Ресторант "Неапол"

Ресторант "Неапол" предлага изтънчени менюта в изискана атмосфера.Панорамната градина ,притежава открит басейн и разкрива ,разкошна гледка ,към морето.

Отидох в ресторанта и го зачаках. Какво друго ми оставаше ? Не бяхме се виждали от доста време зареди работата , неговата и моята. Понякога се чудех дали въобще връзката ни ще изтрае още дълго или бяхме заедно само , за да парадираме един с друг.

Закъснявах мразех ,да го правя.Точноста беше всичко ,но имаше ,ужасно задръстване и псувах като побъркан ,не я бях виждал от няколко месеца и ми липсваше ужасно.Най-сетне бях тук ,в това красиво място ,с най-красивата жена.Бях минал и купил букет със сто и една червени рози ,знаех,колко ги обича,а обичах да я правя щастлива.Цялото заведение ,беше запазено само за нас,за да сме сами и да си говоирм спокойно.Ето видях я стоеше на една от масите ,ослепителна както винаги.Затичах се и я грабнах от стола и я завъртях,дългите ѝ крака бутнаха някакви вази ,от съседната маса,но нямаше,значение ,за мен.Целунах я страстно ,като я оставих без дъх.
- Толкова ми липсваше ,цвете мое -поднесох ѝ букета.

Видях го да идва , беше донесал и рози , много рози. Чудех се дали наистина му липсвах или просто го правеше така , колкото да мине номера. Отвърнах му и седнахме на масата.
- Благодаря ти - усмихнах се. - И ти ми липсваше. Има ли нещо ново в бизнеса ?

Усмихнах ѝ се ,тя не знаеше,за това я бях и поканил да се видим точно тук ,за да го отпразнуваме.
- Вече съм глава на фамилията,след като татко изчезна ,писах ти за това.-Обърнах се към близко стоящия сервитьор.
- Донесете шанпанско,имаме повод ,да празнуваме.-Усмихнах ѝ се имах чувството ,че всеки път ,ставаше,все по-красива.
- Ами с теб любима ,какво ново,гледах ревютото ти в Париж,направо ги разби.Но после не можах,да следя кариерата ти,заради развилите се ,обстоятелства.

- Много се радвам за теб , знам че отдавна го искаше - усмихнах се и леко хванах ръката му. Беше ми липсвал , поне това можех да кажа с ръка на сърцето. Но непрестаната ни работа ни пречеше да сме заедно.
- При мен обичайното снимки , ревюта , но мисля да си взема почивка за малко.

- Страхотно,може да отиден най-сетне на това околосветско пътешествие ,за което мечтаехме.Мисля,че ще се справят и без мен ,за известно време-усмихнах ѝ се,донесоха шампанското и ни наляха в чашите.
- За нас любима моя -вдигнах тост и ударих чашата си, в нейната,отпихме ,да това беше най-доброто шампанско в околността.Ето защо винаги избирах най-добрите ресторанти.

- Да това е добра идея , но ако не можеш просто ще идвам с теб , там където трябва - ударихме чашите си и отпихме от шампанското. Беше толкова добро , винаги знаеше какво да избере и как да направи нещата хубави. Беше винаги пълен с идей , ето защо го обичах. Погледнах го и му се усмихнах.

- Ще мога Адриана ,този път ще мога ,обещавам ти.-Хванах нежно ръката ѝ ,в този момент ни поднесоха основното ястие ,пуснах я макар,че не исках,но тя трябваше,да се нахрани.Бях поръчал любимото и ястие и видях ,как светнаха очите ѝ.Моето красиво момиче,нямаше друга ,като нея ,толкова елегантна и стилна.Дори като се хранеше ,го правеше с грация ,обичах да я гледам и така се бях прехласнал,че яденето ми щеше да истине.

- Радвам се - погледнах го и донесоха основното ястие. Започнах да ям , беше любимото ми. А той не спираше да ме гледа.
- Хайде яж. - усмихнах се. Щом толкова му липсвах и не спираше да ме гледа като се видим , защо не измислихме решение , за да сме заедно постоянно ?

- Ще хапна -усмихнах ѝ се и започнах да се храня и аз.но не спирах да мисля,за нея ,как беше толкова близо ,до мен ,но всъщност толкова далече ,исках,да я докосна ,не бях я виждал толкова дълго и сега исках,да не спра,да я галя.Моето момиче,толкова неземно красиво.
- Обичам те -ѝ прошепнах съвсем леко,но тя знаеше,колко трудно, изричах тези думи.Но сега ги чувствах и сърцето ми преливаше ,от тази обич ,към нея.

