Площадът "Сан Марко"

Площадът Сан Марко е основният площад във Венеция.Площадът през IX век е малко пространство пред тогавашната базилика Сан Марко. Рашиирен е до сегашния си размер и форма през 1177 г., когато Рио Батарио, ограничаващ го от запад и пристанищен док, който изолирал Дворецът на дожите от площада, са запълнени. Реконструкцията е извършена за срещата на папа Александър III с император Фридрих Барбароса.Площадът е местоположението на всички важни сгради на Венецианската република и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция, площадът е много популярен сред туристите, фотографите и гълъбите.Площадът е наречен от Наполеон „най-елегантния салон на Европа“.

С Себастиан хванахме самолета , полетът мина добре. Щяхме малко да се поразходим преди да уредят всичко.
- И тук е много хубаво. - усмихнах се като седнахме на една от пейките на площада.

- Да прекрасно е Венеция е един ,от най-красивите градове ,в светът.-Усмихнах се и бях хванал нежно ръката ѝ,другата ми леко се спусна към коремчето ѝ,което беше , още толкова плоско и съвършенно.Погалих я леко .
- Чудя се какво ли ще бъде,ти какво искаш мила,момиче или момче ?

- Прав си , но където и да съм , щом съм с теб винаги ми е хубаво. - целунах го и се сгуших в него.
- За мен няма значение , важното е всичко да е наред и да се роди живо и здраво. Но май е по-добре да е момче , за да бъде наследник и да може да оправлява един ден. - засмях се.

- А и момиче да е ,ако се метне на теб,ще се справи.-засмяхсе ,беше толкоав все още нереално ,че си говорим за бебето и че ,то вече бе факт.Но бях щастлив и как можех,да не бъда ,слд броени часове най-сетне щеше да е моя съпруга,жената за която бях копнял ,да е до мен и обичах повече от всичко.Нежно я бях гушнал и галех косите ѝ.Мислейки ,за пътят ,който ни престоеше,да извървим заедно,като съпруг и съпруга.

- Надявам се. - също се засмях и го погледнах. След няколко часа вече щях да съм госпожа Милер , беше толкова странно , не смятах , че с него ще се оженим , знаех че ще бъда с него до края на живота си , но не очаквах това.
- Ще ти звънат ли , когато е готово всичко ?

- Да не се тревожи -целунах я.
- Гладна ли си ,знам,че скоро ядохме ,но сега сте двама-засмях се .ръцете ми отново погалиха леко коремчето ѝ.Беше хубаво чувство ,да знам,че моето бебе,расте там.макар,че беше много не очаквано ,определено беше нещо мноог хубаво.

- Хубаво е да имаш хората , които да ти уреждат всичко. - засмях се и го погледнах , след което също го целунах.
- Не съм гладна спокойно. - усмихнах се и го погледнах. Леко хванах ръката му , с която галеше корема ми и леко я помилвах.
- Всичко ще е прекрасно.

Да непременно-казах и втози момент ,телефонът ми звънна.
- Всичко е уредено,да вървим ,имаш си и рокля,надявам се да ти хареса.-усмихнах и се и я поведох към пристанището,от където взехме корабче,което щеше да ни разходи, по Канале гранде,там където щеше да се извърши и брачната церемония.Гушнах я ,беше ми толкова добре,че е до мен и щеше да остане така,до края на живота ни.