Имението на сем. Кларк

-Още веднъж никога не е излишен,обичам да го правя с теб...
Пръстите му се задвижиха още по пъргаво,като докосваха една нежна частица от нея,толкова нежна че ако бе притисна още малко,щеше да я докара до край но само я подлъга,за да удължи удоволствието и. Спря и се отърка брутално в нея,в бедрата и,като уж щеше да проникне но не го направи:
-Все още не си изгубила онзи Деймън,който те желае до болка...
Още едно отъркване и се намести в нея,прихвана я с една ръка за дупето,само колкото да я измести към себе си,да се задвижи в нея бавно,бавно и мъчително,както за нея така и за него,но това беше сладка болка:
-Побъркваш ме Симон,просто ме побъркваш...
И това беше по най хубави начин.

Въпреки цялото ми желание, копнеж и очакване, се оказах неподготвена за силната вълна от удоволствие и дори болка, които изпитах, когато проникна в мен и дори през силно прехапаните ми устни се процеди сподавен вик на наслада...
Вече започвах да си мисля, че има нещо сбъркано с мен... Че не е нормално да изпитвам толкова върховна наслада, когато ме обладава по този начин...
- Това означава ли, че има опасност да го изгубя? - Попитах почти без дъх, докато той навлизаше все по-плавно и дълбоко в мен. Определено не желаех да изгубвам този Деймън, защото именно той ме караше да губя ума си. Той и никой друг... Правеше го единствен за мен и... За Бога, нямаше друг мъж способен да предизвика подобна буря в тялото ми...
Деймън беше всичко... Любовта на живота ми... Мъжът, когото обичах и в когото бях лудо влюбена... Бащата на моето дете и най-добрия любовник, когото някога съм имала и щях да имам...
- С всички женили си такъв? - Умирах от ревност, само при мисълта, че има и други жени, които са го имали някога или пък той можеше да пожелае в бъдеще.

-Не...
Наведе се към нея като и прошепна на ухото:
-Ти си единствената,която ми е влязла под кожата... Владее ме напълно...
Просъска той,като продължи със страстните си движения,който влудяваха не само нея но и безумно него,обичаше да и доставя удоволствие да я кара да се чувства невероятно и почти колкото принцеса... Не колкото кралица дори...
-Обожавам те любима моя...
Каза тихчко,като я гризна по рамото. Страстта продължи в същия дух. Когато и двамата бяха напълно изтощени. Спряха и легнаха на леглото,като тя лежеше на гърдите му,като го галеше нежно по гърдите. Както преди,както преди,да се роди малката Анабел. Гледаше я не откъсваше очи от съпругата си,като я целуна по челото:
-За какво си мислиш?

- За нас... - Отвърнах тихичко, без изобщо да се отдръпвам или измествам от удобната поза, която бях заела.
- За живота ни... - Казах самата истина.
- Всичко се случи толкова бързо... Още не мога да повярвам, че аз и ти сме заедно и имаме дете... Че изобщо аз имам дете и съм майка... Чувството е толкова хубаво... Да имам теб и нея е всичко за мен... Най-хубавото и плашещо нещо в този свят... Плашещо защото не знам дали се справям изобщо с нещо... Обаче ви обичам толкова много и двамата, че за първи път в живота си се чувствам на правилното място... С вас и ми се иска да продължи така завинаги...

-Никога не се съмнявай в това,че си прекрасна майка. Ти се справяш превъзходно,издържа толкова много месеци до леглото на малката ни дъщеря,а ако не беше добра,щеше ли да останеш и да трепериш така?
Целуна я нежно по челото,а после и по устните:
-Ще правим грешки,като родители но бъди сигурна,че ще се справим,заедно ще се справим и ще успеем.
Премина с ръка по ръката и,а след това по рамото и шиата,като стигна до брадичката и за да повдигне лицето и,за да види красивите и очи:
-Винаги ще съм до теб.

Очите ми се напълниха със сълзи и побързах да го целуна преди наистина да съм се разплакала. Знам, че беше ужасно глупаво да се разчуствам толкова много от подобни неща, но за мен значеше изключително много да чувствам любовта, одобрението и подкрепата му. Да знам, че ще бъде до мен и ще ми помага както до сега също.
- Обичам те! - Прошепнах накрая и се сгуших отново в силните му и сигурни ръце.
Полежахме още малко така, после усетих как и двамата се предаваме и заспиваме, щастливи, доволни и обичани.
На следващата сутрин се събудихме почти едновременно или поне неговите сладки целувки ме накараха да се усмихна и отворя очи.
- Добро утро любов моя... - Поздравих сънено и отвърнах на поредната му целувка. Усещах, че все още е гол и не е ставал от леглото, което беше едно доста приятно усещане.

-Добро е определено...
Повдигна леко нахално и нагло одеялото,като показа мъжествеността си,която определено показваше това,че е сънувал нея и от близостта му с горещото и голо тяло,се получило такова рано взаимодействие:
-От тинейджър,не бях се събуждал така и по този начин.
Засмя се той,като го пори отново,беше гадно още от сутринта но като мъж с мокри сънища свързани със съпругата му си е нещо не до там да го избегнеш:
-Обичам те мила моя! Ще отида да си взема душ и ще отидем да видим прекрасната ни дъщеря.

- Добре... - Отвърнах леко объркано и го целунах,после го пуснах да отиде да си вземе душ. Аз през това време бързо се изправих и започнах да се обличам. Предвидливо още предната вечер си бях донесла по ежедневни и удобни дрехи, защото токчетата и роклята бяха само за снощи и опита ми да се представя в малко по-приятна светлина пред Деймън.
Не се помъчих да разчиствам стаята, защото за това щеше да се погрижи друг, но се постарах да събера разхвърляните ни дрехи. Не бях фен на това прислугата да става свидетел на това какво бельо нося например и въпреки, че Деймън вярваше в дискретността на всеки един от тях, ужасно много внимавах какво правя и показвам пред прислугата. Имаше толкова случаи, в които недоволни прислужници се разприказваха пред пресата за пари.

Излезе с кърпа през кръста,като я погледна учудено:
-Много бързо се облече?!
Засмя се той весело,като погледна към нея отново:
-Значи така бързаш да ми избягаш...
Догони я,като я хвана през кръста и я завъртя но не я пусна а си открадна целувка:
-Много си бърза,сега да те забавя ли още?
Беше малко мокър,даже не малко,а много,защото капки се стичаха по тялото му:
-Може да искам и аз малко внимание рано сутрин...
Естествено просто се закачаше,за да е по весела сутринта,а не само обичайните размени на реплики. Не биваше така,трябваше да е по забавно и по различно,за да подържат пламачето.

Засмях се тихичко и без да се притеснявам особено много от мокротата на тялото му, дори обратното се приближих още съвсем лекичко и нежно целунах още веднъж устните му.
- Как ти се струва толкова внимание? - Попитах аз, а той наклони леко глава сякаш недоволен и затова го целунах още веднъж и още веднъж, докато и двамата не се задъхахме леко.
- Мисля, че вече трябва да се облечеш, защото в противен случай ще се почувствам принудена да те върна в леглото.

-Предупреждение ли беше това или предложение?
Попита той с въпросителен поглед,като я пусна на земята,а след това се я метна леко на леглото но уж,щешеда се приближи и се отдръпна:
-Аде от мен да мине отивам да се облека....
Усмихваше се докато и го казваше,една прекрасна усмивка,която беше намек на прекрасна закачка,това че се шегуваше с нея. Тръгна и се наведе,като хавлията сама падна от него. Всъщност,като за мъж на тези години имаше дори много по добро тяло,много секси и стегнато,макар че бе малко по слаб от обичайното.