Гледах го и се чудех какво му се въртеше в главата му , какво си мислеше точно сега. Спомням си как преди искаме да сме семейство и да имаме семейство , а сега бяхме толкова далеч един от друг. Погледнах го й му се усмихнах леко , знаех колко е трудно да каже това.
- И аз теб.

Нахранихме се и бях благодарен ,че бяхме сами станах и я нацелувах,не можех да чакам,гушнах я и я допрях до сърцито си,беше толкова лекичка и мъничка.Моята кралица ,щях,да я даря с много щастие.
- Чаках ,десерта,но не мога не издържам,омръзна ми ,да се разделя ме.Стани моя съпруга Адриана и нека сме заедно ,докато смъртта ни раздели.-поднесох и пръстен в кутийка и без да дочакам,отговорът и го сложих ,на ръката.

След като се нахранихме започнахме да се целуваме и прегръщаме.Личеше си колкос и бяхме липсвали. После той направи нещо , което не очаквах , предложи ми брак. Той просто не беше такъв , смятах че винаги ще си я караме така. Усмихнах се и го целунах продължително.
- Разбира се , че ще стана.

Продължих,да я прегръщам.Не исках,да я пусна ,ако не беше моето момиче ,бих я обладал още тук ,такава нужда имах от нея.Но не вървеше ,въпреки че сервитьорите ,бяха попаднали в дън земя,точно както ми, бяха обещали.Не ставаше,наложих си ,да се укротя и се задоволих само ,да я целувам,макар,че ми беше адски трудно.
- Прекрасна си ,ти избери кога и къде ,да се венчаем ,но знай,че искам ,да е възможно ,по-скоро.

Продължих да го гледам и да го прегръщам и целувам. Понякога просто имах нужда от него за малко , а го нямаше , но сега щяхме да сме заедно. Имахме достатъчно пари , бяхме повече от неприлично богати , можех да си позволя да се откажа от кариерата зареди него.
- Добре , ще помисля и възможно най-скоро ще реша.

Сърцето ми преливаше от щастие ,най-сетне получих всичко ,което исках.Бях главата на Фамилията и щях,да се оженя ,за момичето на мечтите си.Тя винаги е била ,до мен и когато ,не бях толкова влиятелен,бяхме се запознали ,на улицата,бях минал с джипа и изпръскал новата и рокля,беше ме зашлевила и нарекла -простак.Какво смело момиче само ,аз я бях поканил на вечеря,като извинение и още в тази нощ бях спечелил сърцето ѝ,както и тя моето.Донесоха ни и десерта и с това прекъснаха хубавите ми спомени и ме върнаха на земята.Тя ме гледаше,можех,да се удавя в очите ѝ.

Радвах се , че най-после той беше направил тази крачка и с него щяхме да се оженим. От толкова време бяхме заедно , бяхме се виждали всякак , бяхме един до друг в най-трудните си моменти , винаги си помагахме с каквото можем и беше единственият , който бях заобичала. Дойде десертат , но аз не можех да спра да го гледам.

Вече не бях гладен ,можех,да се храня ,само като я гледам ,но опитах тортата ,която ни бяха поднесли ,след което я нахраних и нея.Не, че си нямаше парче и пред нея ,но беше много сладко,да го направя.Телефонът ми звънна и развали момента или поне се опита,дори ,не погледнах кой е ,щяха да се оправят и за малко без мен.Сега важна бе тя ,бъдещата ми съпруга.

Той започна да ме храни с тортата както и аз него. Беше толкова красив , телефонът му звънна , но той дори не му обърна внимание , но ако беше наистина нещо важно ? Не исках аз да бъда причината , за да се провали нещо.
- Вдигни , може да е нещо важно. Имаме много време на разположение. - усмихнах се.

- Ще се оправят бе мен ,спокойно има много хора,на които мога ,да разчитам-усмихнах ѝ се.
- Хайде скъпа,да тръгваме и да отидем някъде ,където да сме само двамата.-Палаво ѝ намигнах.Но за нейно успокоение ,все пак погледнах телефона си и бях получил смс. "Всичко е наред шефе,не се тревожи,сделката беше успешна завладяхме и американския пазар"-усмихнах се ,това беше страхотна новина.Показах ѝ съобщенето ,нищо ,никога ,не криех от нея.

Кимнах и се изправих от масата. Видях смс и се усмихнах леко.
- Честито. - радвах се , че толкова му върви и засега нямаше проблеми , защото ако имаше може би щеше да бъде застрашен дори животът му. За това исках да сме възможно най-много време заедно , защото един ден можех да бъда без него и да съжелявам за това , което съм пропуснала.

» Ресторант