Моста на въздишките

Над Канале Гранде са построени много мостове. Като най-впечатляващ е „Мостът на въздишките”. Той е закрит мост направен от бял варовик и има малки прозорчета с каменни решетки. Построен е през 1602 год. Мостът свързва Двореца на дожите с Новите затвори. Счита се, че в това се крие и причината за неговото име: когато осъдените на смърт затворници преминавали по моста, те тежко въздишали, че може би това е последният път, в който виждат града и Канале Гранде. За името допринесъл и Лорд Байрон.

Легендата разказва, че влюбените ще бъдат дарени с вечна любов и блаженство, ако се целунат в гондола под Моста на въздишките.

Със Себастиан пристигнахме , във Венеция беше толкова красиво , че направи спираше дъхът ми , особенно като бях до мъжът на живота си.Целунах го и отидох да облека роклята. Когато видях очите ми останаха на нея . Облякох я и наистина ми стоеше хубаво , след което отидох на сватбеният олтар.

Влязох и аз да се преоблека ,бях се барнал ,в черен копринен костюм и синя риза,която да подчертава очите ми ,бях я оставил небрежно разкопчана.Отидох на паубата ,Адриана също беше в ,роклята ,останах възхитен,моето момиче,изглеждаше ,като ангел.Усмихнах ѝ се.Лодката спря,точно под моста ,а там вече на друга ,ни чакаше свещеник ,който ,да ни венчае.Цялата вече окрасена в рози и лилиуми ,всичко ,за да го чувства ,съвсем истинско.Хванах ръката ѝ и я прехвърлих на другата лодка,където щяхме да станем мъж и жена,законно.Защото ние отдавна вече ,се бяхме обрекли един на друг.

Изчаках го , когато дойде пое ръката ми и се качихме в лодката.
- Прекрасен си - казах тихо и го целунах , след което отидохме на другият бряг , там ни чакаше свещеник , той започна да чете брачните клети и завърши със:
- докато смърта ви раздели. Е Адриана приемаш ли Себастиън Милер за твои законен съпруг.
- Да - казах и се усмихнах леко.

Хванах я леко и я държах,през цялото време.Свещеникът се обърна къ мен.
- Вие Сабастиян Милер ,взимате ли Адриана Шилер ,за своя законна съпруга. Да я обичате и уважавате,в болест и здраве ,мъка и радост ,богатство и бедност,докато смърта ви Раздели ?
- Да взимам я-казах уверено.
- Тогава ви обявявам ,за съпруг и съпруга ,може да целунете булката.-Точно този моент чаках,да я целуна тук ,където според легендата,ще бъде вечна любовта.Пристъпих към нея и я целунах така,че краката ѝ се подкосиха ,а от неудобство отчето ни обърна гръб.

Стоях и слушах отчето , когато той каза да , сърцето ми сякаш започна да бие по-бързо , не очаквах друг отговор , но сякаш нещо се промени , вече официално бях негова съпруга. Отвърнав на целувката и се усмихнанх.
- Обичам те

- И аз те обичам-казах и пак я целунах , вдигнах я на ръце и я понесох ,яхтата ,беше огромна и имаше маса отрупана с всевъзможни блюда ,марково вино и шампанско.Даже сцециално за нас ,беше внесено и легло ,цялото покрито ,с розови лисчета и бели чаршафи.Грееха и свещи,щяхме да сме само двамата.
- Дано ти харесва-усмихнах се.

Отидохме в яхтата , беше толкова прекрасно , че останах с отворена уста, беше толкова красиво и изпипано всичко. Беше по-хубаво дори и от нещата , които си представях.
- Повече от прекрасно е, отново си се постарал. - усмихнах се и го целунах.

- Не мила ,не съм аз ,наех агенция да го направи.Аз не разбирам -усмихнах се.
- Казах им ,че искам уникална сватба,за най-невероятнаат жена на света.И че искам ,да е във Венеция ,под моста на въздишките,заради легендата и те направиха всичко.Радвам се ,че ти харесва,ела да хапнем.-поведох я към масата и я настаних ,като и дръпнах стола,като истински кавалер.

- Наистина успя да ме изненадаш , много ти благодаря. - усмихнах се и го целунах , след което отидохме на масата , той ми дръпна стола и аз отново се усмихнах , започнах да ям.
- И храната е прекрасна.

- Е съмняваше ли се мила,че няма да ти предложа,най-доброто ,за моята съпруга-усмихнах ѝ се.Хапнахме пийнахме и когато дойде времето ,да си лягаме,понечих ,да разкопчая роклята ѝ,но тя се отдръпна.
- Какво има съкровище,нещо грешно ли направих ?

След като се наядохме отидохме в спалнята , когато започна да ме съблича , се отдръпнах.
- Уморена съм , става ли да поспим ? - погледнах го , съблякох се и си сложих нощничката.

Зяпнах я учудено,че това беше първата ни брачна нощ.Дръпнах я към себе си и я целунах.
- Няма да те изморявам много ,но това е нашата нощ ,ако не консумираме брака си ,все едно не сме женени-усмихнах се.-бях адски възбуден ,а и алкохола ,който бях изпил ,не беше малко.Желаех я до безумие ,пак я дръпнах към мен и започнах да я пипам,за да възбудя и нея.

Какво му ставаше ? Никога не правеше нещо , ако не го исках. Успях да го избутам от себе си.
- Какво правиш ? По крачките на приятелчето си Валера ли искаш да тръгнеш ? - погледнах го , усетих се че не трябва да казвам тези думи , прекалено късно.

Потреперих от гняв.
- Ти си моя съпруга-викнах .
- Нима си мислиш ,че бих те насилил ? Нима не ме познаваш и как по дяволите ,може да ме сравняваш с онзи боклук ,ти носиш моето дете .-Изведнъж лицето ми замръзна ,едно съмнение пропълзя,в сърцето ми.
- Сигурна ли си ,че детето е мое Адриана ?

- Това не значи , че съм ти играчка и можеш да ме купиш и да ме караш да правя неща , който не искам. - погледнах го и при следващият му въпрос изтръпнах , ами ако наистина не беше негово.
- А какво ще направиш , ако не е твое ? - погледнах го.

- Да те купя ? -погледнах я невярващо
- Това ли мислиш ,че искам ,да напарвя ,със собствената си съпруга ? Но следващите ѝ думи,ме изкараха от равновесие.Тя подиграваше ли ми се ? Тръгнах към нея сграбчих я грубо.
- Ще те убия !-казах през зъби.Разбира се ,че не го мислех,но пиянският ми мозък ,в момента ,не можеше да разъждава.

- Не , това се опитваш да направиш с всичко около теб. - погледнах го и той ме стисна. При следващите му думи , сърцето ми се обърна. Успях и този път да го отблъсна от себе си.
- Аз ще отида да се изкъпя , а когато си трезвен може да поговорим. - погледнах го и влязох в банята , затворих вратата и сълзите започнаха да се стичат по бузите ми , ако детето наистина беше от Валера , аз не можех да живея с тази вина и с това. Пуснах душа , отворих тоалетката и намерих ножче , седнах на земята и докоснах ръката си с ножчето , не болеше толкова , натиснах по дълбоко , прерязох и двете си вени , поне щях да му спестя това да ме убие и аз да живея с тази вина. Всичко започна да се замъглява и осъзнах колко жалко беше , но нямаше връщане назад.

- Да бягай-викнах ,след нея.Но всъщност ,беше по-добре,можеше да я ударя ,а не го исках и да не беше мое детето,не бих я наранил.Защо казах тази глупост.Седнах и надигнах бутилката с уски,но я захвърлих ,разби се с трясък в пода ,именно то ,ме докара до тук,да се скараме ,в първата си нощ ,като съпруг и съпруга.Направих си кафе и отипих от него,но тя се забави.Отидох до банята .
- Хайде Адриана ,не може да прекараш нощта тук -но тя не отговори.
- Добре де извинявай,знаеш ,че не го мислех-но тя дори не даде признак ,че е там.Напънах вратата,беше заключена.Разбих я с един удар и гледката ме смрази,изтрезнях на момента,не че не бях виждал кръв до сега ,но никога от моето момиче.
- Какво си направила ?-изивиках
- Дръж се любима -сълзите ми напираха и ги пролях.Извадих телефонът си и се обадих ,за хеликоптер,след малко летяхме към болницата.
- Ще оживееш ,трябва да оживееш ,не можеш да ме оставиш Обичам те !-нареждах.

» Моста към замъка