Реката на сълзите

Реката е буйна и красива и много от нощните същества и` се наслаждават .Наричат я така ,защото има легенда според която всяка пролята сълза от болка се събира в тази река ,Смята се за дяволско и прокълнато място и е любима на тъмните магьосници и черните вещици ,поради изключително силната черна магия на водата и.Вярват че дори една капка от нея смесена с мощно заклинание може да отнема безсмъртието и дори живота .

- Накъдето ни видят очите ,само по далече от тук !-казах и го дръпнах ,за ръката,затичахме се колко по-бързо се махнехме ,толкова по-добре.Стигнах ме,някаква тъмна река ,можех да усетя ,че не бе обикновена,но в този свят ,какво ли беше ?
- Май не е най-подходящото място ,но поне е тихо-казах и се усмихнах ,седнах на брега и се загледах ,във водата,която беше почти черна.
- Не бих се изкъпала вътре ,за нищо на света,плаши ме.

Отидохме до някаква река , не изглеждаше на проста и обикновенна река , сякаш в нея имаше нещо. Седнах до Катрин и се загледах в реката.
- Сякаш има нещо тук , не знаем. Прекалено е тихо , дори малко плашещо. - докоснах водата с ръката си.

- Да но е красиво-наблюдавах бурната река ,която заплашваше всеки момент да прелее.тогава Стефан я докосна ,скочих бързо ,за да го отдръпна,но нищо не му стана ,явно ,че си беше просто вода.Но в този миг в главата ми нахлуха картини.Някакви мъже и жени стояха тук и нареждаха думи,на непознат език . Взимаха вода и изричаха заклинания,водата моментално се превръщаше в кръв.След това пояха жадни вампири,които просто се превърнаха пред очите им в прах.Изтръпнах при гледката,а Стефан ме гледаше ,явно беше уловил ,че съм изпаднала в транс.Тогава един от мъжете свали качулката и показа лицето си.
- Неее - изпищях,Стефан ме гледаше объркано ,хванах главата му и му предадох картините.
- Клаус ,бил е тук !-казах ,след което избухнах в неконтралируем плач.

Докосвах водата , беше студена и сякаш по цялото ми тяло ме побиха тръпки. После погледнах Катрин , тя започна да плаче , прегърнах я силно и я погледнах.
- Успокой се това е било преди много време , Клаус го няма , казвам ти , няма го.

Прегърнах го силно ,но можех да почувствам,как е бил тук
- Той е приготвил от тази магия за мен,ще ме превърне в прах.Защо какво толкова му сторих ,просто спасих ,живота си.На никой не навредих.-Продължаваха сълзи ,да се стичат от очите ми,но вече плачът ми беше,без гласен.Прегръдката,на Стефан ми действаше успокояващо.

Триех сълзите й и я гледах.
- Не е направил магията за теб , ако искаше да те убие отдавна да си мъртва , Клаус нямаше да си играе чак толкова за теб и да прави от магият. - взех от водата в шепи и отпих от нея.
- Ето виждаш ли всичко е наред , Клаус го няма , не те преследва вече , отказал се е , не се притеснявай , щом съм тук ще оправя всичко. -отново я прегърнах.

Не исках,да го пускам ,бях разстроена ,знаех,че Клаус не се е и никога нямаше,да се откаже,докато не ме види мъртва.Прегръщах го силно и постепенно,съвсем се успокоих.
- Съжалявам,че трябваше,да ме видиш така,но не знаеш какво почувствах.

Продължих да я прегръщам и леко да я милвам по косата. Не исках да се чувства така , исках да е щастлива.
- Не трябва да се притесняваш от това , аз просто искам да ти помогна. Клаус вече не е заплаха , казвам ти няма от какво да се страхуваш. Всичко е било преди време.

Надявах се, Стефан да е прав,но вътрешно усещах,че той не се беше отказал.Все пак в момента,исках ,да повярвам,на увереността му.Да го притискам,до мене,беше всичко,което ми е нужно,за да повярвам ,че нищо не може,да ме нарани,не и докато бяхме заедно.
- Благодаря ти мили,действаш ми толкова успокоително.

- Винаги ще съм тук за теб Катрин. Само трябва да спреш тези натрапчиви мисли , може би той иска точно това , да се страхуваш и да бягаш , това е забавно за него. Вече няма причина да бягаш , аз ще те защитя. - усмихнах се и се сетих за сделката , която с Деймън сключихме с Клаус , за да останат Елена и Катрин невредими , на Катрин нямаше да й хареса , но това беше единственият начин.

- Каква сделка ?-скочих ,като опарена,съвсем забравих,че не трябваше,да му разкривам,че му чета мислите.
- Какво си направил Стефан ?-Гледах го ,недуомяващо
- Каквото и да е,знай,че думата му ,не струва нищо,той я е прекрачвал,не веднъж.Какво му обещахте Стефан ? Какво за него би , било по-привлекателно ,от отмъщението.-Вече говорех по-сериозно и дори се отдръпнах от прегръдките му.

Погледнах я недоумяващо , явно отново беше прочела мислите ми.
- Няма значение Катрин , този път сделката не може да бъде отменена , той няма да прекрачи думата си , обещавам. Ти и Елена ще сте в безопаност. Моля те не искам да говорим за това. - погледнах я и наведох глава.

Опитах се ,да се усмихна ,но не ми беше до това,как е могъл,да го скрие от мен ?
- Добре Стефан ,печелиш но можеш само да го отложиш ,няма да го пазиш в тайна завинаги.Трябва,само да си помислиш за това и ще го уловя.Аз мога ,да чакам.-погледнах го.Имаше ли смисъл ,да го лъжа,че няма да е така,да се престоря,че не ме интересува,не нямаше.
- И все пак си добър,как успя,дори,да не си мислиш за това ?

- Някой номера се учат с времето , нали така ? И аз няма да мисля за това нещо и ти няма да разбереш , това ще си остане само между мен , Деймън и Клаус. - усмихнах се леко и я погледнах.
- А сега да не си разваляме хубавият ден с това , става ли ?

Как можеше ,да иска ,това от мен ,но аз не бързах.Ако вековете ме бяха ,научили нещо ,то е на търпение.
- Добре Стефан ,не може да го криеш ,вечно ще разбера,но се моля,да не е нещо непосилно и пак ти казвам,не можеш да имаш доверие на Клаус ,познавам го ,някаква сделка ,не би го спряла.Станах и отидох и го гушнах.
- Но все пак ти благодаря,че си опитал нещо,макар и да няма полза.Важното е ,че си пробвал.-Целунах го.

Погледнах я ядосано , но въпреки това я прегърнах.
- Защо винаги мислиш , че ти правиш най-правилните решение и знаеш всичко ? Да бягаш с години и да се страхуваш от някой си , звучи ми смешно. Сделката , която направих , няма да бъде отметната от Клаус , повярвай ми , ако някой се отметне , това значи смърт за него , сключихме специален договор , учавстваха вещици. - усмихнах се.

Погледнах го ,невярващо .
- И ти му повярва ? Той има вещици и вещери,които работят ,за него ,как според теб,е станал неуязвим ?Защото е древен ? Не това не е причината ,а че го поддържат с магия. А ти си повярвал.-поклатих глава.
- Но както и да разбирам,може да е доста убедителен ,като се налага.-усмихнах се .
- Хайде ,да си вървим от тук .

- Има някой неща , за които ти дори и не предполагаш Катрин , не бъди убедена във всички , което някой ти е казал или си видяла , очите много пъти лъжат. - усмихнах се леко.
- Да , хайде.