Колизеумът

Тя само леко се обърна но ръцете и преминаха по корема. В главата ми нямаше мисъл дори,как да я убия,а може би как се движеха ръцете и. Отместих поглед отново,като въздъхнах но не от яд,а от прикрито желание. Как ми се искаше ръцете и да се спуснат по надолу. Станах трябваше да се махна от гората скрих се зад една стена,като тук не минаваха гора. Облегнах се на стената и се надявах тя да не ме е последвала. Но някак тайно ми се искаше ръцете те и да са върху мен.

Той избяга. Буквално си избяга. Не бях виждала ангел да бяга. Това е работа на демоните - да бягат когато видят хубава пролука, възможна за "тактическо отстъпление" или от сорта. Ангелите винаги стояха като статуи на Доброто. Това, което той направи ме порази. Разбира се, станах от пейката и се затичах след него. Сякаш се криеше от нещо. Може би демоните бяха по петите ни, но аз не усещах ничии свърнормални аури. Бяхме само двамата.
- Хей, съжалявам, че те последвах, но какво стана? - прошепнах когато се приближих на около четирдесет сантиметра от него. - Защо избяга така?

-Защото ти не тръгна когато те помолих,за това аз си тръгнах.
Но стоеше права пред мен,виждах красивото и тяло,което още повече ме влудяваше. Не трябваше да се възбудя но по начало не трябваше да се получава,така защото трябваше да не се подавам на изкушения. Но тук на земята явно не можех да се контролира,бях в човешко тяло и то определено бе податливо на нейния чар. Извърнах се не бягах,а просто не исках да вижда набъбналата ми възбуда и това как ми действаше:
-Хубаво е да си вървиш,моля те!
Това показваше,че нямаше да я убия но просто бе хубаво да си върви.

- Защо трябва да си тръгвам? Толкова ли съм ти неприятна? - развиках се. Не можеше така да ме отбягва! Бях създадена да нося удоволствие, а този тъп ангел ще ми показва, че не ставам в единственото, в което съм добра! Нервите ми се опънаха до краен предел. Кръвта ми закипя. Не можеше да постъпва така с мен. Разбира се, върха на тортата беше когато ми обърна гръб. А даже и ми каза да си тръгвам. Първо на първо, не изпълнявах заповеди, най - малкото от ангели. Второ, как можеше да го прави?
Отидох до него като го хванах за ръката и го обърнах с лице към мен, а с гръб към стената. Блъснах го назад, след което залепих тялото си до неговото. Бях малко по - ниска от него, но точно колкото трябваше. Това дойде като мое преимущество.
- Виж, ангеле, ... - започнах докато го гледах в очите, но после се доближих към лицето му и на милиметри се спрях. Продължих към дясното му ухо, бавно като оставях топлия ми дъх да стигне кожата на брадичката му. - ... никой, повтарям никой, не ме отпраща. Не ме интересува кой си, нито какво си. Само знам, че аз съм сукуба, а сукубите не приемат много добре отхвърлянията.

Обърнах я,като кръстосах ръцете и пред нея,като не можеше да помръдне,бе с гръб към мен.
-А,ти май забрави с кого говориш?
Макар думите ми да бяха много груби,не излязоха така когато,мъжествеността ми се докосваше до тялото и.
-Просто те моля да си върви,не искам нищо повече!
Не усетно се бях доближил до ухото и,като го прошепнах нежно,все едно не я гоних,а я молех да остане. Как исках да спусна ръцете си,между прекрасните и бедра.

Думите ми се загубиха някъде в пространството между него и мен. Което не беше от най - голямите. Само усетих неговия тембър произвежда най - сексапилните звукови вълни, които преминаха през цялото ми тяло докато не настръхнах цялата. Което ме накара да усетя тялото му и особено една част от него, която се опираше толкова старателно до тялото ми. Преглътнах мъчително като се утърках в него едновременно с дупето си и гърдите си. Вълните, които преминаха през тялото ми, бяха поразително възбуждащи.
- Ти се притесняваш от това, че си възбуден... - исках да го задам като въпрос, но гласните ми струни не успяха да произведат нещо повече от това....освен някой и друг стон на възбуда. Стоях с леко разтворени устни, притисната към тялото му, чакаща за отговора си.
Да си призная, не бях участвала в подобна ситуация. Никой до сега не ми е действал по този начин. По принцип аз така действах.

Отъркването,щеше да ме накара да простена но го спрях някъде в гърлото си не биваше да излиза от там и да я насърчи:
-По добре е наистина да си вървиш!
В,същност дори и да я исках и дори на теория да знаех как ставаха нещата,не можех да го направя. Не бях спал с жена,а камо ли със сукуба. Която ми действаше така,а члена ми се изпълни с още повече кръв и започна да пулсира,опираше се в дупето.
Казвах и да се дръпне но аз още я държах,пуснах я с надеждата,че този път ще си тръгне.

Поех си дълбоко въздух. Със сетивата си можех да усетя онова желание, което е дълбоко в него и се бори за излезе. Вдишах го дълбоко. Обърнах се леко с притворени очи. С ръката си дотигнах гърдите му, сложих и другата там. Започнах да правя кръгчета около зърната му. Погледнах го в очите. Знаех, че ще открия там знаци за това, че ме желае, но това, което очите му показваха беше твърде много, за да остана спокойна. Отново застанах до него, но този път на няколко милиметра, макар гърдите ми отново да се допираха до него. Ръцете ми се плъзнаха нагоре към рамената му. Главата ми се наклони леко все още неоклоняваща се от това да го гледа в очите. Но скоро след като главата ми се наклони към шията очите ми се притвориха. Устните ми стигнаха шията му. Дъхът ми излезе като топла вълна и достигна малко по - надолу от дясното му ухо. Устните ми се докоснаха отново, но този път целунаха нежната кожа там. След което се отправих към ухото му. Имах да му казвам няколко думи, но преди това леко го захапах за ухото.
- Всъщност не искаш да си тръгвам... - думите излезнаха като стон от гърлото ми срещу ухото му.

Подавах се на очарованието на една сукуба,но тази бе невероятно влудяваща и ми харесваше. Хванах я за раменете и я отдръпнах от мен:
-Трябва да си тръгнеш,аз не нося наслада...
Но пък тя можеше да ми донесе. Разтресох глава и след това казах:
-Ти си сукуба,а аз съм ангел това не трябва да се случва.

Погледнах го с двигнати вежди. Май наистина си губя очарованието.
- Е, щом толкова желаеш да си тръгна... - не довърших, а само бутнах ръцете му настрани. Повдигнах рамене. - Щом не съм достатъчна за един ангел, коя съм аз да говоря. - след което прошепнах - Довиждане. - облизах устните си, а след това захапах долната.
После се усмихнах делово и се обърнах. Но вътрешно изгарях, пък и тялото ми се тресеше от възбуда, но какво можех да направя. Човека....ъъ, ангела не ме желаеше достатъчно, за да си направим малка забава. Макар да ми се искаше да ме сграбчи из отзад както беше направил оново завъртане с хъс и сила. Ходех съвсем бавно, за да му дам шанс да размисли.

Този път ме послуша но определено не го исках,не желаех да ме бе чула. Не исках да си тръгва но може би бе редно да я пусна. Щяха да ме накажат. Но не можех да я оставя да си тръгне. За част от секундата се оказах до нея,беше лесно да я настигна защото вървеше много бавно. Хванах я а ръката и я обърнах към мен,като очите ни се срещнаха.
-Не си тръгвай,страхувам се от чувствата си,не бива да ги изпитвам към теб. Ти си демонско същество,трябва да те убия,а в същото време.
Надигнах ръката си,като с опакото на пръстите си,само нежно докоснах. Преминах после само е палеца си по пухкавите и розави устни:
-Трябва да намериш някой,който може да ти отвърне на страстта,аз съм не опитен.
Исках я толкова силно,не можах да издържа,когато се наведох и я целунах,устните имаха вкус на мед,бяха сочни и сладки,почти можех да забравя,какво и бях говорил преди малко,и това,че трябваше да си тръгне.

Отвърнах на целувката с цялата жар, която се намираше вътре в мен. Сякаш неговите устни бяха истинското съвършенство. Меки, търсещи, нежни. Тялото ми се разтърси из основи, както и същността ми. Никой не ми беше доставял удоволствие. Това беше моя работа - да доставям удоволствие. Без нищо да мен. Работа, изискваща доста жертви.
Продължавах да го целувам, обвила ръце около врата му. Беше толкова красив, нежен, сякаш слънчевите лъчи излизаха директно от него, а не от Слънцето. Беше толкова ... различен от мен. Противоположностите се привличат. Аз бях страстта, той невинността. По дяволите. Не можех да го опороча по този начин. Наистина не можех. Ако имах душа, тя щеше да се разкъсва.
- Не, недей. - задъхано казах след като успях да се отделя от него едва на милиметри. - Прав си, не бива да се случва нищо тук.

Усещах,целувката и подейства,как трепна,а може би аз треперех от удоволствие,да се докосна до устните и. Отделих се с мъка,не исках да спира толкова рано,имах воля и успях. Но ръцете ми търсеха нейните и протегнах ръце,като я притиснах към мен,не усетно я бях повдигнал. Целувах устните и,а дори преди да си дам сметка,я бях притиснал към съседната колона и целувките,се размножаваха в много но всяка по различна. Замаях се но продължавах да я държа и целувам,идея нямах какво правя но истината бе,че я исках.
-Не бива да те желая!
Казах на пресекулки,защото не можех да спра да черпя от сладостта на устните и:
-Не бива...
Отново прошепнах,като се наведох към ухото и и нежно казах:
-Но те желая,желая да те докосва,да те гледам,как се докосваш и да бъда с теб...
Това бе признание и то голямо,което може би не трябваше да излиза от моите уста но не исках да го контролирам повече. Всички бяха щастливи,само аз без нито едно прегрешение.

Изведнъж той направи това, което и двамата искахме - близост. Докосваше ме, целуваше ме. Разпалваше цялата страст, която имах по начало и тази на сукуба. Страстта обзе тялото и съзнанието ми. Никой не го правил. На никого не бях оставяла да ме покори с нежните си слова и катогоричното си желание за мен. До сега. До преди този ангел. Разбира се, кой друг би бил толкова добър в това да прави истински щастливи и удовлетворени, освен ангел? Оставих се по течението. Плъзнах крака си от външната страна неговия крак така че вътрешната част на бедрото ми да се търка в панталоните му. Беше толкова приятно. Повдигнах леко крака си, а той пасна идеално на неговото тяло. Простенах. Целувките му продължаваха толкова разпалено колкото и му отговарях на тях.
- Си... - целувка. Още една. Умът ми се замъгли. Бутнах го с ръце на гърдите. - Сигурен ли си в това, което правиш?
Задъханото ми дишане беше по - красноречиво за това какво аз исках да правя и колко бях сигурна. Но той ме притесняваше.

-Знам,че е налудничево но не съм виждал,жена толкова от близо,искам да те видя гола.
Засрамих се от това което казах но исках да я видя,аз бях от тези,който искаха да видят,да се влюбят с очите си,е беше душата първа но сега тук не се намесваше душа. Сега не и бе много мястото тук,после щеше да мисли върху това.
Премина с пръст по ризата и,като я разкопча,от там се показа,пищната и гръд. Исках да премина с ръка но щом ги дигнах,я погледах дали пък не правех грешка,дали щеше да и хареса. Но тя не се дръпна,оста ви ме да я докосвам,беше толкова меко и нежно докосването. А,се разнесе и някакъв сладък стон от устните и,явно и харесваше.
-Насочвай ме...

Ако не беше виждал жена толкова близо, как тогава ме докосваше толкова неустоимо? Оставих се изцяло на усещането за неговите ръце по тялото ми.
- Мисля, че се справяш прекалено добре и сам. - измърках. Сложих ръцете си отстрани на тялото му. Но след като не усетих задоволяващо усещане вкарах ръцете си под блузата му. Кожата му беше топла, за мое учудване. Прокарах ноктите си по нея, нежно и бавно по целия гръб и страните му. Залепих тялото си до неговото, но през материите не беше достатъчно докосването. Затова махнах блузата му, а моята риза той свали. Обвих ръце около раменете му и започнах да го целувам. Оставих му достатъчно място да прокарва ръцете си където пожелаеше. Щом искаше да експериментира и да усети женско тяло, къде другаде би могъл да научи всичко за тази страна от живота, ако не при мен? Но една тревожна мисъл се прокара в ума ми. Ами ако силите ми ме предадат и се покажат всеки момент?! Това би било ужасно.
- Искам да ти кажа нещо. - отблъснах се леко от него, но само до колкото да ме вижда в очите. - Моите сили са много по - големи от нормалните сукуби. Мога да изсмуквам живота от всяко същество. Не знам дали действа на ангели, но не желая да ти го причиня.

-Моята енергия е не изчерпаема,най-много да умреш от пренасита от колкото мен да убиеш.
Тялото ми вече беше излязло от контрол,ръцете ми с всяко движение ставах все по дръзки,свалях всичко,което пречеше на ръцете ми да докосват,нежната и кожа. Усещането да я докосвам,бе все едно докосвах облаците. Горе не изпитвах такива чувства,но тук,но тук,просто ми харесваше. Тя бе виновницата но аз просто го исках,не му се бях подал,а го исках. Не беше защото бях в плен на чара и,или на това,че бе сукуба,а защото исках да усетя това чувство:
Свалих само долното и бельо като надигнах роклята,за да видя това,което се криеше под него. И почти не ахнах,когато я видях,а щом и ръката ми се докосна и усети топлината,мокри те и хълмчета ме подлудиха.
-За пръв път виждам жена но е толкова хубаво.