Хола на втория етаж

Хубаво местенце за отдих,гледа и телевизия по някога.

Седнах в хола,като веднага съблякох Лита,настани се в скута ми и започнах да я чукам. Тогава от гадост,щракнах и материализирах Лилит,тя бе свидетел,как чуках Лита. Не я погледнах само щракнах и казах:
-Дай ми вино Тамара!
Извиках строго,тя се направи че не разбира но я стегнаха за шиата:
-Давай казах!

Какво, още смяташе,да ми причини ? Не му ли стигаше,че не можех,да направя нищо,без негово съгласие ,без да изпитам,болката ? Озовах се в стаята и гледах,как ѝ се наслаждаваше,стенеше,от нейните неумели движения.Може и външно да приличаше,на мен,но тя ,не притежаваше,моята страст и умения.Поиска вино.
- Налей си го сам !-изсъсках през зъби.Но тогава усетих болката и сякаш неми стигаше тя,но той ме задушаваше,не че имах нужда от въздух,но все пак чувството беше неприятно.Станах от мястото си и хванах каната.Защо не ми беше отнел съзнанието ,да ме направи,същата мариотетка ,като курвите си.Но тогава дали щеше,да е наказание,ако не съзнавах,какво правя ? Напрегнах се до краен ,предел,но краката ми ,не ме слушаха,нито ръцете,той контролираше,цялото ми тяло.Приближавах се все така ,с каната вино към неговата чаша.Но явно че кучката,го беше разсеяла достатъчно,защото изведнъж ,той "отпусна" каишката ми,а какво става в такъв момент,време беше за нападение.Но да исках,да го нараня,беше ,все едно да плувам срещу,течението.Не нямах ,намерение ,да го наранявам,макар,че ми се искаше.Изведнъж отново имах контрол над тялото си ,хвърлих каната и тя се разби с трясък на земята.Метнах се бързо напред и изхвърлих кучката от скута му.Докато още гледаше ,невярващо,се настаних на нейно място.Не я убих ,не можех,от разтояние,но от близо ,да и все пак това не ми беше приоритет.Започнах,да се движа,както обичаше и както само аз можех.
- Да сключим нова сделка-казах стенейки.
- Ще ме имаш само за себе си ,но и аз искам същото от теб !-Продължавах,да се извивам ,въпреки това ,че в момента не ме понасяше,не можеше,да остане безчувствен,бях същинска змия така се виех.А на него му оставаше,само да стене под мен.
Целунах устните му.
- Но ако дори ,един път ми изневериш ,сделката се разваля и няма да имаш право ,да ме се сърдиш ,че спя с всички !

Не бях доволен на компромис но двойничката на Лилит така ме бе изкушила,че за губих контрол над нея. Тя отблъсна любовницата и ме обязди,движеше се в мен бурно и неистово. И сега под влиянието на тялото и ме караше да не мога да мисля разумно или да мисля въобще. Тя точно от това се възползва,премиха по тялото и но тя леко ме изблъска и спря ръцете ми,за да и отгоря:
-Макар,че не ти вярвам,ще сключа сделка с теб но...
Спрях за секунди и се задвижих бурно,след това спрях и я целунах страстно,като я захапах:
-Но ако ти ми изневериш трябва да си избереш,дали да станеш робиня за винаги или да не си вече сукуба,а обикновен земен човек.
Погалих я това беше добра сделка.

Погледнах го,това беше ,много опасна сделка,но кога въобще сделка с дявола ,беше безопасна.
- Съгласна ,но ти също ще трябва,да спазваш своята част ,а и също да ми даваш толкова страст,че да не ми е нужно ,да си я търся другаде ! - усмихнах се.Продължавах ,да се движа и да го докосвам,целувах устните му,исках,да го накажа,за дето се беше отнесал,така с мен.Ухапах го и отпих ,от сладката му кръв.Свърших бурно,малко след мен и той.
- Сега ще свалиш ,ли това проклето ,нещо от вратът ми.

Засмях се минах с пръст по каишката,още не бях излязъл от нея и още бе твърд,като камък. Гледах я със страст и желание,дръпнах леко каишката но не я свалих:
-Харесва ми да си толкова покорна...
Тя се намръщи,все пак ми бе съпруга и въпреки,че наказанието и не бе минало и аз мислех още да я държа но бе склона на компромис и щях да я възнаградя. Дръпнах я и се усмихнах:
-Но ти давам съвет,ако вървиш срещу мен тя ще се върне.
Пръста ми я свали с лекота,изчезна като дим от цигара. Беше свободна,а заедно с каишката замина и Лита,това бе подарък към Лилит:
-Така по-добре ли е?

- Да -усмихнах се,това беше наиситна голям,жест към мен.Станах и ес изправих ,но го дръпнах с мен.
- Хайде скъпи,нека ти покажа,колко ми липсваше.-Държах го за ръката и се смеех.Бях щастлива,макар,че в мен имаше и страх,че ще се проваля и ще стана човек или робиня и двете, бяха еднакво унизителни.Трябваше,да успея,да се сдържам,но беше трудно,когато сексът ,беше моя храна.Поведох го към спалнята,исках,да продължа,да му се наслаждавам.Толкова ме болеше,като бяхме скарани,не защото бях изгубила привилегиите си на кралица.Не това нямаше значение,важен ми бе той.

» Хола на третия етаж
» Спалнята на третия етаж