Плантация Тюдор

Едната ми ръка остана върху кръста й, а другата се плъзна по корема й, в права линия нагоре, докато пръстите ми не се увиха около тънката й лебедова шия и не избутах внимателно назад, полагайки я да легне върху бюрото. През това време другата ми ръка пък се опитваше да издърпа възможно по-нагоре полите й, така, че нищо да не застава между мен и нея...
- Обещавам да ти хареса... - Заканих се по скоро аз и пак леко и внимателно я натиснах надолу, защото тя се опитваше да се изправи. Рязко я смъкнах леко надолу и се наведох, заравяйки глава между бедрата й. Обичах да усещам тази нейна така нежна агония, която я изцеждаше напълно, затова и започнах от там. Краката и бяха върху раменете ми и се плъзгаха по гърба ми. Тялото и се опитваше да избяга, да се освободи, да се нагоди сякаш, но истината бе, че не й го позволявах съвсем. Дланта на дясната ми ръка я притискаше здраво към бюрото, а плоското й коремче се надигаше и отпускаше енергично.

Страни но симпатични звуци излизаха от устните на Дани,от изненада,защото до сега не беше правил това с нея но определено и харесваше. Имаше малка съпротива за част от секундата но тя беше по скоро от изненада,заради новото усещане.
-Ексзейвиър...
Откъсна и се от устните,в някакъв нецен стон,като изви тялото си леко назад. Прихвана се здраво с две ръце за края на бюрото,като се чуха някакви неща да падат зад нея. Не и пукаше,това което правеше с нея е много по важно.
Главата и се замая,цялото и тяло трепереше от невероятното усещане. А,да си го припомняш не било толкова хубаво,от това да го усещаш.
Усещаше,как цялата гори,това несъмнено беше прекрасно но истината е,че и харесваше да го усеща. Искаше го до полуда...
Стенеше от удоволствие но и с една нотка негодувание,което се опитваше да притъпи,за да не изглежда прекалено. Прехапа долната си устна,знаеше че е готова да свърши но не искаше,извика нежно,като се опита да се дръпне:
-Моля те не ме измъчвай повече имам нужда от теб...

- Не още... - Промърморих аз, без да отделям устните си от горещата й, влажна и пулсираща женственост. Тя изпитваше удоволствие. Личеше си по всеки неин стон, всяка извивка и всеки неволен спазъм на изящното й тяло, но не беше стигнала максимума си. Исках да усетя как соковете й се различат по мен, да я вкуся и почувствам, точно по този начин...
Когато успях да постигна това, леко се надигнах и я погледнах с дяволити пламъчета искрящи в очите ми, които сега бяха леко потъмнели от възбуда. Прокарах пръсти по плътните й устни, които бяха станали алено червени от прехапване й целувки. Палеца ми мина по долната й устна и леко я издърпа надолу, а след това езика ми се промуши между малкия процеп, позволявайки й и тя да усети собствения си вкус. Докато се заигравах с нея, едната ми ръка се приплъзна там долу:
- Сега се отпусни... - Прошепнах между целувките и единия ми пръст леко потъна в нея, там където до сега не бях стъпвал никога преди.

Замаяна от удоволствието,което и достави му отвърна с невероятна страст на целувката,като и нейното езиче се заигра с неговото. Един странен но приятен вкус,явно усети себе си но и примесен със сладките му устни.
Не спря да трепери за него въпреки удоволствието,което и достави,въпреки всичко,тя беше готова за още.
Щом ръцете му се оказаха долу,тя леко се ококори,в първия миг не го очакваше но не се дръпна остави го да продължи. Дишаше тежко и може да се каже,чакаше да види,какво ще направи след това,а и да усети,а първичното усещане беше невероятно:
-Скъпи...
Простена тя,като впи жадно устни в неговите но ръката и през това време мина надолу,като откопча колана и освободи мъжествеността му,прихвана я съвсем леко само с една ръка,като го обхвана целия,задвижи бавно,за да му достави удоволствие.

Не трябваше да прави това, защото допира на ръката й направо ме изстреля на седмото небе и чакането просто не беше опция. Цялата кръв в тялото ми се бе събрала на едно конкретно място и тя го държеше. Не за дълго обаче, защото извадих пръста си от нея и се опитах да го заместя с мъжествеността си, но срещнах огромно съпротивление. Тя беше толкова стегната и тясна... Това ме побъркваше... В хубавия смисъл и ме амбицираше още повече...
- Поеми си дълбоко дъх и се отпусни любима... - Подканих я аз и направих нов опит, който с малко повече настоятелност ми позволи да проникна едва няколко милиметра в нея.
- Още малко... - Шепнех в ухото й, което и засмуквах.
- Точно така... - Окуражавах я аз, докато бавно, но славно потъвах в нея.
Бях стигнал едва до половината, когато го извадих нацяло и опитах отново. Въпреки, че бях нетърпелив, се стараех да съм нежен, за да не й причиня болка или поне минимална такава.
- Отвори се за мен любов... - Исках я нечовешки силно, просто трябваше да се отпусне.

Не загуби доверието си в него,дори напротив,знаеше че щом отмине леката болка,всичко ще се замени с удоволствие,както в първия и път. Да в началото не бе никак приятно но след това изпита невероятно удоволствие. Въпреки това малко се трепереше,защото въпреки малка имаше болка,която я караше да не може да се отпусне напълно но се опитваше.
Пое си дълбоко дъх,като се опита да се отпусне,слезе още съвсем малко надолу.
Усети го,как прониква в нея изцяло. Прехапа долната си устна и издиша вдиша няколко пъти дълбоко. Страно усещане,между лека болка примесена с някакво странно удоволствие. Погледна към него с див поглед,който да му подскаже да продължи.
Стори го,задвижи се в нея,като болката постепенно изчезна,заменена с удоволствие. Опитваше се да не стене толкова силно,за това целуваше неговите устни жадно.

Задвижих се бавно и внимателно в нея, сега малко по-свободно от преди малко. Тя се бе разтворила за мен, което ми позволяваше да прониквам с всеки тласък, все по-навътре и по-навътре. Движенията ми бяха дълги, оставях я да ме усети целия, как излизам и влизам отново в нея. Как цялата ми мъжественост я покоряваше. Гледах я как се извива, как нежно стене и прехапва устни. Отвръщах с жар на всяка нейна целувка. Обожавах тялото й, то ме побъркваше, влудяваше, възбуждаше... Не предполагах, че ще е толкова хубаво да я имам по този начин. Тя беше толкова тясна и страстна, никога до сега не я бях виждал в тази светлина. Разливаше се от удоволствие, харесваше й не по-малко, от колкото на мен.
Ръката ми премина по напръщелите й гърди и леко ги стиснах, въпреки предупреждението й да бъда по-внимателен. Просто не можех. Исках да се докосна до всяка част от нея...
Излязох напълно от нея и секунда по-късно проникнах дълбоко и рязко, а от гърдите ми се изтръгна един вид на удоволствие. Задвижих се малко по-бързо...

Потрепери,когато той докосна гърдите и,защото мислеше,че може да стане нещо. За щастие не се случи нищо но гърдите и бяха неописуемо чувствителни и я накараха почти да изстене от болезнено удоволствие.
Усещаш го,как се напряга и забързва,онова което тя изпита по рано,сега беше негова цел но с неговия,щеше да достигне и нейния оргазъм. Бързите движения просто не и дадоха голям избор.
Всяка мисъл се изпари,прихвана се с една ръка за него,като не спря движенията му а се премести още към него. Ако не я държеше здраво,щеше да падне на земята но явно нямаше намерение да я пуска.
Тялото и беше изцяло готово за него,готова за края,който той,щеше да и донесе. Искаше още не искаше да спира,изви се малко назад,усещаше как как рая е толкова близо,той забърза до колкото можеше докато и двамата не се притиснаха един към друг. Усещаше го как се влива в нея,как потрепваше от остатъчното удоволствие,подобно на нея:
-Обичам те Екзейвиър...
Прошепна го почти без глас глухо някак.

