега. Техану премина през машината на времето и се строполи на брега. Излегна се на пясъка да си почине. Сиймо легна до нея и започна да ближе раните си. Той беше вълк така че скоро щеше да му минат, но Техану се притесняваше за свойте. Реши да полежи на плажа, да се изкъпе - това щеше да я охлади, пък и да върне силите на Анабет - после да се разходи и да се заеме с превързване на раните си. После отпусна глава на пясъка и затвори очи.
- Анабет напомни ми следващия път да не идвам с теб в Тъмния свят-елфата се засмя.

-Какво???Не мога сама да срутя дървета на няколко мили и в това време да накарам стара срутена бакачка да избухне едновременно!!!- Направи се на възмутена тя след което и тя се засмя но усмивката й помръкна.
-не мисля че онази е мъртва.......-

-И какво? Тук сме в безопастност, пък и сме на наша територия. Искаш ли да поплуваме. Ще приема това за да.
Техану се усмихна и свали мръсните си дрехи. Трябваше да се изкъпе, пък и винаги беше обичала водата. Анабет също се съблече и дойде при нея. Двете плуваха около брега, състезаваха се (макар че беше доста безсмислено, предвид факта че Посейдон е бещата на Анабет) гмуркаха се и си играеха със Сиймо. Беше толкова забавно и коренно различно от вечерта прекарана в тъмния свят. Техану започна да и се струва че е сънувала , но раните и доказваха обратното. Тя взе дрехите си и ги изпра. После ге разтла на пясъка и легна до тях да изсъхне.
- Анабет, какво планираш за следващото ни пътешествие - попита момичето почти на шега.

Тя се усмихна злобно и техану съжали че е попитала...
-смятам да разбъзикам боговете.....определен за сега е Хефест..има да му го връщам! Аа после Аполон! днес щеше да ни изпепели! ще видиш ще бъде много забавно!!!- В небето оттекна гръм който не спря докато Анабет не се разкрещя:
-ДЪЛЖИШ МИ ГО!!!!-
И небето пак се проясн Д: анабет се усмихна шероко на застиналата Техану :Д

Ммм, Техану май си беше намерила грешната компания. Всъщност Анабет беше доста симпатична и имаше уникален приключенски дух, който по скромното мнение на елфата, щеше да я обие някой ден. Техану нямаше представа какво е намислила и как ще се базика с боговете, но беше решила да участва. Сега обаче имаше по-сериозни проблеми.
-Хайде да обиколим местенцето и да намерим билки. Разбирам горе-долу от лечителсто, а мойте рани трябва да се превържат.
Техану се облече и тръгна бавно наслаждавайки се на слънцето, докато си говореше с Анабет.

Тя я последва като си играеше с водата във въздуха и се правеше че слуша но всъщност тя изобразяваше с водата план....
беше изобразено тя и Техану в работилница как я карат да избухне....
а после се виждаше че това е вулкан

Техану погледна водата. Ако направеше нещо такова я чакаха много проблеми. Пък и тя нямаше нищо против който и да е бог.
- Знаеш ли какво ми е прави Анабет. Искам да си почина за известно време от всичко и да си прекарам добре тук, в светлия свят. Да пообиколя, да овладея способностите си, древния език, да се науча да използвам магия. Искам да си почена от битките. Може би да се запозная с някой симпатичен.......... за предпочитане не вампир - момичето се ухили. Анабет все още не я слушаше, но какво да се прави. Техану откри билки, почисти и превърза раната на рамото си.
- Може да отидем да напазаруваме, да отидем до мола. Такива неща, какво ще кажеш?

анабет само кимаше и ходеше след Техану но после изспусна водата и каза:
-Искала ли си някога да имаш лятящи кецове?АААА кажи? знам че искаш!-....или не..... Можев да съм палава но втори чифх ще бъде малко гадно но по скоро.....-
Тя се затича на някъде....после се спря и каза:- Имаш ли....не.....-Тя се спусна под водата и след малко излезе с прясно месо...Запали огън и хвърли месото като погледна към небето...после занарежда на старогръцки...... След малко огънят се възпламени..стана лилав..после вронзов ии загасна като остави само едни кецове с крила....

Техану се отказа. Анабет просто нямаше желание да сподели с нея шантавите си идея. А летящи кецове тя не искаше. Всъщност единственото което и се правеше сега беше да се наспи. Все пак седна до Анабет край огъня. Беше се отказала да симулира разговор след като се беше уверила че е напълно безмислено. Сигурно и дърветата я слушаха по-внимателно отколкото Анабет. Тя беше завладяна от бъзикане с боговете, летящите кецове на Хермес и тем подобни. Техану седна тихо край огъня и зачака приятелката и да заговори.

