Водопадът в скалите

На това място,голямо количество вода извира,направо от скалите.Ела и го виж.

Бях си тръгнала от Катрин и реших да се разхода из тъмния свят.Бях тук отдавна ,но не бях излизала много.Знах,че се намирам във владенията на Лилит,но не и къде точно.Надявах се да няма против,да се насладя на красотата на земите и.
Чух шума на вода когато пред мен се откри водопад в скалите,гледката беше невероятна и пленителна...Седнах на брега и се заслушах в шума на водата когато почувствах нещо странно

Бях в кралството на съпругата ми и реших да отбия времето,докато я нямаше. Тръгнах на някъде,беше досна скучновато и липсата на огън се усещаше.
Стигнах до един водопад,когато видях Ария. Приближих се бързо зад врата и и казах:
-И това ако не е световната конспираторка отровила великия Александър Макендонски,добре ми се подаде на греха...
Обожавах да си играя със смъртните и тази игра в която я бях въвлякъл ми хареса.

Чувството се засили когато зад гърба си чух глас
-И ако тов ане е бога на злото,самия Луцифер-върнах сърказма му и се обърнах
Мразех това което бях направила,това което ме принудиха да направя
-Какво води ваше височества далеч от Ада? Нима е замръзнал?
Играех си с огъня,но знаеше,че не ме е страх от него

-Ще ти се...
Внушаваше си че не я е страх от мен. Не ми беше момента да и го докажа,че щом исках мога да я прекърша много бързо и тя перфектно го знаеше.
-Гостувам на съпругата си...
Това беше доста голям жест,който малко ме измъчваше,като едно упорито дете исках си огнената земя.

-Но моля как можехте да си го помислите
Споровете с него не водеха до нищо добро,особенно когато реши да е мил,а сега определено беше в настроение
-Нейно величество е решила да поглези Дявола...каква чест
Продължавах да си играя с огъня,но ако не аз то кой друг да го предизвиква

-Да обявихме примирие...
Което бе много учудващо за другите но за мен,беше постигната цел. Надявах се да не бе ми изневерила,защото щеше да се превърне в моя робиня:
-Направихме пакт,който е с много лош край,ако го нарушим,а аз определено не обичам да губя...

Не ,той не обичаше да губи и това беше ясно на всички край него
-Знам го не по зле от теб нали?
Чудно какъв ли беше лошия край на пакта и за кого бе по-лош.Надявах се силно за него.
-И ваше височество е оставил милата си съпруга защото?

-Имаше работа,да се срещне с някаква приятелка,а аз се възползвам да опожаря някоя друго крайче на кралството без да забележи...
Трябваше да си направя мое кътче:
-Кралски дела,а моето е чиста скука и начин да се подиграя на зеления цвят.
Мразех го мразех и земята по тази причина.

Типично в негов стил
-Не ти ли омръзна да опожаряваш и да съсипваш?
Не познавах Лилит,но едва ли би се зарадвала да опожаряват владението й
-Намери си забавление..както едно време
Помня когато го срещнах за първи път,нямах идея кой е и какво ми бе подготвил

-Забавлявам се,щом те видях ти ще ме порадваш малко...
Засмях се малко иронично:
-Хайде Ария,зная отлично,че убийството на съпруга ти и този вампир който ти пратих ти хареса,едва ли би намерила по хубава съдба. А и ти действаш доста добре за краха на Македония,не можеше такава държава да бъде толкова велика,трябваше ми крах и ти ми го осигури.

-Аз? Не мислиш ли,че мина времето когато ти угаждах за всичко
Иронията му не ми допадна,вярно е че мразех Александър заради това което причини на родината ми,за това,че ме отдели от родителите ми...но да ми е харесало
-Знаеш отлично защо го направих,върнах го заради страната си,не защото ти си го пожелал.А за съпруга ми не ми напомняй..

-А,кой мислиш го накара да се влюби в теб?
Повдигнах очи,понякога обожавах да се гавря и да бъркам в раните. За нейно нещастие,аз знаех отлично цялата истина но ми бе готино да и го казвам лека по лека,за да виждам гнева и:
-Ако не бе влюбен в теб,щеше ли да те опази жива...-поклатих глава-Не не мисля,защото той бе убивал много по хубави момичета от теб.

-Ти?
Не ме учудваше,очакваше да се ядосам,да му се нахвърля.Не ме познаваше бях се променила
-И да беше това го погуби,аз го мразех.Давай мъчи ме,личи колко ме познаваш.Не можеш да ме засегнеш,одавна не чувствам Луцифер,одавна истръгна всяко чувство от тялото ми
Усмивката се залепи за лицето ми когато се изправих пред него и го погледнах в очите....
-Какво още имаш? Някоя тайна от миналото ми?

-Чувстваш още определено,само така се залъгваш,за да изглеждаш силна и да запазиш гордостта си!
Протегнах се и прихванах едно кичурче от косата и,като леко го разтъркаш:
-Както тогава и сега ти казах,ако ми служиш,ще бъда добър,ако ми се противопоставиш,ще намеря начин да проваля всеки щастлив момент,точно когато най-малко очакваш.

-Залъгвах се прекалено много години,ако ти можеш да чевстваш,а аз знам че е така,то аз за губих тази си способност
Протегна ръка и прихвана кичур от косата ми,мразех да пипат нещо мое,особенно косата.Засмях се на думите му
-Как мого да бъда полезна господарю ?
Приближих си до него с искра в очите,нежно докоснах гърдите му

Усмихнах се,ако не беше пакта и обещанието ми към Лилит,щях да се възползвам от това нежно послушание. Усмихнах се само както аз си знаех:
-Имаш ги,виждам в теб омразата ти към мен!
Това беше най-хубавото чувство:
-Все още нямам нужда от нищо но си запазвам правото да те потърся по всяко време.

Виждаше това което аз исках,ако си мислеше ,че така лесно ще ме покори се лъжеше
-Защото само нея запазих,само тя ми дава сила
Бях решена да го проваля,погледнах го с нежност ,опитах да заменя омразата
-Времето ви е ограничено сир..възползвайте се докато съм ваша-скъсих разстоянието още повече

-Времето е мое,винаги е било мое,даже в това време въпрос на още податливи хора и света ще е мой.
Малко грандоманки се изразих но се приближих хванах я за кръста,отлично знаеше,че не можех да бъда нежен:
-Ще дойда някой ден но не сега,не обичам да губя,а ако ти се поддам,ще загубя...
Това звучеше примамливо за нея но обичах съпругата си и очарованието на тази вампирка не бе достатъчно. Пуснах я,като и дадох възможност да отстъпи.

-Тогана аз не ви трябвам
Греши,знаеше,че му трябвам,само аз бях способна да изпълня заповедите му,независимо какви са те,иначе не бих била жива все още.
Луцифер ме хвана за кръста,беше груб,но не ме изненада
-Предложението важи един път -тонът ми се смекчи,погледнах го покорно.Но той ме пусна,надяваше ли се да отстъпя....Не и аз.Останах на мястото си все така близо до него

Не отстъпи очаквах всичко но определено повече очаквах да отстъпи. Оставих я да е близо до мен:
-Да не би да ти харесва да се държат грубо с теб или най-сетне разбра,че не решаваш ти,а аз?
Повдигнах вежди,като отново на пук нея отново преминах през косите и и се заиграх с един кичур.

Продължавах да го гледам покорно,нима очакваше да отстъпя..
-Винаги са се държали грубо с мен ..нима забрави..
Оставих официалния тон,бях решена да го ядосам..тогава се подаваше най-лесно
-Никой ...никога ..няма да решава за мен ..освен аз самата
Той се заигра отново с кичур,вдигнах ръката си към неговата и я докоснах съвсем леко по цялата дължина

Засмях се,знаеше добре,че щом исках нещо,колкото и не съгласна да беше щях да го получа. Тя ме погали,хванах ръката и,като я доближих до устните си. Леко разтворих уста,като показах зъбите си,все едно щях да забия зъбите си в нея но я пуснах:
-Аз решавам!

Поддаваше,бавно,но все пак успявах лека полека.Решава за себе си,за слугите си,но не и за мен..
-Нима? Не ти стиска...
Видях зъбите му,видях пламъка му.....Отново усмивка и допир,но този път болезнен за мен
-По дяволите...-главата ми

-Когато сме на саме можеш да ми викаш Луцифер,а и вече си при мен,какво е това по дяволите.
Засмях се,знаех защо извика,дарбата и бе да вижда миналото,може би трябваше да променя това с болката. Но до нея остана само болката спомените не се проявиха,само някой жестоки наказания,в близкото ми минало.
-Хубава дарба ти дадох!

» Водопадът на мъглите