Замъка Монтрен

Бяхме пътували повече от месец бяхме се забавили с малко досадно нападение,което беше не избежно при положение,че не ни даваха да преминем моста,което си беше нормално.
Пристигнахме с скромна войска но пълно достатъчна,за да всява респект. Не се настанихме в замъка,а пред замъка където бяхме разрешили да направят временен лагер с палатки. Не че не исках да изпитам гостоприемността но бяхме дошли само да вземем момичето и да си тръгнем.
Определено не се интересувах каква е,защото нямах намерение да се занимавам с нея. Влязох ме с баща ми на коне в предверието,като на вратите на замъка ни чакаха родителите и. Тя не се беше повила,май искаха да я пазят,чак до сватбата. Не продумвах нито дума,за мен този брак беше излишен но те бяха страхливци и бяха продали момичето си. Което беше мерзко. Баща ми бе строг и говореше делови,той бе далеч по образован,за това аз просто мълчах и плашех хората,както обикновено. Всички ме гледаха смаяно,а и по добре така пред това да ме гледат с презрение.

-Къде е принцесата милорд,вече трябваше да е слязла.
Тогава пратиха слуги да я доведат. Но се върнаха много бързо,нямало я в стаята. Това беше малко обеспокояващо,момичето не се бе подчинило.
-Сигурен съм че има тунел,всеки замък има!
Обърнах се към най-верните си войници и веднага им казах да чакат на изходите,и да се оглеждат за всяко момиче,което излиза.
-Не я наранявайте,тя е още дете!
Извика майка и,като аз се обърнах и я погледнах лошо:
-Не сте научили дъщеря си на обноски не се бойте милейди,аз ще я възпитам добре.
Тръгнах,като мантията ми се провлачи. Бързо бяхме намерили единия изход. Малко след,като излезе я хванаха,бе облечена с дрипи но пак си личеше кралската кръв. Бялата кожа,русите и коси. Хванаха я много лесно заведоха я в друга стая,като двама от най-доверената ми стражи,застанаха на вратите да я пазят до сутринта,когато щеше да е сватбата.
Не успя да ме види може би само големия ми гръб,беше тъмно и за това не успя,а и бе доста тъмно,за това все още не знаеше,що за човек бях аз.
-До утре сутринта,само да ви предупредя,че след венчавката веднага заминаваме за замъка,за това прегответе всичките и неща за път.
Тръгнах към лагера,без да се застояваме в замъка,момчетата празнуваха,а аз се бях замислил. Тя наистина бе красива но бе още много малка,чувствах се толкова жесток но в битките ми нямаше място за жени,а сега се опитваха да ми вмъкнат една. Но златото и земята бе нужна,за това се искаше жертвата.

Прибрах се,като седнах на големия масивен стол в голямата шатра. Мъжете се забавляваха,бяха си взели по една робиня. Тогава дойде Айя,една от многото ми робини,не изпитвах чувства към нея,макар да спях с нея. Тя се приближи,като в ръцете си носеше моя бокал,напълнен почти до горе с вино. Поех я от ръцете и,като отпих от виното с просъскване. Тя седна в краката ми,като се опря на коляното ми. Дори не и обръщах внимание в съзнанието ми бе онзи красив образ на красивата ми съпруга. Меко казано бях пленен но заради строгата си натура знаех,че нямаше да мога да и го покажа.
Отправих се за да поспя утре щеше да е голям ден само че преди това,трябваше да се отбия,да видя дали подаръкът на годеницата ми дали бе готов.
След това просто легнах,бе ми трудно да заспя но след този ден може би щях да спя по добре.

Сутринта още преди слънцето да изгрее бях излязъл на вън,чаках да се съмне,след изгрева всички започнаха да се суетят,за мен бе обличането и подготовката за сватбата, а за другите,вдигането на шатрите и приготвянето на пътя. Дори нямаше да празнуваме защото пътя бе дълъг,а мен ме чакаше война на юг.
Качихме се на конете,като скоро бяхме пред замъка,слязох като се запътих към замъка,в голямата тронна зала където щяха да ни венчаят по нейните обичай,а по моите,като се приберем в моя замък,ако има време,така или иначе щеше след този ден да е законната ми съпруга.
Щом влязохме бях поразен,защото тя беше наистина красива не показах това,застанах до нея,като погледнах този който,щеше да ни венчае. Беше някакъв белобрад старец:
-Хайде старче бъди бърз,защото ни чака много път.
Смъмрих го аз,не погледнах към нея но знаех,че е много малка,бе нисичка и слаба,до мене изглеждаше,като малко момиче.

Това и очаквах за това не си дадох вид нито на изненадан нито на обиден нито на нещо такова. Свещеника попита и мен:
-Да!
След това ни обяви за съпруг и съпруга. Обърнах се към нея,като се приближих към нея,тя се отдръпна но едната ми ръка мина зад кръста,а другата зад врата и,като се наведох впих устни в нея. Тя се съпротивляваше но въпреки това я целунах. Все още я държах:
-Време е да ти покажа подаръка ти!
Тя се дърпаше но скоро я изкарах на вън,като на двора я чакаше един бял и красив кон.

-Това е Звезда тя е твоя сватбен подарък.
Изчаках да види коня си и след това се обърнах към родителите и:
-Благодаря ви но трябва да тръгваме.
Обърнах се към нея и казах:
-Сбогувайте се с родителите си,тръгваме в този миг.

Едва не и се изрепчих но се овладях и само изръмжах,не обичах да ми заповядва,за това я хванах за кръста и я качих на коня,все едно беше малко перце и до някъде беше много лека:
-Казах,че ще тръгваме веднага,няма да ви давам обяснение,защо съм го преценил и как съм го преценил. Аз съм ваш съпруг и ще правите,това което аз ви казвам!
Подадох юздите на слугите,като се качих на моя кон и тръгнах на пред,като робите я водеха след мен. Шатрите бяха вдигнати и каруците бяха тръгнали. Очакваше ни много дълъг път,за това трябваше да тръгнем веднага. Щях да поканя родителите и след похода да и дойдат на гости,като реванш,за това че не можа да се сбогува с тях. Но бях твърдо решен,да науча това момиче на обноски и да не ми противоречи.