Анабет разбра какво става и заговори.....да в мола че е добра идея....но ще отидем там с кецовете! ии после дълго и широко започна да обсъжда и да размишлява над това което техану бе казала...... После легна уморено и веднага заспа като накара водата да подаде кецовете на преятелката й.Искаше да и покаже че е слушала...

Техану слушаше вяло нещо за кецовете. После Анабет каза "да, можем да отидем до мола" и Техану се ококори. Нима приятелката и беше слушала. Много странно. После Анабет обсъжда надълго и широко думите ипри което Техану наистина се убеди че е слушала. Вече се свечеряваше и двете бяха доста уморени. Анабет легна подавайки и някакви кецове, а да летящите кецове на Хермес. Тоест според митологията сандали, но това беше съвременния святвсе пак. Техану ги вдигна и ги огледа. От разговора с приятелката си беше останала с впечатлението че и Анабет има един чифт, а тя винаги беше си мислила че такива има само едни единствени. Не че доскоро знаеше че изобщо съществува и един чифт. Тя ги остави до раницата на Анабет, която вече беше почти напълно заспала. Не че не и се летеше, всъщност напротив много и се летеще, но кецовете с крилца не бяха точно превозното средство за нея. Пък и тя, случаен елф, не можеше да носи просто така някой от атрибутите на боговете. Техану легна и затвори очи, катодълго си говори с Сиймо за изминалия ден преди да заспи.

На сутринта Анабет се събуди...видя че техану още спеше и отиде да намери храна......Влезе в морето и изкара рибаслед което я изчисти и изпече......После намери портокали навътре в гората и направи сок в водни чаши...след което изчака техану да се събуди...

Когато Техану се събуди анабет я нямаше. За сметка на това две риби се печаха на огъня. Елфата разбра че приятелката и е тръгнала да търси храна. Реши че ще е най-добре да остане край огъня защото ако и тя тръгнеше нищо чудно да се търсят една друга, а да не се намерят до края на деня. Сиймо си играеше наблизо с някакво птиче, гонеше го, подскачаше за да го хване, но всеки път неуспешно. Техану отиде при него.
- Сиймо видя ли Анабет като ставаше тази сутрин?
Вълчето обясни че е хванала риба, запалила е огън и я е оставила да се пече докато потърси плодове в гората. Предположи че ще се върне скоро. Докато те говориха птичето кацна на рамото на Техану и запя тиха песничка. Техану му се усмихна. Тя беше горски елф така че животните рядко се страхуваха от нея. Започна да пее заедно с птичето. Мелодийката беше нежна и едновременно жизнерадостна, ту бавна, ту бърза. Вълчето се заслуша започна да вие радостно, а после заподскача наоколо, танцувайки. Елфата също се завъртя и затанцува леко и красиво на брега.
В това време Анебет се зададе откъм гората. Техану я видя и спря да пее и танцува,птичето също замлъкна - то не вярваше на Анабет, колкото вярваше на елфата.
- Анабет доброутро. Май си ме изпреварила със закуската - момичето се усмихна весело.

-добро утро данода не съм те събудила аз хайде да хапнем!
след което момичето взе една от петте риби и я метна в огъня
той се разпламтя и утихна.......после метна някакво месо
на Сиймо и седнакрай огъня........Хапна истана да се измие....
по слоро нейното измиване стана цяло плуване но това не й пречеше....

Техану я гледаше как плува и дояждаше втората си риба. Сиймо също ядеше половин риба, след като беше приключил с месото си. Анабет беше най-добрата плувкиня която елфата беше виждала. Плуваше грациозно като делфин и същевременно бързо като акула. Беше много вълнуващо само да я гледаш и още повече да плуваш до нея.
Техану остави костите от рибата и изпи портокаловия си сок. Не и се стоеше на едно място, а отдавна не беше се разхождала в гората, от прекалено отдавна. Стана и се приближи до водата.
-Хей, Анабет ще отида да се разходя. Ще дойдеш ли?

Анабет излезе от водата тя се стече по раменете й и се върна в океана
След което взе малко вода във въздуха за изпът и тръгнаха..........Не разбираше как може да харесва толкова природата....не че тя не я харесваше де......Техану и напомняше за нимфите....ии за самата себе си...Не можеше дълго без природата си.....в кръвта им беше.....След малко срещнаха някакви огромни красиви птици който приклекнаха в знак КАЧИ СЕЕ!!!
анабет цялата пребледня..

