Островът на страстта

Накарахме Стефан за се оцъкли с което ми стана адски смешно.Но му помогнах да се изправи ,все още беше слаб,силите му липсваха.
- Мили ,мога ад ти дам от моите-казах нежно на ухото му,толкова тихо,че Елена ,да не може да чуе,въпреки развития вампирски слух.Не исках да се чувства ,слаб,пред нея.

Стефан изглеждаше по-добре, но явно малко беше отпаднал. Обаче отстрани бяхме чудна картинка сигурно. Аз, Катрин и Стефан.. поне с нея се помирихме, един проблем по малко, и то значителен проблем щеше да е ако продължавахме да се мразим.
-Идилията е пълна - казах на шега. Само Стефан да се оправи напълно и щеше да е още по-добре.

- Не Катрин и така се чувствам достатъчно добре. - погледнах я и се усмихнах. Къде беше брат ми ? Още повече кога щеше да бъде следващата атака на Шиничи и върху кой ? Засмях се на следващата реплика на Елена.

Прегърнах го ,той беше толкова силен ,искаше да се справи и сам.Но се тревожеше за брат си.
- Той е добре,не се безпокой-усмихнах се и погалих леко главата му.Погледнах към Елена.
- Хайде да се прибираме искам по-скоро да се махна от това място.Бях го довела тук,за да си прекараме приятно,но не се получи.Нещо винаги се объркваше.

Обърнах се към Катрин при следващите й думи и лека, едва забележима усмивка се прокрадна на лицето ми.
-Добре - казах и се изправих, като изтупах дрехите си от пръстта. Прибрах няколко непослушни кичура коса зад ухото си, когато духна по-силен вятър. Заради атаката на Шиничи, мястото вече беше изгубило своят чар, поне за мен.