- Аз също...
Това бе едно паметно изживяване, по-добро от всяко друго до сега. Предполагах, че и двамата бяхме зажаднели един за друг, което си пролича от страстта която струеше от нас. Стори ми се, че е продължило цяла вечност, но едва ли бяха минали повече от няколко блажени и наситени с удоволствие минути, в които се бяхме отдали максимално един на друг. Сега едва си поемахме дъх и телата ни се опитваха да възвърнат нормалното си състояние. Щеше да е трудно обаче. Все пак обаче, събрах всичките си останали сили и я повдигнах, за да я преместя върху дивана, Там щеше да й бъде доста по-удобно, от твърдото бюро.

Изуми се,как може да намери толкова сили,тя нямаше такива,а я премести,като се настанига на дивана. Да доста тесничък,за това леко се излегна на него. Все още не можеше да си поеме въздух и се успокояваше,като рисуваше нещо по гърдите му леко с пръсче. Премигваше бавно и блаженно и се наслаждаваше на жлизосста си с него. Отдавна не бяха така заедно,е да понякога се гушкаха но не бе често и беше за кратко,защото децата започваха да плачат и тя често нямаше никакъв избор:
-Толкова ми е хубаво тук,с теб и децата. Тук е райско местя...
Харесваше това място и найстина го обикна силно,защото тук имаше всичко от което имаше нужда нейните прекрасни деца и дъпруг,както и Лиза,която смяташе за майка
-Аз съм най-щастливата жена да имам прекрасен мъж като теб.
Надигна леко глава,погали го и си открадна една целувка:
-Съжалявам,че бях толкова не благодарна наистина...

Нежно прокарах пръсти по лицето й и се опитах да запечатам този спомен в съзнанието си. Сега тя изглеждаше по-красива от всякога преди. Последните слънчеви лъчи за деня галеха лицето й и го караха сякаш да блести... Изглеждаше като ангел небесен. Исках да запазя този миг за себе си, за да го прехвърлям в съзнанието си, винаги когато почувствам липсата й.
- За мен тези дни, бяха най-хубавите в живота ми... - Дори когато нещата между нас не вървяха, беше достатъчно да знам, че е тук. Това ме правеше щастлив. После се появиха и децата ни, които обожавах до полуда. Моят най-голям дар от живота, след Денерис.
- Обичам ви наистина мис Тюдор, вие сте всеки дъх, който поемам... Причината да съществувам! - Лекичко се надигнах и докоснах устните й съвсем нещо.
- Искаш ли да вечеряме? - Попитах след малко. - Поръчал съм нещо специално за вечеря... - Исках да има и красиви спомени, преди утре да се събуди на онзи кораб далеч от тук и да ме намрази, за дето съм я отпратил.

-Не съм гладна но щом си приготвил нещо за мен.
Не и се хапваше искаше наистина да стане тук,на това диванче,а двамата да се галят един друг.
-Но нека останем още малко тук,не ми се става още,нямам сили.
Е,имаше но някак трябваше да се оправдае,за да си спечели още малко време,на последък то липсваше между тях,точно този тип близост. Продължи нежно да го гали,като затвори очи да се наслади на всичко,на този миг и на сещането:
-Ти си наистина всичко за мен,не бих оцеляла без теб и твоята закрила. Не се превърна в онези мъже,за който жените говореха,ти не ме отпрати и остана с мен и децата. Тук беше когато се родиха и остана до мен,докато се възстановя.
Погледна към него,гледаше го с толкова обич,както никога до сега,защото едва сега усещаше всичко и виждаше ясно.

Усмихнах се леко и за пореден път я целунах. С горчивина обаче осъзнах, че тези неща за които ми благодареше сега след ден нямаше да значат нищо за нея.
- Не мисли за тези неща сега... - Казах й аз и я целунах. - Просто се наслади на мига...
Исках да е щастлива и да не мисли за нищо друго освен за този миг, а и като ми благодареше за това, че съм останал до нея, някак беше болезнено за мен, защото не беше съвсем така. На сутринта щях да я изпратя за вкъщи и един Бог знаеше кога отново ще мога да ги видя.
- Когато си починеш ще вечеряме и ще се оттеглим в спалнята... - Докато не заспиш, помислих си аз, защото след това щях да отида и да се сбогувам и с малките, а след това щяхме да тръгнем към града.

-Добре...
Почина си няколко минути в който му се наслади. Искаше и се да остане така но истината е,ч не можеше съвсем:
-Ще отида да нахраня малките,а след това ще си взема душ. Лиза,ще ги гледа но без мен не могат да хапнат и те...
Оказа се точна като чесовник,защото щом се изправи се чу от стаята на малките рев на два гласа,като огласиха цялата къща. Засмя се,като тръгна към вратата:
-Мойте англечета ме викат със своя ангелски плач.
Отново весел смях и тръгна към стаята за да укроти този плач.Знаеше че Лиза се справя отлично но що се отнасяше до храната тя можеше само да чака.

Бързо се приведох в приличен вид и дори се опитах да понаредя стаята, но бързо се отказах. Бях нервен, а това бе доста пипкаво занимание, което ме изнервяше още повече. Слязох в трапезарията и се уверих, че след малко вечерята ще бъде сервирана, после се опитах да мисля за нещо друго, а не за това, че след няколко часа ще се разделя със семейството си.
Денерис слезе след цяла вечност. Помогнах й да се настани. Имаше от любимите й ястия и тя просто трябваше да си избере някое от тях.
- Какво мислиш? - Попитах с усмивка, надявайки се изненадата ми да й е харесала.

-Глезиш ме,както винаги...
Масата бе отрупана с любимите и неща,а най-голямата изненада беше онова пиле с шоколад,което не успя много да вкуси на вечерята при родителите му,но толкова много и хареса:
-Благодаря ти,нямаш ни най-малка идея,колко съм гладна и как ми се ядеше точно пиле с шоколад.
Седнаха и двамата на масата,като т започна да си похапва. Да беше лакома но нямаше как при все всичко,че хранеше две малки създания. Всъщност не беше напълняла много,по скоро беше станала с пищни форми,не беше онова клющаво момиченце от началото на пристигането си тук. Имаше лек тен,как то и няколко лунички от слънцето.

Денерис похапваше лакомо, в най-добрия смисъл на думата. Харесваше ми да я виждам толкова безгрижна, а това бе предпоставка и за апетит. На мен сякаш буца ми беше заседнала в гърлото, защото знаех, че имаме броени минути заедно, но въпреки това също се хранех, защото не исках по никакъв начин да ми проличи. Изправих се от масата и отидох до шкафа с вината, налях в две чаши и поставих едната пред нея.
- Разредих го с вода, освен това Лиза каза, че няма никакъв проблем. - Побързах да кажа, преди да се е оправдала, че виното е силно или пък заради кърменето не може да пие.
- Моля те, прави ми компания. - Чукнах чашата си в нейната и отпих голяма глътка, за да я подканя и тя да направи същото.
- Виното е чудесно. - Казах аз, след като отпих.

Дани така и не успя да хареса виното,колкото той го харесваше. Не и допадаше никакъв алкохол,нищо не обичаше но въпреки това не му отказа,защото я помоли,а и беше малко разредено и до голяма степен можеше да пийне от него:
-Добре но знаеш,че после ми се доспива...
Алкохола не и понасяше определено и не можеше да пие много алкохол. Няколко глъдки нямаше да и навредят но ако пийнеше малко повече,щеше да се унася. Отпи една глътка от виното,беше леко и пивко но имаше някакъв странен вкус който не и допадаше. Не показа негодованието си,за да не го накара да се очувства гадно. Отхапа една хапка от пилето,което притъпи вкуса:
-Утре,ще е голям ден за децата,предложих на Лиза да изведем децата на слънце,на след обедно сънце,било полезно за тях.

Преместих се на стола до нея и поех ръката й в моята, после я поднесох към устните си и я целунах нежно и продължително. Тя не можеше да го види, но в момента сърцето ми кървеше. Не бях сигурен, че мога да ги пусна, че ще успея да живея без да ги виждам. Всички нейни думи, че децата ми няма да ме познават, че ще съм никой за тях. Страхувах се, че когато ме няма тя също ще ме забрави. Можеше да се намери още някой французин и да я изгубя. Трябваше обаче да се преборя с тези страхове, защото бе по-добре да не ме познават и обичат от колкото да ги загубя завинаги заради някоя треска. Нямаше да си простя никога, затова просто щях да се науча да живея без тях, а когато пораснат и станат по-силни и здрави, можеха да се върнат отново тук.
- Ти ще ги научиш да ме обичат нали? - Попитах изведнъж. - Ако нещо се случи... С мен... Ще им разкажеш за мен и колко много ги обичам нали?

Остави чашата на масата,като се обърна към него,като го погали:
-Защо говориш така скъпи? Нищо няма да ти се случи,ще си добре,децата също,а когато и вие сте добре и аз също съм добре.
Приближи се целуна го,защото не разбираше от къде му е дошло всичкото това. Бяха наистина много щастливи тук,разбираха се и не водеха никакви конфликти. Всичко се нареждаше и всичко си беше на мястото:
-Стига любими,ти ще си до нас,ти сам ще ги научиш на всичко. Дори...
Засмя се тя:
-Може да ти разреша,когато младши порасне да гозаведеш на лов и да го научиш как да ловува. Ще ги научим,какво е да обичаш,на всички добродетели.
Отново го целуна за да го успокой:
-Какви са тези думи от теб,какво ти се върти в главата?

Поклатих леко глава и се усмихнах.
- Нищо... Предполагам това е да си родител, винаги се страхуваш за бъдещето на децата си... - Опитах се да оправдая поведението си, със загриженост.
Подадох й отново чашата и взех моята която изпих до дъно, после погледнах и към нейната:
- Колкото по-бързо я пресушиш, толкова по-бързо ще преминем към десерта... - Подканих я аз, а тя с видимо нежелание изпи колкото можа, но ми се струваше, че е напълно достатъчно. Лиза беше направила доста силен концентрат и ме увери, че тази доза ще я държи заспала поне ден и половина два.
След като изпи съдържанието на чашата се изправих и я взех на ръце. Понесох я към спалнята ни и нежно я поставих върху леглото.
- Желая те! - Прошепнах аз и започнах да обсипвам врата, раменете и гърдите й с нежни целувки.

Желаеше го и всяка нежна целувка я караше да потръпне но всичко и се струваше толкова странно,замаяно и очите и леко започваха да се затварят.
-Екзейвиър...
Погали го тя нежно,желаеше го но се чувстваше изморена,не беше заспивала толкова рано,обикновено гледаше децата си до късни доби но сега се унасяше.
-И аз те желая но съм уморена любими...
Притисна се в него,като се сгуши,явно всичко това днес,я караше да се чувства наистина много уморена.
-Утре,ще продължим става ли...
Умората си,каза своето,прозя се на няколко пъти,а след това се унесе.

Притиснах я към себе си и когато усетих, че заспа една издайническа сълза се отрони от очите ми, но бързо я изтрих и нежно я целунах по челото.
- Съжалявам любов моя... - Прошепнах тихичко и я преместих върху нейната възглавница. След това отидох да се сбогувам и с моите малки съкровища. Това беше още по-болезнено и почти невъзможно, обаче трябваше. Когато го направих, взех нежно и внимателно Денерис на ръце и я отнесох до каретата, Лиза взе децата в друга карета и след няколко часа, стигнахме до пристанището. От там ни посрещна каптан Хорн, който беше също така и мой приятел. Показа ми каютата й, която беше просторна и уютна, надявах се, че тя и децата ще се чувстват добре тук. Тях за сега ги оставихме при съпругата на капитана, тя щеше да се грижи за тях докато Денерис дойде в съзнание.

» Резиденция Тюдор