Горе на скалите

Заглавие: Горе на скалите Сря Мар 16, 2011 12:00 pm

Скалите бяха любимото място,за скачане на екстремистите,но бяха много опасни,тъй като се издигаха ,на 30 метра,над морето и бяха хлъзгави и остри.

Имах нужда да бъда далеч от двата свята,да съм сама със себе си сред хората,след като не успях да се оправя с Луцифер и зялата тази история със съпругата му просто избягах от него не исках да се опитва отново да ме принуждава да правя каквото и да било,за това се върнах в Испания,беше от малкото места на земята които обича,а Майорка бе моя рай...Скалите над плажа както винаги ме държеха в усамотение за това винаги ходех там,но не винаги можеш да останеш сам с мислите си

-Не мърдай!
Бях я обхванал с светлина нишка,не видима за човешкото око но видима за всички останали. Бях на разстояние,не защото се страхувах,за защото не исках да се доближавам до нея:
-Какво търсиш тук?
Попитах аз,като я дръпнах малко към мен.

Някой се доближи до мен,но докато реагирам нещо ме обхвана и не можех да мърдам,а някакъв мъж стоеше пред мен и ми заповядваше
-За кой се имаш че да заповядваш?
Явно беше същество на светлината,но какво правеше тук и защо изобщо се заяждаше с мен,но лесно можех да се измъкна...
Приех нова форма която ми позволи да се измъкна от нишката и да застана зад него
-И въпроса е какво ти търсиш тук?

Виж тя виж,създание на Луцифер,бе могъща и това не ми пречеше,някога с него бяхме братя,така че той не бе по могъщ от мен. Ударих я отново с нижката,като я съборих на колене:
-Аз съм Агустинаст и ще опростя греховете ти,като те убия.
Отново я обхванах с нижка,която този път нямаше как да мръдне.

Но той не сспря,беше по -силен,подяволите беше от онези ангели с много сила..
Удари ме и паднах пред него,това си беше удар под кръста..но искаше да ме убие а това трудно щях да му позволя
-Ясно ,ще отмъстиш на Луцифер като убиеш мен,да те светна,не го интересува,а аз няма да ти се дам..
Дръпнах нишката и той залитна

Не успях да пада но залитнах,като нишката се бе отхлабила. Това никак не ми бе ясно. Догоних я,като я обхванах с ръцете ми,от тях нямаше да се откъсне,когато не чуя всичко,защото при всяко движение,я болееше,за това трябваше да не се мърда:
-Защо ти нали си създание на Луцифер?

Добре де,явно нямаше да падне,но и нямаше да ме остави на мира.От глупавата нишка ме болеше,но желанието да оживея беше по-силно от болката,но ако последваше нов удар можеше и да ме повали за дълго време,нямаше да издържа,но той ме догони и обхвана с ръце...
-Това не значи,че се обичаме и сме си скъпи,хайде и ти не си светец,спиш с сукуб и още куп създания на брат си и жена му,с какво аз съм по-лоша?
Добре бях убила Александър преди хиляди години,още ли ме винеха за това,а и Луцифер бе отговорен за действията ми

-И,аз съм грешник и ще отговарям пред бог за прегрешението си,но ти трябва да платиш за стореното.
Стиснах ръцете си но истината бе,че няма да я убия,трябваше да понесе наказанието си:
-Ще те взема с мен по небесната стълбица,където всяко прегрешение,всяка товоя мисъл,ще бъде показвана.

Да бе ще отговаря,само ако той наистина съществува ,а в това не вярвам,да Луцифер познавам,но Бог,ако го имаше нямаше да съм тук сега независимо чие създание бях
-Мислиш ли че ще се разкая?Сторила съм хиляди злини на кого ли не,убевала съм и като ги покажеш ще се покая?Не ме познаваш драги..
Опитах да се освободя
-Ако се отказа да ме убиваш поне ме пусни,боли ме

-Значи ще имаш хиляди стълби,за да размислиш и да се покаеш!
Още я държах,скоро щяхме да се намираме в портала:
-Ще се покаеш,повярвай ми,защото ще изпиташ болката на тези който си наранила.

-Мечтай си
Ама той изобщо не ме слушаше и май нямаше да му пусне,но щом се огледах не бях на скалите а над тях,явно не се шегуваше,че ще ме накара да се разкая
-Не разбрали,че няма да стане с мен ангеле?Аз не съм като другите грешници,не съжалявам за нищо сторено..
Първия ми грях щеше да е Александър,той бе първата ми жертва и най изстраданата,но не защото го бях убила,а защото го исках повече от всичко[i]

» Водопадът в скалите