Имението на сем. Кларк

Нямах намерение да му съобщавам за плановете си днес. Исках да го изненадам довечера и затова нямаше да му казвам, че вече съм се погрижила за тези неща.
- Мога да го направя по всяко време не се тревожи. - Целунах го аз и се подсмихнах. Все пак именно затова имахме цели две бавачки и пълна къща с прислуга, която винаги можеше да се погрижи за детето ни.

-Просто искам да знаеш,че не съм забравил за твоите нужди и за това,че имаш нужда от малко време за себе си. Знам,че имаме хора но все друго е да има около Анабел родител,който да не я кара да се чувства сама. Както мен в миналото,оставян на бавачки,гледачки и що друго персонал. Не искам такава съдба за детето си.
Изправи се,като беше време да се оправи за работа,да си облече костюмчето,да си сложи вратовръзката и да отиде на работа. Всъщност не му се налагаше да ходи на работа можеше да работи от вкъщи но,щеше да е почти същото,пак щеше да бъде зает,а и така опознаваше хората,имаше им по голямо доверие,като ги познаваше лично и можеше да ги прецени правилно.
-Ще ти се обадя по някое време но ако имаш нужда от мен ми се обади.

- Разбира се... - Много набързо привърших със закуската си докато той се обличаше и станах, точно на време, за да му помогна с вратовръзката.
- Имаш ли представа кога ще се прибереш довечера? - Попитах небрежно, макар в главата ми да се въртяха много неща. Всъщност не бях съвсем съгласна с Деймън и особено след последните няколко седмици, смятах, че няколко часа само за нас двамата няма да са никак излишни. Първо имах нужда от тях и второ не смятах, че по този начин ще ощетим Анабел, защото почти не бях се отделяла от нея за това време, а и беше прекалено малка, за да разбере кой всъщност бди над съня й.

-По обичайното време красавице към 18 чеса,няма да се бавя много.
Остави я да му намести врътовръзката,като се наведе да я целуне нежничко,а след това я прегърна силно:
-Обичам те пазете се...
Още един сладък миг и тръгна за работа. Не му се ходеше особено,когато всичко вървеше толкова добре,когато всичко беше добре и перфектно. Запали колата и пусна радиото отново ги раздумваха отново някакви тъпи клюки,как бил изневерявал,после пък тя. Засмя се и изключи радиот не беше склонен да вярва на нищо от това. 100% беше сигурен,че тя не би била способна на това. Дали заслепен или просто и имаше доверие.

Денят ми беше минал чудесно. Цяла сутрин бях при Анабел и днес беше малко по-усмихната. Следобедът пък се отдадох на пълен релакс и разкрасяване. Момичетата бяха максимално бързи и брилянтни в изпълнението на задачите си, така че само след няколко часа бях заприличала много повече на предишното си аз. Цветът на косата ми беше освежен, също се бях сдобила и с красиви къдрици, падащи около лицето ми, което беше нещо ново. Избягвах да ходя с пусната коса от както се беше родила Анабел и още по-малко пък й бях правила нещо по-специално. Освен това имах маникюр и педикюр, което също беше ново и козметичката се беше погрижила за няколко процедури на лицето и тялото ми, като накрая дори беше използвала вълшебните си ръце, за да ме гримира. Също така бях инструктирала всички в кухнята какво точно искам за вечеря, къде и как да го сервират и обаждането на Деймън, че ще се наложи да закъснее малко, този път беше добра новина, защото ако се беше прибрал както обикновено нямаше да сме напълно готови с всичко.
Вече беше към 8 и половина, когато всичко беше готово. Дори и аз самата, вече се бях облякла доста по-приятно за окото. Бях с тъмно лилава рокля по тялото и спускаща се малко под коляното, висок ток и ухаех доста приятно... Оставаше само съпруга ми да се прибере и да го отведа в къщата до басейна, която днес щеше да се превърне в нещо като оазис в пустинята.

Не му хареса че се оказа да стой по дълго на работа но се оказаха нестабилни борсите и трябваше да наблюдава пазара и хората,за да не оплеска нещо. А,щом нещата утихнаха излетя от офиса,като се засили към колата нямаше търпение да се прибере на най-прекрасното кътче на земята,неговия дом.
Щом пристигна обаче и отвори вратата усети някаква страна но приятна атмосфера. Пристъпи бавно напред:
-Симон приб...
Но преди да довърши пред него се откри прекрасна гледка и не разбирайте това за онова,което бе организирала,макар че беше хубаво. Тя просто сияеше,беше ходила тук там и се беше погрижила за себе си. Толкова зашеметяваща толкова красива,че накара дъхът му да секне.
-Толкова си красива,ослепителна...
Приближи се,като я прегърна искаше да я целуне но не искаше да и развали грима:
-Ти си като торта,как да те докосна,като ме е страх да не разваля нещо...
Нацупи се и я целуна съвсем бързичко по устните;
-Благодаря ти,личи си,ще си се постарала да ме изненадаш и повярвай ми успя.
погали я нежно по кръстчето:
-Имаме нужда от това да останем малко сами,все едно си прочела мислите ми.

Нямаше как да скрия,колко доволна бях останала от реакцията му, но това не беше всичко, което бях подготвила за тази вечер, затова преди да премина към останалата част от изненадата казах:
- Определено имаме нужда от малко време за себе си, но... - Пригладих яката на сакото му. - Не съм толкова жестока, затова преди да те открадна за вечерта ще ти позволя да се качиш горе и да се се видиш с дъщеря си... А след това очаквам да се присъединиш към мен, в къщата край басейна... - Не го оставих да каже нищо, просто го целунах страстно и тръгнах на там, като усетих погледа му, който се бе концентрирал върху определени части от тялото ми, докато ме гледаше как напускам.
Къщичката край басейна изглеждаше точно както бях пожелала. Храната вече беше сервирана, все любимите ястия на Деймън. Имаше бутилка шампанско, която се изстудяваше в кофичката за лед, свещи почти навсякъде, за по-романтична и уютна обстановка, ухаеше приятно и най-хубавата част, леглото беше съвсем близо до масата, звучеше тиха музика и липсваше единствено той, за да е пълна идилията...

-Ти си невероятно съкровище знаеш ли?
Една невероятна целувка за отплата,като я наклони назад,като в някой танц. Вдигна я,като я пусна и тръгна на горе по стълбите. Анабел,беше с бавачката си но не му пукаше за бавачката,а за красивото Ани. приближи се към нея,а тя се канеше да спи и гледаше играчките,като се опитваше да ги грабне с малката ръчичка.
-На татко принцесата!
Протегнасе и я взе,като нацелува малките и нежни бузки,а тя гукаше сладко в ръцете му:
-Радваш ли се татко да те държи.
Полюшка я малко,защото бе готова за сън,не отне много време,защото малката така или иначе бе пулу заспала,а с негова помощ заспа по бързо. Погледа я още няколко минути,като слезе на посоченото място.
Отново остана без думи всичко бе красиво всичко беше идеално. Личеше си,че бе планирала и организирала всичко:
-Благодаря ти за тази изненада,но май се очакваше от мен да направя такова нещо. Малко ми е гузно,че не съм се сетил по рано.

Усмихнах се закачливо и се приближих още по-близо до него.
- Сигурна съм, че ще успееш да ми се реваншираш... - Повдигнах многозначително едната си вежда и плъзнах ръце по гърдите му, бавно и по лекото му потръпване, съдех, че това докосване е било и приятно.
- Може да започнеш още от сега... - Започнах бавно да издърпвам сакото му назад, а устните му да се приближават все повече към моите, което ме принуди да се отдръпна леко назад. Определено имаше други неща, които трябваше да свършим преди това.
- Днес е твой ред да се поглезиш с любимите си ястия... - Поставих сакото му внимателно върху едно кресло и го подканих към масата, която беше прекрасно аранжирана, все едно се намирахме в седем звезден ресторант.
- Очаква те и много... много специален десерт...

