Къщата на Салваторе

Като ги гледах как се целуват направо ми се гадеше исках Катирин да я няма.
-Ох я моля ви се много сте лигави станали.-КАзах и погледнах към земята.
-Катрин аз бих искал кафе.-Усмиханх и се нагло.

Пуснах Стефан и сипах кафе,на Деймън ,можех да му кажа,да го направи и сам,но нищо не ми пречеше аз да го направя,щом го бях питала.
- Захар ,сметана ?-обърнах се небрежно към него ,но очите ми бяха вперени в Стефан и му се усмихвах ,с една истинска усмивка.Деймън просто не съществуваше,не и като преди,когато бях раздвоена,радвах се ,че най-после бях напълно,наясно с чувствата си.

Гледах ги , Деймън се дразнеше и това беше нормално , но аз не исках да е така , не исках да се държим така пред него , той знаеше че сме заедно , но беше добре да не претендираме с това.
- Как е Елена ? Как си ти ? - погледнах го.

-С Елена не сме се виждали от последният път когато тя беше тук в тази къща.И когато разбрахме,че Катрин я е превърнаа.-Казах и счупих чашата от гняв.
Изобщо не разбирах какво изобщо намира Стефан в това зомби.Помисих си и предадох мислите си към Катрин.Знаех,че няма да ми направи нищо пред Стефан просто исках да я подразня.УСмихнах и се и си налях друга чаша кафе и сложих сметана.И зачаках реакцията на Катрин.

Ако си мислеше,че няма да го нараня,само защото Стефан беше тук ,се лъжеше жестоко.Деймън ,не означаваше ,вече нищо за мен ,освен ,че е брат на мъжът ,който обожавам.А и имаш е много начини,да бъде наранен и не всички бяха на физическа основа,не от скритите умствени атаки болеше повече."Още ме мразиш,това е защото не избрах тебе ли ? Или просто си е чиста злоба ? "-Пратих мислено послание към него.

"Не просто е от чиста злоба"върнах и мисено и я погеднах озлобено а след това се озовах на земята припаднал в безсъзнание.Това явно беше дело на Стефан и макото подаръче от вече не помня кой.Е явно си мисеше,че когато и двамата сме доло ще се поуспокоим но Стефан жестоко се ъжеше.

Засмях се на репликата на Деймън "Така си и мислех"-казах когато усетих ,че главата ме притиска и вече не мога да мисля,паднах на земята и дори загубих съзнание ,за кратко.като се свестих ,бях повече от бясна.защо бе накарал Стефан да направи това,скочих бързо и сложих ръце,на главата на Стефан.
- Аз все още имам повече власт ,над него -казах не беше на Стефан или Деймън ,говорих директно на Шиничи .
- Той е мое създание ,махни се,не си желан.-Можеше да оспорва,можеше да ме нарани,но не можеше,да промени факта,аз имах власт над създанията си и го прогоних,но след това получих ужасяващо главоболие.Хванах се за главата,правеше ми мозъчна атака,призовах духа и се опитах да го отблъсна,но той надделя и отново загубих съзнание.

Не знаех какво се случваше , но бях опасен , знаех го , захапах си китката и дадох от кръвта си на Катрин , след което успях да събудя и Деймън , не можех да стоя повече на едно място с тях , качих се в стаята и я заключих , Шиничи можеше да им навреди и то жестоко.

Изведнъж се събудих и видях как Стефан се качва горе в стаята си и после се заключи.
-Виж какво го накара да направи,глупачке.-Изкрещях и в ицето и с бързина се озовах зад нея и я запратих в стената с всичка сила след това взех един стол и го счупих и така се здобих с дървен кол.Мразех я.Сега щеше да си плати за всички мъки и щеше да умре.

Събудих се ,когато усетих кръвта му в устата си исках да му целуна,да му благодаря,че беше ми помогнал,но той изчезна бързо. Притеснявах се ,за него ,исках да отида ,да го последвам и тогава ,още преди да съм се изправила,Деймън ме нарече глупачка и се възползва от моментната ми слабост,за да ме запрати в стената.Изправих се бързо ,точно когато замахна с кола,сграбчих ръката му и го треснах в стената на свой ред ,започнах да обръщам острието към него.
- Наистина ли си толкова глупав,че да повярваш ,че ще успееш ?-казах бях вбесена ,а в неговите очи ,се четеше страх.Беше уязвим,беше нужно съвсем малко,но не го исках.Избих кола от ръцете му.
- Не искам да те наранявам,лъжеш се ,че нямаш чувства-казах и преди да се усетя го целувах ,при това страстно,а той ми отвръщаше.Тогава почувствах изведнъж ,че това ,което правя е нередно,но наистина ли бях предала Стефан ? Изведнъж чух силен смях ,едно злобно хихикане на китцуне. Хи-хи-хи-хи.
- Копеле мръсно -изкрещях.
- Ела тук пред мен ,в тленна форма и ще видиш ,нямаш право,да си играеш ,с умът ми.-Крещях,макар,че не бях аз ,сега как щях да погледна Стефан ,в очите.Седнах на земята и заплаках,съвсем искрено, а това злобно Хи-хи-хи прозвуча в тишината ,но вече не в умът ми ,а съвсем чуто от всички ни.

Шиничи ми показваше гледката пред очите ми , Катрин целуваш Деймън и той нея , само изчакаха да се махна , мразех ги , да точно така и щях да ги убия , не нямаше да ги убия. Слязох долу.
- Историята се повтаря , а ? - погледнах я и се усмихнах.
- А ти скъпи ми братко , как ще приеме това Елена ? И двамата сте еднакви. - засмях им се и ги погледнах.
- На сълзите твои вече никога няма да повярвам , бях сляп истините да не виждам и в лъжите ти да вярвам.

-Стефан тя ме целуна аз не исках тя го направи мрази нея вместо мен.-КАах на Стефан и отидох до него.
-Ззнаеш колко много я мразя мислиш ли че бих я цеунал?-Попитах го и след това го поклатих леко.
-Само си помисли да и вярваш истински за да и прости а аз те моля за прошка дори и да не съм виновен.

Продължих да плача,но станах ,от пода.Деймън за пореден път се оказа путка и обвини мен ,вместо да му каже за смехът.беше толкова силен ,как Стефан не го е чул ? "Благодаря Шиничи,че развали всичко хубаво,но запомни един ден ,ще ти го върна !"-изпратих му мислено послание.След което излязох ,нямаше да се оправдавам ,нямаше да правя нищо вече.Изведнъж се върнах,борех се с тялото си ,но то просто не ме слушаше,проклетото копеле,отново ме контролираше.Изблъсках Стефан ,той излетя към стената,но когато се опита,да стане ,не можа ,сякаш нещо го държеше,при това здраво.Хвърлих се върху Деймън ,но не го ударих не,с едно движение свалих ризата му и ръцете ми се заиграха по голата му плът.Устните ми го целунаха,неговите ръце ,ме отърваха от блузата.Осъзнавах какво правя ,щях да го направя пред очите на Стефан ,без изобщо да го искам,но и двамата бяхме омагьосани,виждах ужаса в очите му и той го осъзнаваше,но беше също толкова безсилен ,колкото и аз ,не можех ме да спрем.Дрехите ни ставаха все,по-малко а Стефан крещеше...Започнаха сълзи да се стичат ,по лицата и на двамата,но не можехме да спрем,да се докосваме и целуваме.Дрехите ни изчезнаха,умолявах го да спре,но той само се смееше .Деймън ме събори на пода ,умолявах и него ,той продължаваше ,да плаче,но бе безсилен да спре.Проникна ми и започна да ме люби.Движеше все по-лудо ,не исках да ми харесва ,но беше секс и беше повече от добър.Очите на Стефан също бяха пълни със сълзи ,всички плачехме,но просто не можехме да спрем.Докато не свършихме мощно и двамата,след като се разнесоха виковете ни.Магията изчезна и всички бяхме свободни ,а грозната действителност ни се стовари,като същински Ад ,над главите ни...

Стоях и гледах и двамата , после осъзнах какво е станало , Шиничи беше обладал всички ни , но това което стана пред очите ми , не никога нямаше да го изтрия от съзнанието си , Шиничи беше още в мен , борех се с него , с цялото си съзнание , не можех да стана от земята , не можех да се махна от там , където се намирам , усещах ужасна болка. После вече не бях при Катрин и Деймън , съзнанието ми беше другаде , а тялото ми просто си остана на земята.
- Дадох ти силата , която искаше Стефан , казах ти че ще има последствия. - Шиничи се засмя.
- Но това ли беше цената , наистина това ли беше цената Шиничи ? - гледах го , дори и далеч от тялото си не спирах да треперя.
- Да , това беше цената Стефан.
- Тогава ме убий , просто ме убий , това искам , вземи си силата и ме убий !
- Смъртта е лесен начин , който няма да ти подаря никога. Няма да се отървеш от мен така лесно , никога. - засмях се отново и изчезна. А аз аз не осъзнавах нищо , не виждах , не усещах , дори не знаех къде бях , сигурно скоро щях да се завърна в тялото си , физическата болка не беше толкова силна , не колкото това което бях видял.

Когато катрин събече ризата ми и двамата започнахме да правим секс Стефан не спиаше да ни гледа всички плачехме мразех Шиничи .Ако сега ми беше пред лицето щях да го убия бавно и мъчително щях да махна всичките му опашки бавно една по една.И той щеше да моли за пощада но аз нямаше да му я дам.След време започнах да крещя.
-Мразя те Шиничи,гадно копеле такова ще те убия ако те видя.-Изкрещях и след като всички вече бяхме свободни бързо се облякох и забих ръката си в стената а в нея се образува една голляма дупка.

Лежах на пода ,не бях способна да мръдна,чувствах се толкова унизена ,че не можех да помръдна.Исках да умра,горещо умолявах земята,да се разтвори и да ме погълне.Мразех го ,ако можеше омразата да убива,до сега да е мъртъв хиляда пъти.Горкият Деймън също бе използван,ами Стефан ,никога нямаше да забравя сълзите обливащи лицето му.Деймън се облече,но аз нямах сили,за това ,само придърпах едно одеяло ,за да се покрия.Тялото ми още тръпнеше ,от екстаза ,мразех се ,толкова силно,че почнах да дера,сама кожата си ,с нокти,оставяйки дебели кървави линии,по ръцете си и раменете,исках да я махна от себе си ,за да махна чувството.Вече дори не можех,да плача,очите ми бяха пресъхнали.Бях като обезумяла,правех все по-дълбоки резки в кожата си ,но не усеща нищо,бях празна ,бях куха от вътре ,там я нямаше Катрин ,беше отнел дори това ,да чувствам себе си...

Когато отворих очите си бях на земята , усещах болка , силна болка , защо я усещах ? Какво ставаше ? Погладнах на другата страна и видях мъж , фокусирах и разбрах , че този мъж е брат ми Деймън ,на земята лежеше момиче ,което дереше ръцете си , но не това беше гостенката ни Катрин , изправих се и отидох до нея.
- Моля ви, госпожице , недейте , какво ще каже баща ми ако дойде ? - погледнах я и й дадох дрехи , какви бяха тези дрехи , от кога жените носеха панталони ?

Видях как Катрин се дере и от ръцете и излизаше кръв а посе видях как Стефан и говори какво ни ставаше.И преди да се осъзная вече бях пред Стефан и го бутнах към стената.
-Скъпи ми братко не я докосвай ако не искаш да пострадаш и то жестотко.И миейди нека ви помогна.-Казах и отидох и донесох една много красива зелена рокя от гардероба на майка ни и и я подадох.-С това ще изгеждате много красива.-Усмихнах и се.-Нека се погрижа за тези белези.

Когато Стефан ми заговори ,щях да падна,помнех тия думи,когато бях уж паднала през 1864 г. 3 февруари.Тогава изведнъж и Деймън ,заговори така и откъде измъкна тази антика.Изблъска Стефан и ме облече,в роклята,след което внимателно проми ръцете ми и ги превърза.Ама какво ставаше и с двамата ?
- Стефан -извиках
- Деймън -осъзнайте се той си играе с вас ,бъдете по-силни ,не му позволявайте !-а те ме гледаха така ,все едно съм полудялата аз.

- Сигурно имате температура милейди , искате ли да полегнете ? - погледнах я , явно момичето беше откачило , може би се беше разхождала прекалено много на слънце , пипнах й главата.
- Не изглежда да имате температура , да не сте яла нещо развалено ? - гледах я , болката в мен не спираше и за секунда , сигурно пак бях или паднал някъде или някаква болест.

-Госпожице за кого говорите?-Попитах а след това я взех на ръце и я поведох към дивана.Поставих я бавно и и се усмиханх мило.
-ИСкате ли да ви донеса нещо милейди?-Попитах и хвнах аръката и.-Само ми кажете и ще го сторя а от вас се иска само да лежите.
-Кой знае какво ви има май халюцинирате.

Беше безнадежно ,опитах се да проникна в съзнанията им,за да ги измъкна ,но ми бе невъзможно.Тогава се замислих,струваше ли си ,нима това тук ,не бе по-малкото зло ? Ако си спомнеха,как щяха да ме гледат,как щяха да са щастливи и отново,да се усмихват ? Деймън ме гледаше с толкова любов ,Стефан също ,чувството беше хубаво.Макар,че нямах право на нея ,започнах играта.
- Вече се чувствам по-добре ,господа ,Благодаря за грижите сир Салваторе-обърнах се към Деймън ,но очите ми следяха Стефан ,който тайно ми се усмихваше.Беше ужасно ,щях,да се побъркам,но истината беше много по-брутална,щяхме да се залъгваме докато можем.

Погледнах и и се усмихнах леко , аз обичах Катрин , но и брат ми , за това нямах правото да бъда егоисти , трябваше да я придружавам на бала , но нямаше , не можех да отнема това на брат си , той ми беше брат.
- А сега ще ви помоля да ме извините. - усмихнах се , поклоних се и се качих в стаята си и си легнах.

-Милейди с какво мога да ви бъда полезен?-Попитах я и и се усмиханх утчтиво.А след това и намиганх леко.
-Какво ви се случи госпожице?-Попитах с интерес момичето което беше легнало пред мен.
-ЩЕ бъдете ли така добрра да ми разкажете?

Въздъхнах Стефан ни остави на саме ,а Деймън изпробваше чара си върху мен.Хвана ръката ми и я задържа,чувствах се неловко ,но ние до преди малко правихме див секс ,можех да му оставя ръката си.
- Дълго е господине ,а сега точно се чувствам уморена-леко се усмихнах.Но мислено бях при Стефан ,представях си го как лежи спокойно и как,за първи път,тази нощ нямаше ,да стопля леглото му,но нямаше да го направя и за Деймън,щях,да спя сама.Мисли още и докога ще продължава ,това безумие,но от части бях благодарна,така поне не ги болеше,бяха толкова съсипани ,а сега поне бяха спокойни.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията