Портал към Земята

Анабет пристъпила крачка напред....Погледнала Земята и затайла дъх.....Всичката тази вода сякаш се отразяваше в очите й и бошуваше в тях сякаш искаше да се освободи или е готова да нападне но тя се успокой.....Като всеки друг полубог анабет не можеше да стой неподвижно и една секунда...Все трябваше да прави нещо , рядко се уморяваше...Но нейната страст беше битките така , че тя си помисли как да се сдържа да не нападне хората и премина през портала заслепена от чак до тук чуващия се само за нея сблъсък на окена и скалите многобройно пъти

Техану пристъпи до Анабет. Усети вълнението и при вида на океаните и моретата. И тя самата се вълнуваше. Никога не бе напускала своя свят, но пък по-добре късно отколкото никога. Погледна сиянието в далечината. Зелените и очи присветнаха и потъмняха леко, докосна ушите си и ги усети кръгли и гладки, а не заострени както обикновено. Трансформираше се за да се появи на земята в нормален вид. Направи стъпка напред, втора и в следващия миг светът се промени......

анабет стигна до тук с пегаса си.До колкото беше разбрала в писмото целта им беше на земята в студените северни части.......Тя литна бързо с пегаса си и се озова на толкова топло място че ако беше простосмъртна щеше да припадне.....после изчака Техану и заедно полетяха към (на)север....

Техану се появи със значително закъснение. Видя как Анабет изчезва към Земята и побърза да я настигне. Пегасът и Арен летеше стремглаво напред. Вихърът ги прехвърли през порталът и топълия бриз духна в лицето и. Намираха се някъде в топлите пояси, значи имаше много път за извървяване.....

Исках малко да видя земята и това определено трябваше да стане сега. Можех да се поява веднага но реших да ползвам стария добър начин. Щях да се правя на човек. Така де,щях да бъда до някъде примерен,като се надявах да не засека онзи ангел,защото щеше да има голями неприятности.
Може би щях да ида в Италия,щеше да е хубаво. Тръгнах,като скоро се озовах там където исках.

Запътих се към Земята. От няколко седмици не бях стъпвала на това място. И от още толкова не се бях хранила. Което, разбира се, беше проблем. Една сукуба трябва да се храни, както всяко нормално същество във Вселената. Вярно, нашата храна беше малко по - особена, но какво от това. Беше храна. Пристъпих напред към портала. Скоро щях да съм на място, в което имаше много храна. Коремът ми закъркори. Усмихнах се.