Техану не беше виждала такива птици преди. Макар че малко и напомняха на скалните орли от родния и край. момичето приближи птиците, без изобщо да забелязва пребледнялото изражение на Анабет. По-едрата птица наведе глава за да бъде погалена. Елфата и се усмихна и прокара ръка по главата и. Перата на птиците бяха с нетипично ярки нюанси на жълто, червено и оранжево. Сиймо също приближи птиците и ги подуши. По-принцип вълците би трябвало да се страхуват, но покрай елфата Сиймо се беше научил да общува със всички животни. Техану заобиколи птицата и прекара крак над тялото и. Беше яздила коне, дори диви, веднъж язди горска мечка което си беше интересно изживяване, но никога птици. Но винаги има първи път, нали?!? Хвана се за перата на врата му, които бяха по-гъсти и по-дълги.
-Хайде Анабет, качвай се. Ти повика делфини във водата за да играят с нас, а сега аз ще те повозя.
Сиймо скочи на гърба на птицата, пред Техану.Внимаваше да не нарани животното, затова стоеше малко сковано. Птицата разпери криле и се приготви да излети.

Анабет стоеше и не помръдваше.....Амиии нееее благодаря.......азз предпочитаммммм на земята....
В галава й: ПРЕДПОЧИТАМ ДА ПАДНА В ТАРТАР ОТКОЛКОТО ТОВА!!!!-
Но после реши да не показва че се страхува.... помоли се на посейдон акосе случи това от което се опасяваше поне да падне в морето и там да умре и после се качи на прицата като я погали....

Техану изведнъж се сети. Та то си беше очевидно. Анабет беше дъщеря на Посейдон и затова се страхуваше да не разгневи Зевс навлизайки в територията му - небето. Все пак си беше смелост да се качи изобщо при тези обстоятелства. Техану се наведе напред и прошепна на птицата да лети ниско. Колкото по-високо бяха, толкова по-опасно беше за Анабет. Ако летяха над земята намяше проблем.
Техану се отпусна на гърба на птицата. Това беше начин по който би се движила, далеч по-привлекателна от кецовете. Изведнъж и хрумна, ако анабет не биваше да лети, тогава как използваше кецовете???
-Анабет, летяла ли си с кецовете, защото предвид роднинските ти връзки със Зевс.........
Техану не довърши. Беше и неудобно да разпитва приятелката си по този начин.

Тя я погледна учудено сякаш тя самата никога не се беше сещала за това.
-ами да летяла съм но никога не съм го помисляла защото не е високо..Верояятно Зевс си е мислел че е хермес и не е обръщал много внимание..Той все лети насам натам....Ии споко питай ме каквото искаш не съм от тези типове дето като ги подсетиш и навеждат глава и почват да реват!- След което и се усмихна гордо и погледна към небето с усмивка

Техану и се усмихна, по-скоро по навик.
-Е, тогава да се надяваме че за Зевс това са си просто птички, без никакви Анабет и Техану на гърбовете им- елфата се усмихна.
Прелетяха над няколко хълма, обсипани със зеленина, после покрай един по висок връх.
-Планина ли е това?Висока ли е? - Техану попита птиците с интерес. С удоволствие би полетяла още малко но с още по-голямо би повървяла из горите. Птиците и обясниха че това е орловата планина, където живеят те. Върхът не бил много висок, около 3000 метра, като в по-голямата му част имало гъсти гори.
-Добре тогава, да спрем тук-тя посочи малка полянка под тях. -Ние ще вървим сами. Благодариим за превоза, беше страхотно.
Техану погали птичките и те полетяха към гнездата си, някаде на върха.

анабет слезе и измърмори под носа си:
-Ще видим когато отидем под вода как аз ще си говоря с делфините.......-
След което тя се затича преобрази гривната си в щит качи се на него и се спусна по един огромен хълм пълен с глухарчета.....Навсякъде се разлетяха пухчета...Ся скочи преди края после за завършек на грандиозното шоу и за да си изфука се завъртя на 360 градуса като допря щита до приклекналите си крата и образува топка..като броненосец който се сгъва и се върти...след което пребра щита разпери ръце и крака във въздуха и с щастлива усмивка се спусна надолу към глухарчетата и потъна там след което не се показа......Шоуто беше сякъш във вода...

Техану се усмихна и и извика "Браво!". Шоуто си го биваше макар че Анабет го направи само за да се изфука. Сиймо се изхили, предавайки и думите на Анабетт като слязоха от птиците. За жалост на приятелката и обаче, Техану се разбираше горе-долу и с някой морски създания, осовено бозайници като делфина. На Техану също и се прииска да се изфука, само за да не остане по-назад, но нямаше шит, нито нещо подобно. не какви глупости се мислеше, тя нямаше да прави нещо само за да се фука, никога не беше. Поклати глава и тръгна към планината.
-Хайде Анабет, нали не мислиш че ще останем тук.Трябва да сме се качили до утре. Да не губим време.

Анабет се намръщи...Очакваше и техану да направи нещо...Всъщност само завъртането беше фукане другото беше по скоро чувство за свобода......Тя тръгна след преятелката си като си мърмореше нещо под носа.....След малко и писна да ходи и се тросна на земята като затвори очи......