Езерото Уаст Уотър

Измина седмица от както бях в двореца Монтрен,но за жалост ме бяха предали,собствената ми сестра се омъжваше за мъжа който обичах,а той дори не опита да ми обясни.
Явно все пак съюза който боща ми искаше с бащата на Робърт щеше да се осъществи,той не ме е обичал,просто е изпълнявал договор,Съпруга ми не ме бе излъгал,но не ми бе казал ,че собствената ми сестра ме предаваше,не останах повече в замъка Монтрен,отидох на езерото Уаст Уотър,там имаше малко имение което баба ми бе завещала след като се омъжа,сега имах право на него.Времето което ми бе дадено да се върна изтичаше,но нямах намерение да се върна,не ми и пукаше какво Драгон ще направи за да ме открие,бях наранена,бях отчаяна,бяха ме предали най-скъпите ми хора,а най-странно ми бе,че повече ме болеше от неговото предателство..Нима го харесвах?Влюбвах ли се в него нищо,че повече от месец не го бях виждала,но ласките му,очите му чи липсваха,но не ме потърси...знаейки че сестра ми се омъжва той не дойде по-рано да ме вземе,щеше да се чуе,но почти никой не знаеше за имението тук....
Всяка сутрин се къпех в езерото,водата обгръщаше тялото ми и отмиваше спомена за всичко което бях претърпяла последната година

Донесоха писмо на принцесата не бе от съпруга и,а от бащата на Драго. Беше кралска вест.

Цитат :: Принцесо Алиса Монтрен искам да ви съобщя,че моя син и вашия съпруг,пострада на бойното поле,бе ранен в рамото. Не се знае дали,ще се възстанови,за това ви моля да се върнете,защото той бълнува вашето име.
Той силно ви обича и съм сигурен,че ако ви види,ще има по силна воля да се възстанови.

Когато прочетох писмото сърцето ми едва не изкочи,той беше ранен,но какво можех да направя,мразехме се,не бяхме близки,но ме молеха да се върна..Не,това нямаше да стане,разпоредих се ,помолих да го докарат тук,имах бегли познания по медицина,единственото хубаво което баща ми позволи да правя докато бях по-малка.Знаех,че природата и чистия въздух биха му помогнали да се възтанови..
Имението бе подготвено за неговото пристигане,стаята беше оправена за него,а аз го чаках на входа на имението затаила дъх,знаех че краля ще ме послуша и ще направи така,че Драго да дойде при мен...

Изглеждах зле но бях на коня си,като горд предводител. Олюлявах се на коня но стоях на него. Бях с кървясъли очи,бяла,като смъртник кожа,но въпреки това се държах на коня. Когато пристигнах слязах от коня но едва не паднах,двама от предводителите ме хванаха за да не се строполя на земята. Тръгнаха към замъка където да ме ставят.
Тогава най-възрасния генерал каза:
-Знам,че го мразите но ако заради вас умре,ще изпепелим всички села,за отмъщение,за нашия предводител. Вещице!
Той нямаше доверие към жените нито пък към принцеста. Вярваше само на своя господар.

Стоеше гордо на коня си,мислех,че ще е в носилка,но явно не бе позволил да го видя така.С него имаше две жени и генерала му,ясно беше,докато ме нямаше тези жени са се възползвали от моя мъж.Не вярвах,че аз си го мисля.Генералът посмя да ме заплаши
-Мерете си приказките генерале,аз съм ваша принзеса и за това мога да ви линчувам още тук,не забравяйте че сте на моя земя..
Той ме изгледа кръвнишки но се оттегли след като го остави в стаята прав,подхванах го,боже тежеше ,но се държеше
-Тук съм милорд,починете си,ще се погрижа за вас
Жените опитаха да влязат но ги отпратих
-От тук ще поема аз,може да се върнете у дома си
Те също ме мразеха,но обичах когато мога да ги поставя на мястото им.Оставих го да легне и свалих ризата му,раната беше наистина сериозна
-Какво сте направили милорд,как заслужихте тази рана?
Промих раната и я наложих с местни билки,той заспиваше в ръцете ми,но бе нормално.Когато приключих останах на стола до него

