Подземието в гората

Това е голямо подземие има силни метални врати който трудно някой нормален човек да отвори сам. Твърди се,че са затваряли същества,който не трябва да избягат или някой да се защити от нападение. Тук има само един изход и той е през 5 стоманени врати и две решетки, има и вериги,подсилени.

Вървяхме през гората,след като пъркитах колата,скоро луната щеше да се покаже макар и да беше много светло.
-Трябва да побързаме!
Казах аз и се затичах,напред. Отворих вратата,с ключ бяха стари но лесно отключвах,двамата отваряхме вратите,защото бяха много тежки.
-Мен това място ме плаши има няколко свещи и малко книги,не знам кога ще се превърнеш и кога ще се върнеш,за това не ми се иска да полудееш тук.
Бяхме в стаята с веригите последната метална врата беше там.
-Това е купих я за да заловя Деймън исках да му отмастя но разбрах че няма смисъл.

Отидохме , мястото наистина беше зловещо, след като отворихме всички врати влязохме вътре.
- Няма смисъл , на него му е достатъчно отмъстено. - засмях се , но тогава усетих че се започва , усетих болка и едва не паднах , съблякох се и започнах бързо да се оковавам , след което взех бутилката с вълче биле , отпих от нея и паднах на земята.

Започна да го боли,болеше го,за това разкъса дрехите си и се окова. Желунах го бързо и тръгнах вързо и с усилие да затварям вратите.
-Ще те отключа на сутринта.
Ръцете ми трепереха,а вратите щрякваха една след друга докато не остана последната. Не ми се тръгваше не можех да тръгна бях сигурна,че вратите ще го спрат. Застанах до последната,ако не ако чуех,че няближава протосо щях да избягам.
Свлякох се до вратата,нямаше да го оставя сам дори да рискувах.

Добре , че Керълайн се махна , болката започна , усещах как не издържам , само се надявах да не я нараня , можеше да е фатално , надявах се да издържа, вратите да ме спрат или каквото и да е , знаех че няма да помня нищо и нямаше да разбирам какво правя , крайната фаза дойде и се превърнах във вълк.

Чух ужасен вой,който ме изправи на кракта. Опрях ръце в вратата,за да усетя какво се случваше. Той се беще превърнал фазата бе настъпила,той удрясе силно по вратата. Тя беше здрава и поемеша ударите му но нямаше може би да издържи щялата вечер,само на една. Надявах се просто да не излезе навън. Веригите се бяха пречупили и чувах,как ги удря по металната врата.
Бях еднакво загрижена и също така безумно уплашена.

Когато отворих очи бях на земята , бях разкъсал вергите и бях преодолял първата метална врата , но не бях стигнал по-нататък , надявах се да не съм наранил Кер или да е избягала , можеше да е много опасно за нея , не исках повече да се превръщам , трябваше да намеря начин да го контролирам.

Когато всичко мина и ударите спряха,започнах да отварям вратите. Само едната бе съборена. Клекнах до него и го прегърнах:
-Всичко е наред...
Целунах го нежно и останах с него на земята нямаше сили и още трепереше:
-Вратите ме предпазиха,ужасно беше,толкова ме беше страх да те оставя сам.

Керълайн дойде и беше добре , радвах се , че не съм я наранил , прегърна ме , аз нея също.
- Радвам се , че си добре и не съм успял да те нараня. - погледнах я , още дишах тежко.
- Благодаря , че си с мен в това.

-Занищо на света няма да те оставя...
Оставих го малко да полежи в скута ми,това беше изтощително за него. Галех го за да може да се успокой по бързо:
-Нека постойм малко тук,после ще се приберем,нека не бързаме...
Усмихнах се:
-После ще те заведа в нас,да се изкъпеш и ще ти поръчаме нещо за хапване.

Тя беше до мен , галеше ме , а аз лежах в скута й. Вдъхваше ми успокоение и , че всичко ще бъде наред. Чудех се как до сега не съм забелязвал колко невероятна е тя.
- Добре. - кимнах и се усмихнах , постоях още малко така , след което се изправих и започнах да се обличам.

» Подземието на замъка
» Гората на червенокожите
» Реката в гората