-Ако е много хубав да минем направо към десерта.
Но явно нямаше да се случи толкова рано,колкото му се искаше. За това се настани на масата,за да похапне от любимото му бон филе,от най-хубавото месо,добре изпечено с невероятен сос барбекю. Просто си умираше от удоволствие,когато го намери прекрасно гарнирано в чинията. Да любовта на мъжете минаваше през стомаха,толкова я обичаше в момента,че просто не бе истина:
-Готвача е виртуоз,по вкусно не съм ял никога...
Каза той с половин пълна уста,защото му се отвори апетит.
-невероятно!

Усмивката не слизаше от лицето ми и дори леко се забавлявах, защото още щом вкуси от храната, всички мисли за десерта се изпариха от главата му. После съчетахме вечерята с разговори и вечерта стана още по-приятна и отпускаща. Поне за мен, надявах се и той да се чувства по същия начин. Ако не, щях да го накарам да се отпусне със следващата точка от менюто. Тя обаче щеше да изчака малко, понеже разговора на чаша шампанско беше потръгнал още повече и за това допринасяше и удобния диван, на който се бяхме настанили след вечерята.
- Беше приятно... - Отвърнах аз и отпих малка глътка. - Къщата се беше превърнала в студио за красота... - Засмях се тихичко и се загледах в него и тогава оставих чашата си на масичката и се приближих към него. Отдавна не ми се беше случвало да съблазнявам мъж... Дори и своя собствен и изпитвах леко напрежение и плахост.
- Готов ли си да пристъпим към десерта? - Прошепнах в ухото му, докато бях започнала да разхлабвам възела на вратовръзката му. Веднага щом получих положителен отговор обаче се дръпнах назад и се изправих. Протегнах ръце зад гърба си и започнах да свалям ципа на роклята си, обръщайки му гръб. Тя бавно започна да се свлича по тялото ми и да разкрива прелестните ми извивки, като и съблазнителното ми бельо, по което останах в крайна сметка. Деймън едва дочака роклята да се свлече на пода и ме придърпа в ръцете си, но бързо поклатих глава и казах:
- Бъди търпелив... - Докато се освобождавах от ризата му, седнала в скута му, не спирах да го обсипвам с целувки по устните и врата, а когато приключих с нея, започнах да слизам и по-надолу... Преди и двамата обаче да се разгорещим прекалено много го поведох към леглото, където го накарах да легне по корем, а аз извадих масажно масло и започнах да го разнасям по гърба му с плавни и съблазнителни движения...
- Как се чувстваш... - Прошепнах в ухото му...

Определено след тази овертюра и секси тялото и му беше доста трудно да си легне по корем. Въпреки това му беше приятно да я усеща върху себе си нежните и ръце,който му правеха нежен и прекрасен масаж:
-Оу повярвай ми чувствам се божествено,само че...
Измърка още повече,като затвори очи от удоволствие:
-По хубаво,щеше да е ако ми беше останала в скута...
Засмя се някак тихо гърлено,почти еротично. после отново измърка. Обожаваше я,с времето беше свикнал с нея до такава степен,че зависеше от нея,не можеше да кара дългия си работен ден,без да чува гласът и или нещо подобно,което да усеща...
-Мога ли да се обърна отпред да ми направиш един масаж....
Каза с едно продължително страсно "Ж"
-и отпред ми е стегнато.

Усмихнах се още по-доволно, защото знаех, че всичко това го кара да се напряга до краен предел, но това беше и целта. Исках да го накарам да ме желае толкова силно, че в крайна сметка да не издържи и без да задава въпроси, да се възползва от така наречения си десерт, който в случая се явявах аз.
- Може да правиш всичко което пожелаеш... - Без да чака втора покана или разрешение, веднага се обърна по гръб и ръцете му се озоваха върху кръста ми.
- Когато... - Наведох се напред към него и съблазнително започнах да се изкачвам с устни нагоре към врата му.
- И където... - Издишах шумно в ухото му, защото бях усетила как твърдата му мъжественост се отърква в мен. - ... пожелаеш... - Устните ми се прехвърлиха върху неговите и се заиграх с тях. Хапех го лекичко, докато тялото ми се приплъзваше грациозно и съблазнително, върху неговото, докато в съзнанието ми се прокрадваха спомени от предишни случки, които ме караха да се възбуждам още по-силно...

нямаше жена като нея не съществуваше такава,която да го кара да трепери по тъкъв невъобразим начин и да иска все повече и повече. Това правеше тя с него,побъркваше го до лудост,до такава степен,че искаше още и още. Ръцете му палаво преминаха по нейното тяло,като я погалиха но впи пръсти в тялото и,без да и причинява болка ами просто за да направи усещането по властно,да и покае,че я желае. Надигна се,като целуна устните и,като малко ги зачерви. Усмихна се дяволито,както само той умееше и я гледаше с онова перверзно погледче,което тя познаваше до болка:
-Искам ти да вземеш от мен това,което искаш.
Малко бяха мъжете,който харесваха жената да е отгоре но той го обожаваше харесваше му тя да е отгоре и да се движи по този невъобразимо възбуждащ начин.
-Давай мила моя давам ти пълната власт над мен.

Устните ми отново зашариха по раменете и гърдите му, докато се опитвах да го освободя от панталона му.
- Някой е започнал да остарява... - Пошегувах се за негова сметка и се засмях тихичко, но без да се разсейвам всъщност от заниманието си. Обичах да го предизвиквам и днес исках да го направя, защото исках днес той да вземе това което пожелае. В последните месеци трябваше да се съобразяваме с прекалено много неща и сигурно му беше харесало да си мързелува, но аз исках тази вечер стария Деймън, който поемаше инициативата.

Дали беше остарял,беше неизбежно бе остарял но не заради това искаше да я остави нея да поеме контрола,засмя се въпреки това,към нея нямаше да изгуби ентусиазъм и да спре да я иска но това беше друг въпрос.
-да поостарях малко...
Пошегува се той,като без да я предупреди,я обърна под себе си,като се оказа над нея:
-За първи път имаш властта и не я използваш!
Взе ръцете и,като преплете пръсти в нейните,а след това ги притисна към леглото. с най голямата жар и без никаква жалост,се отърка в нея. Сам бельото пречеше на това,да проникне в нея но не бързаше,искаше да я види как трепери,как се извива за него.

- Напротив... - Отвърнах леко задъхано и опитах да освободя поне едната си ръка, но не успях. Погледнах го право в очите:
- Имах я постоянно... - Докато бях бременна, позите и изобщо сексуалния ни живот беше станал доста еднообразен и дори липсваше понякога.
- Но ако държиш може да продължиш с почивката...

-Да не би да си се уморила?
попита той хитро,като се засмя но се наведе за да я гризне по вратлето:
-Определено нямаш време за почивка.
Отново едно влудяващо отъркване но след това пусна едната и ръка,като я пусна надолу по нея,а след това чак до бедрата и,като свали леко свойте боксерки. Прокара пръсти по нейното бельо като не след дълго го отмести,за да може да проникне в нея. Не че нямаше времето да ги събуе но щеше малко така да постоят.
-Права си винаги си имала власт над мен.

Когато го усетих в себе си, тялото ми се изви към неговото и един тих стон се изтръгна от устните ми. Беше великолепно и ужасно приятно, но се чувствах някак... Не знаех как точно да го определя. Желаех го не по-малко от преди и изпитвах не по-малка наслада, просто беше някак различно. Преди всичко беше толкова спонтанно и силно, сега тази спонтанност липсваше и това беше различното... Липсваше ми онази връзка която имахме преди... Липсваше ми начина по който жадуваше за мен и тялото ми и онова което имахме...

Поспря за малко,като нежно я погали по лицето. Обичаше я и нямаше как да не бъде нежен,да не се опита да я докосне по най-милия и внимателен начин. Все пак беше неговата жена,единствена и неповторима:
-Какво има прекрасна моя?
Харесваше и няма спор и на него също но усещаше нещо,нещо което я тормозеше. Така беше,като си във връзка с някой,когато обичаш и познаваш някой усещаш го,до такава степен,че усещаше,ако нещо нередно става или нещо,просто нещо се случваше:
-Мила...
Целуна я нежно по устните а после и врата:
-Бих направил всичко за теб знаеш го?

Прехапах устни и опитах да се съсредоточа върху въпроса му, но беше адски трудно да го направя. Съзнанието ми се разкъсваше между две много силни усещания - това на удоволствието което ми доставяше и онова вътрешно чувство, че нещо липсва...
- Знам... - Отвърнах аз и го погалих по лицето. - И го правиш... - Това беше самата истина. Той беше страхотен, всичко беше в моята глава и просто не знаех от къде идва всичко това.
- Даваш ми всичко от което имам нужда... - Погледите ни се срещнаха и усетих как цялата настръхнах. Този негов поглед просто ме влудяваше.
- Просто не спирай... - Простенах умоляващо и придърпах лицето му, жадно впивайки устни в неговите.
- Имам нужда от теб... - Притворих очи и извих главата си назад, понеже той отново се беше задвижил в мен. - Имам нужда от любовта ти...

-Имаш я прекрасна,имаш цялата любов,която може да ти дам,дори и още повече...
Отново продължи,макар да не бе сигурен в това,не защото не му харесваше,а напротив обожаваше го но не искаше да прави нещо,когато тя е леко разколебана или има нещо. Въпреки това се задвижи бавно,задвижи се по този начин,защото знаеш,че тя го харесва,но не задържа прекалено дълго,не... Продължи но малко по бързо и малко рязко,като и достави по голямо удоволствие. Нежно и полека докато тя не стигна до края. Този път не достигна и той до края но не защото не можеше,а не искаше искаше да удължи удоволствието си,а и имаше друг план. Тя малко се нацупи но и отвърна с няколко страсни целувки отдръпна се,като я остави да си вземе душ.
Но имаше план за това,не я остави сама,тръгна няколко минути след нея,като се промъкна изненадващо,притисна я към себе си но беше с гръб към нея:
-Отдавна не сме го правили по душа...

Не бях усетила изобщо кога е влязъл при мен под душа, толкова се бях изгубила в мислите си, но когато все пак усетих ръцете му около себе си, сърцето ми заби толкова бързо и лудо.
- Нима? - Попитах аз, а той измърмори нещо от сорта на "мхм" и зарови устните си във врата ми. Добре мисля, че това се вписваше в графата спонтанност и усещах желанието му, което беше нещо съвсем различно. Сега самия той беше поел инициативата и не защото имаше нужда да задоволи физиологичните си нужди, а просто защото изпитваше глад за мен... Такъв какъвто може би отдавна не беше изпитвал.
Ръцете му започнаха да шарят игриво по тялото ми и да ме карат да настръхвам.
- Моите спомени също не са много ясни... - Този път обаче не можех да си спомня, просто защото не бях в състояние да мисля за каквото и да било...
Внезапно Деймън ме притисна към стъклената стена на душа и започна да спуска ръцете си още по-надолу по тялото ми.

-Да определено трябва да си поприпомни...
Засмя се,като ръцете му се спуснаха по тялото и чак до бедрата и. Въпреки,че я желаеше не бързаше. Погали я,като нежничко съвсем нежно,погали устните и,без натиск само нежен допир:
-Правех ме го на всякъде,както и когато пожелаем.
Проникна леко с пръст в нея,за да я подлуди. Това си беше чиста спонтанност,нищо нагласено и нищо такова. Просто тя и той,под топлия душ. Както и перверзния му еротичен глас,който беше достоен,да я до възбуди все повече и повече:
-Да ти припомня ли,че мога да те докарам до края само с пръстите си...
Прошепна на ухото и,като нежничко изръмжа.

Твърдата му мъжественост се отъркваше в дупето ми и почти бях сигурна какво е намислил, но бързо тези мисли изчезнаха от главата ми, защото пожара в тялото ми беше на друго място в момента...
Усетих как краката ми инстинктивно се притварят и издишах шумно:
- Мисля, че вече го направи... - Дори още докато изричаше думите си, просто понякога умееше да прави това с мен. Караше ме да губя пълен контрол над себе си и тялото си и правеше с мен каквото си пожелае, а аз обожавах когато е такъв... Когато ме превзема и подчинява на себе си и собствените си желания... Това ме възбуждаше ужасно много...
И докато мислех за всички тези неща се случи отново... Беше ме накарал да потреперя, само с един по-силен натиск... Извиках тихичко и се прилепих още повече към стената, сякаш за да се спася от допира му, който ме влудяваше.

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите