Имението на сем. Кларк

-Готови сте а!
Смях и радост се криеше в едно толкова невинно къпане. Маката беше като рибка,явно и харесваше да се къпе,или водата просто и харесваше много,защото не и се излизаше,а във водата беше супер щастлива.
-Като рибка е не мислиш ли?!
Щом я извадиха от водата,започнаха да я сушат,както и мажат с различни мазила,по скоро Симон го направи,а той си крадеше някоя целувка от времена на време,като я целуваше по коремчето.
-Нямам търпение да можеше да се смееш. Ще е прекрасно да те чуваме,как се смееш.
Щом я облякоха,малко след млякото или по скоро към края бе готова да заспи,явно се бяха изморили много:
-Голям купон е бил,много сте се изморили!
Отново се пошегува,оставиха я в легалцето,като я погледаха малко,а след това можеха да отидат да хапнат:
-Хайде и двамата имаме нужда от ядене...

Нямах особено голям апетит, но щях да му правя компания, а и беше много мил жест, който нямах право да пренебрегвам. Слязохме в кухнята и заедно разопаковахме нещата, после ги напълнихме в чинии и се отправихме към масата.
- Как мина деня ти? - Попитах аз още преди да сме започнали да ядем.
- Изглеждаш ми малко уморен... - Не ми се искаше отново да се преумори и да трябва да се връщаме в болницата, затова и щях да се погрижа веднага след вечеря да си легне. Имаше нужда от сън и щеше да си го набави още тази нощ.

-Добре съм Симон,наистина...
Протегна ръка към нея,като вдигна нейната и я целуна.
-Не се притеснявай,добре съм. Малко беше нервно днес имаше няколко критични момента и беше доста нервно но щом се прибрах всичко премина,щом ви видях.
Похапна,а щом и двамата привършиха се изправи и се приближи към нея,като я вдигна;
-Сега съм готов за кратък десерт!
Приближи се,като я захапа по врата,искаше да и се наслади,като десерт преди да си легната,преди малката да е събуди:
-Не успях много да си похапна преди обяд и сега искам още...
Закачаше се той,качи се с нея до спалнята,като я постави нежно но се качи върху нея,като някой лъв:
-Нали обеща,че ще си мислиш за мен,мислеше ли си!?

- През цялото време... Точно както обещах... - Прокарах ръце по лицето му и го придърпах към себе си, за да го целуна.
- Но... - Устните му се бяха прехвърлили върху врата ми и се опитваше да ме разсейва. Пак придърпах лицето му към себе си, за да не загубя напълно концентрация.
- Мисля, че имаш нужда от сън... - Изобщо не се шегувах и определено не исках да излезе така сякаш отново съм егоистична и несъобразителна. Исках да се чувства щастлив и спокоен и определено не исках да бъде напрегнат, изморен и желаещ да е далеч от тук.
- Може да оставим това за... по-късно... Имаме цялото време на света нали знаеш... Никъде няма да ходя... - И не исках да се чувства задължен да изпълнява "съпружеските си задължения" постоянно, защото не беше необходимо.

Перфектна усмивка се появи на лицето му,показвайки че нямаше намерение да спи:
-Нуждата ми от теб,не дава превес на нуждата ми от сън.
Впи жадно устни в нейните,като и показа,че я желаеше толкова не удържимо,че определено нямаше намерението да спи. Особено,щом тя вече беше под него и подвластна на ръцете му:
-Защо вече не ме ли искаш?
Подкачи я шеговито той,като се опитваше да я съблече с едната си ръка. Нежен,палав и невероятно не сдържан. Това си беше той Деймън,може би променил се но към добро,беше улегнал мъж,който обожаваше жена си и детето си и всичко друго се топеше. Онова,което не се въртеше около тази сфера просто изпадаше:
-Искаш да ме замениш ли,не продават на пазара друг като мен,да знаеш...
Засмя се той,като я захапа по врата леко,за да не и остави следи и прошепна на ухото и:
-Усещам как трепериш от желание.

Надигнах се съвсем лекичко, за да направя събличането на потника ми по-лесно за него и пак се отпуснах удобно на леглото:
- Усещаш правилно... - Промърморих тихичко и плъзнах ръце по гърба му. Господи, Деймън беше толкова красив и внушителен мъж, че нямаше жена която да не го желае. Когато обаче знаеше на какво е способен, нещата придобиваха съвсем различен виж. Ето аз например, вече не просто го желаех, а имах и чисто физическа нужда от него. Той просто беше в състояние да върши такива неща с ума и тялото ми, че пристрастяването към наркотиците дори бледнееха пред зависимостта към него.
- Желая те дяволски силно... - Достигайки края на тениската му, започнах да я издърпвам бавно нагоре, за да се освободя от нея.
- Особено в този миг... - Вече бях започнала да дишам доста трудно и да усещам как главата ми се замайва.
- Обожавам да съм с теб... - Продължавах да нашепвам тихичко, докато самия той се погрижи за тениската си, която се присъедини към моя потник, който беше някъде на пода.

С още няколко бързи движения,като се отърва от остатъка от дрехите и,като не губеше време,защото знаеше,без дори да усеща,че тя иска да го обладае. Не се забави,проникна в нея но усещането беше прекрасно,защото тя наистина беше по готова от колкото си мислеше първоначалоно.Просъска през зъби от удоволствие,като каза:
-Оу,определено си по готова от колкото си мислех....
Всъщност си мислеше,че след като роди нещо,ще се промени но истината беше,че нищо не се бе променило,беше си съвсем същата,също толкова гореща и прекрасна,както преди и също толкова много го влудяваше:
-Обожавам те! обожавам те до полуда!
Шепнеше,като опсипваше врата и с целувки,не я оставяше:
-Ти си прекрасна,най-красивата жена.

Думите му ме караха да настръхвам от удоволствие. Да чувам всички тези неща от него значеше много за мен. С Деймън бях усетила тази искра още от първия миг и не бях сигурна, колко точно дълбоки са чувствата му, но бях убедена, че има привличане между нас. Фатално привличане и се страхувах ужасно много да не го загубим. Днес мисля, че беше успял да пропъди всички тези страхове от съзнанието ми.
Любеше ме така както само той умее. Беше див, страстен и буквално ме побъркваше. Тласъците му бяха толкова дълбоки и мощни, разтърсваше ме из основи и тялото ми нямаше как да не отвърне със същата страст и желание. Обожавах да го усещам и всеки следващ път сякаш беше за първи, защото не спирах да се изумявам от размерите му... Тази сладка и вълшебна болка, която се появяваше при всяко следващо проникване и тихите ми стонове... Той също го усещаше... Усещаше, колко много ми харесва да съм с него и се наслаждаваше на това... Също като мен.
- Господи Деймън... - Ноктите ми се забиха във гърба му, а тялото ми леко потрепери... - Ти си невероятен...

Да усещането,прекрасното чувство и двамата да свършим. И двамата умееха да го правят заедно,просто с времето бяха започнали да се познават и това определено беше още по хубаво. Прегърна ясилно,притисна я към себе си,като не бързаше,като всички мъже да се отдръпне и да се обърна на другата страна. Постоя малко така,когато легна до нея и започна нежничко да я гали,да търси ръката и за да преплете пръсти в нейните.
Докато стоеше така в мислите му изплува важна информация,която беше забравил.
-След три седмици,ще има благотворителна вечер.
Погледна към нея:
-ще трябва да оставиш бавачката по дълго,да си купиш рокля,каквато пожелаеш и да отидем. Налага се много инвеститори,ще бъдат там и ще успея да говоря с тях,за да ги привлека в моята фирма.

Завъртях се към него и го погледнах в очите. Моята задача като негова съпруга беше да бъда до него и да го подкрепям в тези неща, но от както бяхме заедно... Всъщност от както се бях върнала в този град, но особено след като се бяхме оженили, пресата направо ни беше сринала. Всеки ден в таблоидите имаше какви ли не спекулации за нас, детето ни, връзката ни... Мислех, че ако просто не се показвам и не давам поводи да се пише за нас, всичко ще отмине, но не се беше получило изобщо така... Нещата бяха станали кошмарни и вече започвах да си мисля, че ако се появим някъде и разкажем за връзката си, може би ще ни оставят поне за малко намира.
- Сигурен ли си, че искаш да дойда с теб? - Репутацията ми беше повече от опетнена и се страхувах, че това започва да влияе и на неговата работа.
- Имам предвид... Може би не е добра идея да се показвам все още... Ще има хиляди въпроси и... е възможно центъра на събитието да се измести... - Освен това и бях ужасно изплашена, защото аз не виждах нищо нередно в това да бъдем заедно, но някой хора бяха успяли да го изкарат като най-ужасното нещо на света.

-Ти си моята прекрасна съпруга и мястото ти е до мен. Ако не си ти няма друга достойна за това място.
Целуна я по челото,като я притисна още малко към себе си,за да разгони всички въпроси от главата и:
-Знаеш,че не ми пука за всичко,което се излива за нас говорят за нас. За мен ти си най-достойна за моя съпруга,обичам те,ти ме обичаш също толкова. Дари ме с прекрасно момиченце,както и си до мен във всеки труден миг. А,сега искам да си и до мен в важните.
Погали я нежно по бузата:
-Ще отидем и ще натрием носовете на всички,ще се появя с най-красивата жена на целия прием,която ще пъхне всички жени в малкия с джоб,ще ги накараме да ни завиждат,да видят че сме заедно и всяка клюка да стане бесмислена,като ни видят колко сме щастливи.

Засмях се тихичко и го целунах по рамото, после се надигнах съвсем лекичко и пак го погледнах.
- Караш всичко да изглежда толкова лесно... - Прокарах пръст по лицето му.
- Винаги имаш отговор и решение на всеки проблем... - Освен пръста, върху лицето му, вече се бяха озовали и устните ми, които нежно го докосваха.
- Убедена съм, че дори не можех да си представиш, колко силна и искрена е любовта ми към теб... - Оставих още няколко малки целувчици върху него и се отдръпнах назад с топла и нежна усмивка.
- Винаги ще бъда до теб... Винаги, без значение какво... Защото те обичам Деймън... Обичам те с цялото си сърце и не мога да си представя живота си без теб... И онова малко момиченце в онази стая... Тя е най-прекрасния подарък, който съм получавала някога и съм ти безкрайно благодарна за него...

-И аз кралице моя! Искам да те направя най-щастливата жена на света,искам да видиш,какво е щастието,да сме прекрасното семейство.
Погали я отново нежно я целуна но задържа целувката,защото обожаваше устните и. Усмихна се и каза:
-Знам,че ще се спречкваме но ми обещай едно нещо!
Погледна я в прекрасните очи:
-Да си лягаме заедно и никога сърдите,винаги да се сдобряваме.
Наведе се към ухото и,като каза:
-И да се сдобряваме със малко любов...
Засмука нежно ушенцето и,и се отдръпна. Ясно беше,че ще се карат нямаше,как къща без комин няма дим. Така че...

- Аз вече съм най-щастливата жена на света! - Отвърнах съвсем сериозно и се загледах в него.
- Но не мога да обещая, че всеки скандал ще завършва в леглото. - Засмях се тихичко и го целунах нежно по устните.
- Обаче звучи добре... - Деймън ме познаваше прекрасно и знаеше, че когато се стигне до там не съм толкова разумна и обмисляща последствията. При последния ни скандал за малко не загубихме детето си и това сигурно трябваше да ми послужи за урок, но все пак не знам колко склонна бях да му прощавам толкова бързо и лесно.
- И ако ума човек способен да ме вкара в леглото, когато съм ядосана, то това си ти любов моя...

-Убеден съм в това...
Веселия му смях огласи стаята но беше прекъснат от нечий нежен плач. Скочи като жилен,макар да не искаше.
-Аз,ще отида!
Каза той,като взе първото,което му се изпречи пред него и започна да се облича бързичко,като обу един анцунг който бе метнал на стола и една тениска. Хукна към стаята преди да успее Симон дори да стане.
Отиде към леглото на малката принцеса и направи всичко но тя продължи да плаче,явно имаше колики и нямаше скоро да спре докато не минат. Галеше я нежно по гръбчето,а тя промрънкваше. Появи се в спалнята,като взъдъхна:
-Имаме колики,няма да заспим скоро...
Приближи се,като легна на леглото и я остави да лежи на гърдите му,защото явно,от неговата топлина кликите намаляваха и тя плачеше по малко.
-На татко принцесата...
Нежна целувка по главата,съвсем нежничка и внимателна.

Когато Деймън се забави разбрах, че нещо не е съвсем наред и вече се бях облякла, готова да проверя какво се случва, но те дойдоха в стаята.
- От къде знаеш, че са колики? - Попитах аз и я взех в мен. Постоянно четеше някакви неща в интернет и имаше книга, която бях убедена, че ще прочете преди мен, но не мислех, че сега сме свидетели на колики.
- Може просто да й е било самотно... - Факт беше, че беше малко по спокойна около нас и сигурно беше нищо.
- На мен щеше да ми е ако бях на нейно място... - Усмихнах й се и се заиграх с пръстчетата й. За Бога беше толкова сладка и красива. Обожавах това малко същество, което държах в ръцете си.

Приближи се към Симон като се опря леко на рамото и,но по скоро беше на възглавницата. Протегна ръка и погали Анабел по гърба. Тя се беше успокоила още повече,усещаше че сме заедно,че не е самичка,че е обгрижвана с толкова любов и внимание,колкото искаше:
-Глезана...
Естествено го каза на шега и с най=топли чувства,обичаше да я глези,само че това за напред нямаше да е много добре,не биваше но тя беше единствено дете и докато няма второ,тя щеше да е най-голямата глезанка:
-Никога не съм вярвал,че мога да обичам някой човек толкова силно,а още по малко съм мислел,че мога да обичам и едно малко създание. Изпитвах страх от децата,а сега толкова я искам до себе си,че ме е страх,ако я оставя да не и се случи нещо.
Призна си,което признание,трябваше да вдъхне на Симон увереност,че ще е до нея,че я обича,че обича и детето.

Погледнах към Деймън и се усмихнах:
- Знам... - Отвърнах тихичко. - И те обичам още повече заради това. - Деймън беше прекрасен баща и бях уверена, че и за напред ще бъде такъв. Виждах колко много я обича дори и в погледа му.
- Обичам начина по който я обичаш... - Наведох се леко към него и докоснах устните му.
- Ти си невероятен баща... - Мисля, че имаше нужда да го чуе. Да разбере, че за мен това означава много и го оценявам.
- И съпруг... - Да и това беше така.

-А,ти си прекрасна майка...
Отвърна и с целувка,за да потвърди и утвърди думите си. Наистина се чувстваше щастлив,имаше всичко,дом,прекрасна жена и дете,истинско семейство. Оставил нещо след себе си и принцеса с която още от раждането си,се гордее с нейната борбеност със силата на духа и,която проявяваше още от малка:
-Надявам се да продължа и да продължим да бъдем добри родители,да живее щастливо.
Не мислеше много за бъдещето но беше сигурен в едно:
-Май на женкарите им се връщало тъпкано. Раждало им се момиченце,за да рзберат,какво е болка. Надявам се тя да не претърпи болка но всеки който се появи на полезрението като кандидат,ще бъде въртян на шиш,това поне със сигурност ще стане.
Нямаше да си даде момиченцето никак лесно,а особено на някой подобен на него.

Засмях се искрено и казах:
- Първо - не знаех, че така лесно признаваш точно пред мен за подвизите си и десетките разбити сърца от теб, но определено не искам да слушам подробности. - Вече ми беше известна една такава и едва ли някога щях да си я избия от съзнанието, затова за други негови любови не исках и да знам.
- И второ - не е ли прекалено рано да мислиш за момчетата, в живота на дъщеря ни? - Та тя все още беше в пелени и определено в следващите 10-15 години нямаше да се тревожим за подобни неща.
- Пък и мисля, че вече сме си платили предостатъчно за всичките си грехове... - Погледнах към Анабел и нежно целунах ръчичката й. Нямаше нищо по-страшно и болезнено от това да живееш всеки един миг в страх, че нещо може да се обърка и да загубиш най-скъпото си. Ако трябваше да съм честна, все още изпитвах този страх и не знаех дали някога ще изчезне.

-Мисля че тепърва имам да си плащам още....
Наведе се към малката принцеса,целуна я по бузката,по челото и по малката ръчичка. На моменти му се струваше толкова малка,че просто си мислеше,че ще я счупи,ако не внимава. Все едно беше от порцелан от някаква такава чуплива материя.
-Толкова беше малка и продължава да е малка,страхувам се,че ще я счупим...
Бяхме много нежни и това нямаше как да стане но въпреки това страхът си оставаше той просто не отминаваше.
-Това е то да си родител да се страхуваш постоянно.
Покалти глава,колкото и наръчника,книги да прочетеш,за родителството не бяха достатъчни и най-добрия учебник беше само живота.

- Колко философко... - Засмях се тихичко. - Не подозирах за тази твоя черта... - Е и друг път се беше изказвал сериозно, но сега просто нямаше как да не го забележа.
- Сега обаче г-н философ, ви препоръчвам да се отпуснете удобно в леглото и да поспите... - Целунах го още веднъж и внимателно се изправих от леглото заедно с Анабел.
- Тази малка госпожица ще се опита да направи същото... - Щях да я занеса в стаята й и да остана с нея, за да може баща й да поспи, защото утре го чакаше дълъг ден. Минах от неговата страна на леглото и изключих бейбифона, за да не го притеснява.
- Сериозно, трябва да поспиш. - Виждах колко несъгласен е с това, но се налагаше.
- Аз ще остана с нея докато се успокои... - Това беше най-малкото което можех да направя в момента.

-Сигурна ли си?
Нямаше да откаже да и помогне но нямаше да откаже и да си поспи,не беше спал спокойно от доста дълго време и се нуждаеше от сън,който да му даде нови сили. Имаше малко да си наваксва.
Малко след,като излезе и щом помириса възглавницата заспа,заспа почти непробудно. Събуди се чак на сутринта от алармата. Загаси я с една ръка,като видя до себе си Симон,която бе успяла да се добере до леглото но все още беше с дрехите си и не беше завита. Завия грижовно с одеялото,като я целуна нежно и се отдръпна,като слезе да направи кафе. Всъщност изкомандва някой да го направи,както и закуска. Взе я на една табличка и тръгна към палнята. Тихо и нежно каза:
-Закуска в леглото.

Трябваше му много време и целувки, за да успее да ме събуди. Оказа се, че Анабел не заспа почти през цялата нощ и Деймън много вероятно беше прав, че има колики.
- Дано да включва кафе... - Казах аз и разтърках сънено очи, после с нежелание се надигнах и погледнах към подноса. Изглеждаше прекрасно и бях почти сигурна, че не я е подредил той така, но жеста беше ужасно мил и напълно си заслужи целувката. Дръпнах го за вратовръзката към мен и го целунах много страстно и продължително, така както подобаваше на целувка за благодарност.
- Благодаря любов моя... - Прошепнах тихичко и пак го целунах. - Ще закусиш ли с мен? - Попитах след поредната доза целувки.

-Хапнах но може малко да хапна десерт!
Наведе се още към нея,като гризна леко по врата,отдръпна се,като се засмя и се отдръпна,за да се нахрани на спокойствие:
-малката все още спи,като ангелче,хапвай бързо преди да е решила да не спи като такова.
Имаше още около половин час до работа и щеше да го прекара с нея,всъщност не мислеше за друг вариант,просто нямаше друго яче.
-Ако искаш на почивния ми ден,аз ще гледам Анабел,а ти да отидеш и да си купиш рокля за приема,може да се поглезиш,отиди където пожелае.
Целуна я по бузата:
-Имаш нужда малко от разнообразие и да отделиш време и на себе си. Знаеш,че те харесвам,каквато и както и да си но съм сигурен,че искаш да се поглезиш.

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите