История на Магията

Магията е съществувала още в древността

Цирцея и магията през Античността Вещерството заема централно място в развитието на магьосничеството въобще през Древността. По това време се обособява като занимание само за някои. Най-често това са хора с дарба дадена от боговете и с голяма известност в обществото. В Древна Елада вещиците си имат и своя богиня, която ги покровителства – Хеката. Най-общо дейността им се изразява в гадаене, правене на различни отвари и отрови, както и на някои по-специални магии, често проклинащи някого. В гръцката митология тези вещици не са малко, но една от най-известните можем да намерим на картичка от шоколадова жаба, а именно Цирцея. Цирцея, известна още като Кирка, можела да превръща хора в животни, да накара сгради и гори да се движат. Тя била дъщеря на бога на слънцето Хелиос и океанската нимфа Перса и живеела на остров Еея край италианското крайбрежие в мраморен палат по средата на горската поляна, където тъкала платове и пеела омайващо. Често била посещавана от хора, научили за магическите й способности. Когато морският бог Главк пристигнал за любовна отвара, за да спечели сърцето на нимфата Сцила, Цирцея се влюбила в него и го помолила да остане при нея, но щом той й отказал, тя хвърлила отровни билки във водата, в която се къпела Сцила и така я превърнала в чудовище с кучешки глави и стърчащи от тялото змии. Друг, отхвърлил я, прекарал остатъка от дните си като кълвач. Най-известният посетител на Еея обаче, несъмнено е гръцкият герой Одисей, който слезнал на острова с моряците си на връщане от Троянската война. Щом хората на царя Итака се натъкнали на мраморния дом на вещицата, заобиколен от мечки, лъвове и вълци, които били хора преди да я срещнат, тя излезла навън и ги поканила на обяд. Но им дала ечемик и сирене, които съдържали силна отвара, която ги лишила от спомени и желание да се върнат у дома. Докато седели унесени, Цирцея ги превърнала в свине с магическата си пръчка и ги завела в кочината. Тя готвела същата участ и за Одисей, но докато търсел моряците си, срещнал бог Хермес, който му дал билката моли, която правела нейните отвари и заклинания безсилни. Щом не могла да го омагьоса, тя се сприятелила с него, върнала човешкия вид на хората му и му станала съветница. От нея той научил за очакващите го опасности и как да общува с призраците, които щял да срещне по път към подземния свят. Легендите за вещицата Цирцея и племенницата й Медея са в основата на множество популярни митове и вярвания. През Средновековието хората вярвали, че способностите на Цирцея са били реалност, както и дейността на вещиците.
Магията е съществувала още от Праисторията на човечеството. Макра и тогава да е била само под формата на племенни вярвания ( днес по-скоро биха били суеверия ), са влагали магически заряд в ежедневните дейности на прадедите ни. Чак по-късно, през Античността, тя се обособява като отделно занимание, което не е за всеки. В повечето общности през Древността хората, практикуващи един или друг раздел на магията, са били на особена почит. От началото на новата ера до средата на второто хилядолетие, магьосничеството се превръща в тема-табу и постепенно се отвърждава разбирането, че то е опасно и затова недопустимо. Но точно през това време, магията претърпява най-голям прогрес и почти еднотипното отношение към нея, не пречи да преживее цели епохи, благодарение на велики магьосници като Мерлин, докато се оформят цели огромни звена, съставящи днешното магьосничество. През Ренесанса магията търпи небивал интерес от всички, въпреки строгите закони и разпоредби на църковните власти по това време. Технологичният прогрес и редица национални революции в началото на Новото време, засенчват внезапния интерес към магията и по това време тя става скрита за обикновените хорски общества, целият магьоснически свят се отделя напълно и скрива от немагьосниците. От тогава насам, за магията е най-интензивното време, което е преживявала. Тя самата се развива с невероятни темпове, което разбужда духовете сред черните магове и се случват неща, които никога преди не са били дори възможни. През цялото това време на бурни и стихнали темпове на развитие на магьосничеството, вълшебници от всякакви области се раждат, живеят, допринасят с нещо за магията днес и умират. Велики и безизвестни магове са живели преди хилядолетия, векове, а и днес.

Алхимията е вид магия

1.Възникване на Алхимията.

Алхимията се оформя около ІV век и през средните векове се развива като своеобразна наука, в чиято основа лежи погрешната представа за възможността да се превръщат неблагородните метали в злато и сребро. Началото на тези идеи обаче се корени още в дълбоката древност. Преходът от каменната епоха към епохата на металите за пръв път сблъсква човека със самородното злато, сребро и мед. Хората откриват горещата обработка на металите, получават и първата сплав – бронзът. И вероятно тогава се заражда дръзновената мечта за превръщане на металите и за правене на изкуствено злато. Мечта, която по-късно средновековните алхимици така упорито се стремят да реализират.За родно място на алхимията се смята Древният Египет.За неин родоначалник е считан бог Тот – един от най-древните и загадъчни богове на Западен Египет, почитан като основоположник на науките и изкуствата, изобретател на писмеността и покровител на библиотеките.За този бог Тот се смятало че е “чуждестранен владетел”, “бог на двете земи”. Не е безинтересно да се спомене, че древните египтяни не са познавали вулканите, поради което може да се предположи, че Тот е бил пришълец от други места (Атлантида?), където вулканичните изригвания са били често явление. Алхимията е пренесена в Европа от арабите,които завладели Египет и там открили тайните на тази наука. Великият арабски маг Гебер, наричан в родината си Бу-муса-Джуба, бил един от пионерите на истинската алхимия.Мечтата на алхимиците била да превърнат в злато неблагородните метали; търсели и две други субстанции - "философския камък" и "еликсира на живота". Алхимията се разпространила из Стария континент заедно с епидемията от интерес към заклинателството и магьосничеството.Заради загадъчната си професия повечето алхимици били считани за магьосници от простолюдието.Истинските представители на тази езотерична наука обаче били сериозни хора, учени и философи с възвишени идеали; не един или двама от тях оставили светла диря в историята на човечеството.Но някой от хората занимаващи се с това били обикновени шарлатани. Печелели пари с измама, като злоупотребявали с доверчивостта на хората; клиенти им били например суетни жени, мечтаещи за подмладяване. Не един или двама преследвали низки цели; надявали се да се превърнат в страшни зверове или всемогъщи чудовища. Други били движени от алчност; привиждали им се планини от злато.Но не малко са и тези които са искали да станат безсмъртни.

2.Предмети на Алхимията

Този така желан Философски камък е бил най-великото тайнство на природата за алхмиците. В "голямото начинание" - както наричали търсенето на философски камък, алхимията изследвала едновременно материалната и трансцеденталната страна на явленията. Откриването на камъка изисквало чистота на помислите и всеотдайност в работата. Само благородни, търпеливи, справедливи и чисти по душа хора можели да се надяват на успех в алхимическото поприще. Принципът на алхимиците бил: "Моли се теософски и работи психо-химически!". Освен философски камък и елексир на живота алхимиците се опитвали да създадат и изкуствено живо същество. Парацелз в частност претендирал, че бил създал изкуствен човек, "хомункулус". В общи линии технологията се състояла в следното: Изходните компоненти се затваряли в стъкленица, която се заравяла в конски тор и се оставяла да отлежи в продържение на 40 дни. В края на инкубационния период във стъкленицата можело да се забележи живо човешко същество, само че прозрачно и без обособено тяло.Това същество можело да се доразвие, ако в продължение на 40 седмици се храни с човешка кръв. В резултат се получавало нещо като бебе, само че значително по-крехко и уязвимо. Подозирали Парацелз, че произвел доста от тези човекоподобни същества, които така и не увеличили особено своя ръст, нито пък показали някаква съобразителност. Заниманията на Парацелз в тази област са документирани; относно успеха му обаче съмненията са много сериозни. Откриването на заровени съкровища бил следващият приоритет на второразредните алхимици и магьосници. Не един или двама от тях се обръщали за помощ към Дявола; обещавали, че ще оползотворят парите за благочестиви цели или че ще изоставят магьосничеството. Никой не удържал на обещанието си; всички богати и известни заклинатели завършвали живога си в мизерия “Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три и като ги събереш в триединство, от тях да получиш едно.

Източник : witchkompaniq15

» История в няколко думи...