Кралството на крал Драго

-Ах,вие жените и малки тайни но без съвети от нея можехте да научите това от мен.
Надигнах се към ухото и,като го засмуках нежно и простенах в ушенцето и:
-Аз,бях готов да ви уча,стига вие да бяхте пожелали.
Целувах я страстно по врата,като нежно я захапвах. Беше ме побъркала,а и не се бяхме любили така от дълго време,защото се страхувах да не я нараня. Сега тя бе добре и можех да и се насладя.

Така е милорд можех от вас,но...исках да ви изненадам,да ви задоволявам без вие да ме учите..но съм сигурна,че има още на какво да ме научите
Той си играеше с мен,хапеше ухото ми,врата,целуваше ме диво,жадно,под водата докосваше тялото ми
-Милорд...

-Милейди!
Продължавах да се движа под нея,като я карах да стене,да се извива в мен,да се отпуска в тялото ми. Тогава внезапно станах,хванах я за дупето и я целувах диво. Оставих я на масата,като съборих някаква ваза но не можах да стигна до леглото. Задвижих се в нея бързо исках я исках я веднага исках да се излея в нея,имах нужда от това луд сливане.
Въпреки това се движех по сърцевината и,като я галех,за да може да свърши с мен. След като и двамата го направих ме бурно я вдигнах и я занесох до леглото,тя бе изморена,за това и двамата легнахме за да поспим.

Той ме вдигна и ме понесе из стаята,но не стигна до леглото,а ме остави на масата като бутна една ваза.Разтворих се отново за него,движех се докато не се изля отново в мен.Явно имаше нужда от това,а аз да го усетя ,да знам че е добре и готов..
Вече бяхме в леглото и време бе да поспим,бяхме уморени

Събудих се рано,тя ми помагаше подобаващо да преглътна загубата,сега бях много по добре. Целунах я по красивите устни и се насочих към ухото и за да я събудя,по най-хубавия начин.
-Събудете се милейди време е да се събудите.
Целувка по врата,а след това се изправих и започнах да се обличам.
-Ще трябва да подготвим неща за коронацията,както и да приемем няколко от делата на краля.

Всичко мина по план,бяхме коронясани за крал и кралица,а малкия ни син бе станал принц. Беше ми мъчно за него но трябваше да останем тук в двореца,нямаше как да се върнем сега в замъка. Когато минаха няколко месеца писахме на генерала и на Айя да дойдат и да доведат,малкия принц в двореца. И двамата нямахме търпение,щеше да е пораснал много.
Три дена бяхме,като на тръни,защото не знаехме дали пътя ще мине добре. Но когато видяхме конете слязохме долу веднага. Айя го държеше,той бе голямо дете,беше и тежък но се усмихваше. Първо го подаде на майка му,тя бе по не търпелива. Погалих го по главата:
-Благодаря ви,че го доведохте. Не бе същото без него.

Трябваше да останем в замъка след коронацията,но не можех да издържам без детето си.Постоянно питах за него,постоянно търсех утеха в съпруга си,а той не възразяваше.
Минаха три месеца и най-сетне получих известие,че пътуват към нас,беше радост за мен
-Време бе

Поех малкия принц,като го дигнах над главата си,той се засмя и разпери ръце,смееше се от сърце,и огря целия двор:
-Силния принц,смейте се огрейте целия двор.
След тягосната и тъжна загуба на баща ми и на краля,този малък принц само с един смях,само с лъчезарното си лице.
-Ще бъде достойна смяна някой ден!
Сложих го на раменете си,като той се хвана за главата ми:
-Хайде към троната зала!
Когато влязох до сложих на големия трон. Беше малък сръвнение с него. Но той се смееше и се радваше,че е център на внимание:
-Отива му нали?!

Малкия стоеше на трона,когато кралицата се отдръпна и се подпря на масата,нещо и бе станало,защото бе пребледняла. Приближих се и я хванах,като казах на Айя да пази принца:
-Кралице моя,какво ви има.
Придърпах я към мен,като погалих лицето и:
-Ела те,ще излезем в градината,за да вземете въздух.
Хванах я,като тръгнахме към градината,поставих я на един стол,заповядах да и донесат вода. Принца също бе навън с нас Айя го бе изкарала на двора,да си пойграе.

Хвана ме под ръка и ме изведе в градината,не знаеше какво ми е,а аз само подозирах,а може би бях сигурна..този път познавах симптомите,а и закъснявах доста с неразположението си
-Не се тревожете милорд,добре съм
Айя изведе принца навън с нас,а аз му се радвах толкова много
-Милодр..мисля че..отново ще ставате татко,на това се дължи прилошаването ми

Премигнах бързо и клекнах до нея,като взех ръцете и в моите,започнах да ги целувам. Страхувах се от това но найстина бях щастлив:
-Кралице моя!
Целувах ръцете и и я гледах с радост:
-Това е огромна радост за мен,че ще бъда отново баща.
Погалих брадичката и:
-Ще останем тук и ще повикам най-добрите лечители,за да ти помогнат този път,ще се опитаме всичко да мине добре.

Той се страхуваше и радваше едновременно,виждах го в очите в жестовете му
-Боговете и награждават милорд и щом отново искат да имаме дете,то е за добро и аз ще бъда добре
Искаше да останем тук,щеше да повика лекари и лечители да ме позят този път
-Не мисля,че ще има нужда

Надигнах се,целунах устните. Радост бе единствената дума която най-добре описваше нещата:
-Вие сте най-красивия подарък,който боговете ми пратиха. Или по скоро,аз си бях откраднал.
Галех брадичката и:
-Трябва да пренеса дарове на богинята,за да и благодаря за вас,за детето и за онова което,чакаме.
Малкия тичаше по градината весел,още краката не го слушаха и падаше от време на време:
-Как мислиш време ли е да го качим на кон?

-Вие откраднахте милорд,но боговете смириха това непекорно дете ,за да бъде ваша съпруга
Той благодареше по свой начин на боговете,а аз ..бях благодарна на съдбата.
Малкия още се мъчеше да ходи,но бе така сладък,че не можех да откъсна очи,а сега още едно
-Не милорд,никакви коне още

-Един голям черен жребец!
Засмях се,сядайки до нея но държах ръката:
-Не се страхувайте кралице моя,още е малък но за него,ще има един хубав кон.
Слугите го бяха обградили и си играеха с него:
-Още от сега печели женското внимание,е сега е сладък но след време нито една няма да го забрави.
Засмях се,голямо бъдеще го чакаше това дете,още малък но можеше да носи цяло кралство.

Краля искаше да ме поболее с конете
-Моля ви,не пред мен или ще стане трагедия,още е много малък
Но той ме успокои,че след време не сега.Малкия се радваше на засилено внимание от женската част от придворните в двора,определено щеше да е като баща си
-Прилича на някого

-А,не не,чара си е наследил от майка си. Тези очи не са мой,а ваши!
Поклатих глава но се усмихнах чаровно:
-Чудя се дали този път,ще си имаме момиче,сигурно ще има вашата красота и тогава,сигурно ще обезглавим цяла дузина мъже.
Облегнах се назад на стола.
-Нахранете принца сигурно пътя е бил дълъг.

Погалих бузите и с опакото на пръстите и и се усмихнах,беше най-красивото богатство което имах,и всеки ден щях да благодаря за него. За прекрасната си съпруга:
-Права сте кралице моя.
Изправих се веднага след това и отидох при сина си,като го вдигнах високо над главата си. Засмя се весело,като сложи ръце на лицето ми:
-Принца на цяло кралство,наследника мой!
Минаваха дните в радост и в спокойствие,бяхме празнува ли една година от рождението на принца,а след това чакахме кралицата да роди. Бе станала огромна,докторите нямаха обяснение,защо бе толкова голям корема и,съмняваха се но се надяваха съмненията да са хубави. Носеха и само хубава храна и имаше винаги лечител около нея.

Месеците минаваха,синът ни навърши годинка,а около мен се суетяхалечители и придворни,бях станала огромна и това учуди всички,дори мен самата.
Вече ми бе писнало да лежа,но искаха да са сигурни че съм добре,въпреки,че нямах оплаквания като с първата бременност,тази огромна топка в която се бях превърнала озадачаваше всички
-Няма ли да се свършва вече?

Влязох ме с малкия принц който цял ден говореше само и единствено за майка си. Най сетне му разреших но под мой надзор. Малкия веднага се покачи на леглото на майка си и я прегърна през врата:
-Мами!
Вече казваше по някоя дума. Седнах на леглото до тях и я целунах по устните нежно:
-Как е моята ралица днес?
Преминах по корема и с ръка той бе просто внушителен:
-Явно няма да е момиченце кралице моя,явно пак,ще си имаме момченце.

В стаята влязоха краля и моя малък принц,който веднага се метна на леглото с думата мами на уста
-Моите съкровища
Краля ме глезеше доста често,на за по интимни ласки не можех и да мисля в това си състояние,нищо че вдеси негов допир ме влудяваше
-Добре милорд,но все пак това тежи
Нямаше значение какво е стига да не ме измъчи отново
-Каквото е рекъл бог милорд,но искам вече да стана от това легло...