Къщата на Салваторе

Държах я тя беше толкова топла и краива и толкова крехка че се боях че ако я стисна ще я счупя.
-ДА разбирам ако искате мога да ви оставя да поспите какво искате?
Попитах и я погледнах миличко.

- Да би било добре и още веднъж благодаря за дрехите сир-усмихнах му се .Ама какво правех,та аз флиртувах с него и този път Шиничи,беше далеч от съзнанието ми.Правех го съвсем съзнателно,нима някъде в мен ,все още имаше чувства и към Деймън ? Не това не можеше да е истина.

-Добре.-КАзах погледнах устните и а след това и очите и и преди да осъзная какво правя аз я цеунах страстно.
-Миейди аз съжаявам направих го подсъзнатено.-Усмиханх и се наистина беше така.
И исках тя да го знае.

Това не трябваше ,да се случва ,Деймън ме целуна ,а колкото и да не го исках,тази целувка цялата ме изгори,разтрепери ме.Нещо повече ,в мен се роди ,копнеж,пак да го направи.Колкото и да исках да го забравя,пред очите ми още ,беше топлото му силно тяло,което се движеше,в ритъм с моето ,подмокрих се.Това беше лудост ,аз не трябваше ,да мисля,за това.
- Знам -усмихнах му се.

Исках я исках да я имам исках да лежи в обятията ми.
-Милейди искате ли да се качиме горе?-Попитах и посочих посоката и я погледнах с една от моите усмивки.
-Много ще се зарадвам ако приемете.-Дарих я с една изпепеяваща усмивка на която никое момиче ии омче не би устояло

Деймън ми направи директно и все пак дискретно предложение,но аз не можех ,той не съзнаваше ,какво върши ,но аз съзнавах и нямах това право.Макар,че точно сега го исках .Усетих ,как Шиничи,се завръща в главата ми "Не не може ,да го искаш отново"-изкрещях в умът си и това беше краят ,на моето осъзнаване.В следващия миг подадох галантно ръка на Деймън и го придружих ,в стаята му...

-Радвам се че приехте.-КАзах и цеунах ръката и нежно след като се качихме в стаята тя седна на легото а аз до нея прокарах пръсти през косите и а след това започнах да разкопчавам копчетата на ризата а посе и ан понтаните си.Вече бях по боксерки заех се и с нейните дрехи след около минута и тя вече беше само по бельо.Цеуанх нежно рамото и а след това я проснах на назад и застанах върху нея.ЗАпонах да целувам бавно и нежно всяка нейан част от тялото .А едната ми ръка се спусна бавно надоло и започна да си играе с малкото и нежно клитурче.Отървах се от бельото си и бързо проникнах в нея започнах да се движа първоначално бавно но с течение на времето забързах скоростта.Усмиханх и се мило и отново се заех да и доставям доволствие.

Деймън ме въведе,в стаята си веднага започна да ме целува ,събори ,ме на леглото и бързо ме отърва от дрехите ми,както и от неговите.Много бързаше ,тялото ми копнеше ,да си поиграе още ,но пък проникването му ,разпиля всичките ми мисли.Стенех под него и се извивах ,като въртях дупето си ,за да му доставя ,колкото може повече удоволствие.Ноктите ми дразкаха нежно гърбът му ,а устните ми не спираха да го целуват.Когато се откъснаха от устните му ,се спуснаха по врата и там се изкуших ,ухапах го и отпих от сладката му кръв.

-Невероята си садкиш.-Казах и тракнах с зъби.-КАзах и започнах с своята вампирска скорост на която дно момчие не би издържало.
Тя ме накара да свърша токова много пъти че вече им изгубих бройката смиханх и се.И после я целуанх страстно.
И през това време всичките ми спомени започнаха да се възстановяват погледнах КАтрин объркано и видях че тя е знаела че съм мислел за преди и не съм знаел какво правя.
-О боже какво правим,какво ще кажем на стефан?

Стенех,треперех и се извивах ,после крещях ,пих от кръвта му ,после той от моята ,разменихме си много кръв ,ласки и целувки,в един момент ,той спомена Стефан .
- Ще го приживе -казах
- Беше страхотен Дейм,посегнах пак ,да го целувам въпреки,че в началото неразбираемо за мен, се дърпаше ,после се отпусна и ми отвърна.

ЗАпочнах да я цеувам отново и отново бешше страхотна можеше да ме накара да забравя за целия свят.
-Искаш ли да си спретнем една тройка?-Попитах и повдигнах вежди а сед това и се усмиханх и прошепнах нещо в ухото и.
-Хайде ще бъде забавно досега не съм участвал в тройка.

Думите на Деймън ме изненадаха ,но не можех да кажа ,че беше неприятно.
- А какво ще каже Стефан ,за това ?-засмях се ,след което пак го целунах и изведнъж се почувствах уморена.
- Но утре ще го питаме,сега нека поспим-усмихнах се и легнах на гърдите му,нежно го галех.От толкова време,го исках,но нали трябваше ,да се държа на положение,като дама,потисках копнежа,но бях щастлива,че той се реши.Надигнах се,за да го целуна отново,като целувката ми премина в сладко любовно хапане ,без кръв.Но нямах сили,за още един път дори,беше ме изцедил до капка.
- Лека нощ Дейм -любов моя-казах и заспах.

Цеуанх я за ека нощ и двамата заспахме гшнати бяхме токова сладки след 90,6 секунди вече бях заспал.Усмихнат и спокоен че вече нищо ошо нямаше да се случва.
Сънувах доста красив сън как все още съм човек и се разхождам по една пояна и изведнъж идва една исица и се преобразува в човек с черна коса по края с червени ивици.След това започнахме да водим диаог.
-Здравей.-Казах му аз.
-Здравей Деймън.
-От къде наеш иметоо ми?
-Та аз съм Шиничи веикото китцуне.
-Какво е Китцуне?
-ЗАсега не ти трябва да знаеш.Хареса и ти малката игра с Катрин.
-ДА беше страхотна.-Отвърнха му аз.
-Е дано сте се забавлява ли защото Стефан ще разбере скоро.-Тоева бяха последниет му думи а после той изчезна в въздуха.
А аз продъжих своята разходка вече не ми пукаше.

Събудих се и за първи път Шиничи се беше явил пред мен в човешката си форма , смееше се , нямаше как и да не го направи , бях разбрал и видял всичко , знаех къде се намирам и какво е станало , знаех всичко.
- Малката Катрин пак те изигра , Стефан падна в клопката на любовта.
- Престани. - изсъсках му и го погледнах. - Защо въобще го направи ? Тя беше със съзнанието си , знаеше какво става и не ни каза , защо го направи ?
- За да видиш същноста й , наивни ми Стефан , за да видиш Катрин.
- Махай се от тук Шиничи не ми е до теб , просто се махай или се върни отново в съзнанието ми. - погледнах го , той изчезна , тази малка мапулативна кучка Катрин , опитваше се да ме скара с брат ми , за малко секс беше готова да продаде всичко , мразех я , винаги съм я мразел и се чудя защо й се доверих , но вече нямаше да е така , щях да я игнорирам , докато не се сетя кога ще изпита най-много мъки тя , омразата ми беше по-силна дори и от любовта , а вече в сърцето ми беше останала единствено тя.

Събудих се и се протегнах ,усетих топло тяло,до себе си,завъртях с се с намерение,да целуна любимият си ,за добро утро.Но с какъв ужас ,останових ,че в леглото до мен ,не бе той,а брат му.Станах по-бърза от куршум,бях чисто гола,а по-приятното усещате в цялото ми тяло,осъзнах,че не сме просто спали така,беше се случило,но как.Защо ? Да не би да бях изпила нещо ,това не можеше да бъде,сега как,щях,да погледна Стефан.Чувствах се толкова виновна,облякох се набързо и слязох долу.Изпих цялата налична кръв,бях толкова ожадняла,нямах никакъв спомен ,за нищо случило се през нощта.Как можах,да предам Стефан,та аз го обичах,а към Деймън не изпитвах нищо,но ето че се бях озовала гола до него в леглото.Главата ми щеше да се пръсне,точно тогава влезе Стефан,по -добре беше да замълча ,но не можех.
- Стефан ,аз съжалявам...-знаех колко плоско,звучат думите ми.
- Не знам какво стана,но тази сутрин...-усетих ,как очите ми се пълнят със сълзи.
- Тази сутрин... се събудих до ... -не можех да продължа,той ме гледаше толкова лошо,нима вече знаеше ?

Засмях се , погледнах я и продължих да се смея.
- Ах какво ирония за това , което се случи сега , жената , която обичах се оказа кучка. - продължих да се смея и да я гледам , о да и двамата ме отвръщаваха.
- Спа с Деймън и ще кажеш , че Шиничи е виновен за това , но няма пръст , неговата ръка. Малката Катрин отново реши с чувства на хората да си поиграе , не може да се задоволи с един , двамата желае. - погледнах я отново.
- Знам какво сте направили , беше хубаво , нали ? За секс си готова на всичко , ти. А сега приятен ден ти пожелавам , нека всичко е добре , Стефан ще си заминава , оставам Деймън в твоите ръце. - засмях се и я гледах , беше паднала в очите ми и вече не ми пукаше , нямаше да ми пука никога повече.

Погледнах го,защо говореше така,да беше разбрал и беше ужасно,но нещо в начина на изговаряне на думите му,не беше неговия.Тогава спомена Шиничи и разбрах всичко,спомените ми се върнаха.Проклетата лисица,пак го беше направила,беше ме накарала,да преспя с Деймън при това няколко пъти.Само да я пипнех.Изведнъж ,всичко ми стана пределно ясно.Стефан говореше с рими,той никога не говореше така,но Шиничи да.
- Тук ли си нещастнико,дойде лично да се забавляваш ?-скочих срещу него и го сграбчих,но тогава чух неговият глас от устата на Стефан.
- Недей ще нараниш него,но може да ме убиеш,точно сега ти се отдава тази възможност има,само ездна малка подробност,че убивайки мен убиваш и него,готова ли си на цената кукло ?

Катрин ме пусна и отново се засмях.
- Няма да убиеш него и го знам , защо мислиш , че се завърнах малка глупачка , Катрин ще страда , защото не се научи и си остава хлапачка. - изправих се от земята и я погледнах.
- Катрин губеше всичко , което някога обичаше , единственият мъж , в които на любов се вричаше , но малката Катрин ще остана сама , ще погребе всички , ах каква беда ! - продължих да се смея и да я гледам , знаех какво ще стане.

- Прости ми любов моя-простенах ,но това беше единственият начин.Започнах да призовавам един по един елементите.
- Огън дай ми мощта и направиме силна,да мога ,болката да издържа.- Веднага тялото ми лумна в огън,а Шиничи,чрез устата на Стефан се разхили злобно.
- Земя дай ми твърдост,да мога да устоя.-Изведнъж усетих ,как цялото ми тяло се втвърдява и ме правеше неуязвима.Шиничи продължи ,да се смее.
- Вятър,дай ми бързина,за да мога безпогрешно сърцето да уцеля -Той се изви около мен и продължи да бушува силно,но не угасваше огъня ,а напротив разпалвашего ,а аз бях непокътната.Шиничи продължаваше да се хили,но не му обръщах внимание.
- Вода ,пречистиме и направиме чиста като сълза.Да бъда достоен съдник на греховете му аз.-Изведнъж се появи и водатата,която сякаш излизаше от моите ръце.Шиничи,явно беше вече впечатлен,защото млъкна.
- Дух ,замрази водата и сърцето ми в този миг ,за да мога да го направя без да се колебая.-Изведнъж водата се превърна в лед и се издължи.Очите на Стефан ,се разшириха ,беше разбрал,какво следва.Обърнах всички стихии ,срещу него и забих ръката си от лед,право в сърцето му.
- Прости ми -проплаках ,сълзи обливаха лицето ми,защото чувствах ,защото въпреки всичките молби ,аз чувствах...Стефан падна безжизнен в краката ми с огромна дупка в гърдите,но това което ми беше дало сили,беше пронизителният писък,на Шиничи,този път го бях наранила,при това сериозно.Но бях жертвала любовта си.Имах още сили.Всички елементи ,се завъртяха около главата ми .
- Дух -изкрещях ,вземи от живота ми и съживи го ! Тогава усетих ,как бях станала бездушна ,бях вляла душата си в него,повече нямаше да съм способна да чувствам.Но пък той щеше ,да живее.Усетих пулсът му да се завръща,когато отвори очи,аз изгубих съзнание...

Шиничи беше наранен , но беше жив , напусна тялото ми малко след реакцията , когато отворих очи усещах силна болка , пронизваща. Погледнах Катрин , която лежеше до мен , започнах да я бутам леко.
- Хайде , събуди се.

Отворих очи ,но всичко се беше променило ,Стефан ме гледаше и май,че вече не ме мразеше,но и да е беше така,не ми пукаше.Да цената беше жестока,но си струваше.Шиничи,беше получил ценен урок и за малко щеше да ближе някъде раните си,без да ни притеснява.Но пък моята душа и любовта ми и всичките ми чувства ги нямаше.
- Как си ?-запитах ,но не беше загриженост,а по-скоро машинален въпрос.

Погледнах я , но нещо не беше наред и го знаех , усещах го. Нямаше за какво да се боря и какво да правя , по-добре Шиничи да беше напуснал тялото ми преди тя да атакува и да ме беше убила , станах от земята и я погледнах , само кимнах , искаш възможно най-бързо да се махна от мястото и от всякъде.

Сега можех не само да чувам мислите му,но и да усещам насторенията му.След като душата ми бе в него ,бяха настъпили промени ,като с мен ,така и със Стефан.Усмихнах се имах желание да изпия кръв,но като отидох до хладилника,вече нямаше.Вече, нямаше какво да ме спре,да отида и да си потърся и навън .
- Ще ходя на лов ,може да дойдеш -казах,не че държах,всъщност беше ми все тая.

Поклатих отрицателно глава , не исках да ходя абсолютно никъде , не ми беше до това , чувствах се зле , дори и не знаех защо.
- Отиди без мен. - усещах , че не й пука , вече никога нямаше да й пука , а и скоро сигурно щеше отново да спи с Деймън. Беше изгубила душата , но не съзнанието си , а изглеждаше , че вече нямаше и такова.

Стефан ми отказа,е какво пък толкова ,можех,да го направя и сама,не бях бебе.Излязох ,след около час се върнах,бях източила и убила двама ,а от третия бях напълнила шишшета,за да могат и Стефан и Деймън ,да има какво да пият,все пак бях изпила всичко.Не знаех,защо се гришех за тях ,след като не ми пукаше ,но те си бяха моите създания и чувствах,че е редно да го направя,макар и да не знаех защо.Стефан не, беше променил позата си ,от както си бях тръгнала.Седеше на дивана ,телевизорът бе изгасен,но той се взираше в него.
- Какво правиш ?-засмях се и започнах да подреждам бутилките с прясна кръв,в хладилника.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията