Къщата на Салваторе

Катрин си тръгна , аз не знаех какво и нямаше какво да правя , пренаредих и преусмислих всичко в главата си , тя не чувстваше , когато се прибра разбрах , че е и убивала , не можех да стана от дивана и си стоях там , а и не исках да отивам никъде другаде , релаността просто ме удари в лицето.
- Нищо , а ти ? - дори не си направих труда да я погледна , просто гледах телевизора.

- Прибирам питието-засмях се.
- Още е топла,искаш ли ?-Погледнах го ,тогава и той ме погледна ,от това ,което видях в очите му,ми стана адски смешно.Но подтиснах смехът си,започнах ,да зареждам ,бутилките в хладилника.
- Деймън поне,ще остане доволен -казах и се засмях.Седнах до него на дивана,той се отдръпна,ама какво му ставаше.
- А сега какво,ядосан си ми защото миналата нощ ,бях при Деймън ,вместо при тебе ? Не се тревожи тази ще спя в твоето легло-засмях се.

Явно целеше да ме отврати и го постигаше максимално , беше загубила душата си , съзнанието й явно също. Убиваше хора , нямаше да пия от шибаната й кръв или да има каквото и да било с нея.
- Не , можеш да си спиш при Деймън , в леглото ми няма място за теб. - погледнах я , след което станах от дивана.

Стефан избяга ,като чу думата секс ,защо не беше див ,като брат си ,явно това с тройката ,нямаше да стане.
- Ти губиш сладурче -само казах се засмях с глас.Излегнах се на дивана ,чувствах се страхотно ,щях да се пръсна толкова бях пила ,е един хубав секс ,щеше да е прекрасен завършек,но както и да е ,щях,да изчакам Деймън ,да се върне ,той нямаше да ми откаже.

- Не , ти изгуби всичко , което си имала някога и продължаваш да губиш още , не чакай ти нямаш вече какво да губиш. - погледнах я и се качих в стаята си , легнах на леглото , като преди това заключих вратата , само как не исках да ги виждам , усещах нещо , но не можех да разбера какво , заспах.

Какъв глупак ,вместо ,да има това сладко тяло ,той предпочете,да спи сам .Но можех и сама,докоснах се и продължих да се докосвам ,докато не усетих ,че свършвам извиках,не ми пукаше ,че някой ще ме чуе,беше ми хубаво.Усетих ,че се унасям ,тогава мернах нещо червено и опашато,хукнах ,след него и за да съм по-бърза ,призовах вятъра,понесох се на крилете му и скоро я хванах ,но не беше тази лисица,която очаквах.
- Мисао ,каква изненада ? Къде е проклетия ти брат,да не бере душа някъде ? -засмях се злобно.
- Надявай се кучко,но признавам това ,което направи ,не го очаквах кажи ми ,ама бъди честна ,не ти ли липсва душата ? Ами любовта към Стефан ,толкова се обичахте и бяхте толкова сладки заедно.
- Какви ги дрънкаш ,никога не съм била със Стефан .-извиках.-Тя само започна,да се хили и нейния смях,не беше по-малко дразнещ,от този на брат ѝ.
- Милата ми ,наистина ,да те съжали човек и спомените ли си загуби,ще ти направя подарък.Ще ти ги върна ,ще ти върна и чувствата ,но не ѝ душата.-тя се засмя,отново.Когато се събудих,бях плувнала ,в пот ,това беше ужасно,как можах,да причиня това на Стефан ?

Цял ден си останах в стаята , заспах за максимум час ,но викът на Катрин ме събуди , не знаех какво правеше , не ме и интересуваше. Въпросът беше къде можех да се махна , за да не виждам лицата и физиономийте им повече ? А защо аз да се махам като те бяха в моя дом ? Всеки беше свободен да си прави каквото иска , аз щях да си остана тук докато не се почувствах по-добре и не реших къде да замина.

Изтичах,в стаята му веднага щом се събудих,опитах се да отворя вратата,но беше заключено.
- Стефан ,трябва,да поговорим ,моля те .Срещнах Мисао ,в сънят си ,тя ми върна спомените и чувствата ,душата ми все още ,я няма,но не съм такъв непукист вече.Бях под контрола на Шиничи,когато бях с Деймън и двамата,го знаем,за това не се дръж ,като дете и отвори вратата.

Станах и отворих врата с доста усилия , погледнах я.
- Радвам се , това е чудесно , съобщи ми добрата новина , нещо друго ? - погледнах я.
- Аз вече нямам за какво да говоря. - легнах отново на леглото.

- Добрата новина,Стефан какво ти става ? Всички бяхме обладани ,вместо да се съюзим ,за да не се случи никога повече.-Погледнах го.
- А разбирам сърдиш се ,защото те нараних ,убих те и го съзнавах,но после ти върнах живота ,беше необходимо Стефан и мен ме болеше,но нямаше друг начин,наранихме го това е важно.Сега трябва да го открием и довършим !

- Няма , не мога и не искам , спирам да се занимавам с този Шиничи , той ще убие нас и го знам , по-силен е и от трима ни , а и ти искаше да спиш с Деймън и го знам. - погледнах я в очите , нямаше да й кажа какво стана още когато тя нарани Шиничи , по-добре беше така , после щеше да го приеме по-лесно.

- Добре Стефан ,няма да те лъжа,че се чувствам объркана ,в момента ,но знам ,че съм те обичала и може би още те обичам,макар,че не мога да го почувствам.Трябва да ме боли от думите ти,но всъщност не е така.-Наведох главата си ,знаех,че ще му стане гадно ,но какво можех да направя.Седнах на леглото и почувствах топлината,доскоро беше лежал тук ,усмихнах се.
- Виж Стефан ,можем да го победим ,но трябва да преглътнеш гордостта си и да работиш с брат си ,а аз повече няма да спя с никой от вас ,доволен ли си ?

- Както и да е Катрин , както и да е , става ли да забравим за всичко , Шиничи получи това , което искаше , той повече няма да се върне и ти го гарантирам , не искам да го търся , не искам да става по-зле , разбираш ли ? - погледнах я и въздъхнах.
- Прави каквото искаш , но тръгването след Шиничи , това е грешка.

- Но как ще му позволим да се измъкне безнаказано ,той си игра с умът ,с телата и с чувствата ни,как да забравя това.Ти ще можех ли ,някога ,да забравиш видяното ,да простиш ? -той млъкна ,за това отговорих ,вместо него.
- Не няма да можеш,но знаеш ли може би си прав,няма нужда да тръгваме ,след лисицата ,тя сама ще дойде ,но този път ще я очакваме и няма ад ни хване неподготвени.-Станах и се приближих към него ,наведох се към него ,той застина ,но секунда преди да го целуна ,се отказах,не беше същото ,нямаше го чувството ,от което се стягаше,целият ми корем и сякаш хиляди пеперуди пърхаха .Не го обичах ,поне не така и никога нямаше да мога ,не и без душа.

Тя не разбираше от думите ми , беше толкова заслепена от това отмъщение , което никога нямаше да получи , тя и всички ние бяхме слаби сравнение с Шиничи , погледнах я.
- Шиничи никога няма да се върне , казах ти го не веднъж , получи това , което иска и му е достатъчн , изпълни всичките си обещания.

- Не знаех ,за какво говори,какви бяха тези обещания ,но исках ,ле да разбирам ,всъщност.
- Е ако се върне,ще сме подготвени-усмихнах се ."Защо не го целуна ? ,"прошепна нещо в мен,напрегнах се очаквайки,да е Шиничи или Мисао,но не беше никой от тях,а просто моето съзнание.
- Не знам -казах на глас Стефан ме погледна странно.
- Но ако се върне,ще сме готови-усетих как повторих същото,ама какво ми ставаше."Давай целуни го ! И виж дали ще ти отвърне"-ми нашепна отново онзи глас ,е какво пък можех да пробвам,дали наистина всичко ,бе изгубено.Притиснах устните си към неговите,но без всякакви мисли,не исках да го възбуждам ,прелъстявам или прочие,исках само да проверя,дали още мога ад го почувствам ,както преди.И да устните му бяха сладки ,но нещо липсваше.Нямаше я страстта.

Тя притисна устните си към моите , аз я целунах , знаех че усещам , но беше грешка , целувката беше продължителна , след което я погледнах.
- По-добре е да си си непокист както преди , да не ти пука и да не чувстваш , наистина е по-добре за теб да не се привързваш пак към мен повярвай ми.

- Но аз те обичам -казах но не беше с чувство .
- Поне така ,трябваше да бъда,Стефан объркана съм.Знам,че никога няма да е същото,но поне ми позволи,да остана.Знам,че ти е трудно в момента да ме гледаш ,но ние сме имали ,толкова хубава връзка и такива силни чувства ,трябва ли ,всичко да свърши така ? -Погледнах го ,пак се приближих се ,до него и го целунах исках да е с чувство и да беше хубаво,но така беше и с Деймън ,нищо по-различно .Любовта си беше отишла.
- Съжалявам ,май няма смисъл.

Погледнах я , добре че не разбираше истината , погалих лицето й съвсем леко и една сълза се отрони от окото ми.
- Ще стане същото един ден , аз не те гоня , остани , но предпочитам да е така , да не чувстваш нищо. - погалих отново лицето й , трябваше да е така , щеше да й е по-лесно да се справи.

Зарадвах се ,че не ме гони и го гушнах ,надявах се ,да не ме изхвърли,но наистина имах нужда от прегръдка,бях забелязала сълзата му и за първи път ,сърцето ми се сви,може би все пак имаше ,някаква надежда.
- Благодаря ти -казах.
- Знам ,че не го заслужавам -усмихнах му се ,можеше любовта ,да я няма,но пък ми беше приятно с него .

Тя ме прегърна , а аз нямаше какво друго да направя освен да я прегърна също , трябваше да запомня нещо хубаво все пак.
- Заслужаваш го , а и това отдавна си е твой дом. - погледнах я и се усмихнах леко.

Думите му ме зарадваха.
- Мога ли ,да остана тази нощ ,при теб,обещавам ти,че с пръст няма ,да те докосна и няма да се възползвам от теб.Даже ще спя на стола,но моля те ,нека знам ,че си наблизо и всичко с теб е наред.-Не знаех ,защо исках да съм точно тук ,а не другаде,не при Деймън ,но сякаш изпитвах нужда ,да съм наблизо,да го защитя,но защо след като не го обичах,нима имах по-дълбоки и истински чувства и от любовта ?

- Няма проблем , може да спиш до мен. - погледнах я и едва се усмихнах. Отдавна с мен нищо не беше наред , но нямаше да говоря , не исках и не трябваше. Всичко си имаше своят край , на мен ми стигаше толкова време , бях уморен , а и не заслужавах шанса , който бях получил и ми го показаха.

Усмихнах се ,той легна и аз до него гушнах го ,но само толкова ,беше странно,но нямах нужда от повече.Бях толкова уморена ,от всичко случило се ,че бързо заспах и сънувах Шиничи,който весело припяваше .
"В леглото що страст и любов сте делели ,от днес ще сте просто непознати.До него ти ще лежиш ,но никога повече ,няма да се задоволиш ,той няма да бъде твой пак ,между вас вечно ще има праг,който не ще можете да прекрачите ще сте близки и толкова далечни ,приятели дори няма да сте ,просто непознати спящи в едно легло,без нужда един от друг."
"О я млъквай"-Бях му казала и той изчезна ,след което можех да спя спокойна.Думите му,нямаха стойност ,щях да му го докажа.

Катрин заспа ,а аз веднага след нея , бях я прегърнал, сънувах и всичко което виждах бяха минали моменти , миналото време , когато се събудих Катрин още спеше. Гледах я малко и я погалих , беше толкова красива. Слязох долу , опитах се да отворя хладилника , но не можех да контролирам реакциите си , счупих доста неща,сякаш тялото ми не ме слушаше или нямаше сила , за да го направи.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията