Кабинета на Луцифер

Едно от любимите места на господаря,обича да прекарва цялото си време в тази стая,често има и компания.

Влезе в кабинета си,като легна на дивана. Страстта го изгаряше от вътре и това тяло дори му носеше и прогаряща болка,бе свикнал с нея и му харесваше но го ядосваше факта,че не може да я изчука.
Ан влезе в кабинета,като ме видя нежно изчуролика:
-Да направя ли нещо за вас господарю?
Исках Ана да ме облекчи но определено не исках и тя да пострада,все пак ми пееше невероятно и не исках да си изгубя забавата:
-Не Ана върви и помогнете на Тамара да се възстанови.
С магия материализирах едно питие.

-Господарю Тамара е по добре искате ли нещо?
Каза отново Ана,бих и се ядосал но и махнах да влезе:
-Попей ми Ана!
Затворих очи и се оставих на гласа и тя можеше да пее постоянно имаше гласа на морска сирена и доста успокояваше.
-Знаеш Ана,че само заради гласа си тук?
Тя кимна и каза:
-Да господарю!
Каза покорно тя,както и се очакваше от нея:
-Тогава защо спря...
Казах гневно и тя веднага започна да пее,като се усещаше и страх в гласа и.

Лежах известно време,но ми писна,реших да го намеря.Това не можеше,да продължа повече , отново бях обякла секси роклята.Когато минах през хола ,тялото на вампира,вече го нямаше.До чух граченето на сукуба,когато влязох ,тя спря и по-добре.Не беше нужно ,да ѝ казвам нещо ,тя сама излезе,като разбира се,получи одобрителна ,страстна целувка от мен. Знаех,колко го възбуждаше,да гледа две жени и доколкото знам,не ревнуваше ,от тях.Той ме гледаше без ,да казва и дума,но усещах,че се беше успокоил.
- Ерик ,трябва да поговорим.-Седнах на стола срещу бюрото му,предизвикателон кръстосах крака и вперих синият си поглед в него.В момента очите ми бяха на границата на светло и тъмно синьото,бях ядосана ,но имаше и друго.

Изправих се избягвах да я гледам но определено погледа ми мина,по краката и,който излизаха от цепката на роклята. Можех да се закълна,че виждам повече от това,което ми се предлагаше сега:
-Знаеш,че не обичам да говоря много...
Отпих от виното,като затворих очи и казах:
-Кажи Лилит!

Оправих роклята ,че ме притискаше на бюста,всъщност това не ми пречеше ,чак толкова ,но обичах,да го разсейвам.Ефекта се получи.
- Стига си ме зяпал Ерик ,че ще си помисля,че искаш нещо-Казах сластно,като облизах устните си.Той проследи и това движение.Качих се на бюрото,като роклята ес набра до бедрата ми,това го хвана неподготвен.
- Спри да се сдържаш,спри да мъчиш и мен и себе си.Протегнах снежно бялата си ръка и докоснах силният му гръден кош.Лесно можех,да се озова в скутът му ,но исках,той да го пожелае и да направи първата крачка.

Докосването и ме караше да изтръпна,понякога да бъда с човешко тяло си бе чиста доза мазохизъм. Погледнах я и се усмихнах,като прокарах ръка от коляното и бавно нагоре:
-Знаеш ли Лилит...-ръката ми бавно се качваше нагоре,исках я безумно я исках,но малко преди да стигна, до между бедрата и,дръпнах ръката си и станаха-няма да я бъде тая!
Щом се обърнах с гръб към нея помирисах ръката си,ухаеше невероятно,исках да я усетя аз самия,вдигнах чашата си и отидох до канапетата,като седнах там.

- Защо продължаваш ,да упорстваш -казах и станах от бюрото ,оправих роклята си.Върнах се на стола.
- Повече няма ,да се опитвам ,да те прелъстя ,а сега на въпроса,след като ,не искаш да ме чукаш ,твоя си работа.Но не можеш да убиваш ,всеки ,който има смелостта ,да го направи.Знаеш,че си имам нужди ,а за това се сърди сам на себе си.-Точно така той си беше виновен,че ме беше направил първия сукубус ,освен вампир.
- А сега приеми го както искаш.Щом не искаш да съм твоя,тогава ме пусни.Дай ми развод и се махни от живота ми !-бях дръзка ,твърде дръзка ,знаех,че мога ,да си изпатя.

-Аз не съм видял да си вързана Лилит!
Казах но не се обърнах към нея,нямаше да и дам развод,само за да и дам свобода,а и отлично знаеше,че този брак не е решаван толкова от мен,просто трябваше. Тя бе мое създание и като такова трябваше да бъде моя жена. Още се обвинявах,че бях пропуснал да и дам безмерна любов към мен,а не безкрайна жажда за секс,това ме удари направо в гърба:
-Убих го защото престъпи правило в замъка ми,не съм убил хилядите ти любовници,просто тук ти е забранено да правиш секс освен ако не е с мен,а както знаеш с мен няма да го бъде.
Бях и обърнал гръб и въобще не я поглеждах:
-Но за развод...-засмя се-аз да не съм ти човек,да подписвам договор и да се разведем,знаеш че никога няма да го направя.
Поне това ми носеше наслада да знам,че е все още моя съпруга,макар и толкова невярна:
-И не ми излизай с номера,че и аз го правя,аз го правя,защото все пак съм имам нужди и желания,който ти не задоволяваш...
Трябваше малко закачка.

Колкото повече го слушах,повече се ядосвах.
- А ти много добре,знаеш,че а не мога без секс и ден ,за това ще си вървя,още сега.-Нямаше ,да получа развод,вътрешно една част,от мен,беше щастлива ,от този факт.Тръгнах ,да излизам,но следващите ,му думи,ме спряха.Озовах се ,пред него ,точно на дъх разтояние ,исках,да го целуна,можех,да усетя и неговото желание,но и двамата се сдържахме. Протегнах ръката си и го погалих по косата.
- Аз не съм те задоволявала ?-казах ,вече с по-мек тон.
- Ти позволи ли ми ,да го направя ?Някога ,да съм ти отказала или ,да не съм била в настроение.Ти си този ,който се отказа,така,че сега не ми се прави,на светец и двамата знаем,че не си.Аз съм жена Ерик ,имам си своите нужди ,като не ги получавам,от мъжът си ,няма нищо по-естествено ,от това,да ги потърся другаде.-Продължавах,да го гледам,в очите,но отдръпнах ръкатата си.
- Ще си вървя,още сега ,защото този път ,наистина ми дойде ,в повече присъствието ти.

Не чувах нито една дума от това което говореше или и да чувах не ме интересуваха,харесваше ми тази близост аромата и,исках да прокарам ръка през огнените и коси и за я целуна диво и страстно,да я обладая да я чукам диво,докато забрави всичките си любовници. Прехапах устни,след като се обърна,видях сексито и дупе,как червената рокля бе прилепнала и до описваше. Приближих се бързо към нея,хванах я през кръста отзад и я притиснах към себе си,тя усещаше моята възбуда,а аз бях като омаян.
Целунах нежно рамото и и леко прокарах зъбите си по врата и но повече в дива страст. Целунах ухото и и прошепнах:
-Лилит любов моя искам те само за мен,искам да си само моя...
Захапах ухото и знаеше,че винаги съм бил груб и такава нежност само към нея. Пуснах я и бързо преминах към прозореца,като погледнах градините:
-Върви си!
Казах строго и студено.

Бях готова ,да си тръгна,когато усетих ръката му ,около кръста си ,дъхът ми спря и за миг не знаех,как да реагирам.Аз на ,която беше в кръвта ,да прелъстява мъже,стоях неподвижно,като девственица,очаквайки от своят партньор изцяло ,да ме води.Целуна рамото,вратът и захапа ухото ми.Цялата настръхнах,можех,да усетя желанието му ,толкова силно,колкото и моето.Обърнах се,но той вече,не беше до мен,не ме притискаше,към тялото си.Беше ми казал,толкова мили думи,нетипични,за него ,но следващия миг ме отпрати.Не знаех,как да реагирам,стоях ,като закована исках го ,а за първи път ,не се решавах.Знаех ,че му трябва съвсем малко,една целувка от устните ми ,по неговите,за да е мой.Но бях ,като закована и не можех,да направя ,тази крачка,изведнъж почувствах силен гняв.Разбрах защо ,беше поставил ,невидима бариера ,между нас,за да ме обърка,за да не мога ,да го доближа.Беше изключително подло ,обърнах се към изхода ,тъй ,като можех,само в тази посока и тръшнах вратата ,след себе си,мразех ,да контролира тялото ми и той го знаеше.

Не исках да я спирам всеки момент стената щеше да се пропука,отчаяно я исках,толкова силно,че не знаех дали,ще издържа,като се задържи още малко.
Излезе толкова щеше да ми липсва но бях прекалено горд ,за да позволя това. Обърнах се дълго време гледах вратата ядосвах се на това,че и я изгоних от дома и където винаги бе поканена но не можех да понеса това да се чука в замъка.
Но пък чара ни май беше в това да се дразним все някой щеше да се пропука и май това щях да бъда аз,защото отчаяно я исках. Тогава влезе Тамара малко куцаше още не се бе възстановила. Протегнах ръка и казах:
-Ела Тамара ела съкровище...
Истината,че в очите на Тамара виждах Лилит,винаги беше така във всяка жена търсеше своята жена но уви бе изгонил собствената си.
-Тамара забавлявай ме...
Това бе ясно,тя се наведе свали панталона ми и започна да ме задоволява. Щеше да прави всичко което и кажа.

» Спалнята на Луцифер
» Царството на Луцифер
» Дворецът на Лилит и Луцифер