По младия генерал остана с него,като следеше за състоянието,той следеше и беше очите и ушите на краля за това не можеха да го изгонят. Аз не можех да отговоря но той можеше.
-Нападнаха ни на север и тръгнахме на бой,от замъка обаче изпратиха стрела и го раниха. Откъсна стрелата и я хвърли на земята,като се втурна и с един замах откъсна главата на трима. Спасихме селото на север,когато се върнахме в шатрата видяхме,че стрелата се е забила на вътре,двете лечителки се опитаха да му помогнат. Вие закъсняхте принцето и той помисли,че няма да се върнете щом минаха 30 и 7 дни и вие не се върнахте,той легна на леглото и не пожела да стане,влошаваше се все повече и повече. Шамана,каза че сърцето му било разбито,а тази болка не се лекува с билки. Той наистина ви обича принцесо,не поглеждаше друга жена,нито една не успя да го прелъсти. Просто не можеше да ви забрави.
Тези двете жени,който бе изгонила бяха лечителки от храма на божествата жрици. Но явно не успяваха да ме излекуват. Отворих очи,като простенах името и:
-Луна на моя живот.-каза го обаче на древния си език- Алиса!

Този генерал определено го харесвах,беше от малкото хора в двора които ме уважаваха наистина не само защото бях принцеса,но и защото явно знаеше какво ми е.А и аз му симпатизирах,само той ми казваше истината в очите.
Сега ми разказа за битката и защо той не е дошъл за мен,защо не ме е потърсил.
Драго се събуди и проговори,името ми излезе от устата му на древния език,очите ми се насълзиха,знаех как да му помогна,за една нощ щеше да се е оправил и да можем да говорим само ние двамата без последници и без лъжи
-Помогни ми
Изправихме го и излязохме от имението,бяхме на брега на езерото
-Остави ни,няма нужда от това повече,върви и се нахрани,почини си,ние сме добре,до два дни ще се върнем
Той кимна и ни остови, една огромна лодка ни чакаше на брега,качих го и отплавахме,на няколко километра имаше малък остров,ез покрив,без храна,само вода и ние двамата.
Положих го на листа от палма и го съблякох напълно,в едно ведро с вода посипах раната му,останах до него,беше завит с одеало до кръста,раната трябваше да е открита.Само тук можеше да се оправи,на сутринта щеше да е добре

Цяла вечер имах треска бълнувах нейното име,на сутринта тя премина. Събудих се и я видях тя спеше до мен,бе толкова красива огряна от слънчеви лъчи,като истинска богиня. Не исках да я будя исках да и се насладя,бе така красива,русите и коси се бяха посипали по раменете. Толкова силно я обичах,протегнах ръката си с здравата си страна и погалих,красивите и бузи нежното и лице. Толкова силно я обичах.
-Луната на моя живот!-говорех тихо на моя език-Без теб живота ми е тъмнина,без теб няма смисъл да живея.
Затворих очи и погледнах към ясното небе:
-Тантел,моля те засили любовта и към мен,дари я с обич със здраве,щастие и с наследници.

Треската беше силнацяла нощ,но той бе силен и бързо я преодоля.Заспала съм,но когато сутринта се събудих той бе буден и ме гледаше,галеше ме нежна,а вярвах,че ще ми е бесен,че ще ме укори за това,че не се върнах,но не сега трябваше да говорим за това
-Милорд,как се чувствате?
Изправих се,бях събрала плодове и храна предната нощ,за да може да се нахрани и да върне силите си
-Хапнете,това ще ви даде сила и ще заличи раната ви до часове,ще можете да се върнете у дома..
Може би щеше да поиска да се върна,а може би щеше да се отрече от мен ,бях го предала,но трябваше да го излекувам,колкото и да ме обича не би ми простил това,каквото и обяснение да му дадех
-Аз...не се върнах както обещах,но и не ...останах там,не и когато разбах истината,бяхте прав ,а аз ..не ви повярвах сир...сега не заслужавам да бъда ваша съпруга

