Кралството на крал Драго

Беше нежен отново,беше благодарен за живота който имахме,легна до мен и ме зави след като обеща че няма да има отделни покои,не можех да спя далеч от него,не исках така,а итолкова време отново не бях го имала,че ми липсваше,какво оставаше да сме отделени...
-Благодаря милорд,починете и вие,сигурна съм че сте уморен от напрежение

Минаваше времето,малките растяха,вече бяха станали на 5,а най-големия вече бе на 7. Той вече бе започнал да учи,имаше си и учител,който му преподаваше,латински и гръцки,както и още много други езици.
Стоях в троната зала,като отсъждах разни присъди. Тогава дойде писмо,че графиня Долонкре Баварка,щяла да идва на гости. Не бях я виждал от дете,бях ме деца,когато се бяхме виждали за последно:
-Добре пригответе и покой.
Заповядах аз:
-Кажете на съпругата ми да се подготви за важен гост.

Годините минаваха,децана ми растяха,с краля се справяхме добре с царството,мир имаше навсякъде,освен в Европа може би..англичаните много пъти опитваха да ни нападат,но без резултат...
Един ден дойде писмо и ме уведомиха,че краля щял да има гости,някаква баварка...интересно щеше да е
-Милрд,стаята е готова,гостенката ви пристига
Стоях до него на трона както бе по закон като законна съпруга,когато в залата влезе красива жена,беше графиня от Бавария..той я гледаше с усмивка,а тя не сваляше очи от него
-Добре дошла в Англия графиньо

Беше станала невероятна жена,красива с пищни форми,е не гледах на нея,като сексуелаен обект но се радвах да я видя. Тя се поклони дълбоко,като вдигна глава и ме погледна:
-Добре сте дошли в замъка графиньо Баварска,не съм ви виждал от малко дете,станала сте една красива графиня.
Тя се усмихна,като показваше смирение и покорство но и някакво странно чародейство:
-Благодаря ви кралю,за комплимента.
Изправих се,като подадох ръка на кралицата:
-Скъпа моя,това е графинята,като деца често играехме на двора,след това я отведоха от замъка.
Тя сложи ръка на гърдите си:
-Да за съжаление,бяха ми уредили брак с покойния ми съпруг.

Беше вдовица,това бе нещастие за нея,но сега ако си мислеше,че ще вземе моя се лъжеше.Те се познаваха,а тя бе наистина много красива,дори прекалено,за да ме засенчи,може би дори той за това я бе довел,да ме смени с нея
-Какво нещастие,моите съболезнования за загубата ви,тук сте сред приятели
Стараех се да съм мила и да не издавам ревността си

Отправихме се към залата за вечеря,като тя се настани до нас на масата,на мястото което и бе отредено. А,от другата ми страна стоеше кралицата.
Изгледаше ми малко притеснена,може би малко ревнуваше но нямаше защо,обичах само нея. Погледнах я с един мил поглед и погалих ръката и:
-Кралицата има много добри придворни дами,тя ще ви избере една която да ви помага.
Графинята се усмихна и пое чашата си:
-Благодаря,кралю за щедростта но аз си имам помощница.
Тогава в дъното се видя една слугиня с тъмна и черна коса,приличаше на вещица. Леко се смръщих но без да ме види тя. Тази работа не ми харесваше.

Настаниха я от едната му страна,там бе мястото й,явно моя крал забеляза раздразнението ми,за това и ме помилва,но това не можеше да промени факта,че тази работа ми намирисваше.
-Но моля графиньо ,едно от моите момичета също ще ви помага,настоявам
В залата влезе жена която повече ми приличаше на вещица и жрица в едно,от колкото на придворна..
-Тази не ми харесва -прошепнах на съпруга си

Поклатих глава изглеждаше съмнително и най-вероятно щеше да има един дето да я шпионира.
Графинята се усмихваше лукаво,като бе си наумила нещо.
-Аз съм малко уморена,за това искам да се оттегля да поспя.
Обърнах се и я погледнах учудена:
-Но вие сега седнахте?
Тя се направи на много уморена:
-Простете ми но съм много уморена пътя бе дълъг.
Стана поклонисе и тръгна с вещицата си:
-Тази нейна придворна е като....

Графинята пожела да се оттегли,това си беше странно,не ми харесваше,Айя бе инструктирана да прати момиче да следи,не исках Айя да се намесва,можеше да е опасно
-Вещица? - довърших мисълта на краля
Той ме погледна,знаеше че ревнувам от графинята,но това идваше прекалено много
-Не я искам тук,сериозно,плаши ме ,намислила е нещо

-Предполагам няма да се задържи дълго,кралице моя.
Не бе добре да я гоня,а да я убивам бе излишно.
-Ще си тръгне все някога.
Отпих от виното си,като се наведох към нея и я целунах:
-Ревнувате ли съпруго моя!
Засмях се харесваше ми палавото и пламъче:
-Знаете че ви обожавам,не само заради прекрасните ми наследници. Знаете го нали?

А ако искаше него,мястото ми?Не вярвах да си тръгне така лесно,а ревността ми нарастваше с всеки миг
-Определено ревнувам!
Той го знаеше,знаеше че ревнувам ,знаех че ме обича,но не можех да се контролирам
-Знам го милорд,но как да контролирам това?

-Аз съм до вас кралице моя и ще ви помагам...
Протегнах ръка към роклята и,като повдигнах леко роклята,тя ме погледна странно,нищо не се виждаше но я оставих,като я целунах страстно:
-Ще ви помогна по лесно,в покоите.
Засмях се,като се изправих и подадох ръка:
-Е,ще ходим ли към покоите?

Той винаги ми е помагал,не се съмнявах,но тази жена определено ме плашеше.А краля знаеше как де ме разсее,ръката му се спусна по роклята ми,усетих на къде бие още щом ме погледна
-Към покоите
Дори не си направих труда да се извинявам,хванах го за ръката и се отправихме към стаята си

Тръгнахме на горе,като преди вратата,я хванах и я повдинах,занесох я до леглото,покатерих се над нея,като повдигнах роклята и:
-Още ли ревнувате?
Попитах аз,но я целунах по врата,а езика ми премина до ухото:
-Само ви ме възбоуждате и само ви ме карате да тръпна по вас.
Оплетох пръстите си в нейните,като погалих бузата и:
-Обичам ви красавице моя.

Засмях се гласно когато ме вдигна още преди вратата,понесе ме вътре и се качи върху мен..
-Карате ме да се чувствам невероятно
Отново бях като 18 годишно дете,но в тяло на жена родила 3 деца,той си играеше отново ,палеше пожал в тялото ми
-Обичам ви милорд,никога не бих могла да ви се наситя

Бях ме се отнесли за няколко минути в света на чудесата. Накарах я да забрави за ревността си и да я уверя,че нищо не стой между нас. Мислех ме си да останем голи но решихме,че не е добра идея,малката принцеса намираше пътя до покоите и не бяхме сгрешили. По някое време през нощта. Се чу как вратата се отваря и малки крачета тропат по мраморния под. Отворих очи и погледнах от страни. В малка бижамка,търкаща очи стоеше малката принцеса:
-Принцесо Айви,какво е този път?
Тя се приближи и вдигна ръце за да я взема. Вдигнах я и я сложих между нас:
-Дракуна иска да ме вземе...
Това бяха само глупостите на Ранго,той се вживяваше,като рицър,който бие дракони.
-Яснооо!

Ноща беше вълшебна както винаги,забравих какво всъщност бяхме говорили,забравих ревността си и графинята която спеше в покоите си,само аз и той, е и мабката принцеса която успяваше да се намърда в стаята при нас със историите на брат си за дракони и геройства
-Брат ти пак ли се изяви като герой мила моя
Баща и гушна и я сложи при нас
-Нали знаеш,те не съществуват ,това са само приказки

-Дам принца пак е успял да ти разкаже някоя история преди да легнете!
Поклатих глава я погалих по бузката:
-Не го слушай няма дракони. Аз ги убих преди да легна.
Засмях се:
-Макар,че онази ми прилича на същински дракон.
Малката ме погледна с големите си очи:
-А,не нищо,нищо малка принцесо. Нищо не съм казал.
Алиса ме разбра,какво исках да кажа,немеквах за вещицата на графинята.

-Моля ви милорд,ако не искате да сънувам кошмари спрете с това
Малката се успокои и се върна в стаята си,а аз се сгуших до него,бях уморена,бях възбудена,още успяваше да ме държи страстна по цяла нощ,да искам още и още
-Какво ще правим с онази жена

-Ще я наблюдаваме и ще се опитаме,да я изгоним. Ако преди това народа не се надигне и не я изгори на клада.
Малката спеше,за това шепнех за да не ни чуе:
-Макар,че е по вероятно второто. Народа ми не обича вещици,е и ние си имаме,ама нашите са си наши.
Да нашите не се пипаха,защото бяха лечители и не вършеха лоши дела.
-Нека да поспим,утрото е по мъдро от вечерта.

На клада?Боже това още ли се правеше,като дете майка ми бе разказвала истории за вещиците и как хората се борели срещу тях,но не знаех че е било истина
-Наистина ли биха я изгорили?
Явно да,милорд предложи да поспим,а и малката беше при нас
-Лека нощ милорд

-Лека нощ кралице моя!
Целунах и двете си момичета,като ги завих добре,за да не им е студено. Обичах нея,децата си и. Такава обич не съществуваше. Малките също се разбираха е все още по детски му но големи караници нямаше. Събудих се рано,като станах. Погледнах двете си момичета. Те спяха,като ангелчета,вплели ръце един в друг. Малката бе лапнала пръста си и въздишаше тежко по някога. Май сънуваше нещо. Усмихнах се,защото ми се искаше да запечатам този миг.
Облякох се,като отидох в стаята с документите и започнах да преглеждам нещата. Тогава през вратата влезе графинята.
-Кралю вие сте станали? Като малък обичахте да спите дълго.
Погледнах я и се усмихнах:
-Да но като станеш крал нещата се променят.
Пак погледнах към документите. Тя се приближи дори прекалено близо,като бе от дясната ми страна:
-С какво се занимавате сега?
Потписах декрета и я погледнах:
-Кралски декрети.
Тя се опря на масивната маса:
-А,и какво беше...

Бях заспала,спях спокойно,но по едно време сънувах кошмар.Тя беше в стаята ми,в леглото ми със съпруга ми и децата ми,вземаше ми всичко,а за стянах...нейна придворна.
Събудих се,бях седнала в леглото,а него го нямаше,детето спеше до мен сладко.Огледах се,беше светло сигурно бе в стаята с документите както винаги,щях да му занеса закуска и до поговорим.Облякох се и станах,взех поднос и тръгнах към него ,но щом отворих вратата и едва не го изпуснах,тя стоеше до него и говореха,беше се привела,а гърдети и едва не изкачаха от корсета й
-Извинете ме!
Излязох от стаята и затворих вратата с трясък лед себе си

Тя беше изревнува и избяга,станах веднага. Тогава чух графинята:
-Оу съжалявам да не провалих нещо?
Не ми се говореше с нея за сега и не ме интересуваше. Догоних кралицата си,като я обгърнах с ръце:
-Кралице моя...
Обърнах я тя избягваше погледа ми не искаше да ме поглежда:
-Не е това,което си мислиш любима.

Чух вратата след себе си,беше той,тръгна след мен,хвана ме преди покоите ми.Обгърна ме с ръце,сълзите напираха отново в очите ми,защо бях повярвала изобщо,ако нямаше нищо до сега щеше да я е прогонил,нямаше да е в стаята с него
-Нищо?От кога?Знам какво видях милорд,но вие сте в правото си да имате друга жена,аз не мога да направя нищо по въпроса...
Опитвах се да се измъкна но не можех,беше силен
-Пуснете ме!