Тронната зала

Имах няколко важни дела и няколко аудиенции,който молеха все за нещо. И понеже бях алчно усложлив,помогнах на всички но в замяна обрах много души и няколко други робини. Една пантера се звереше на гостите. Проблема на тази пантера бе ненаситен глад и имаше червени очи и опашката и бе остра имаше демонски образ. Галех я само с една ръка и тя се успокояваше. Един постоянно говореше,как не бил виновен и се опитваше да си върне душата. Не го погледнах гледах пантерата:
Душата ти е моя,а аз трудно се разделям с мой неща,ти получи своето...
Той се опита да ми възрази,усмихнах се дяволски и без да се обръщам казах:
-Изяж го Кети...
Макар милото име тя се спусна и го разпарчетоса из залата. Кръвта ме опръска по бузата. Взех я с пръст и я облизах сладко:
-Обичам мириса на добра сделка късно вечер.

Тя винаги знаеше къде съм и къде точно се намирам и това ни най малко не ми пречеше,настаних я на коляното си върху мен на трона и се усмихнах,сега всичко бе някак довършено:
-Да липсваше ми,за това се върнах по рано,а и тук е много по забавно,минах и през твоя свят подсигурих си едно вампиро върколаче.
Засмях се аз,като целунах устните и:
-Искаш ли да си имаме дете,когато онази вампирка снесе детето,ще им го взема.

Кети доволно се умилкваше в краката ми,като гледаше всички злобно на кръв,беше гладна и жадна за още. Погалих я само с върха на обувката и казах:
-Ще има още не бой се...
Погледнах към Лилит и казах:
-Налага се да се грижим за него искам това дете и още щом се роди,ще им го взема никога не съм притежавал такова същество. А и много рядко съм виждал. Искам това дете!
Казах аз и това беше супер уверено и знаеше,че щом го исках,щях да го имам.
-А може да го оставим малко да порасне,после ще изтрия паметта му.
Погалих я по бузата и я целунах диво,пред смаяните поданици. Махнах с ръка да влизат следващите. Бе един от новоизлюпилите се вампирски принцове . Погалих Лилит по гърба,по погледа ми усещаше,че щеше да се излее още кръв:
-Ваше всемогъщество тук съм,за да ви помоля за демонска войска?
Ококорих се,погледнах към Лилит,от къде на къде:
-И защо да ви я дам?
Той се закашля и каза:
-Искам да сразя един от враговете си?
Проблема е че враг му беше една древна сукуба,дете на Лилит и тя бе много чаровна но той я искаше за жена и за това искаше да я победи със сила. Знаех че това щеше да достави удоволствие на Лилит,да накаже някой,който бе дръзнал да нарани нейно дете.
-Кралице моя бих те ли ми направили честта да накажете този новоизлюпен вампир за не подчинение.

Харесваше ми нейната игра винаги имаше някакъв практичен замисъл. Просто няма как да приемеш нито пък да откажеш. Усмихнах се беше удоволствие да я наблюдавам. Кети се облиза след поредната жертва,която и бе сервирана. Обожаваше вампирите,тя обожаваше кръвта на вампирите но тази не и се понрави,явно бе самозван крал,превърнат от човек във вампир.
Обърнах се към съпругата си,като нежно я погалих по гърба,а после от външната страна на бедрото,като оголих кракът и,но не прекалено много само,колкото да докосна нежната и кожа,като в награда:
-Винаги си била изключително изобретателна в наказанията си.
Погледнах в дяволитите и очи... Отдавна не я бях виждал и това ме побърка,да е толкова близо до мен:
-Доволен съм кралице моя,само още единподъник и ще останем само двамата.
Веждите ми трепнаха палаво,какво ли я чакаше,тя го предвкусваше. Влезе един,който носеше един чувал,а в него се движеше нещо.
-Кралю нася ви дар,знам че обичате дракони,на скоро беше убита майката на едно ново излюпилосе дракунче.
Погледнах към Лили,тя знаеше,че обожавам дракуните. Вдигнах я от мен,като я оставих да седи на трона. Рядко ставах но това ми допада. Приближих се като любопитно дете и отвързах чувала,а от там се показа едно червено драконче,огнено при това,на размери колкото слабо куче а крилата му сигурно ако се разпереха бяха около 1 метър. Още бе много малко и се бе скрило зад крилата си.
-Ела красавице не се крий!
Подъника се поклуни но преди да излезе казах:
-Подарявам ти една от моите робини в благодарност за дракона.
Той се усмихна и излезе,аз се приближих,като погалих,по крилото дракона,когато усети дланта ми подаде глава и след това се опита да пусне огън но бе много малък. Засмях се:
-Виж кралице моя не е ли красавица,а е още дете.

Гледах ки как си играят дракунчето започваше да се успокоява и да му харесва тук,още повече,щеше да му хареса със събратята му и сестрите му. Правих си колекция от дракуни,а тази перла още я нямах. Е сега вече я имах. Пантерата ревниво се врътна в краката ми,защото бях отделил повече време на дракона и на Лилит,от колкото на нея.
-Стига глезло! Отивай да спиш на трона!
Тя стоеше и спеше на трона,пазеше го като очите си. Подскочи и направо със светлина скорост легна на него и загледа злобно.
Подадох ръка към Лилит и казах:
-Ще я кръстя на теб владетела моя...
Намигнах и,като бе време да се оттеглим:
-А и ти още не си ми казала,какво си си говорила с Ария?