-Колкото и пъти да го кажете,мястото ви е до мен. Права сте всяка може да дойде на вашето място,но само една е заела мястото в сърцето ми. Обичам ви прекалено силно,прекалено искрено,за да ви позволя някоя друга да вземе мястото ви. Дори съм готов никога да не ме обикнете,но само да сте моя съпруга.
Не исках да се храня но не исках да се връщам без нея:
-Защо не искате да го разберете,защо ме ранявате така. Давам ви цяло царство,давам ви всичко,което искате,дори сърцето ми на поднос,а вие го отхвърляте? Съзнавам,че ви взех,като пленица но не съм искал да ви нараня.
Погалих бузите и:
-Не дойдох да ви взема,защото ви обещах,че няма да ви нараня. Не ви казах,за кого щеше омъжва Робърт,защото щяхте да помислите,че лъжа,че съм го направил нарочно. Че искам да ви нараня...
Продължавах да я галя,исках да и се насладя:
-Ще ви пусна,ако го пожелаете,ще разваля брака си с вас и ще ви оставя да се върнете при семейството си и да се омъжите,за човека който обичате. Ако ме мразите,няма да нападна селото ви,искам да сте щастлива принцето моя.
Надявах се да не се съгласи да не го поиска,сърцето ми щеше да се разбие още повече.

Гледах го в очите и сълзите ми капеха по лицето,той беше прав,че нямаше да му повярвам,бях неблагодарна,но той добре знаеше,че Робърт вече е женен за сестра ми,че н еме обича..но да се връна с него?
-Знаете,че няма да се върна там,той се омъжи за друга както казахте.Знаете че сърцето ми е разбито,беше в деня в който дойдохте за мен.Мразех ви,не можех да понеса да съм до вас,но единствен вие не ме предадохте,за това ви доведох тук,за това съм тук с вас
Истината бе,че много ми бе липсвал,че исках да си тръгна с него,но не можех да понеса погледите,не можех да понеса вината какво бях сторила с него
-Аз ... нека помисля,ще останем тук още два дни докато се оправите напълно,а щом се върнем в имението ми...ще съм решила дали да се върна с вас....Не ви мразя милорд,вече не ви мразя...
Ръцете ми го галеха нежно,това запали у мен онзи нов трепет който той ми показа през пърата ни нощ

Притиснах я към мен,целунах челото и. Харесваше ми отново да я притискам в обятията си.
-Моя ви,решете да се върнете с мен,ще затворя всеки,който ви погледне с други очи,ще прогоня робиите,за да не ви ядосват. Ще направя всичко за вас принцесо,но отчаяно искам,да се върнете с мен в замъка. Увещавах я дори я умолявах да се върне с мен. Не можех да понеса да се върна в кралството без нея,без да мога да я прегърна отново и да я имам до мен:
-Моля ви!
За първи път го казвах,за първи път се молех на някой,за първи път пред нея:
-Луна на моя живот!
Отново на древния език.

Усмихнах се,беше трудно да откажа на тази молба,но това съвсем не означаваше,че се предавам пред него,че го обичам..Но го целунах,жадна и страстна ,търсеща целувка
-Няма нужда от тези мерки милорд..
Пораствах ли?Ставах ли жена,прекланях се пред един мъж ,пред варварин който бе завладял кралството ми,тялото ,а сега и сърцето ми.Мъж който откри в мен жената,който въпреки нрава ми се бе влюбил в мен,въпреки тежките думи и обиди които му бях наговорила
-Ще се върна!Ще дойда с вас обратно милорд

Повдигнах лицето и,целунах я страстно,а в очите ми се показа такова щастие,такова което никой не бе пораждал в мен.
-Любима моя! Не знаете,колко щастлив ме направих те! Благодаря ви принцесо!
Целунах я отново и отново но найстина нямаше по голяма радост от това,да знам че ще се върне с мен,че ще е до мен.
-Моята луна!
Оставих я да си поеме въздух,да се отдръпне от мен ако пожелае:
-Просте те ми за изблика на радост но само това бе достойно за моята изкрена радост!
Погалих бузите и,отново я целунах.

Той сияеше,не знаеше на кой свят е,а аз не можех да си поема въздух от целувките му,явно наистина ме обичаше!Сега нямаше нищо общо с мъжа който насила ме извлече от тунела и ме закара в замъка си,нищо с мъжа който ме бутна в езерото и после ме върза...Този ми харесваше повече и може би щеше да успее да спечели сърцето ми
-Милорд...
Целувките му разпалиха пожар в мен,този пътаз бях тази която желаеше до болка тялото му,но бе слаб за това,не можеше да ме има сега.А мястото беше невероятно и тайнствено,имаше своя чар,своята тайна

-Принцесо,гледате ме с онзи прекрасен поглед!
Познавах го,желаеше ме наистина много. Бе възбудена,въпреки че бях малко изморен исках да и дам това което иска.
Преобърнах се над нея,като я повалих на тревате. Повдигнах нежно крачето и,като я целунах по врата:
-Боговете ми са свидетели,че те желая наистина много.
Тя можеше да усети мъжествеността ми,която само дрехите и спираха,като ужасна преграда:
-Ако не ме искате,ще спра...
Но знаех,че ме желае,знаех че го иска не по малко от мен.

Погледа ми бе изпълнен с желание и той го виждаше,знаеше какво искам и щеше да ми го даде,а аз щях да му се отдам за първи път сама,щях да го искам също толкова силно колкото и той..
За миг бе над мен,само тънката материя на роклята ми която бе с огромна цепка ни делеше,а той повдигайки кракът ми го искара на показ.
-Желая ви милорд,повече от който и да било в този живот
усещах го,той беше гол,само трябваше да остана и аз за да усетя напълно мощта на тялото му,досега на кожата му върху моята...
-Не бих могла да ви спра милорд,това ще значи да се отрека от себе си и от желанието си

Пръстите ми набраха меката материя на роклята и,изстенах,защото тя се закачаше за набъбналата ми мъжественост,исках я отчаяно и всяко невероятно усещане ме караше да се побъркам. Щом я набрах и мъжествеността ми се притисна към нея и усетих горещата и сърцевина,която бе мокра за мен и ме караше да се побъркам,още повече от желание:
-Не мога да повярвам красавице,вие ме желаеш наистина!
Ръцете ми отметнаха презрамките на роклята,като ми откриха гледката към прекрасната и гръд. Ръцете ми се изкушиха и ги докоснаха:
-Принцесо...
Тогава насочих мъжествеността си към нея,като проникнах в горещата и вътрешност. Задвижих се бавно с невероятното усещане. Ние двамата на този самотен остров,далеч от всички и от всеки. Първично щяхме да се отдадем,пред боговете. Най-смелите ми желания най-сетне се бяха сбъднали.

Усещак как нежната материя се набира по кожата ми,ръцете му ме галеха сякъш от порцелан,очите му ме изпиваха във всеки миг,той гореше за мен.
Миг след това усетих мъжествеността му да се закача с хълмами,а после и по сърцевината си,беше горещ,пулсираше за мен ,не вярвах какво изпитвам,но този път не се страхувах,не желаех да се страхувам,а и нямаше да има болка,сега бяхме само аз и той и нашето желание
-Повярвайте милорд ,защото е така
Презрамката ми падна от рамото и гърдите ми се откриха за него,изстена и ги докосна,с ръка ,а после и с език,тялото ми се изви ,открих се за него и той се възползва от това.Проникна в мен така нежно,че едва усещах голименита му,сега имаше само удоволствието от това първично желание тук под лъчите на слънцето където сведетели ни бяха само птиците и дърветата
-О,милорд...
Не се поколебах да го докосвам,да усещам мускулите му под пръстите си,силата им която ме пазеше от всичко

Движех се нежно за да и се насладя,тя трепереше от сладост в ръцете ми,от желание,това беше повече от невероятно и повече от всичко,което съм искал. Ръцете ми обхождаха прекрасното и тяло,бях я хванал за кръста,като дупето ми се задвижи но не на пред и назад,а на горе и надолу,за да ме усети пулсиращ в нея,и за нея. Толкова я исках,толкова желаех да се слея отново и отново с нея,да я любя докато не се свечереше да я оставя да поспи и след това отново да я любя,да я любя непрестанно.
-Луна на моя живот!
Задвижих се по бързо,когато усетих,че ще излети в небесата,знаех че и аз ще я последва,ако забързам движенията. Забързах ги и щом ги забързах бяхме и двамата в въздуха. Придърпах я към мен,като я изправих да седне в скута ми,излях се в нея,като простенах.
-Обичам ви,принцесо моя!

Наслаждавах се на всичко което той правеше с тялото ми,не вярвах че някога изобщо ще се наслаждавам на това с него,но той определено бе умел любовник и сего ми го доказваше.
Усещах мощта на любовта му,на страстта му към мен,тя беше най сладкото нещо което бях познала в този живот.
Ръцете му ме стимулираха,притисках се в него докато той сминяше посоката на движение ,докато ме караше да стена.
Когато бях на върха той ме вдигна в скута си ,това беше нещо удивително,усили усещането ми за него и в този миг той се изля в мен,определено искаше дете и в този миг работеше за това
-Милорд...
Извиках,не смеех да го нарека по име,това не бе правилно в този род,не можех да си го позволя,но едно нещо исках да знае ,нещо което току що бях осъзнала и не можех да крия от него,нищо че предавах клетва която бях дала
-Обичам ви принце мой...обичам ви и с радост ..с удоволствие ще ви даря с наследници...

-Луната на моя живот и аз ви обичам и ще бъда горд,да ме дарите с наследници.
Държах я за кръста,като я притисках към мен,целувах врата и много нежно и бавно,наслаждавах се на меката и кожа и нежното и потрепване. Вдигнах само едната си ръка и погалих бузата и,само с единия си пръст:
-Мила моя,бихте ли желали,когато се приберем в замъка,да се омъжите за мен по моите обичай,по обичайте на моите богове?
Това беше важно за мен:
-Искам боговете,да ни благословят и така децата ни да се родят благословени.

Признанието беше важно за мен,но това не значеше,че ще може да ме командва както си иска,бях негова,но щеше да ме уважава.
Докосването му ме радваше,а радоста в очите му беше малка награда за мен.Все още бях в скута му,той беше в мен,не бе излязъл и това беше сладко,можех само с едно движение да го накара отново да пулсира в тялото ми и бурята да се разпростре в телата ни
-Да любими,с радост ще стана ваша съпруго по обичаите на народа ви,за да е благословен съюза ни..това ще е ..всъщност сега вече ще бъда наистина ваша съпруга,без омраза,без перипетите през които брака ни мина след нашата венчавка в замъка Монтрен..и мисля да ви подаря една истинска първа,наистина първа брачна нощ..

-Ще бъда най-щастливия мъж на света принцесо моя!
Любихме се,ядяхме плодове на този остров,на другата сутрин се облякохме и с лодката се отправихме към замъка. Помогнах и да излезе от лодката,като я повдигнах за малкото кръстче и я поставих на земята но я целувах:
-Кога,ще пътуваме принцесо?
Попитах,за да знам да заповядам на хората ми да се подготвят. На брега ни чакаше мнадия генерал,който се усмихваше,бе радостен да ни види сдобрени и да види,че и аз съм добре:
-Добре дошли отново в замъка!-но това беше по скоро,радвам се че вече всичко е добре-Радвам се,че и вие господарю сте жив и здрав. Пожелавам ви Тантал да ви дари с много здрави наследници и вечна любов,а Флафей с здраве у дълголетие.

» Езерото с фигурките
» Езерото в подножието на планината