Къщата на Салваторе

- Е няма угодия за теб -леко го ръчнах в корема.
- Хайде да излезем,да те разходим ,може да отидем до мола,да си купя ,дрехи само да се преоблека.-усмихнах се .Качих се в стаята на Елена и облякох дънки и тениска,знаех ,че не би имала против ,ако ги заема, за малко
- Готова съм ,да вървим.

Одавна не бях виждала Катрин и се изненадах когато ми се обади,че се е върнала в този свят заради някакъв вампир.Затова оставих заниманията си и тръгнах към адреса който ми даде.Наистина умирах да я видя,да ми разкаже как е и какво ново е скроила.Не пътувах дълго когато стигнах наистина страхотна къща,Кат ми каза да я изчакам да се върне,затова влязох направо вътре.Къщата беше наистина невероятна,който я бе купувал определено имаше вкус.Седнах на дивана и скоро я усетих..връщаше се!

Върнахме със Стефан ,когато той се спря,явно усещаше,чуждо присъствие.А аз бях толкова замаяна от щастие,че не бях усетила Груба грешка.Но нямаше,защо ,да се притеснявам ,беше Ария.
- Не се тревожи скъпи,тя е моя приятелка ,ела да те запозная.Влязохме и я заварих да седи на дивана,отидох да я прегърна.
- От кога не съм те виждала ,как си мила ? Това е Стефан-погледнах към него.
- Запознайте се .-Бях и говорила толкова много за него.Но досега не го беше виждала.Надявах се ,да го хареса.

Оказа се , че приятелка на Катрин е влязала у нас , когато усетих чуждото присъствие си помислих какво ли не , можеш да е всеки. Подадох си ръката и се усмихнах леко.
- Приятно ми е да се запознаем.Искате ли нещо за пине или друго ? - погледнах и към двете.

Както и очаквах,Кат се спусна да ме прегърне.Стиснах я силно,наистина бяха минали векове
-От векове скъпа моя-тогава Кат ми го представи.Стефан,мъжът за когото говореше всеки ден и час.Мъжът когото бе откраднал сърцето и.Погледнах го и се усмихнах,имаше защо да говори само за него
-Приятно ми е Стефан,аз съм Ария - поех ръката му и се обърнах към Катрин - Беше права,невероятен е.
Катрин се усмихна,знаеше колко съм критична,но определено той си заслежаваше
-Благодаря Стефан ще приема едно уиски

- Аз също ,ще пийна с приятелката си ,да се чукнем.- Стефан отиде ,да донесе ,а ние двете седнахме отново,на дивана.
- Страхотен е нали ? Но кажи ми какво прави ,през цялото това време и защо не дойде,да ме видиш по-рано-направих нацупена физиономийка.Стефан се върна с чашите и аз и я подадох.
- Седни при нас скъпи,сипи си и ти.-Усмихнах му се и хванах ръката му.За да не може,да ми откаже.

С Кат седнахме на дивана ,докато Стефан ни донесе питиета.
-Признавам уцелила си този път десятката скъпа,знаеш колко съм критична по принцип ,но този тук бие всички..
Знаех,че ще ме пита къде съм била изащо не съм я потърсила
-Знаеш,че не ме свърта на едно място,пътувах,толмозих стари познайници и така -Кат се нацупи-Не се цупи моля те-прегърнах я - Знаш,че те обичам.Потърсих те но не те открих след последната ти визита!
Стефн седна при нас
-Е ,разкажи ми как сте вие?

Погледнах я .
- Не си ли личи,щастливи сме - пак хванах ръката му и я целунах.
- Имахме ,много недоразумения ,но ги изгладихме.Разбрахме се и сега можем,да сме щастливи.-усмихнах се .Той седна с нас и изпи една чаша,след което ни се извини,че е уморен и отиде да си легне.
- Разбирам го казах,днес бяхме на пазар-засмях се.
- Радвам се ,че дойде-казах и отново я гушнах.

Знаех през какво премина Кат,а сега видях и още.Последните векове през които не бяхме се виждали
-Виждам и видях - усмихнах и се докато Стефан се качваше горе
Тя наистина бе нейно копие,а брат му..можеше да и помогна с нещичко
-Та наистина е твое копие мила,как е възможно?
Беше ми споменавала за двойника,но не знаех че до такава степен
-С какво мога да ти помогна?

- Не се тревожи плана ми относно Елена се промени ,ние се помирихме - усмихнах се.
- Тя се застъпи за мен ,да тя е пълно мое копие външно,но изглежда и от вътре,че не сме толкова различни.А относно Деймън ,много му причиних,ще ги оставя,да са щастливи.-усетих че се прозявам.
- Остани тук ,тази нощ,къщата е голяма ,а и Стефан,не би имал нищо против -усмихнах ѝ се.След което станах и отидох ,да си легна до любимия си,той вече спеше,така,че се мушнах при него и го гушнах.

Бях уморен от всичкото това пазаруване и другите неща , а и алкохола не ми повлия добре за това си легнах , по едно време усетих как Катрин ме прегръща , прегърнах я и се усмихнах , всичко беше перфектно. Целунах я , след което отново заспах.

Когато се събудих , Катрин вече се беше събудила , трепереше. Тя не беше от типа , които се плашат лесно , може би наистина нещо беше станало ? Прегърнах я силно.
- Какво има ?

Топлината на прегръдките ,на Стефан ме успокои,вече не треперех,но споменът ,още ме преследваше.Беше толкова реално,че щом уплаши мен,която не вярваше,на сънища.
- Сънувах... запелтечих
- Беше Клаус,беше ме открил и тъкмо...тъкмо... щеше да ми откъсне главата,почувствах болката Стефан,сигурна съм ,че е знак,пратен от него ,че е близо.Страх ме е...толкова ме е страх....Не искам ...да ...умра...Не и след ,като най-сетне намерих...своето щастие.-Гушнах се по-силно в него,исках това чувство ,да си отиде.

Усмихнах се.
- Той няма да дойде Катрин , вече няма за какво да те търси , а ако търси теб , значи търси и Елена. Може би е просто сън породен от подсъзнанието ти , Клаус го няма и няма да умираш , всичко ще е наред. - целунах я.

- Дано да си прав-прегърнах ,го пак силно и въпреки ,това чувството не минаваше.Но за едно беше прав ,ако той дойдеше ,нямаше ли да се поинтересува първо от Елена,е да ама и тя не , беше вече човек.Страхотно Катрин ,много хубаво се самопрецака.Но всъщност исках ли ,тя да пострада,не ,тя беше моя двойничка и точно сега изпитвах симпатия към нея,а и ме беше защитила,когато,най-малко очаквах.Или го заслужавах,главата щеше ,да ми се пръсне.За това спрях да мисля,взех си бърз душ и се облякох.
- Хайде мило,да слезем долу,да видим как е Ария-усмихнах се.

Предишната нощ Кат ми предложи да остана в дома на Стефан и аз се съгласих.Не ми се прибираше,а и исках да опозная Стефан.На сутринта се събудих и ги чух да слизат,но усетих ,че нещо тревожеше Катрин и май добре знаех какво е
-Добро утро - усмихнах се на двамата - Стефан благодаря за гостоприемството.Къщата е страхотна

Усмихнах се на Ария.
- Как спа мила ? Отидох и отново я прегърнах ,след този кошмар имах нужда да ме гушкат,най-близките ми приятели.Тя ме погледна ,но не ми се обясняваше и беше по-лесно да , пратя картините в умът ѝ.Тя ме погледна разбиращо ,а аз само поклатих глава.Върнах се при Стефан и го гушнах ,исках,да го чувствам тук и да получа измамно чувство,че всичко е наред.

- Приятелите на Катрин са и мои приятели и се радвам , че къщата ти харесва. Какво искате за закуска ? - усмихнах се и погледнах към Катрин , знаех , че нямаше от какво да се притеснява , Клаус не беше наблизо , отдавна.

-Страхотно,като бебе -Кат ме прегърна,не бе нужно да ми праща картини за да разбера какво е станало.Затова и не казах нищо,просто я погледнах з ада знае,че я разбирам и съм с нея.
-Благодяра Стефан,разбирам защо те обича.
Бяха така сладки заедно,не бях виждала Кат така щастлива
-Аз не отказвам кръв-казах когато Стефан попита за закуска

Чувствах се слаба,за това ,аз също исках кръв ,въпреки ,че бях си казала,да пазя въздържание със Стефан.
- Да аз също ,ще пийна малко кръв.-Станах и отидох да ни налея.Не исках,да изкушавам Стефан ,знаех колко е силна жаждата му и без това.А и къщата вече бе и моя ,за това не можех,да чакам,все едно бях гостенка,донесох две чаши,знаех ,че той няма да пие.Подадох едната на Ария.
- Заповядай-усмихнах ѝ се.

Седнах до тях и се усмихнах леко. Не се бяха виждали отдавна , сигурно имаха много неща да си разправят. Целунах Катрин.
- Аз ще отида да оправя едни неща , след малко идвам. - усмихнах се отново и станах от там.

Кат беше притеснена,но явно не и се говореше за това
-Благодаря-взех кръвта и отпих.Беше вкусна,Стефан ни остави като каза,че имал нещо да свърши
-Кат какво има? Нещо те притеснява,видях го и в съня ти и в това което ми показа
Знаех добре историята й и кой би я растроил така
-Само ми кажи и ще се справя с него

- Не Ария ! -казах стреснато.
- Той ще те нарани и няма,да се поколебае ,да те убие ,няма да го позволя.Няма да се месиш.Единствената ,която ще поеме ударите съм аз.Обещай ми да отведеш всички далече Стефан ,Деймън Елена и Каролайн ,всички Ария ,обещай ми.-Тя поклати глава ,в знак,на съгласие,макар,да знаех,че не се е примирила.Каза ми ,че отива в града ,но обеща,скоро да се върне ,за да си говорим.Изпратих я отидох ,да намеря Стефан.

Трябваше да подредя едни неща , след като ги подредих отидох долу. Отворих хладилника , където Деймън си държеше банките с кръв , само стоях и гледах , нямаше да взема. Обърнах се и Катрин стоеше зад мен. Целунах я.
- Само проверявах едни неща.

- Няма нужда да се оправдаваш Стефан ,мога да усетя жаждата ти,кажи ми защо се измъчваш любов моя ?-Погалих нежно лицето му и го прегърнах.Наистина не разбирах ,да не би да бяха вярни,думите на Деймън и да се подготвя,за Свети Стефан ? Засмях си се самичка,само при мисълта,колко абсурдно звучи това.но подтиснах смехът си,не исках,да се подигравам ,дори неволно.Сигурно си имаше причина,погледнах го.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията