Молът

Когато Катрин беше готова излязохме и отидохме в мола , имахме достатъчно пари за всичко , добре беше да живееш 500 години. Влязохме в един магазин.
- Хайде избирай си - усмихнах се.

Катрин започва да пробва дрехи , купи си няколко чифта дънки , рокли и поли , които й стояха прекрасно , но на нея кое не й стоеше хубаво ? Следващият магазин , които влязохме беше за обувки , ясно ми стана че тук ще е най-голямото затруднение.
- Аз ще изляза да седна отвън , да си почина малко - целунах я , взех торбите с дрехите и седнах на една от пейките пред магазина.

Очудих се , че не висяхме цял ден в мола , това определено беше добре , поех и другите торби от нея , в моменти като тези беше хубаво , че съм вампир и не усещах колко торби нося.
- Е сега къде отиваме ?

Засмях се и отново взех торбите от нея.
- Спокойно не ми тежат , а и не ми пука как изглеждам с 20 торби - намигнах и отново се засмях.
- Хайде да седнем в някое кафе ? - погледнах я и се усмихнах , не исках да се прибирам вкъщи.

С Катрин отидохме в едно много приятно местенце , имаше и фонтан , на който имаше някакъв демон , липсваше ми Мистик Фолс без всички тези намеци , че не сме в човешкият свят и че сме нещо различно.
- Аз ще пия кола. - усмихнах се и я погледнах. Около нас имаше много други същества , чудех се дали въобще някъде тук има хора.

Тя хвана ръката ми , аз обгърнах нейната и също я стиснах леко в отговор.
- И аз с теб , никога не съм предполагал това , но ето че се случи и с ръка на сърцето мога да кажа , че те обичам. - усмихнах се и я целунах.

Усмихнах се широко и я целунах , леко погалих лицето й , не можех да откъсна очите от нейните.
- За мен вече всичко е перфектно , можеш да си много по-добра , когато си себе си и това ми харесва.

Погледнах я и се усмихнах леко.
- Заедно сме това значи , че ще можем да надвием дори и Клаус , не се притеснявай за него , нека забравим и за миналото и да заживеем един нов живот , където сме само аз и ти. Стефан и Катерина , никой друг.

Прегърнах я и я задръжах така за няколко минути , не исках да я пускам , исках да я държа до мен възможно най-много , не можех да я оставя. Трябваше да бъда с нея , всичко беше перфкетно и в момента бях толкова щастлив , усмивката не слизаше от лицето ми.

Погледнах я и кимнах , взех всичките торби с покупки и тръгнахме към вкъщи , бях щастлив , вече щастието на Деймън и Елена нямаше да ми пречи , нямаше да се дразня от това , че те са заедно.