Къщата на Салваторе

- И как да се науча ? Пробиването на човешки вратове си беше лесно , не мога да прибера тези космалдащини , погледни ги и всяка сякаш си се мърда в различна посока. Не можем ли да ги отрежем или премахнем някак си ? - погледнах я , дразнеха ме.

- Стефан -хванах ръцете му и го накарах,да ме погледне в очите.
- Няма да решеш нищо,ще се научиш ,ще ти помогна. -Докато говорех се разнесе смях.
- Бял мъж не харесва мой подарък ?-Засмя се малко момиченце,с черни коси ,с червени краища от японски произход.
- Мисао -извиках.
-Дойде ,за да злорадстваш или ще ни помогнеш ?
- Ще ви помогна ,все пак яз ти натресох опашките Стефан,но мислех,че ти харесват.Но ето как става трика с прибирането ,просто трябва,да го поискаш мислено,пробвай-тя се усмихна,за първи път ,без да се киска противно.

Само това противно японско същество ми липсваше на цялата орисия , гледах я и не й вярвах , започна да се съсредоточавам и опашките се прибраха.
- Е страхотен трик , а би ли ми ги махнала ? - погледнах я.

Мисао се разсмя,отново по онзи дразнещ начин ,по който само тя и братчето ѝ умееха.
- Не мога ,Стефан ,не и без да взема силите ти,те са част от новата ти същност.Нима не ти харесва ,обидена съм ?-каза тя и се врътна,все едно беше хлапе.Но всъщност ,тя не изглеждаше на повече от 16 години,а кой знае колко бе древна.
- Мисао -казах ѝ
- Ще помогнеш ли на Стефан ,да се научи ,да контролира силите си .
- Разбира се -засмя се тя и сърдитото дете ,бе заменено от мила девойка ,която се усмихваше.
- Но трябва и той да го иска-погледна го ,тя по един начин ,който ме накара,да пратя мислено послание към нея "Не си го и помисляй !"А тя ми отвърна "Не е това ,което си мислиш Катрин ,да харесвам го ,но той е твой ,знам го"-Беше хубаво ,че го знаеше и въпреки това ,не ми харесваше ,как го гледа.

Мисао и Катрин си разговаряха като приятелки , не исках шибаните сили , ако деветте топки косми са придружени с тях , но това явно можеше да ни е от полза.
- Да искам Мисао , хайде да те видим какво можеш толкова да направиш. - усмихнах се и я погледнах.

Тя се усмихна след което събра огнено кълбо в ръцете си и го изпрати към Стефан ,действах импулсивно и спрях кълбото,тя само се усмихна и каза :
- Не е нужно Катрин ,няма да го нарани -не знаех защо но ѝ повярвах и го пуснах ,то се удари в тялото му ,с такъв тътен ,първо се уплаших и бях готова да ѝ скоча ,дори да умра.Но после видях,че му няма нищо.
- Това е да събираш енергия от тялото си ,за да атакуваш ,разбира се,това е много малко ,за да не те нараня ,пробвай и ти ,само си мисли,как искаш да направиш кълбото.-Обърна се тя към Стефан а на мен каза:
- Катрин ,ти по-добре се пази .-Погледнах я.
- Няма нужда ,той няма да ме нарани.-усмихнах се.

Гледах мисао и как това импровизирано кълбо не ми направи нищо , имах чувството , че се намирам в Алиса в страната на чудесата , само че бях Стефан в страната на някакви японски подобия на лисици и още по-зле и аз бях такова , е поне бях италианец. Събрах кълбо топка , жестоко имах си опашки и можех да правя кълбенца , запратих го към Мисао , но не я нарани.
- Супер уча се бързо , Мисао не ни е нужна компанията ти повече.

Тя отново се засмя.
- Направи едно кълбо и вече се мислиш ,за голяма работа ,лошо Стефан ,мислех,че Деймън е такъв -без каквото и да е предупреждение ,тя прати ново кълбо,но този път Стефан се сви ,видимо го заболя.
- Какво правиш !-изкрещях и отново призовах духът ,за да облекча болката му.
- Аз съм си виновна -каза тя но на себе си
- Ти не си още готов,за тези сили,но нищо следващия път,ще научиш още ,сега трябва да вървя-каза и се изпари.Клекнах пак до него.
- Как си ,боли ли те още ?

Мисао явно реши да ми покаже силата си , този път наистина усетих болка , явно можехме и да се нараняваме помежду си , което значеше , че сега можех да надвия Шиничи. Малката лисичка си замина и останахме само аз и Катрин.Изправих се полека и я погледнах.
- Добре съм , но знаеш ли , Шиничи е далеч и не знае , което значи , че ако го призова , мога да го убия. - усмихнах се широко.

Уплаших се от думите му,скочих знаеш ,че физически вече ,не можех да го спра,надявах се ,да послуша ,здравия разум.
- Стефан ,чакай ,не си готов ,за тази битка ,нека първо да научиш всичко пък,тогава го предизвиквай.Той няма да ти избяга моля те -Прегърнах го ,надявах се ,да мога да го задържа ,далеч от опасността ,докато не готов,напълно.

Прегърнах я и я погледнах.
- Какво да чакам Катрин ? Мисао да размисли и да ми вземе силите ? И тогава наистина да не успеем да се справим с Шиничи ? Ще трябва да се науча по най-бързият начин. - усмихнах се , опашките отново излязоха , това нещо нямаше оправия.

Опашките -изписках но беше от радост и пак го погалих ,той ме погледна така сякаш казваше "Ще спреш ли да го правиш "
- Извинявай мили ,но са толкова сладки ,аз не бих имала нищо против да имам такива-засмях се.
- А и Мисао ,няма да си вземе силите ,дори да разбере,че ще ги използваш срещу брат ѝ.Повярвай ми тя има симпатии към ,тебе а доколкото разбрах,в момента не се разбира с него ,така ,че можеш да се възползваш ,но следващия път бъди по мил с нея,моля те.Нейните знания ще са ти от полза.

Погледнах я и въздъхнах.
- Добре , ще потренирам още и тогава ще се изправя срещу Шиничи , става ли ? - целунах я и се усмихнах , открих че ако се съсредоточа мога да накарам опашките да правят каквото искат , за това е погалих леко с едната и я обгърнах с другите.
- Само Деймън да не разбере. - засмях се.

- Да определено ще бъде катастрофално.-засмях се и също го целунах.С всяка следваща целувка ,чувството да го докосвам с устни по-този начин все повече ми харесваше.Да не би любовта ми да се връщаше ? Ръцете ми го погалиха нежно по гърбът ,бях на път да махна ризата му ,но се спрях и се отдръпнах.Нямах право на това ,преди да съм си изкупила вината,че бях с Деймън макар,че не напълно по свое желание.

- За това ще се старая да се прикривам. - усмихнах се също я целунах , успях да се контролирам и да прибера опашките , започнах да я милвам леко.
- От какво те е страх Катрин ? - погледнах я.

Погледнах го,бях се отдръпнала твърде явно.
- Аз... не знам ,но чувствам ,че не е редно -Все пак леко се приближих.
- Не и докато не съм си върнала душата и най-вече да заслужа ,любовта ти отново.-Казах съвсем тихо,исках да знае,че наистина се чувствам виновна и ме боли от това,което съм му причинила.

Погалих леко лицето й и се усмихнах.
- Всичко се преодолява с времето , ще преодолеем и това. Не искам да се чувстваш виновна , беше под контрол на Шиничи , а пък и преди време си обичала и Деймън , разбирам те напълно.

- Не Стефан ,това не е вярно ,бях увлечена по него ,но никога не съм го обичала,не и както теб !-Погледнах го ,беше странно ,да говоря за чувства,като ги нямах .Но знаех ,че съм го обичала ,както ,че и може би,че сега се влюбвах отново .Притиснах го силно в прегръдка и го задържах така,до мен.

- Няма значение Катрин. - прегърнах я също и целунах косите й , не исках да се окаже просто хубав сън и да изчезне.
- Ще забравя това , което се случи , но искам да поговорим. Какво те мъчи ? Трябва да ми обясниш и да го преодолеем заедно. - погалих я.

Седнах до него на дивана ,той беше хванал лицето ми и ме гледаше право ,в очите и да исках,не можех да го излъжа,но аз и не исках,да го направя.
- Стефан ,всичко е толкова сложно ,усещам че пак с влюбвам в теб,но не зная,колко ще е трайно това чувство ,след като нямам душа.От това ме е страх,да не би пак да те предам.Да не би да нямам съвест,да не би да ми е все едно ,че ще ти причиня болка.Стефан не го искам,искам да мога да те обичам и правя щастлив ,без да те наранявам ,никога повече.Но без душа ,не знам дали ще мога.-Погледнах го

Стоях и я гледах , слушах всяка дума внимателно, но се замислях дали е права.
- Тогава , ако искаш може да забавим всичко това. Дори може да не ме обичаш в момента , а да е моментна привързаност и скоро да отмине.И аз не искам повече да те виждам с Деймън и не знам как ще го понеса , по-добре нещата да си останат така както са.

- Не Стефан ,сигурна съм ,в чувствата си .Да не те обичам,не бих могла,без душа,но започвам,да се влюбвам в теб.Факт е ,че целувките ти ,все повече ми харесват-целунах го отново.
- Не искам да спираш,да ме целуваш и да се държиш,с мен по този начин,ако спреш,ако се откажеш,че загубя и останалата ми човечност и ще се превърна ,в див звяр,който няма да може ,да изпитва никакви чувства,разбираш ли ? -погалих нежно ръката му.
- Искам те ,в живота ми Стефан,дори не си и помисляй,да ме напускаш !

- Аз не съм искал да те напускам , но преддстави си , че това е само моментно. Ами ако следващият ден пожелаеш Деймън и искаш той да е до теб ? Какво трябва да направя тогава , да си затворя очите отново ли ? В момента нямаш чувства , значи можеш да направиш каквото си поискаш , ти нямаш съвест, не знам. - целунах я отново.

Колкото и да ми беше болно знаех,че е прав,докато не си върнех истинската същност и душата,не можех да съм сигурна в нищо.
- Да прав си ,няма да те притискам,стига ми ,че ме обичаш.-Прегърнах го силно ,колкото и да не исках,да го обърквам повече,с тези действия,не можех ,да стоя далеч от него.Имах нужда да го чувствам ,до себе си.

Прегърнах я и я погледнах , започнах леко да я милвам.
- Ще оправим нещата Катрин , ще видиш. - усмихнах се.
- Щом съм китцуне не мога ли аз по някакъв начин да върна душата ти или да направя нещо ? - погледнах я.
- И искаш ли да дойдеш с мен да си потренирам силите , отвън ?

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията