Кафе "Blood and Passion"

Заглавие: Кафе "Blood and Passion" Съб Мар 05, 2011 11:08 am

Кафето е любимо място на жителите на града.Обстановката му е мрачна и готическа.Истински ковчези ,са атракцията на заведението.Макар,че на съществата отдавна не им трябват,за да ги предпазват от слънцето ,те имат нещо,като сантиментална стойност.

Бях толкова ядосана,защо постъпваше ,така с мен.Не можеше ли ,да сме нормално семейство ,аз майката на сукубите и той дявола ,нормални ,никога.Беше немислимо,върнах се в моите земи ,отидох до града и седнах в любимото си кафе.Барманът зяпна от почуда ,като ме видя ,но му направих ,знак ,да не ме издава.Ако държи ,на живота си,макар,че в тази рокля ,не можех,да остана незабелязана.Но в момента ,не ми пукаше,ако ще всички ,да ме зяпаха ,поръчах си чаша с уиски ,смесена с човешка кръв ,това беше любимото ми питие.Изпих я на един дъх ,след което си поръчах втора.

Отдавна не бях виждал Деймън и това беше добре. За първи път от доста време животът ми беше без неприятности и можех спокойно да предпазя другите от него , но какво ли правеше той ? Колкото и да не си признавах той ми липсваше , понякога. Но това беше нов град и ново начало , трябваше да приема нещата. Влязох и видях една самотна жена на бара , прекалено красива за да си остане сама. Седнах до нея и се усмихнах леко.
- Имате ли нужда от компания ? - усмихнах се и си поръчах уиски.

Обърнах се и го погледнах ,готин вампир,усмихнах се със ,най-сладката си и истинска усмивка.
- Да разбира се ,много даже ,ще се радвам.-Казах и сведох свенливо очи.-Макар,че облечена по този начин ,нямаше ,как,да играя роля ,на невинна девойка.Но все пак,можеше ,да не му показвам ,веднага ,каква мръсница съм.Заиграх се с чашата си ,като нарочно избягвах очите му ,неговите пък ме изпиваха.Ражхождаха ,се по отворените части на роклята ми и това ми харесваше.
- Аз съм Лил ,а ти ?-Погледнах го леко,само за миг,след ,което отново ,сведох погледа си.

Не заслужаваше да е сама. Беше красива , а явно и мила , този който я е оставил трябваше да бъде глупак. Обхощах тялото й с очи , беше и секси нямаше как да не го отбележа.
- Стефан - усмихнах се и си подадох ръката. Погледнах я в очите.
- Май си тъжна ,а ? Или ядосана ? Ако искаш сподели , днес ми е една от вечерите за слушане.

Погледнах го в очите и задържах,погледа ис няколко секунди повече,не достатъчно ,че да му стане неудобно и толкова дълго ,че да забележа ,зелените му очи ,като тревисти поля.А и усмивката му ,беше сладка.
- Дълга история ,не искам ,да те отекчавам,но за едно си прав ,хем съм тъжна ,хем ядосана.-опитах се ,да се усмихна,но ми беше още гадно и сякаш ,това не беше достатъчно ,но и огладнях,именно ,за мъжът пред мен.
- Какво те води тук ,не ми се виждаш местен или греша.-усмихнах му се.Когато той ,на свой ред сведе поглед ,имах достатъчно време ,за да го огледам ,от глава ,до пети и за разпаля глада си ,по-силно.

Погледнах я и отпих от питието , което му донесоха.
- Е не трябва да е така , красиво момиче като теб. Но вечерта още не е свършила , може да променим това. - погледнах я и отново леко се усмихнах.
- Въобще не съм местен , дойдох наскоро и не знам почти нищо за града или за който и да е било. - всеки път , когато се местих всякаш всички ми изплуваше отново Катрин , Деймън , онази нощ , която нямаше да забравя.

- А харесва ли ти града Стефан ,от това ,което си видял ?-Обичах да слушам как ,говорят за моя град.
- Надявам се да останеш -казах и отново сведох поглед,но не и преди ,леко да докосна лицето му.Напарвих се ,на ужасно засрамена ,а всъщност исках ,да го докосна навсякъде ,да го изям от целувки.Но не исках ,да го изплаша,щях да го имам ,за това можех,да почакам ,реших ,да узная повече и то ,не като му ровя в главата,а като го разпитам.
- Сам ли си тук ,имаш ли братя ,сестри ,родители,приятелка ?-Засмях се ,при последното и да имаше ,това нямаше да ме спре.Нищо нямаше.

- Да хубав е , всичко е някак си , дори не мога да го опиша , но средата е приятна. - нали нямах проблеми тук ? Нямаше кой да ме следи и да избива всичко по пътя си.
- Предполагам ще остана , но пътувам много и нищо никога не се знае - усмихнах се леко.
- Сам съм нямам си никой , нито сестри , нито бра.. , всъщност имам брат , но той е някъде далеч. - при спомена за Деймън счупи чашата в ръката си и поисках нова.

Погледнах го ,когато счупи чашата с ръка се нарани ,нямаше как да устоя ,обожавах вампирската кръв.Хванах ръката му и преди да се усети ,прокарах езикът си по нея,целият настръхна.Скова се ,пуснах го и облизах устните си.
- Съжалявам ,но не можах ,да устоя.Ако мога ,да се реванширам ,ще ти предложа от моята-усмихнах се.Донесоха му нова чаша ,като и на мен моята и втората ,вече беше празна.Но не ме беше страх,че ще се напия ,аз вече бях замаяна ,всусих кръвта му и това ,още по-силно разпали желанието ми ,да го имам.
- Май ,не обичаш много брат си -казах ,за да се разсея.

Когато счупих чашата , тя облиза кръвта ми. Е да си призная не очаквах тази реакция , но ми хареса. Усмихнах се съвсем леко.
- Няма нужда от реванширане. - поне за сега нямаше , но беше прекалено хубава , просто да се напия с нея. Засмях се на следвашата й реплика.
- Точното обратното на обич. - или поне така си мислих.

Стефан явно се притесни ,харесваха ми и такива мъже ,бяха много сладки.
- Добре повече няма ,да питам ,имаш ли си дом вече или си отседнал в някой от хотелите.-В момента, какво правех,нима щях ,да го поканя в двореца ,ако не си беше намерил място ,за нощуване.Не все още не исках,да знае коя съм ,тогава цялата ,магия щеше да изчезне и тази непренуденост ,с която разговаряхме.Може би щеше да се притесни или дори уплаши,не исках това.Изведнъж нечий глас ме изкара от размислите ми и не толкова гласът ,бях игнорирала всички ,без Стефан ,колкото думите :
- Пия за кучката Лилит ,която е създала това шибано място ,за да се чука с прости вампири и да пренебрегва рогатия си съпруг.-Цялата настръхнах,ако Стефан не беше тук ,до сега този ,да е без глава ,но не можех,не и пред него.Трябваше ,да се сдържа,но ръцете ми започнаха ,да треперят от напрежението.Тогава той продължи.
- Аз се чудех,защо дявола има рога ,а то било ,щото невярната жена му ги е сложила-заливаше се в пиянски смях.
Барманът ме погледна ужасен.Кимнах му ,вече знаеше, какво да прави.Извиних се на Стефан ,че не се чувствах добре и му казах ,че утре ,може пак да се видим. Цунках го леко по бузката,за да няма търпение ,за срещата ни.Излязох бързо ,а онзи вече лежеше безжизнен ,бяха ми отнели удоволствието ,да го направя сама.Познах го беше един от демоните на Луци ,определено щеше да евбесен ,че съм дала ,заповед ,да го ликвидират.Отидох си вкъщи имах,нужда ,да се преоблека и да се отпусна.

Обичах градът си ,обичах и това кафе,за това често идвах именно тук,за да получа любимото си питие,кръв с уиски,Бях седнала на бара,в ослепителна синя рокля,която подчертаваше очите ми.Гримът си ,като винаги беше лек,колкото да подчертава естествената ми красота.По това се различавах,от всичко ,наплескани като клоуни жени,наоколо.Пиех с голяма наслада,питието си и хвърлях поглед,наоколо,търсейки нещо интересно,за хапване.

Добър вечер от мрачният Ад,драги зрители в главата ми. Времето е мрачно,но кога ли не е било мрачно? Предвижда се да се шляя като тъпак по улиците на града,без да има какво да правя. Захапах една цигара и бързо се претърсих за запалка. Беше тъпо че пирокинезата беше толкова често явление сред демоните,а аз я нямах. Намерих най-сетне проклетата запалка и запалих цигарата. Както си вървях и пушех,един надпис привлече вниманието ми. Кафе "Blood and Passion",хъх? Оригинално. `Що не го кръстиха "Кръв и кости"? О,стига съм се обяснявал,я да влизам. Като всичко друга тук амосферата беше мрачна и готическа. каква изненада... Направо съм потресен...
Дръпнах още веднъж от цигарата и седнах на бара,до една прелестна жена,която можеше да съгреши с мен всеки ден. Но аз бях еднва на 17 години,а тя изглеждаше... Вековна. Не,о,не стара! Просто... Имаше нещо древно в нея. Очарователно. Загледах я за малко,и се обърнах към бара.
-Ром.
Барманът ме огледна все е дно съм паднал от Марс и след малко ми стана ясно защо. Красивата сервитьорка ме гледаше все едно съм пакетче "Сникърс",а той ЯВНО имаше намерение да ме направи на крем и фъстъчки ако пак я погледна. Е,можех да се позабовлявам малко. Дръпнах си от цигарата и изпуснах дима като същевременно казах "Ярост.". Изведнъж бармана отиде и награби селвитьорката за косата и я изтегли зад бара,като се чуваха писъците и. Хм,явно тя го бе ядосала с нещо. Аз само помогнах.
Бях збравил за красивата жена до мен и как тя сигурна е видяла сцената.

Наблюдавах,го тайно още щом влезе,имах способност,да проучвам някого,дори от разстояние,това момче,си беше жива беля.Интуицията ми ,никога не ме лъжеше и ето,че след малко,той го доказа.Хареса ми манипулацията му,определено беше започнала да ми доскучава.Той ме погледна,тогава аз отклоних поглед,бях отново приела ролята на невинна девойка,която всичко толкова много обичаха и се връзваха,толкова лесно.Мъжът,сериозно щеше да нарани сервитьорката,но това не ме пукаше,продължих,да си пия питието,като от време на време хвърлях скрити погледи на момчето.

Шоуто продължаваше. Той блъскаше и удряше,а тя пищеше. Ух,че бях гаден. Харесваше ми как кръвта и се стичаше по лицето и,а той сякаш дори не забелязваше че има нещо нередно. Продължих да си дърпам от цигарата и когато стигнах до последната дръпка се замислих. Понеже исках да се позабавлявам още малко трябваше да реша как да го направя. Цигарата догаряше така че трябваше да решавам бързо. Натиках я в устата си и дръпнах силно. "Похот". Думата се смеси с дима и се разнесе из заведението. Изведнъж мъжът престана да бие жената и те се награбиха. Така направиха и всички други в заведението. Не ми направи особенно впечатление.Минах зад бара,като изтиках двамата герой в днешният ми сериал и си взех бутилката с ром. Отворих я и започнах да пия от шишето. Прекрасно. Насочих се към красивата дама и се подпрях на бара пред нея.
-Да ви почерпя нещо,мадам?

Момчето,да мен,не спираше да ме изненадва,боят прерасна,в див секс,нямах нищо против,дори да гледам,ми доставяше удоволствие.Когато и другите ,край нас се почнаха,гледката стана,още по-добра.Приближи се към ме и и ме заговори.Друг път не бих му обърнала внимание,нищо,че бе сладур.Поне не е веднага,да се правя на недостъпна,беше любимото ми,а мъжете просто полудяваха,от тази ми роля.беше откраднал бутилка от моя град,в моя бар,но и това му го простих.Обърнах се с лице към него и го поогледах,все едно едва сега съм,забелязала присъствието му.
- Да ,бих пийнала ,още едно уиски-казах и стиснах кокетно устни.

-Разбира се!
Уиски? Погледнах преценяващо чашата пред дамата. Хич,ама ХИЧ не ме биваше да разпознавам алкохолите,макар че докато учех чревоугодничество при Велзевул бях заставен да ги уча. Грабвах едно шише с надпис "УИСКИ" (Звучеше ми достоверно!) и взех чиста чаша. Край нас сексът прерастваше в дива оргия. Не че имах нещо против,бях свикнал,но може би новата ви компания имаше. Прецених горе-долу колко да сипя и сложих малко кръв вътре. Не че знаех колко на колко трябва да сипя,за това просто налях. Подадох и чашата с усмивка.
-Моля да ме извините,не ме бива особенно в това.

Погледнах го ,как се опитваше да улучи правилната бутилка,искаше да ми направи впечатление и много се стараеше,усмихвах се ,мило,когато я откри и добави ,няколко капки кръв,с удивителна точност,сложи толкова с колкото го пиех,с което ме изненада доста,но приятно.Завъртях чашата преди да отпия,моята вече беше празна,беше улучил точния момент,кога,да ми предложи питие.
- За някой,който не го бива,се справяш завидно добре-засмях се.
- А в какво точно те бива ? Освен това-посочих оргията и усмивката ми стана дяволска.

» Хотел "Blood and Passion"
» Дистотека "Passion"
» Църквата "Savior on Blood"