Плантация Тюдор

Заглавие: Плантация Тюдор Чет Ное 14, 2013 1:06 pm

Остави я да пътува сама,толкова и беше тежко през цялото пътуване само го гледаше,как язди коня си и това беше. Опря глава на стената на каретата. Чудеше се,какво можеше да направи за да го смили,да не се държи така но истината е тази,че тя си беше виновна и ако опиташе нещо,щеше да е напълно погрешно.
След два изтощителни часа стигнаха до плантацията. Наистина прекрасен рай,както и невероятно място. Искаше да му каже това но той я подмина.
Присви ръце към тялото си,като продължи към къщата. Следеше за пренасянето на багажа,като заповяда да се изчисти,за да може всичко да е наред.
След обяд всичко,беше готово,той не се върна нито за обяд нито за вечеря,имаше работа с работниците. Щом привърши с вечерята сама,се настани в гостната,като на няколко свещи бродираше нещо върху една риза.

Лиза, икономката на къщата, която беше тъмнокожа и доста пълна жена, беше душата на тази къща и дори не се съмнявах, че всичко ще бъде наред. Къщата блестеше от чистота и знаех, че не е така само защото знаеше, че пристигам, а по принцип я поддържаше. Работниците си знаеха работата и я вършеха добре, убедих се сам с очите си. Един от любимите ми коне беше създал поколение и сега в конюшната имаше малки кончета... Всичко беше точно такова каквото очаквах, дори по-прекрасно.
Обичах манджите на Лиза, но бях пропуснал вечерята, защото имаше доста неща които да видя. Все пак тя ми беше запазила и вечерях по-късно, докато тя ми разказваше за времето през което ме е нямало.

Умората си каза своето,качи се в стаята,като се настани в леглото. Но тук беше ужасно горещо и мислеше да спи без дрехи,накрая това и стана,съблече се,като тялото и бе покрито с тънкото стенено одеяло.
Никой не и вярваше никой не и се доверяваше,дори собствения и мъж сега странеше от нея,дори и той и нямаше доверия. Присви се на леглото,като беше с гръб към вратата,гледаше през прозореца изкрящо красивата луна. Трябваше да се опита да спечели доверието на другите,както и да спечели и неговото. Защото си имаше само и единствено него.

Предпочетох да спя в друга стая, защото така се чувствах сега. Имах нужда от малко време насаме със себе си и обърканите си мисли. На сутринта бях взел решение. Спирах с тези глупости и започвах да се държа като истински мъж. Денерис трябваше да се научи, как да се държи, а това, че всяка нейна глезотия и грешка оставаха безнаказани, водеше до това да нямам никакъв респект и уважение към мен. Смяташе, че с правенето на мили очи и съжаленията й, щях да съм вечно глупака, който си затваря очите.
Сутринта станах рано, изкъпах се и се приведох в приличен вид, след това слязох в трапезарията за закуска. Бях в привидно добро настроение и това не се промени дори когато Денерис също се появи.
- Добро утро любима. - Казах с развеселен глас, но и доста дистанцирано. Просто щеше да се запознае с новото ми аз и да разбере, какво са съпрузите на останалите жени. Просто щях да я третирам както всеки един мъж третираше жена си.
- Как се чувстваш тук? - Помпозно лицемерие, което бе присъщо за всеки един благородник.

Кръвта и се смрази,когато слезе долу за закуска. Не беше спал цяла вечер при нея,а изведнъж се държеше мило или по скоро престорено мило. Причиняваше и още по голяма болка с това си държание.
-Добре съм,тук е прекрасно...
Отговори тихо тя,като погледна към пода,защото все още се срамуваше от себе си,от всичко,защото неговото държание идваше от нейното.
-А ти как си?
Отвърна му на любезния въпрос,като беше зададен просто защото той зададе въпроса,а и защото искаше да знае как е но беше сигурен,че ще и каже нещо странно или,щеше да я излъже. Не го попита нищо повече,защото можеше да не и отговори.

- Благодаря, чувствам се прекрасно. - Отвърнах аз и си налях още кафе. После погледнах към нея, защото още стоеше като наказана в ъгъла и не сядаше.
- Няма ли да се присъединиш за закуска? - Попитах с небрежен тон и тя след кратко колебание зае мястото си.
- Това е Лиза. - Не знаех дали вече са се запознали, но беше редно да ги представя една на друга.
- Тя се грижи за къщата от както я имам и ако имаш нужда от нещо може да се обръщаш към нея. - Лиза беше изключителна твърда и организирана, но имаше най-доброто сърце, което бях срещал. Никога не я бях третирал като робиня. Не вярвах в робството и затова се бях постарал да я накарам да се чувства като част от семейството, каквато всъщност беше.
- Лиза това е съпругата ми, Денерис. - После пак се обърнах към Денерис.
- Лиза е част от семейството ми, надявам се да се разбираш с нея. - Не исках да злоупотребява по някакъв начин с Лиза, защото чернокожите хора се приемаха за роби и всички ги третираха като такива.

Изправи се,като пое ръката и с две ръце,тя не се държеше с никого лошо. Не искаше да има роби но това нямаше как да се промени:
-Приятно ми е Лиза...
Върна се на мястото си:
-Ще се разбераме Екзейвиър не се тревожи.
Чувстваше се още по ужасно,защото вместо да каже нещо на Лиза за Дани,слагаше той сложи Дани след Елиза. Чувстваше се още по зле,непотребна излишна. Имаше хора за всичко,а тя какво беше окрашение,какво... Не хапана много не и се стоеше на масата:
-Отивам в стаята не ми е добре...
Оправда се тя,като стана от масата и тръгна на горе. Той я унижаваше,а тя все още не знаеше,как да се пребори с това. Всичко беше добре,докато не купи тъпата книга.
Влезе в стаята,като правеше тиглели на стаята:
-Защо,защо го направи...

Не обърнах внимание на това, че през цялата сутрин се мръщеше, а накрая дори и прояви неуважение като напусна масата. Май още не й беше станало ясно, че няма право да се държи така, че щом аз мога да си преглътна егото и да се държа любезно, то значи трябва да го прави и тя. Освен това не виждах никаква причина да разиграва отново тези театри и да се прави на многострадалец. Не й бях направил нищо, а тя продължаваше да се държи като дете и да се сърди? Да се сърди на мен? Беше направо непростимо и тя продължаваше да си превишава правомощията като моя съпруга и да ме унижава пред слугите ми. Това щеше да се промени, но днес не бях в настроение за това да й обяснявам как една съпруга трябва да се държи.
Довърших закуската си и излязох. Исках да пообиколя наоколо и прекарах целия ден навън. Времето беше много горещо, но някак си въздуха беше по-поносим навън отколкото цял ден да се разминавам със страдалческото изражение на Денерис.

По някое време слезе,като отиде в кухнята при Лиза не и се месеше,а просто искаше да си поговори с някой. Докато си говореха,Дани помагаше малко на Лиза. Научи много неща за местността и още куб подобни неща. И въпреки,че изглеждаше малко строга Лиза беше много приятна,мила и добра жена. До голяма степен си допадаха,макар и двете да бяха различни.
Щом Екзейвиър се прибра всичко беше готова,тя беше много бърза,а и Дани не и пречеше,а на против помагаше и. Лиза и помогна да се усмихне и да не изглежда толкова тъжна. Така,че щом се прибра не го посрещна сърдита,а с усмивка:
-Добре дошъл...
Приближи се,като го целуна съвсем бързичко:
-Лиза е прекрасна,разказа ми толкова много неща.
Като тръгна след него,а той тръгна към трапезарията,където беше сипана вечерята.
-Ще ме научи да правя сладкиш със смокини. Каза,че много си го обичал.
Искаше да спре това,да се цупи,трябваше да го привлече към себе си,той щеше да е лош но тя трябваше да му отвръща с добро,като добра съпруга. Това е съвет,който и даде Лиза,трябваш да се държи добре,не беше дете вече,а жена а жените не правеха така.

- Чудесно, значи няма да скучаеш. - Казах аз и се настаних край масата. Умирах от глад и май това беше водещо в случая.
- Какво друго прави днес? - Попитах с пълна уста, защото се бях нахвърлил веднага на храната и макар да беше малко некултурно, можех да си го позволя. Вече не бях толкова ядосан и отново виждах Денерис в привлекателната й светлина. Разбира се дори и когато й се ядосвах не можех да отрека колко е красива. Беше такава винаги и по всяко време, но понякога просто това не беше достатъчно. Имаше неща които ми се искаше да променя в нея. Просто ми се искаше да е малко повече жена от колкото дете, което постоянно се нуждае от обгрижване и обяснения. Искаше ми се да не стъпвам на пръсти около нея и най-вече ми се искаше да спре да слуша хората около нея.

-Наистина ми беше лошо но Лиза ми направи невероятен чай. После се заговорих ме,тя е наистина много интересна личност,има толкова невероятни истории,че не ти се иска да спре да ти разказва. Помогнах и малко в кухнята,само за да не и преча,а и обичам да готвя,беше невероятно да науча нови рецепти на местни ястия. Е,не бих могла да ги направя,като нея но въпреки това ще ми се получат.
Жените трябваше да умеят да готвят и Дани бе много добра. Жените не трябваше да умеят само да командват,ами да знаят да вършат домашна работа,защото не се знаеше,нищо не се знаеше:
-Деня се оказа много хубав.
Похапна и тя,като и на нея и се ослади,готвеше повече от божествено:
-Не разбирам цялата идея с робството,и те са хора като нас,не заслужават такава участ. Не знам дали,ще ме разберете но никога не съм харесвала робството. Лиза разказа за злата участ на много нейни приятели,който да попаднали на лоши господари.
Спря за малко,като погледна към него:
-Жалко,че не може да им се помогне.

- Да, жалко е. - Отвърнах сухо и продължих с вечерята си. Не, че това не беше наболяла тема за мен, но не бях в настроение да го обсъждам на вечеря и особено когато наоколо имаше хора истински засегнати от това. Лиза не беше човек, който се оплакваше. Когато я откупих тя беше приела съдбата си, но не се бе примирила с нея. Просто имаше такъв живот в очите й. Надявах се, че живота й тук е поне малко нормален и спокоен. Аз не бях лош към нея. Към никой от работниците тук всъщност. Уважавах ги точно толкова колкото всеки друг човек на тази земя.
- Всички тук обаче са свободни хора и могат да си тръгнат когато пожелаят. - Това беше самата истина. Всеки един от тях можеше да поеме по пътя си когато пожелае и много други го бяха направили, но тези които останаха бяха истински верни, дори бих казал приятели. Лиза обаче беше нещо повече от това. Тя беше спасявала живота ми не веднъж и аз никога нямаше да мога да й се отблагодаря. Затова и така я бранех от всичко и всички. Както казах и преди, Лиза имаше много таланти. Беше се научила да се бори с треските които върлуваха тук и благодарение на нейните лечебни познания бях оцелявал през годините прекарани на острова.
- Те са свободни хора като мен и теб.

-Така е скъпи...
Имаха общо мнение което не е малко,защото често не успяваха да намерят общи неща,за който да си говорят,а тя избягваше да го пита за неговите неща. Защото знаеше,че може да не и отговори,а жените не трябваше,да се месят в работата на мъжете си. Въпреки това и се искаше да се разходи,да види обширната плантация,а и все още помнеше обещанието да се изкъпят в езерото,а в тази жега това си беше обция,която се молеше той да не е забравил:
-Не искам да считаш,че се меся в нещата ти....
Каза тя спокойно,като се опитваше да го разгневи,а по скоро да подходи деликатно и да поиска разрешението му,ако е възможно:
-Ако не ти създавам много работа,възможно ли е някой път да яздя с теб около плантацията,където ти ме заведеш,а и ако обещанието да се изкъпем на езерото все още важи се надявам,ако си свободен да ме заведеш някой път.
Личеше си,че чака неговото разрешение и не бе склона да прави нищо зад гърба му. Това поне беше сигурно,че се научаваше да го слуша.

Оставих приборите си и избърсах крайчица на устните си със салфетката, после хвърлих и нея на масата. Бях приключил с вечерята, дори май малко бях прекалил, но се надявах храната да ми слегне след като запаля пура и я съчетая с чаша коняк.
- Може да се разхождаш където поискаш... Може да си избереш кон... Но не се отдалечавай прекалено много. Вече съм ти разказвал за дивите племена които живеят в горите... Може да вземеш за всеки случай някое от момчетата с теб, за да не се загубиш... - Не й предлагах своята компания, защото никой мъж не вървеше залепен за полите на жена си и аз нямаше да го правя, защото всяка проява на внимание към нея, водеше до някоя глупост от нейна страна. Исках да се научи да мисли преди да реагира или върши нещо.
- Що се отнася до обещанието ми да те науча да плуваш... - Позамислих се малко. - Ще се опитам да си освободя някой следобед, когато слънцето не е толкова силно и ще ти покажа... - Запалих пурата си и издишах гъст дим.
- И е доста по-голямо от езеро... - Тя беше виждала само малките езерца в Лондон и едва ли осъзнаваше какво е истински бряг и вълни.

Не и се излизаше сама,но съзнаваше че не може да има претенции,то щеше да и обръща внимание не колкото тя пожелаеше,а колкото той имаше намерение да и даде. Преглътна ужасната глътка която заседна в гърлото и но се опита да не изглежда,че и е повлияло,неговия отказ:
-Когато можеш Екзейвиър...
Каза тя,като седеше до него,замисли се,как щеше да я кара от тук нататък. Как,щеше да живее по този начин,като той се държеше дистанцирано. Явно съдбата на другите жени я сполетя с пълна сила. Седеше до него на дивана,като той пушеше своята пура. Опря ръка на дръжката на дивана,а на нея ръката си. Тук,щеше да се превърне не в рай а в пълен ад. Явно нямаше да прекарат дните си само в леглото,както се канеха на кораба и всичко това по нейна вина. Нямаше си никой друг освен него,а сега все едно беше загубил и него. Сега просто и подхвърляше кокълчета.

Изпуших си пурата до половината и я загасих. Чувствах се уморен и исках да поспя малко, защото само след няколко часа щеше да стане отново страшно горещо и щеше да е истинско престъпление да пропусна възможността да поспя в прохладната нощ.
- Ще си лягам. - Уведомих я, не защото трябваше, а просто, за да го знае.
- Лека нощ. - Казах накрая и се отправих към стаята, в която бях спал и предната вечер. Не знам кога отново щях да я посетя в леглото и дали изобщо щях да го направя. Без значение какво оправдание си беше намерила, аз продължавах да съм убеден, че купуването на онази книга се дължеше на онова, че й липсва нещо с мен. Е нямах намерение да я измъчвам, можех да получа това което искам на други места. Пък и се надявах, че пътите, в които бяхме заедно ще са били достатъчни, за да зачене.

Отново беше тръгнал към стаята си. Не беше редно така,те все още бяха млада двойка,не биваше така. Не трябваше...
С риск от всичко,че можеше да я изгони,облече един копринен халат,като под него беше напълно гола. Можеше да си изпроси много голямо конско но не искаше да спи сама,не искаше да не го усеща,а и имаше нужда от него.
Отвори тихо вратата,като го видя,че спи,бавно влезе на пръсти,като преди да стигне до леглото свали своя халат,бавно се настани до него,като сложи ръка върху него притисна се към него,и нежно започна да го целува.
-Скъпи...
Знаеше,че може да и се ядоса но рискуваше,имаше нужда от него,наистина.

Това беше типично женски ход, с който си мислеше, че ще ме примами отново в мрежите си, обаче много бъркаше. Бях по-силен от това и нямаше да се хвана, но нищо не ми пречеше да се възползвам, след като ми се предлагаше. Все пак обаче нищо не беше такова каквото беше преди. Не я чувствах така както преди и това беше просто задоволяване на нуждите.
Преобърнах я под себе си и я обладах. Дадох й това което желаеше и после я оставих. Постарах се обаче да й доставя такова удоволствие, каквото до сега не й бях давал. Тя крещеше и се извиваше в ръцете ми и беше пределно ясно, че изпитва удоволствие, освен ако не беше много умела актриса. Което всъщност не беше чак толкова невъзможно. Може би наистина просто се преструваше.
- Друг път не идвай ако не съм те повикал. - Казах й накрая и се отпуснах върху леглото задъхан. Осъзнавах, че това е малко унизително, но тя ме беше унизила не по-малко с това, че се преструваше през цялото време, а накрая се опитваше да ме учи как да си върша работата.

Надигна се,като измъкна одеялото и се покри с него. Нямаше да го търпи повече да се държи все едно беше предмет,да я изгонеше но нямаше да се подлага на това повече. Невероятно хубаво и беше но не можеше повече да търпи:
-Така ли,покана ще искам от съпруга си?
Каза я сопнато,като стана от леглото си:
-Защо се държиш така с мен? Да признавам не беше умно да купува тази глупава книга,не е от най умните ми постъпки но беше отчаяно действие,на една отчаяна жена,която иска да ти даде всичко,да не ти липсва нищо. Страхувам се безумно от това да ме заместите с някоя друга,защото не съм толкова опитна. Аз съм твоя жена и се опитвам да ти дам всичко,абсолютно всичко,дори на цената да направя нещо глупаво.
Не можеше да си мълчи:
-Не съм предмет Екзейвиър,не искам да се държите с мен по този начин. Знам уважаваш Лиза и аз също и да не бих направила нищо за да я нараня. Но да я слагаш над мен е унизително.
Не му крещеше говореше му но това и тежеше:
-Обичам те имам си само теб. Мога да се доверя само на теб,мога да се оплача само на теб. Показах ти книгата,защото не искам да има тайни между нас,исках да бъда честна с теб. Исках да решим този проблем,да ме успокоиш за страховете ми,а не да ме караш да се чувствам още по нелепо.
Задъха се искаше да заплаче но нямаше да го прави:
-Сега не смятам да искам разрешението ти и си отивам в стаята,която всъщност е и твоя спалня...
Завъртя се хвърли одеялото,като хвана нощницата си,облече я на бързо,като тръгна към стаята си. Трепереше по пътя не трябваше да му говори така но нямаше намерение да потъпква себе си,като позволи на още един човек който обича да я тъпче.

Беше ме ядосала безумно много и определено този път беше успяла да прекрачи границата. Бързо се облякох и тръгнах след нея. Влязох в стаята и затръшнах врата:
- Ето какво... - Опитвах се да не повишавам тон, макар много да ми се искаше да го направя, за да излея поне малко гнева си.
- Не знам на какво точно са те учили в това твое монашеско училище, но тук... в моя дом ще следваш моите правила. Като моя съпруга ще се държиш почтително и уважително, а когато съм ти направил забележка за нещо, единственото което трябва да направиш е да сведеш глава и да се извиниш и да се молиш за прошка. Не искам да чувам оправдания и още по-малко имаш право да ми държиш сметка за това как ще се отнасям с теб. За разлика от теб Лиза е заслужила уважението и любовта ми. Това което ти правиш е всичко останало, но не и поведение на достойна жена. Простих ти романса ти с французина и май не осъзнаваш колко нелепа си сега с исканията си. Не искам да виждам повече сълзи и да чувам хленчене. Това което искам е да се научиш да бъдеш достойна съпруга и когато се научиш, ще имаш право на глас. И още един съвет, да се научиш да бъдеш достойна съпруга няма да го откриеш във френските си книжки. Определено няма и да ме задържиш с тях. И престани с тази роля на многострадалец, защото ми писна от нея. Не си нищо повече от която и да било друга жена и щом те могат да бъдат щастливи и усмихнати, значи можеш и ти. Не съм шут, който да те забавлява по цял ден и цяла вечер.

Той беше ядосан но отново ми говореше по недостоен начин:
-Какво,ще ми направиш? Върни ме,прати ме в манастир не ме интересува но няма да ти позволя да ме принизиш с икономка. Аз съм ти жена,жена която то обича,и всяка друга навън се заблуждава,че те обича.
Изправи се срещу него,като го гледах в очите:
-Афера с французина ли? Какво,че съм му слушала изториите ли? Толкова ли не можа да разбереш,че исках теб,а всичко беше игра на французина и на майка ми,която го допусна до дома и. Никога,не съм изпитвала нищо към французина,мислех че го знаете. А въпреки това исках прошката ти,за нещо което не съм виновна.
Присви очите си:
-Няма няма,да свеждам глава повече,позволих на майка ми да се държи така с мен но няма да позволя и на теб да се държиш така с мен. Имам право да съм многострадална,всичко ти е поднесено на тепсия,видял си много повече от мен. Аз съм,потъпквана дори от човека,който мислех,че ме уважава,доверих ти се,мислех че поне ти няма да се държиш така с мен. Явно съм грешала,явно и ти имаш намерението да ме пратиш някъде на далече за да не ме виждаш. Добре,прати ме... Какво имам да губя? Какво ми остана? Нищо!
Накрая го кресна,истината е че нямаше нищо и нямаше какво да губи,дори загуби и любовта му,какво и оставаше. Едно празно нищо.

- Точно така! - Креснах и аз. - Била си в голяма грешка, като си мислиш, че с мен може да правиш каквото си пожелаеш и както си поискаш. - Бях много ядосан и не знаех какви ги говоря. Не беше само заради тъпата книга. Чувствах се толкова погълнат от гняв и вероятно обвинявах нея заради всички грешки, които бях допуснал, но бях напълно безсилен. Чувствах се безсилен, защото бях загубил честта си, заради нея. Заради глупавата си любов към нея, посрамих семейството и името си и щях да изгния като обезчестен човек на този проклет остров. Бях предал всичко, в което вярвах заради нея, а тя ми се отплащаше така.
- От сега нататък ще си по-ниска и от тревата. По-ниска и от икономката. Ще получаваш нареждания от нея и няма да се появяваш пред мен, освен ако аз не го пожелая. Ще спиш в помещенията на прислугата, а когато отново може да се пътува ще те изпратя далеч от тук в някой манастир. Може би там ще успеят да те научат на благоприличие. Бях прекалено добър с теб, но това приключва тук и сега.

-Ти си по лош дори по лош...
Поклати глава,като искаше да го зашлеви искаше да го удари но не го направи. Не го изпускаше от поглед,като го гледаше:
-Какво съм правила с теб? Какво си мислиш,не мога да те разбера? Излезнала от манастир си мислиш,че мога да флиртувам,да манипулирам. Ти ми беше първия мъж,който ме научи на всичко. Никой друг,а ти? Кога мислиш,че съм научила всичко това?
Поклати глава:
-Добре върни ме там,щом така си решил и не още сега,ще отида да спя при прислугата.
Каза тя,като тръгна на там:
-Там ще получа много по голямо уважение от теб.

Мигът преди да улови дръжката на врата и да излезе през нея, бе мигът, в който улових ръката й и я издърпах към себе си. Завъртях я и я притиснах към стената. Притиснах я толкова силно, че усетих как въздуха й излиза.
- Съжалявам... - Не се случваше често да го казвам. Май не го бях казвал на никой друг освен на нея.
- Не искам да спиш при прислугата... Просто... - Дори не знаех как да й обясня очакванията, които имах към нея. Дразнеше ме дори това, че нямаше никакво уважение към мен. Това, че ми нямаше доверие и също така, че продължаваше да изисква време и внимание, което не можех да й отделя. Имах задачи, които трябваше да свърша и правех невъзможното, за да остава доволна и тя.
- Искам да ми вярваш... Не съм бил и не обещавам, че няма да бъда, но ще се постарая да не бъда с друга жена, защото те обичам... Нямам нужда от книги... И се опитвам да ти го обясня от ден първи... Не може да се научиш да правиш нещо което не усещаш Денерис... Ако не усещаш удоволствие когато си с мен или се чувстваш несигурна, няма да намериш отговора там... Ако продължаваш в този дух обаче, единственото което ще направиш е да ме отблъснеш от себе си...

Не се страхуваше от него,страхуваше се повече от неразумните си постъпки,че се влияеше прекалено много от другите,че дори още хиляди неща:
-Вярвам ти но не съм уверена в себе си. Толкова дълго съм унижавана,че съм загубила уважението към себе си. Смятам се недостойна за теб,това беше глупава отчаяна грешка с която исках да вдигна увереността си.
Сложи ръка на гърдите му:
-Просто те обичам прекалено много,ужасно е но те искам само и единствено за себе си. Мисълта,че може да бъдеш с някоя друга,да я докосваш или целуваш,да бъдеш с начина по който си с мен,ме кара да се побърквам.
Повдигна ръка и погали лицето му:
-Знам,внушавам си го но това е страх,който ме преследва. Искам да изтрия всеки,спомен от всяка предишна,да ти дам всичко,всичко... За да не поискаш друга...
Надигна се и го целуна:
-Аз съм само твоя още от първия ден...

» Резиденция Тюдор