Затворих очи за миг и издишах всичкия насъбрал се въздух в дробовете ми. Това беше ужасно нечестно от негова страна, но и приятно в същото време,защото ме караше да изпитвам чувства и емоции които леко бях позабравила напоследък.
След малко се взех в ръце и побързах да стана обратно от леглото, докато той все още се обличаше. Оставих го да се оправи на спокойствие, защото не исках да му отвръщам със същата жестокост и да го дразня излишно.
Когато и двамата бяхме готови, тръгнахме обратно към къщата изгарящи от нетърпение да видим нашата малка Анабел, която изобщо нямаше да крия, вече ми липсваше дяволски силно.

Да и двамата се бяха затъжили за малката,а малката явно бе побъркала и двете си бавачки,защото не ги бе оставила да спят,беше плакала поне цялата нощ,е не цялата почти. Когато майка и я взе крясъка и рева спря и дори затвори очи уморена. Деймън се засмя,като погали малкото дяволче по гърба и я целуна по челото:
-Не може така красавице моя,не бъди толкова лоша.
Засмя се защото му беше много забавно,как бе побъркала всички,а щом я взеха всичко отихна за една секунда и един малък миг:
-Вече въдворихме мир.
Обърнах се като платих на бавачките,за всичко и малко отгоре,заради ноща но го заслужаваха,бяха направили това което могат.

Анабел заспа почти веднага и беше толкова сладка и спокойна. Умирах да я гледам как спи, как любопитно разглежда наоколо и изобщо всичко което правеше аз обожавах да го наблюдявам и да съм част от него. Дори поемането на дъх беше истинско изживяване за мен.
- По-добре да я оставим да спи... - И двамата се бяхме втренчили така настоятелно в нея, че определено ако продължавахме така щяхме да я събудим, затова се изправих и започнах да го бутам навън. Щеше да спи поне още два три чаша така, че можеше да свършим нещо полезно през това време. Деймън днес щеше да си остане вкъщи и ако случайно му изникнеше някаква работа щеше да я свърши от обновения си офис, но по скоро си мислех, че работата му ще включва повече грижи за Анабел, защото аз исках да изляза и да й напазарувам някой неща. Все още не беше получила нищо избрано лично от мен и това ми се струваше нередно. Освен това имах нужда да изляза навън... Бях затворник от прекалено дълго време.
С Деймън си направихме по чаша кафе и седнахме край басейна. Обясних му за плановете си и той нямаше нищо против да остане около нея, а аз обещах да не се бавя прекалено много. Нямах и такова намерение всъщност, защото имах конкретна идея какво трябва да взема, затова просто щях да го направя и да се прибера.
След като изпихме сутрешното си кафе заедно и закусихме, аз отидох да се приготвя и не след дълго напуснах пределите на имението, оставяйки своето най-скъпо нещо на грижите на баща му...

Щом излезе след 40 минути малката се събуди,като ревна с пълен глас. Но татко се справи добре,преобуя но за нещастие и негово щастие,не и се спеше,ококори се,като гледаше всичкос някакъв небивал интерес,да много небивал. Сложи я в едно кенгуро отпред и излязоха в градината,беше приятно и топло,а тя се нуждаеше и от свеж въздух. Държеше ръчичките и,като нежно я галеше по гръбчето но на нея всичко и беше небивало интересно:
-Това е света моя малка принцесо,той те очаква но,аз ще те пазя.
Целуна я по челото. Разхождаха се още малко,а след това се прибраха. Поиграха си с една дрънкалка,нахрани я,като поспа за няколко минути и пак се ококори бая се окоори. Харесваше му да се занимава с нея,беше от малкото бащи който не мрънкаха,че му оставяха бебето,справяше се отлично,а най-смешен бе,като сменяше памперси,защото се държеше уникално лигаво.

Макар пазаруването преди да беше нещо забавно сега беше истинско мъчение. Почти постоянно се налагаше Деймън да ме успокоява, че всичко е наред и, че не трябва да бързам,защото си прекарват страхотно. Е, аз точно за това пък бързах,защото исках и на мен да ми е забавно. Без да се усетя обаче се бях забавила повече от колкото си представях, че ще ми отнеме пазара.
Зад мен огромния мъж от охраната, с която Деймън настояваше да ме следва навсякъде, изглеждаше доста нелепо с неопределен брой розови торбички в ръцете. За размерите му наистина те се губеха в ръцете му, а розовото просто изпъкваше на фона на черните му дрехи...
Бях изкупила почти всичко което бях видяла и осъзнавах колко глупаво е това, но това беше първото ми истинско пазаруване от... от ужасно много време, а и нещата бяха за Анабел и бебешките дрешки бяха толкова сладки и прекрасни, че просто не се сдържах. Накрая успях да отделя малко време и за себе си, като също обнових гардероба си с няколко чифта обувки, рокли, козметика и парфюми, което несъмнено щеше да доведе до разговор с финансовия съветник на Деймън, който щеше да го уведоми за сериозната сума, която бях успяла да похарча днес.
След няколко часа, може би повече от 5, най-накрая се прибрах вкъщи,където намерих моите съкровища във всекидневната. Ухилих се до ушите и пуснах всички торби, върху един диван, а след мен охраната носеше 5 пъти повече, които остави също върху дивана.
- Знам... - Казах невинно, когато видях леко изумения поглед на Деймън. - Обаче бях прекалено дълго вкъщи... - Отидох до тях и взех малката ми принцеса в ръцете си, а после я разцелувах.
- Липсваше ми ужасно много... Беше ли забавно с тати? Да? Какво правихте докато ме нямаше? - Попитах уж нея, но очаквах баща й да ми отговори.

-Ходихме на разходка в градината,видях ме новия прекрасен свят,който се криеше навън, Гледаше с голям интерес,като съм сигурен,че се опитада стигне една пеперуда.
Засмя се естествено това нямаше да стане.
-Поспа малко,после си играх ме с дрънкалката,разказвах ме си приказки,погукахме малко. Общо взето голям купун ставаше:
-Мацка едно друго...
Засмя се,като се приближи и я целуна. Естествено само се шегуваше.
-Обичам те,почина ли си,поразнообрази ли се малко.

- Да, беше доста приятно всъщност, но това малко съкровище тук не спря да ми липсва дори и за секунда. - Когато не бях около нея изпитвах една празнота, която беше трудно да опиша.
Нежно я погалих по главичката и я целунах още веднъж. Беше толкова нежна и ухаеше така сладко. Искаше ми се да я гушкам и целувам постоянно.
- Аз също ти липсвах нали? - Попитах с такава надежда, все едно тя щеше изведнъж да проговори и да потвърди.
- Да... - Казах малко разочаровано, когато не отговори нищо, а само започна да дърпа косата ми. - Убедена съм, че поне тя ти е липсвала. - Засмях се тихичко и я засипах с нова доза целувки, после постепенно всичко останало сякаш спря да съществува и бяхме само аз и тя.
- Обичам те живот мой... - Прошепнах тихичко и й се усмихнах гальовно. Просто ме разтапяше.

Остави майка и дъщеря да се гушкат и радват,като седна на канапето. Като придърпа няколко торби. Имаше доста скъпи неща и малко му приседна:
-Ти да не си изкупила магазина?
Каза той като му приседна наситина:
-Колко точно пари изхарчи,да се притеснявам ли?
Е,парите не бяха проблем имаха в предостатъчно че и отгоре но винаги го болееше при загубата на по голяма сума пари:
-Майко мила... Само за едина бебешка тениска 1999 длара?

Сбръчках леко вежди и погледнах към него. Познавах тази негова скъперническа черта, но малко се изненадах когато я прояви и сега, когато ставаше дума за дъщеря ни.
- Не се тревожи, използвах лични средства. - Бях предвидила, че може да не му хареса и затова бях използвала личната си кредитна карта, която също се ревизираше при неговия финансов съветник, но не това беше важното.
- И престани да ровиш... Нещата за теб са в ей онази торба... - Никога не забравях и за него , не само защото и тойми правеше подаръци понякога, а защото изпитвах наслада да му подарявам разни неща. В случая ставаше дума за скъпи кубински пури, които той обичаше да пуши понякога, особено в компания с приятели или пък при традиционната им игра на покер, всяка сряда вечер.
Деймън се пресегна към малкия плик и го разтвори.
- Надявам се да съм уличила правилните... - Казах аз и пак започнах да се разхождам из стаята, защото Анабел започваше да нервничи когато спра да го правя, а и след малко идваше време за вечеря и сигурно вече беше гладна.

Хареса му това,което видя,да бяха точните,точно тези който харесваше:
-Отлични са,добре си се справила одобрявам го.
Пратии една въздушна целувка,която щеше да стане по реална след като малката заспи:
-Е,виж за дъщеря ни може,ама сериозно да ти признзая не разбирам,по малко плат,а струва,като две големи.
Поклати глава:
-Както и да е,трябва я разходим из парка с количката. Явно и харесва природата. Знам,че ще да дадем много хляб на пресата но въпреки това... Нека си я разходим утре също почивам така че?

Бързо поклатих отрицателно глава.
- Не! - Беше прекалено малка, за да я подлагаме на всичко това, а и беше излязла само преди няколко дни от болницата.
- Може би след няколко седмици... - Казах все пак, за да не звучи така сякаш искам да я държа цял живот в плен на тази къща.
- А и градината тук е достатъчно голяма... - Целунах я нежно и си поех дълбоко въздух. За момента тази къща беше най-сигурното място за нея.
Приближих се до Деймън и му я подадох.
- Ще й приготвя млякото... - Пак я целунах и после отидох в кухнята, за да й стопля млякото. Върнах се с пълно шишенце и му го подадох, за да я нахрани. Аз в това време се заех с пренасянето на покупките в стаята й. После седнах в средата на стаята и започнах да махам етикетите и да ги сортирам за пране, обувчиците пък подреждах на специално определените за това места, а на играчките после щях да намеря места.

Хранеше малката,като хвърляше едно око на съпругата си,която се грижеше за дрешките и другите неща:
-Анабел усещам как майка ти иска да те прави на кукла,още преди да си пораснала достатъчно,за да и кажеш,че розавото не е на мода.
Засмях се и я целунах по челото естествено само се шегувах нищо повече от това но въпреки всичко,тъях само топли чувства:
-Ще си разменяте ли дрехи,като порасне?
Засмя се леко:
-Боже,как ми се иска някой ден да я видя,като онези хлапета дето крадат на мама гримовете и се качват на токчетата,обличат някоя стара дреха.

Засмях се и погледнах към тях, но запазих коментара за себе си. Аз не бях мислила за чак толкова далечното бъдеще, а до скоро дори не вярвах, че ще имаме такова, затова сега просто се радвах на настоящето и това което имахме в него. Тези малки и неповторими мигове заедно означаваха много.
Изправих се от пода и прибрах дрешките в коша за пране, после разпръснах играчките из стаята и пак взех Анабел, която не беше заспала и май нямаше никакво намерение да го прави, дори и след като се беше нахранила.
Обикаляхме стаята още вероятно час, докато най-накрая затвори очички и се унесе в сладък сън. Едва тогава я поставих в легълцето й отидох при Деймън, който се беше настанил удобно върху дивана. Тихичко облегнах глава на рамото му и затворих очи уж само за миг, но цялата тази тишина и спокойствие, както и това, че си играеше така приятно с косата ми ме накара също да заспя...

Заспала сладко на рамото му,я повдигна,като я пренесе до леглото,зави я но не забрави да я целуне. Хвърли един поглед на малката сладорана,която спеше като малко невинно ангеле и се върна при другия си ангел.
Остави я да спи,защото бе супер изтощена,остави я,като стана посреднощ да се погрижи за Анабел. На сутринта се постара да стане рано,откъсна една роза от градината,като я сложи до нея с малка картичка:
"Добро утро любима! Обичам те и те чакам за закуска долу"
Остави я,като накара да направят палачинки с кленов сироп,да има ягоди и плодове,да има още подобни неща.

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите