Имението на сем. Кларк

Изненадата която ме очакваше на възглавницата до мен, стопли сърцето ми и ме накара да се усмихна. Такъв беше той, караше ме да се усмихвам, дори без да е около мен. Протегнах се сънено и вдишах дълбоко от прекрасния аромат на розата, а секунди след това станах от леглото и минах през стаята на Анабел, която беше празна, затова веднага се отправих надолу, където и открих моите две слънца. Приближих се до тях и целунах първо нея, а след това и него.
- Благодаря... - Казах все още сънено и го целунах отново.
- Направи деня ми още по-прекрасен... - Още веднъж впих устните си в неговите и след поредната продължителна целувка се отдръпнах лекичко.
- Обичам те!

-Значи съм се справил перфектно с тази задача да те направя щастлива,както ти мен.
Малката стоеше на кенгуру при баща си,като риташе с малките си крачета и за първи път се чу смеха и,да наистина се смееше:
-А,засмя се!
Погледна я учудено:
-Вади камерата,тя се смее....
Погали я по главата беше малко събитие.
-Ще трябва да и вземем отпечатък от крачето за албума,бебешкия... Миля че имаме много добър план за действие днес.
Всичко включваше да са заедно с малкото прекрасно бебе и момиченце.
-Може да и облечем от новите дрешки дето и купи,май са изпрани.

Отвърнах с усмивка на ентусиазма му и го целунах за пореден път, след което извадих Анабел от кенгуруто и я взех в мен, за да я нацелувам за добро утро.
- По-добре ти донеси камерата. - Казах аз и се заех с изпълнението на плана си.
- Ние имаме малко работа... Нали съкровище мое? - Анабел имаше тази способност да ме кара да се изключвам от целия свят когато е около мен. Дори отсвирвах много бързо Деймън, което не беше много хубаво от моя страна, обаче аз си бях такава. Когато бях с него - бях само с него и когато отделях внимание на нея, за мен не съществуваше нищо друго. Отдавах се на сто процента винаги, защото така го чувствах за правилно.
- Най-прекрасното бебче... - Без значение с какво беше облечена тя беше най-красивото, слънчево и прекрасно бебе на света и аз я обожавах.
- Което обичам най-много на света... - Взирах се с обожание в небесно сините й очички и й се усмихвах.

-Ще ревнувам...
Засмя се той но това беше просто една малка шега. Целуна двете си момичета и ги остави да си живеят в собствения малък свят,който изпадаха,когато са си само двете. Да добре,това си е нещо между майка и дъщеря. Той се приготви с оличката,за да я изкарат малко на двора на свежия въздух,където беше приготвена малка беседка за тримата,където да се скрият на сянка,за да не пече на малкото слънце:
-Всичко е готово може да слизате.
Подвикна той,като ги чакаше и двете да се преоблекат.

Прекарахме един невероятен ден, който Деймън запечата до последния детайл. В края на деня можехме да се похвалим с болки в лицата от прекалено много усмивки и безброй снимки и видео клипчета, които без съмнения щяха да останат като един ярък спомен за този ден, който беше един от най-хубавите в живота ми...

СЛЕД НЯКОЛКО СЕДМИЦИ

Тази вечер беше благотворителния бал и двамата с Деймън бяхме в трескава подготовка за събитието. Това беше първата ни публична изява като семейство и бях безкрайно притеснена.
- Сигурен ли си, че изглеждам добре? - Пак се завъртях, за да види от всички ъгли както грима и роклята, така и прическата ми.

Добре че имаше работа за да изпусне половината женско приготвяне,което определено беше изкарало цял ден. Той се прибра към края но пак му се струваше много и ако не побързаха тотално щяха да закъснеят. Харесваше я,беше зашеметяваща ослепителна и много красива,но явно тя не смяташе така:
-Виж прекрасна си,роклята ти стой уникално,ходити на цвета на кожата,косата ти е перфектна,нищо не стърчи,гримът ти е перфектен,макар че знаеш,че не те обичам с толкова много грим но партито го изискава.
Приближи се,като извади една малка кутийка,като извади нещо блестящо и после се разбра,беше прекрасна нежна диамантена обгърлица:
-Това е за теб има и нежни обички.
Пода де и ги,като разгърна шепата си,а те блестяха:
-След годежния пръстен не бях ти подарявал диаманти,мисля че е времето.

- Значи все пак не съм толкова перфектна... - Пошегувах се аз и му позволих да ми постави огърлицата, след като свалих тази, с която вече бях.
- Благодаря! - Казах с нескрито възхищение към жеста и бижуто и го целунах нежно по устните.
- Прекрасни са! - Поставих си обеците и пак се погледнах в огледалото. Смятах, че всичко е наред вече и може да тръгваме, но преди това оправих леко накривената му папионка и изтрих с пръст остатъците от червило по устните му.
- Само да видя дали спи и идвам... - Исках да видя дали всичко е наред, а и да дам последни наставления на бавачката. Деймън щеше да ме чака в колата и аз гледах да не се бавя особено много. Набързо преповторих за хиляден път инструкциите си на бавачката и нацелувах Анабел, после слязох в гаража и заех мястото си до Деймън в лимузината.

Стигнаха в пълно мълчание в къщи,просто никак не му се искаше да почва,какъвто е и да било разговор. Качиха се бързо в стаята,като все още помнеше,какво си бяха обещали но нямаше намерение да спи с нея,точно днес и сега,просто нямаше това намерение. Отиде към гардероба,като си взе дрехи за да се преоблече:
-Ще спя в стаята за гости...
Все пак и каза нещо но не знаеше дали въобще,щеше да спи,просто и каза,че щеше да е там и че не иска да спи в едно легло с нея. Само това,че онзи Мат,може да я е докосвал и да е равил същите неща,който правеха,го караше да потрепва,да я смята за мръсна,опетнена и да не иска да я докосва.
Преоблече се на бързо,като тръгна по посока на гостната,нямаше намерението да говори или да прави,каквото и да е било тази вечер с нея.

Стоях в края на леглото и гледах в празното пространство пред мен, а сълзите безмълвно капеха от очите ми. В един момент Деймън се появи и едва тогава преместих погледа си към него.
- Нямаш право... - Казах точно преди да хване дръжката на врата.
- Нямаш право да се държиш така, след всичко което преживяхме заедно. - Изобщо не можех да си обясня как е възможно да не е разбрал какво изпитвам към него и колко истинска е любовта ми.
- Може би никога няма да успееш да разбереш, но Мат е огромна част от живота ми. Понякога имам чувството, че съм го обичала през целия си живот... И не се чувствам виновна за това... Ти също имаш минало... Бил си влюбен в жени преди мен и колкото да ми се иска, не съм единствената ти любов... Така, че нямаш право да ме съдиш за това, че съм обичала и някой друг... Нямаш право да ме съдиш за това, че съм била на едно място с него и, че сме говорили...

-Въобще не говори за нея!
Изкрещя и се обърна към нея:
-За разлика от теб,аз не изпитвам нищо към бившата си. Знаеш какъв бях,и въпреки това от както съм с теб,не съм погледнал друга жена. А,това да чуя дори и сега,че го обичаш,ми се струва прекалено голям шамар.
Присви очите си,просъска защото яростта просто не му даваше мира:
-Толкова много ти дадох,по всякакви начини ти показах,че всичко за мен е минало,е съм го забравил. А,ти ме предаде,плю на всичко,което направих за теб. Почувствах се измамен,защото си мислех,че ме обичаш.
Плясна ръцете си,като демострираше,че всичко си е заминало:
-Как да ти вярвам,кажи ми? Като те видях и чух дори,какво си говорите? Не Симон,няма да го простя,няма да простя това,че си спала до мен,че си ми говорила по този двуличен начин,а сигурно си се въргаляла с него в едно легло.

- Как смееш?! - Изкрещях възмутено и обидено. - Това беше първия път, в който излизам и то заедно с теб... През всички тези месеци бях... - По дяволите той много добре знаеше къде съм била и какво съм правила и това, че сега ме обвиняваше в изневяра, говореше лошо не за мен, а за него.
- Никога не съм те лъгала... За нищо! - Това беше самата истина, да може би бях говорила с Мат, но това нямаше нищо повече от това.
- Никога не съм лъгала за чувствата си към него и още по-малко съм лъгала за това какво изпитвам към теб. Без значение дали виждаш или оценяваш нещата, които правя за нас, това което изпитвам няма да се промени. Избрах да бъда с теб, защото те обичам... Защото знам, че между нас има нещо истинско и красиво и доказателството за това е дъщеря ни... Разбира го дори и той... Всички други освен теб... - Бях безкрайно разочарована и наранена от това, че неговата любов към мен се измерваше само в това какво е дал и направил за мен. Че не можеше да види и почувства, всичко което аз изпитвах към него.
- Мат е минало! Ти си мъжа с когото избрах и искам да продължа. Този който разтърсва земята под краката ми и ме кара да бъда по-добър човек... Никога не съм лъгала за чувствата си към теб... И да, обичам Мат, но по-много по-различен начин... И за да бъда напълно честна... Ще го обичам винаги, това обаче не означава, че съм влюбена в него или пък, че спя с него, защото не съм... Никога не бих... И съжалявам, че не съм успяла да ти покажа чувствата си към теб... Че не си усетил, колко силна и истинска е любовта ми към теб...

Искаше всичко,не искаше малко,искаше да изпитва обич само към него и това,че изпитваше тази обич към Мат,караше цялото мусъзнание,душа и същество,да се бонтува да го мрази,още повече,дори в дъното на червата си:
-Проблема е,този че исках цялата ти любов. Аз не изпитвам нищо дори минимално към бившата си,обичах те безрезервно отдадено. Обърнах душата си,промених себе си,за да ти покажа,докажа,дори затвърдя това,а получавам това признания,като шамар в лицето.
Приближи се към нея:
-Че обичаш онзи... Онзи задник,който ти даде болка,който те остави...
Присви очи:
-И въобще не ми излизай с номера,че знам къде си. Има поне 60 процента от деня,който не те знам,какво правиш. Женския ум е толкова изобретателен,че ми е бедна фантазията,колко подли може да сте. Не ти вярвам Симон,наистина не ти вярвам!

Поклатих невярващо глава и също се изправих, като скъсих дистанцията между нас до милиметри:
- Имаш цялата ми любов! - Въпреки, че не желаеше поставих ръце върху лицето му и го принудих да ме погледне. - Безусловна истинска любов, само и единствено за теб живот мой. Не се съмнявай никога в това. И се кълна в най-скъпото си, че това е първия път, в който го виждам, след като двамата с теб се събрахме. Тази нощ затворих тази страница от живота си... И сега съм твоя с чиста съвест и минало... Ако наистина си чул какво сме си говорили, тогава знаеш, че казах същото и на него... Ти си любовта на живота ми и баща на детето ми и единственото което желая е да прекарам остатъка от живота си с теб... Нищо повече... Никога не съм искала да те нараня, но ако не може да ми вярваш когато ти казвам всички тези неща, тогава как си обясняваш факта, че съм с теб, а не с него? Защо ми е да се омъжвам за теб, ако обичам някой друг?

Не чуваше,всичко преминаваше тотално през едното му ухо и излизаше през другото. Не я чуваше буквално,не всъщност я чуваше и знаеше,че говори но или не му пукаше или наистина думите просто се губеха някъде в пространството. Отдръпна се,явно тя се опита да му покаже нежност но той,просто беше много наранен,както и голям инат,за да повярва,за да и прости,за да пренебрегне чутото:
-Аз не мога да затворя и да забравя това. Толкова добре измислено ми звучи,толкова добре се опитваш да ме излъжеш,че не мога да повярвам на нито една думичка,която излиза от устата ти.
Отдръпна се,повтаряше се но тя трябваше да е наясно,че нямаше да прости и забрави толкова лесно,не и за толкова кратко време,нямаше как.
-Отивам да спя в гостната...
Заяви отново той и отново тръгна към вратата. Помнеше обещанието за леглото но не беше спокоен нито пък му се искаше да спи в едно легло с нея. Просто му се струваше омърсена,само при мисълта,че ония дори я е целувал,просто я смяташе за омърсена.

- Добре, но преди това би ли ми отговорил на един въпрос? - Не знаех какво повече да кажа или направя, за да го накарам да мисли трезво.
- Защо по дяволите ми е да те лъжа? - Не издържах накрая и почти изкрещях въпроса си. - Защо ми е да се омъжвам за теб или пък да ти раждам дете?

-Има поне няколко обясними причини. Не напразно хората казват,че "Пари при пари отиват."
Не искаше да каже по лоши думи,онези думи,който се криеха в умът му можеха наистина да я наранят но той беше склонен да им вярва. Просто не искаше да ги изрече,за да не се превърнат в някаква ужасяваща реалност,каквато беше на път:
-Не разбираш ли,че не искам да говоря повече за днес с теб,по тази тема. Не искам! Толкова съм ядосан,толкова съм обзет от хиляди емоции. Не съзнаваш ли,че просто не си помагаш така...
Трябваше му време,време да преглътне случилото се и още куб подобни неща. Сега просто щеше да каже нещо по лошо,щеше да направи дори нещо по лошо.

Имах чувството, че целият ми живот се беше разпаднал и мъжът, който стоеше срещу мен беше пълен непознат.
- Мислиш, че съм с теб заради парите ти?! - Попитах с отвращение. Дори самата мисъл, че може да мисли нещо такова, караше всичко в мен да се преобръща.
Как не бях видяла всичко това по-рано. Та той не спираше да говори за парите си и за всичко което ми е дал... Това е имал предвид... Неговите пари... Не любов, а пари.
- И колко точно ти дължа? - Попитах през сълзи и дръпнах с всичка сила диамантеното колие, което ми беше подарил преди да излезем, но преди да се скъса и да го хвърля в краката му, успя да одраска нежната ми кожа и малка червена ивица да заблести върху нея, вместо диамантите.
- Убедена съм, че знаеш точната цифра, затова защо просто не я кажеш? Колко струвах?

-Дължиш ми едно сърце Симон,едно разбито на парчета сърце!
Изкрещя той,като се приближи към нея,хвана я за лицето,като и се искаше едно временно да я убие и да я целуне до болка но не направи нито едното:
-Изгарям от вътре от ужасна ревност,че изпитваш нещо към друг,че те е целувал,че си омърсена.
Дишаше тежко,толкова отчаяно искаше да я целуне но и още да я изличи. Странно беше да обичаш толкова много и да мразиш едновременно,защото са те направили толкова слаб:
-Ти взе сърцето ми,дължиш ми го,разбираш ли. Искам си го за да не те ревнувам,за да не те обичам,за да не те мразя в същото време и да забравя всяка дума,която чух на онази шибана тераса.

От очите ми не спираха да се стичат сълзи, защото вече не знаех какво да изпитвам и какво да мисля. Само до преди няколко часа вярвах, че живота ми е прекрасен и имам всичко за което някога съм мечтала и изведнъж го почувствах като пясък, който изтича между пръстите ми и аз съм неспособна да го задържа. Бях неспособна да задържа нищо хубаво в живота си. Винаги вършех нещо, с което наранявах всички около мен и то тези които обичах най-много.
- Съжалявам... - Проплаках аз и затворих очите си, за да не виждам омразата в погледа му. Беше толкова болезнено и непоносимо.

Въпреки това я обичаше за това целуна,с толкова болка но и с любов. Отдръпна се имаше нужда от това да остане за малко на саме с мислите си,за да може да асимилира нещата. Остави я но мина през стаята на Анабел,като я погледа малко. Не му се искаше всичко това,всичката любов с която бяха направили Анабел да се изпари да си отиде. А и любовта с която я гледаха,макар и привидна.
Отиде в стаята за гости,като легна на леглото имаше нужда да заспи но не бе сигурен дали може да заспи. Това беше прекалено трудно на базата на всичките онези мисли,който се блъскаха в главата му и не му даваха никаква мира.

Нямах представа какво очаква от мен и какво трябва да направя, за да му докажа, че го обичам. Ясно беше заявил, че ми няма доверие и не просто това, а смяташе, че съм му изневерявала докато съм носела неговото дете или пък докато съм бдяла над нея, молейки се единствено да се пребори за живота си. Беше стигнал дори до там, че да мисли за мен като използвачка която преследва парите му. И нищо от това не беше нещо ново... нещо случващо се сега заради разговора ми с Мат. Бях чувала подобни изрази и квалификации и преди, обаче просто не ми се искаше да повярвам, че го мисли наистина. Илюзията, че ме обича просто се бе разбила на пух и прах тази вечер...
Не знаех какво да правя. Имах чувството, че всяка минута, в която дишах от въздуха в тази къща е на заем и някакъв вид подаяние от негова страна. Дрехите които носех, храната която поемах... Изобщо не чувствах това място като дом и него като съпруг. Чувствах се напълно изгубена...
След известно време се изправих от пода и отидох при Анабел. Тя беше единственото което имах. Единствената утеха в този миг... Взех я на ръце и останах с нея през цялата нощ...

Не можеше да спи цяла нощ,може би бе спал само няколко часа,като се опита да премисли нещата. Не стигна до какъвто е и да било голям избор. Изправи се,като тръгна към кухнята,като си наля кафе,като сипа и малко алкохол,като отпи. Не бе това да се напие а просто за да се събуди след махморлука.
Погледна към Симон,която влезе с малката Анабел. Приближи се към нея но погали Анабел по бузата и я целуна по челото:
-Не ме чакай довечера,ще изляза с приятели.
Само това каза,беше редовния ден да излиза с момчетата.

Погледнах към него и не казах абсолютно нищо, просто кимнах с глава и оставих Анабел в кошчето й, за да й приготвя млякото, а през това време той се възползва от това да й се порадва малко. Още не бях стоплила млякото, когато той си взе довиждане с нея, целуна я и излезе без дори да се обърне към мен или да ми каже нещо друго.
Нахраних Анабел и останах още малко с нея, но после просто умората и постоянното желание да се разплача, не ми позволиха да остана повече. Прибрах се в стаята, а бавачката остана при нея. След като си поплаках хубаво, просто заспах... Събудих се към следобед. Взех си душ и отново отидох при дъщеря си... Останах при нея през целия следобед и цялата вечер... Или поне част от нея, защото нямах представа колко точно е часа, когато врата на детската се отвори и от там се появи Деймън.

Обикновена вечер с приятели,който го накараха за малко да забрави за това. Само малката разлика бяха няколкото асистентки и неговата Хелан,с която си поговориха малко повече но нищо повече. Не му беше до жени,каквито и да са било те. Стария Деймън би го направил но новия не,той просто я отсвири но беше толкова пиян,че приспа при един приятел. Събуди се сутринта,като се прибра.
Симон спеше все още за това си взе един бърз душ. Като реши да си вземе почивен ден в който да обърне внимание на дъщеря си. Още преди Симон да се събуди,беше при Анабел,като още щом проплака я взе на ръце,за да се погрижи за нея.
Щом слезе да направи мляко метна поглед на вестника където на първа страница беше той със своята асистентка,а снимката беше или колаж или той беше доста пиян,че да не помни тази целувка. Беше хванат на местопрестаплението. Метна вестника веднага в коша не искаше още драми.

Чух, че Анабел плаче,но докато стана и отида до стаята й, нея вече я нямаше там. Реших, че бавачката й я свалила долу, но когато слязох там,видях, че е бил Деймън.
- Добро утро. - Нямах представа дали все още ми е забранено да говоря, но поне можех да го поздравя. Веднага след това обаче се обърнах към Анабел и я извадих от кошчето, за да я гушна и нацелувам както си му е реда за добро утро.
- Някой е кисел тази сутрин... - И тя не беше в много добро настроение.
- Не успя да се наспиш или си гладна? - Продължих да й задавам въпроси въпреки, че тя не можеше да ми отговори.
- Спокойно съкровище, тати ей сега ще ти приготви млякото... - Погледнах към Деймън, за да видя до къде е стигнал.

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите