Кралството на крал Драго

-Трябва да решиш перличке моя,имаш много кандидати.
Листите чакаха да бъдат погледнати имаше и портрети нарисувани от художници но чакаха нея да бъдат видени:
-Погледни ги,ще поканим избранижите...
Поех си дълбоко въздух беше ми тежко да я омъжа за някой. Искаше ми се да остане при мен в замъка и никога да не о напусне,но това щеше да бъде ужасно жестоко. Нямаше да има деца,а ние нямаше да имаме внуци:
-Да кралю ще ги погледна но не бързам.
Поклатих глава и въздъхнах с облекчение,още нямаше да ни напусне.

Баща и си отдъхваше винаги щом тя откажеше да види някой кандидат жених,но бе време,не биваше да отлага,такива бяха традициите,дори Ранго имаше идея за кого ще се жени,макар още да му бе рано за трона..
-Не се бави мила,традицията повеява скоро да се омъжиш,ако не е по твой избор..дори не искам да гоказвам но тогава ние трябва да изберем

Тя се оттегли с купчината кандидати но аз бях отделил един,който ми харесваше,който смятах за достоен но исках да се съветвам с кралицата. Подадох го,като подадох и черната скица.
-Принц Афред Содели от твоя край близо до едновремешните земи на баща ти. Чух че е добър в бой,силен,смел,богат и умен,малко по голям от нея,с 5 години.
Погледнах я не знаех дали,ще одобри:
-Нека го поканим без да му казваме за това,ще му пишем,че е кралска покана,мисля че двамата,ще се харесат и щом се оттеглим в замъка,ще е само на 1 ден от нас.

Краля имаше нещо впредвид и на мен ми допадна като кандидат,мисля че и на малкото ми съкровище също
-Идеята е добра,не казвайте и на нея,нека не знае ,че срещата е нагласена или ще е скиптично настроена към него
Краля май одобри и тази идея,харесваше ми че е близо до земите ни

-Естествено или ще избяга или ще го предизвика на дуел и ще го победи позорно,та ще си тръгне от замъка.
Поклатих глава и се засмях,имахме най-твърдоглавата малка перличка,обичах си я такава приличаше на мен и на майка си. Облегнах се на зад и хванах ръката на съпругата си:
-Дано нещата вървят добре,дано да е наистина достоен.
Целунах ръката,като се изправих и тръгнах,за да напиша писмо до една седмица,щеше да е тук.

Това наистина го очаквах от дъщеря си,определено беше способна да победи и изгони някой рицар,дано този само проумее качеството и и не се изплаши от това,всъщност точно това щеше да я плени в него ,а и надявах се него в нея
-Имам идея,да организираме турнир,нека тя участва,мисля че това би спомогнало двамата да се опознаят и ...да се харесат?Какво ще кажете?

-Добре един турнир на трето бой,езда,лък и меч. Четох че е добър с лакът,това ще и хареса.
Пуснахме декрет и хора полека полека започваха да се събират,както и няколко графа но тях ги изгонихме в лятната вила,а принца дойде. Беше найстина красив,картината бледнееше пред него. А,дори не бяхме очаквали,че е силен и невероятно възпитан.
Бяхме в голямата зала,когато той бе пристигнал. Дойде поклони се и каза:
-Добър ден кралю,благодаря ви че ме поканихте.

Младежа бе наистина оарователен,добре възпитан
-Чест е да ни гостувате принце!
Дъщеря ми стоеше от едната ми страна и гледаше младежите които щяха да участват в турнира,очаквах да поиска разрешение и тя да участва
-Моля ви мамо,татко,нека участвам и аз -но забелязах погледа и който изучаваше гостът ни
-Миличка това е за мъже - усмихнах се и погледнах баща и,той къщо се усмихваше,очаквахме това,но трябваше той да и даде разрешение

-Недей принцесе моя не бива да участваш. Това е мъжко съревнование и,ще накараш мъжете да бъдат сниходителни към теб и ще те оставят да победиш. Никой мъж не иска да бие момиче.
Погледнах я искаше да участва но това нямаше да стане:
-Ти ще бъдеш тази която ще гледа дали се следват правилата и ти ще наградиш победителя,така става ли?

За едно беше прав,щяха да я оставят да победи,но лукавия и поглед ми подсказваше,че тя вече има идея
-Не татко,исакам да се докажа,моля ви,никой няма да знае че съм момиче,ще прибера косите си,ще бъда с ризница,няма да ме наранят!
Виждах хъсът и,но не можех да кажа нищо,дори не исках да изказвам мнение,защото щеше да се хване за него илида си разсърди,само баща и щеше да вземе решение

-Не,казах няма да понеса да те прострелят или съборят от коня.
Ококорих се очаквах да иска но не очаквах,до толкова да е готова,за това просто бях в шок:
-Не и бях окочателен,няма да участвате в двубоя по никаква причина или колкото и да ме молите. Няма да рискувам живота ви.
Свих ядосано вежди,а това бе признак,че ме е ядосала:
-Искам да знам ясен ли бях?

Тя май се стресна и се укроти,знаеше че с баща си не бива да спори
-Да татко
Помилвах я,беше време да се приготвим за двубоя,да ги наблюдаваме от страни
-Ела мила моя,да се преоблечем,да те приготвим
обърнах се към него беше ядосан,май имаше нужда от успокоение,върнах се за миг и го дарих с целувка
-Не се ядойсвайте

Двамата ми сина бяха до мен:
-Не бяхте ли прекалено строг с нея,вярваме че ще се справи и никой няма да разбере,ако трябва ние,ще участваме,за да я пазим.
Въздъхнах дълбоко,главата ми,щеше да се пръсне и то на максимум:
-Каже те ми,толкова ли лош съм бил,че ми късате нервите.
Ранго сложи ръка на рамото ми:
-Няма да пострада обещавам ви татко!
Издишах злобно и казах:
-И двамата,ще отговаряте,ако и се случи нещо,вървете и кажете,че ще участва. Но все едно нищо не знам и нямам общо с това,ясно ли е,не искам да знае,че съм разрешил,щом съм забранил.
Поклониха се и тръгнаха към нея:
-Хайде сестричке да те подготвим за три боя,трябва да ви научим как да се държите като мъж,за да не разбере баща ни.
Намигнаха на майка си зад гърба на Ан,за да разбере,че баща им знаеше.

Когато момчетата дойдоха и казаха,че тя ще участва Ан едва не изпищя,а аз гледах изненадано,правеха го зад гърба на баща им,или просто тя не биваше да знае ,че той знае.
-Вървете!
Засмях се когато ми намигнаха,ясно,успяли са да го убедят,това беше добре,отидох при него,а той направо кипеше,беше едновременно притеснен и ядосан
-Спокойно милорд,те ще я пазят!

-Не съм спокоен,не мога да не и угодя,а като и угодя се ядосвам,че я глезя. Сега ако пострада,аз ще ги накажа и двамата,а принцесата,ще затворя в кулата.
Нямаше да го направя но кипях от вътре. Севих пръст и го прехапах,бях ужасно гневен.
След обет,започваше състезанието с коната езда,щяха да се напреврват:
-По дяволите!
Бяхме излезли на двора,като чакахме всички да дойдат,бяха в доспехи. Наведох се към кралицата и казах:
-Ще пострада с тези доспехи.

-Стига милорд,тя е добра и ще бъде добре,а и няма да има нужда от това,имайте им малко доверие
Виждах колко нервен е опитвах да го усмиря,но май докато не я види че е добре няма да се кротяса
-Спокойно!
Бяхме на вън под кралската шатра,виждах я,тя не смееше да погледне да не би баща и да я види
-Няма да се нарани,язди по-добре и от вас

Погледнах я като свих очи,това малко ме обиждаше но въпреки това гледах принцесата и принца,който бяха един до друг. Синовете ми ги нямаше но бяха скрити по терена,за да я пазят. Никой не знаеше,че не участва:
-Добър ден храбри войни,нека двубоя да бъде честен и нека по добрия от вас да победи!
След това лека пауза,бяха готови:
-Начало!

През цялото време държах ръката му,боях се при най-лекия удар той да не скочи като уплашен и да я унизи,но тя се справяше отлично,дори с принца до себе си,а синовете ми скрити някъде,очаквах поне още един от тях да участвауно не
-Виждате ли справя се

Принца обаче беше много по добър,яздеше пред нея,а тя зад него. Очевадно не знаеше,че тя е принцесата иначе сигурно,щеше да я остави да победи:
-Той,ще я бие,така не трябва,тя ще го намрази,че е победил.
Измърморих аз:
-Да му кажем...
Но тя ме хвана принцесата се опитваше да го настигне но не успяваше. Той бе наистина с много добър кон.

-Не,оставете,не бива да я разкривате ,ще намрази вас за това че сте я унижили така
Държах го,познавах момичето си,знаеше кога са по-добри от нея,а и имаше още кръгове,не биваше да я подценява така
-има време,ездата не и е силна,но с меча е доста добра,вярвам че ще го бие,може би и с лъка

-Не с лъка не може,той е много добър с лъкът. Меко казано е добър,не напразно му се носи славата на точния лък.
Малко остана,тя пришпорваше коня но коня на принца бе много гъвкав,рядко се случваше такъв кон но се движеше с цялото си тяло. За това беше много бърз. Над мина я и присвих очи:
-Сигурно е гневна!
Станах и ракоплясках:
-Браво принц Хенри,печелите първия тур. Десетимата който са след принца остават на втори тур. Тур с мечове,починете си,довечера ще има пир.

Тя бе победена,но видях очите и ,беше доволна,това ме правеше горда,тя знаеше кога е загубила,братята и не веднъж я бяха побеждавали,в началото се гневеше,но научи че не можеш да си първи във всичко особено ако си жена в мъжки свят
-Браво принце,добро състезание
Той се поклони,с нея си стиснаха ръцете,видях как го загледа,беше пленена.
Малко преди пира дотича при мен
-Майко,той ...красив е ,но утре ще го победя,дали татко би го одобрил майко?Дали е достоен за мен
-Не знам мила моя!Мислех,че си гневна за загубата
-Не майко,така ще си мисли и утре ,когато го победя

Принца бе на масата но не пиеше вино за да е готов за утре. Не знаеше,че срещу себе си,ще има най-добрата в меча или по скоро,най-добрия с меча. Така поне той си мислеше. Но въпреки това принцесата не се появи.
Кралицата също бе някъде,мразех,женските тайни. Двамата ми сина седнаха до мен:
-Никой нищо не знае нали?
Тя кимнаха:
-Утре бой с шпаги,за да имат предпазни костюми за да не я разкрие. Тя е много добра,ще успее да го победи.

-Не татко,не го правете,ще се усети,ако е със шпаги ще знае,че сте вие,че сте знаели и така искате да я улестинте...Тя ще се справи,знаем каква е ,били сме се с нея
Те всячески опитваха да убедят баща им,а аз останах с нея
-Хайде мила,да отидем там,не бива да се криеш,облечи нещо хубаво и ела при нас на масата,поздрави противниците си,така че да не знаят за теб

-По дяволите!
Изругах но се усмихнах. Взех си бокала,като отпих от него. Принц Хенри седна до мен и ме попита нещо:
-Кралю,къде е принцесата,ще се радвам да я видя,казват,че е много красива?!
Явно я харесваше и искаше да я види,само да знаеше,че я е победил,друга песен,щеше да запее:
-Мисля,че ще дойде скоро с майка си...
Или се надявах да дойде така.