Къщата на Салваторе

- Да така е ,а че сме страхотни ,нима ,се се съмнявал ? Само аз с теб ,мога да бъда такава ,както и само ти с мен.Колкото и да се опитвахме ад се залъгваме с други ,накрая пак се търсехме ,докато не се намерихме.Знам ,че съм кучка Стефан ,но се опитвам ,да се променя,макар,че сега с тази природа на лисица ,не знам,до колко ще мога .-засмях се ,но след това се намръщих,бях започнала,да говоря глупости.

- Знам това , ние сме един за друг. Но според мен по-добре , че стана така , защото разбрахме колко сме ценни един за друг и какво означваше един за друг. - целунах я.
- Не си кучка , можеш да ме обичаш и това го доказва.

- Да мога ,но само теб,нека да кажем,че с всички други може да съм кучка ,но не и с теб-целунах нежно рамото му и после прокарах пръсти от страни на тялото му,като проследих цялата дължина да гръбнака му.Той отново настръхна.
- Харесва ми ,като реагираш така ,на допира ми-усмихнах се.

- И това е достатъчно да сме щастливи Кат , аз те обичам такава каквато си и го знаеш , винаги ще е така. - целунах я страстно , тя ме докосна , а цялото ми тяло потрепери.
- Да , виждаш ли как ми действаш , като наркотик. - засмях се.

- Да,но ти също и за двама ни е толкова хубаво-усмихнах се.
- Радвам се ,че имаш такова мнение,за мен,мислех,че въпреки ,че ме обичаш ,една част от теб,ме мрази и не може да ми прости-натъжих се дори,само при говореното ,за тези неща.

- Дори и тя ти просто Катрин , не мисли за това сега , защо когато сме най-щастливи винаги трябва да проваляме момента ? - усмихнах се , целунах я и я прегърнах.
- Винаги ще те обичам с цялото си сърце.

- Аз също любов ,моя -усмихнах се и го целунах.Можех да остана тук ,вечно с него и само да го галя и целувам.но беше време,да станем и разчистим останките,на Мисао.но каква изненада беше ,да открием ,че тях ги нямаше ,а на тяхното място написано в пясъка.
" Ще си платите !!!!"-Нямаше и съмнение,че посланието ни е пратено от Шиничи.Значи е бил тук и отнесъл тялото ,но как така не сме го усетили или защо още дишахме.Можеше лесно да ни убие,докато сме били разсеяни,но не той просто ни беше написал послание в пясъка.

Погледнах посланието , тревога беше единственото , което усещах сега.
- Бил е тук и не сме го усетили , отнесъл е тялото. Което значи , че лесно може да ни убие дори в съня ни , но сега не ни е убил , значи замисля нещо още по-мащабно.

- Да и аз от това се страхувам .Но Стефан ,защо според теб,отнесе тялото ѝ.Ами ако може да я върне-разтреперих се .Мразех ,да се чувствам слаба и да не знам,какво става.
- Хайде да се приберем вътре ,жадна съм.-След всичката тази енергия ,която отдадох и взех имах нужда от кръв.Мислех,че китсунетата не я пият ,но веднага разбрах колко съм грешала ,като пресуших четири банки .

- Не знам дали може да я върне , но двамата ще се справим срещу тях , по-силни сме заедно , те винаги имат разногласия. - усмихнах се и се изправих.
- Добре. - целунах я , след което се прибрахме.
- Май си била доста жадна. - засмях се.

- Да засмях се ,ти няма ли да пиеш ?-Предложих му ,но кога то погледнах ,пак ,бях изпила всичко.
- Съжалявам мили,колко съм несъобразителна-укорих се .
- Но винаги може ,да пиеш от мен ,ако желаеш -усмихнах му се .

- Ще отидем за кръв утре. - погалих лицето й и се усмихнах , като хванах едно кичурче от косата й и се заиграх.
- Аз не съм жаден , скъпа , не се притеснявай от това. Или поне не съм жаден за кръв. - целунах я страстно.

- С новите сили не ни пречи да го правим и отново. - усмихнах се и я целунах отново , след което започнах да целувам леко врата й и да прокаравам език по дължината му.
- Прекалено престрастяваща си казах ти.

-Ти също ме караш ,да се пристрастя.-усмихнах се .
Но не можех да мисля,докато правеше това с мен.Движенията ме бяха толкова бавни ,но толкова силно ,ме възбуждаха,че можех да откача,ако слиза по тялото ми толкова бавно.Ръцете ми се вплетоха на вратът му ,за да го насърча ,да продължава.Изстенах ,толкова ми стана хубаво,че се чудех,защо съм се облякла ?

Уморих се да я целувам , разкъсах дрехите й и я блъснах на дивана , вкарах й го и започнах да я ч***м , диванът скоро щеше да се разглоби и да падне , но не ми пукаше , имах нужда от нея , тялото ми имаше нужда от това.

Стефан ,ставаше все по-див ,докато се усетя ме чукаше яростно не че се оплаквах .Тресях се от конвулсии и не можех да спра.А той беше ,като подивял,не го бях виждала друг път така,но този нов Стефан им харесваше страшно много.Колкото и да не искат да си го признаят жените ,всичките предпочитахме да сме чукани ,вместо любени,но си мълчахме,но не и аз:
- Продължавай ,накарай ме да крещя-простенах.

Чуках я , забързвах все повече и повече. Изпълних желанието й , писъците й огласяха цялата стая , стенехме шумно без да се притесним кой ще ни чуе. И двамата свършихме едновременно , телата ни трепереха от удоволствие дори и след това.
- По-добра не мога да си намеря.

- Та така е ,казах самоуверено и се засмях-Леко галех гърдите му и се наслаждавах ,на допира,на още горещото ме тяло,до моето.
- Но е истина,също ,че и ти си най-добрият за мен.-Целунах леко гърдите му и се сгуших ,в силните му ръце.С него се чувствах защитена и можех ,да се отпусна съвсем.Да бъда себе си и да не играя роли,но само с него бях такава.

Целунах я и я обгърнах с ръцете си , беше ми приятно да я чувствам до себе си , погалих лицето й.
- Явно има и хора създадени един за друг и това сме аз и ти. - усмихнах се и я целунах , прегърнах я по-силно и затворих очи.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета