Къщата на Клаус

Заглавие: Къщата на Клаус Чет Окт 10, 2013 9:00 pm

-----

Отне доста време докато се доберат до града,а до голяма степен и до къщата. Сякаш къщата и беше на другия край на континента. Паркира колата пред верандата,като излезе,естествено и отвори вратата и я изчака да слезе:
-Помниш ли тази къща? Или май не си идвала тук!
Не май не беше идвала тук,единствените спомени бяха на Ребека,е добре де и на Илайджа но това беше друг въпрос. Тръгна напред,като отключи вратата. Но щом я отвори се видя,че всичко бе в платнища. В същност тепърва идваше в тази къща,иначе преспиваше за по ден по два по някой хотел но вампирите не знаеха за тази къща все още,и че именно те я притежаваха:
-Чувствай се като у дома си! И не ровичка не е тук,онова което търсиш.
Остави я да влезе,като затвори след нея:
-Би трябвало да има бутилки отлежало вино.
Така или иначе трябваше план не можеше да се тръгне просто така,а и те не знаеха за неговия коз ако го покажеше,щеше да изгори прекалено рано.

Никога преди не бях стъпвала тук, всъщност дори не подозирах, че Ню Орлинс е толкова важен за Клаус. Бях пропуснала толкова много неща от живота им и дори не осъзнавах до сега, че нещо съм пропуснала, но сякаш онази огромна празнота в душата ми щеше да е много по-малка, ако съм около тях и точно това почувствах когато пристъпих прага на тази къща. Почувствах я като дом, дом като онзи който имах преди когато всички все още бяхме заедно и всички бяхме хора.
Клаус натисна ключа на лампата, но май нямаше ток, затова се намесих аз и само след секунди в цялата стая засияха свещи, които осветиха пътя ни и сега можех много по-добре да огледам мястото. Очевидно никой не беше стъпвал тук от години и всичко беше покрито с прах. Това си пролича особено много, когато Клаус издърпа белия чаршаф на едни кресло и облак от прах се издигна във въздуха. Оставих куфара си на земята и се пристъпих навътре.
- Май трябва да оставиш и това на мен. - Казах аз леко кашляйки от праха, който беше достигнал и до мен. Миг по-късно всички чаршафи с които бяха покрити мебелите се изпариха, заедно и с праха, а аз се настаних върху едно кресло. Макар през цялото време до сега да бях седнала, се чувствах изморена. Пътуването беше дълго и мълчаливо, а тревожните мисли които ме бяха превзели ми бяха докарали главоболие. Надигнах леко единия си крак и свалих ципа на черните кожени боти на висок ток, с които бях и изхлузих обувката от крака си, захвърляйки я на пода. После направих същото и с другата и качих краката си върху креслото, плътно прилепяйки ги към гърдите си. В този миг сякаш се загубих в огромното кресло.

Появи се отново от никъде,като подаде една чаша вино към лицето и:
-Заповядай,има само червено. Може да поръчаме и храна,ако си гладна.
Седна на другото кресло,като отпи глътка от виното и остави чашата на масата:
-Преди доста време тук имаше прием,Ребека се бе влюбила в някакъв доста състоятелен младеж,с много пари и прочие положение. Само че както знаеш аз не одобрявам кой да е. За това и го казах но тя твърдо бе убедена,че ще живее с него и подобни женски неща. Изрепчи ми се от което полетя от последния етаж направо долу.
Протегна се и отпи от чашата.
-По време на бдението попът за гробищата,един господар налагаше своя роб с бич,всеки път щом се изправеше го удряше. Стана ми жал,нещо което не проявявам често убих господаря и спасих роба,като му дадох име Марсел,той живя дълго с нас. Учеше се с Ребека а фехтовка,но с времето се породиха по силни чувства и...
Спря до тук;
-Сама се досещаш...

Дълго време никой от нас не обели и дума, просто стояхме и се взирахме един в друг.
- Да, мисля, че се досещам. - Отвърнах аз и се загледах напред в нищото. Все още вярвах, че в Клаус някъде дълбоко в него се криеше нещо истинско и човешко, но всъщност той беше изваян до мозъка на костите си само от параноя и чувство за величие и контрол. Всички тези неща за това, колко важно е семейството бяха просто празни и с признанието си от преди малко го доказваше. Предпочиташе да нарани собствената си сестра, вместо да я остави да бъде щастлива, просто защото ако го направеше щеше да изгуби контрола си над нея.
- Наистина ли си загрижен за Илайджа или просто искаш да победиш? - Попитах след като отново бяхме замълчали за дълго. - Отговори ми честно, грижа ли те е за някой друг освен за себе си?

-Честно ли?!
Дори не се обърна към нея,защото само вътре в себе си знаеше,че му пукаше но нямаше да си го признае. Всъщност много повее му пукаше за самия себе си. За да бъде силен не трябваше да показва слабости,за това и не бе склонен да се доверява лесно,ако се довереше някумо то не бе за дълго:
-Не,но не мога да го оставя там. Той принадлежи на мен,а не на него.
Обърна се към нея,като я погледна право в очите:
-Познаваш ме отдавна съм изгубил човечността си.
Защото той самия не беше човек,всъщност е всичко друго но не и човек,хибрид да но не и човек:
-Искам да си върна властта над този град нищо повече.

Отказвах да повярвам на думите му, дори и след като ме погледна право в очите и ми го призна.
- Прав си, познавам те ужасно добре и знам какъв си. - Отвърнах аз и леко се поизправих в креслото си.
- Точно заради това не разбирам защо това място е от такова голямо значение за теб. Не разбирам... Просто... - Огледах още веднъж наоколо и пак спрях погледа си върху него. - Не разбирам защо първоначално си пристигнал тук и какво точно очакваш да получиш, когато момичето и този Марсел, вече не са заплаха за теб. Толкова ли си отегчен от живота, та постоянно търсиш нови и нови битки Клаус, не се ли умори вече? - Аз се бях уморила. Наистина се бях уморила от всичко това. Бях се уморила и от него самия.
- Когато всичко това свърши искам да забравиш за съществуването ми... Вече не ти дължа нищо и адски много ми писна да оправям кашите ти... Ясно ли е?

Изправи се за малко,всъщност не можеше да и обещае нещо в което не бе достатъчно сигурен,не бе сигурен в това,че нямаше да се намеси в някоя каша отново:
-Знаеш много добре,че дори да го обещая няма да го удържа.
Присви очите си,като се завъртя към нея:
-Намесвал съм се в доста каши,всички също ме намесвате в кашите си. Защо да ти обещавам нещо,което не знам дали ще спазя. Ако е просто за обещанието,ще го получиш.
Истината беше съвсем друга:
-Ако малката вещица успее да открие гроба на баща ми и успее да го съживи,тогава и двамата сме загазили,нали го разбираш. Още повече ако знае,как да ни убие. Това ще е края на още хиляди други.
Не че ми пукаше но все пак.

Това малко ме стъписа, но премисляйки отново осъзнах, че няма такава вероятност.
- Никой никога няма да го открие... - Заявих уверено. - А дори и да го открие само моята кръв може да свали проклятието, а повярвай ми не мисля да й давам такава. - Щом мислеше за подобна вероятност, тогава вероятно имаше нещо повече което не ми казва.
- Защо реши, че ще иска да събужда баща ти, за да те убие? - Присвих леко очи. - О, бях забравила... Ти си най-параноичния човек на света... - Допълних накрая и изпих съдържанието на чашата си на един дъх.
- Мммм... Това е добро. - Констатирах аз и погледнах към бутилката, към която се протегнах и взех. - Ще я взема със себе си. - Уведомих го аз и се изправих от креслото.
- Къде е стаята ми? - Попитах аз и се наведох за обувките си. - Имам нужда от сън. Утре ще продължим да разнищваме болният ти мозък. - Отправих се към стълбите заедно с бутилката и обувките си в ръка, но се сетих.
- А ти може да свършиш нещо полезно като отнесеш багажа ми в стаята.

-Горе която стая си избереш е твоя но стаята на сестра ми е на втория етаж има дрехи,ако искаш нещо...
Погледна към багажа с пренебрежение и завъртя очи:
-Да ти приличам на носач или камила?!
Попита съркастично и премигна с очи,като сигнала беше,че няма да и пренесе багажа:
-Имаш толкова много дарби и нито една ли не може да ти послужи в този случай?
Встщност можеше да и помогне но нямаше да стане за нищо на света.
-Който има багаж да си го носи!

Завъртях отегчено очи и въздъхнах тежко. Почти бях успяла да забравя какъв идиот е всъщност, но той се беше постарал да ми го припомни, което ме накара да взема едно спонтанно решение. Спрях се точно пред стълбите и се завъртях към него.
- Сега като се замисля има далеч по-приятни места на които мога да бъда. - Заявих с досада и почти минах през него, докато вървях към куфара си. Щях да отседна в някой хотел, нямах намерение да оставам под един покрив с него, защото имаше голяма опасност да ме вбеси истински и нещата точно на там отиваха.
- Ще отседна в някой хотел, но благодаря за гостоприемството. - Допълних саркастично докато изваждах дръжката на куфара и го задърпах след мен, докато вървях към врата.

-Ти сериозно ли?
Попита отново,като хвана куфара:
-Избери си стая...
Това беше до някъде ръба на неговото търпение но да спи в хотел и да рискува някой да научи за нея:
-И не използвай магия,малката гнида усеща тези неща. Може всеки момент да тръгнат по петите ни!
Не беше сигурен но най-вероятно тя вече знаеше за нея,не бе напълно сигурен но до голяма степен го предусещаше и то много. Понякога бе просто едно такова страно усещане знаеше всичко.

Присвих очи и го погледнах намръщено:
- Първо, вече използвах магия. - Ако не го беше забелязал, да му го напомня.
- Второ, няма да оставам в тази къща, където всичко мирише на плесен, потънала е в прах и най-ужасното от всичко е, че ще си наоколо. - Господи загубата на човечност очевидно означаваше и загуба на всякакво кавалерство и възпитание от негова страна.
- И трето как очакваш да я победя ако не използвам магия? - Беше глупаво дори да си го помисли. - Освен това спазвам свои правила и те не включват подчинение на някакво си хлапе. Ако има проблем с това нека заповяда, тъкмо няма да се налага да я търся аз. Ииии... последно, ако това е някакъв вид предупреждение от "загриженост", спести си го. Мога да се грижа чудесно и сама за себе си... Все пак ти си този който винаги тича при мен за помощ, а не обратното.

-Не е да не използваш магия,а да не я използваш докато не намерим малката вещица,за да не те разкрият. Все пак не знаят за теб!
Остави куфара,като погледна към нея:
-Ще се наложи да дойда с теб в хотела,защото нямам доверие на никого,какрто добре го знаеш!
Много ясно,ако имаше доверие,щеше да е много ясно.
-Ще тръгваме ли?
Попита той,като все пак вдигна куфара и отвори вратата. Щеше да и ходи по гайдата до голяма степен. Нямаше как просто нямаше никакъв шанс.
-Мамка му ако те видят пък с мен,ще питат коя си.
Не се съмняваше в това,че не е в състояние да се пази но въпреки това,не биваше да я разкриват.

- Идеята на това да бъда в хотел е, за да бъда далеч от теб, което значи, че аз и ти няма да ходим никъде. - Заявих твърдо и скръстих ръце пред гърдите си.
- Така че избирай, искаш да си в хотел или да останеш тук? - Ник вече ми влияеше зле. Караше ме да ставам раздразнителна и заядлива, но можех да виня него и единствено него за това. Бях се опитала да бъда мила, но просто не се получаваше.

Обичаха ужасно много да се съревновават,да се дразнят и всичко подобно. Дори в момента нямаше промяна на тяхните действия. Просто нещата се случваха и те не бяха под контрол. Винаги нещо се объркваше. Истината беше,че преди бяха спали заедно но сега това страстно привличане се бе претопило и причината за да не остане в тази къща не бе мухала,а по скоро че привличането се губеше до голяма степен.
-Добре отиди в хотела и се настани,имаш ми номера,ако се наложи веднага съм при теб.
Не че имаше нужда от бавачка но въпреки всичко,беше подобаващо странно.
-Сутринта ще наема някой да изчисти и може да се върнеш. Ако все пак искаш!
Най вероятно нямаше да иска но все пак бе длъжен да и каже.
-Или ако толкова съм ти неприятен може да се видим в някое хафе,като някой бивши гаджета...
Засмя се иронично той.

Скъсих разстоянието между нас до милиметри. Бяхме толкова близо един до друг, че той просто можеше да усети не просто аромата ми, но и горещия ми дъх, който сякаш се разби във врата му.
- Ще ми трябва колата ти... - Прошепнах в ухото му и плъзнах ръката си по гърба и кръста към задния му джоб, в който бях забелязала, че прибра ключовете. - След като не мога да използвам магия... - Бръкнах и ги извадих, а веднага след това рязко се отдръпнах назад и го погледнах.
- Успех с почистването. - Казах накрая и му намигнах закачливо, точно преди да се обърна и напусна къщата.

-Жени!
Заяви съркстично,като завъртя очи,но не можеше никак даже да отрече че му хареса докосването и то много. Нямаше какво да се лъжем но истината бе и друга,че някак си тайно му се искаше да протече по друг начин,може би дапоомачкат чаршафите в някоя от стаите нищо,че не са почистени:
-Пази колата ми!
Дори за него колата му бе свещенно нещо,е добре нямаше си име но е свещено и нямаше как да не и съобщи това,да не и каже и да не я предупреди:
-Разбрах ме ли се утре да си тук?!
Попита още веднъж,като присви очи:
-Малкия ми съвет е да не говориш с почти никого за да не се окаже някой приятел на някого.
Не знаеше дали,ще го последва но бе доста длъжен за да го каже.

Не казах нищо повече, просто се обърнах и тръгнах.

Жени! Отново повтори на ум,като бавно се качи към своята стая,в която не бе влизал от доста години. Беше мрачно,прашно и овехтяло. Нямаше нищо,ама нищо новичко. Едва,щеше да дочака утрешния ден и да наеме цяла гвардия за преподновяване на интериора и чистотата.
Все пак реши да си вземе ду,който малко да го успокой. Не можеше никак да отрече,че красивото докосване на малката русокоса вещица му подейства доста... Вдъхновяващо. Явно тръпката не си беше отишла безвъзвратно и омразата и ненависта не претопяваше страстта. Дори може би напротив,правеше я малко по силна от колкото трябваше.
Щом усети капките гореща вода по тялото си опря чело в стената,а след това и ръката си. Въздъхна с въздишка на облекчение. Нищо не го болееше но просто му се искаше възбудата му да спадне,колкото е възможно по бързо само,че не се получаваше толкова лесно.
Щом излезе се вмъкна в гадното легло нямаше избор не спа прекалено дълго,просто не издържа и намери първите който видя и ги накара да свършат нещо. Меко казано им го внуши,а си бяха обикновени хорица,който не подозираха нищо. Но понякога просто се налагаше. До към 8 всичко в къщата светеше и миришеше на чисто,на хубаво и още подобни неща свързани с пълната чистота. Настани се в големия обширен хол,като чакаше принцесата на вещиците да се събуди и да си довлече красивото задниче до тук.
С чаша кафе в едната ръка,а с другата отлистваики скучния вестник. Нямаше по скучни събития. Все още в главата му се въртяха различни планове и кроежи,кой от кой по страни.
Тогава чу колата си на двора,явно все пак,бе решила да дойде. Остана на място,като не се отмести. Щом чу как варата се отваря и тя приближава с равен глас каза:
-Мислех,че няма да дойдеш и ще ме накараш аз да идвам.
Отпи от кафето си една малка глътка,като не се обърна към нея.

Бях се събудила едва на обяд и нямаше да изляза от леглото за нищо на света, но усетих, че там има някой и в главата ми веднага изникна асоциацията за нещастния завършек от всяка една връзка на Ребека. Ако Клаус видеше този мъж в леглото ми, определено щеше да го сполети участта на повечето мъже в живота на Ребека. Макар и подбудите на Клаус да бяха много по-различни, тъй като към мен не изпитваше нито братска нито пък каквато и да е ревност, то бях убедена, че би убил просто, за да разнообрази деня си или пък просто от злоба. Разбира се, щом той не можеше да е щастлив, нямаше да остави никой от нас да е.
Пристигнах в къщата малко след един, с тъмни очила и картонена чаша кафе, която беше живото спасяваща точно в този миг. Снощи се бях напила толкова много, че голяма част от нещата ми се губеха, като това как онзи мъж се беше озовал в леглото ми и какво точно сме правили, кой е той и още куп други неща...
Къщата изглеждаше различно, осъзнах го още с влизането, но ми отне известно време, за да установя какво е различното в нея. После разбрах, че онази миризма на застояло я няма и сякаш изглеждаше много по-чиста, но трудно можех да преценя, защото едва държах очите си отворени, а и зад тъмните очила, които прикриваха черните кръгове под очите ми, погледа ми беше доста премрежен.
- Не подозирах, че съм ти липсвала толкова много. - Отвърнах аз и огледах стаята внимателно. Чувах някакви гласове.
- Мислех, че си сам и това е тайното ти обежище.... - Погледнах нагоре, но който и да беше там не можех да го видя, просто чувах стъпките и гласовете.

-Нали искаше да е чисто?!
Съобщи с равен тон,като метна вестника на масата,а след това отпи отново една глъдка от кафето си,което беше ужасно горещо но на него не му пукаше,точно за това до харесваше. Щом тя се появи пред него,той я проследи с поглед. Прикри доста успешно,колко всъщност я хареса,макар облечена в някакви по обикновени дрехи:
-Има кафе,помоли някой от времените слуги и ще ти донесе.
Обичаше да се възползва от хората и да ги използва но това никога не трябваше да я учудва и май никога нищо не учудваше:
-Би било добре да обсъдим плана за действие.
Не обичаше не ясните неща. Остави горещото кафе на масичката до себе си,като сложи ръце на дръжките си отпуснати и чакаше тя уж да седне:
-Така нещо намислила ли си?

- Вече си имам... - Размахах чашата с кафе, която държах и безцелно и бавно се заразхождах из стаята и в същото време опитвайки се да мисля върху това нещо с плана, но главата ме болеше прекалено много, за да мога да измисля каквото и да било. Едно обаче беше ясно, трябваше първо да разбера с какво си имам работа, за да знам как да действам в последствие.
- Нямам нищо конкретно на ум, но... - Спрях и го погледнах за миг, после пак продължих да вървя. - Трябва да я накараме да се покаже, за да разбера с какви сили разполага и защо всъщност е с този Марсел. Може би не е чак толкова силна за колкото я мислиш и просто е в негов плен... Може да е влюбена в него или... - Замълчах за миг. - Сещаш се може да има много причини, за да му помага. - Аз най-добре знаех как може без да те принуждават да правиш нещо против волята си и това тук беше един вид нещо такова.
- Искам да се запозная с нея и може би трябва да се опитам да я намеря... И когато тя усети това, по един или друг начин ще стигна и до самата нея... Не искам да застраша с нищо Илайджа, макар и двамата да знаем, че не може да го убие наистина... - Имаше само един начин, а никой освен това семейство не подозираше за този начин.
- Докато не се свържа с нея ти препоръчвам да не правиш нищо, с което би могъл да навлечеш гнева й... - Беше споменал и за нещо от сорта, че тук има и други вещици. Може би трябваше да намеря и тях. Може би те щяха да знаят повече и може би на тях можех да имам много по-голямо доверие от колкото на Клаус.

-По дяволите!
Ако му беше казал да прави нещо,щеше да е далеч по леснои можеше да не прави нищо,но за жалост не беше склонен да слуша,когото и да било,само че тук идваше малката подробност налагаше се да я слуша,нещо което не му се направеше особено:
-И как смяташ да минеш покрай Микаел без магия или нещо подобно?
Премигна с пълно недоверие,като не можеше да я разбере,как без магия можеше да се случи това. Изправи се бавно,като отиде до нея седна и я погледна с леко присвити очи,плана издишаше и някак имаше чувството,че ако не беше от семейството,щеше да предаде и да се съюзи с гадната малката вещица. Което определено не беше за изключване. Само че имаше една малка подробност,че той не вярваше на абсолютно никой и знаеше,че нещата могат много бързо да сепроменят:
-И да знаеш,ако ме предадеш,това,ще е последното нещо,което си направила?

Въздъхнах тихичко и отвърнах с досада.
- Не мисля, че без използването на магия бих успяла да стигна до нея. Ще използвам колкото е необходимо магия, за да стигна до нея... И въпросът тук е ти на коя страна ще застанеш когато се изправя срещу нея и всички вампири в този град... - Завъртях се леко към него и го погледнах, макар той да не виждаше, че зад тъмните очила погледа ми е вперен право в него.
- Мога да се справя с нея... - Постарах се да звуча уверено, но нямах представа какви сили всъщност притежава тя.
- Веднага щом разбера къде се крие ще отидем там и ще вземем Илайджа... Аз ще се оправя с нея, а ти ще се заемеш с вампирите и ще го изнесеш от там... Просто трябва да я намеря или тя да открие мен...

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери