Кралството на крал Драго

-Скоро скоро,кралице моя,всичко ще свърши остана съвсем малко.
Виждах палавото бласъче в очите,искаше и се нещо повече но не ни бе разрешено волности,за това само я погалих по бузата,за да я успокоя,макар това да не се получаваше и да я разпалвах още:
-Тантея е майка и ще ти помогне този път кралице моя,всичко да мине лесно.
Малкия искаше да играе и скачаше на леглото,за това го хванах и го дръпнах към мен:
-Внимавайте принце да не нааните майка си.

Да,този път щеше да е по лесно,нямаше да се боря за живота си,поне се надявах,не исках той да минава през това отново..
-Не искам отново да ви подлагам на това милорд за това се моля да е наред
Малкото ми съкровище направо полудяваше,скачаше тук и там,а баща му го взе в ръцете си
-Расте с всеки ден ,все повече прилича на вас милорд

-За щастие или за радост е така,кралицата майка,каза че приличал изцяло на мен,див не убоздан и палава.
Пуснах го на земята не можеше да стой нито миг на едно място още щом отвореше очи побъркваше всичко в двора.
-Той е дори много по палав от мен,няма търпение да се качи на кон и да обуздае нрава си.
Излегнах се до нея,като я придърпах към мен:
-Спокойно кралице рано му е,не се страхувайте.

Личеше си,опасявах се че наистина ще скочи скоро на някой кон,а горко им на момичетата чиито сърца щеше да разбива някой ден
-Е тя е укротила един,надявам се докато се възтановя да укроти и този тук
Драго легна до мен и ме прегърна,това си беше мъчение,тялото ми гореше,исках го сега..
-Не го павете освен ако нямате намерение да ме вземете...тялото ми е по чувствително и от първата бременност

Пламъчетата отново се разгоряха,смятах малко да я задоволе имаше нужда от това. Нямаше да бъда груб,и нямаше да и навреди. Звънах на звънеца и помолих да отведат малкия принц. И казах да не ни безпокоят.
-Крлице моя!
Щом се качих на леглото,повдигнах роклята и,набрах я бавно,като се наведох и я желунах по бедрата,надигнах ги:
-Ще бъда нежен,няма да им казваме.

О щеше да го направи,в омига в който видях пламъчетата в очите му,повика да отведат детето и се качи на леглото при мен.Затворих очи когато набра роклята и усетих допира му по бедрата си
-Кралю мой
Знаех,че няма да ме вземе наистина,но щеше да ме дразни,да си поиграе с тялото ми,само се надявах да не ми навреди
-Много ... нежен

Само с езиче и леко с пръст щях да я докосвам,нямаше да бъда груб в никакъв случай. Потрепна,щом я разтворих с пръсти,а още повече щом палаво и нежно я докоснах с език. Не я виждах заради коремчето но бях сигурен,че изпитва удоволствие,а и дори да не го виждах,тя се разливаше по мен.
-Никога не сте се разливали така!
Не я бях докосвал един месец за това бе така,тогава проникнах с пръст и започнах да се движа,надигнах се и се облизах,като легнах до нея.

Не бе нужно много за да запали пожарав тялот оми,щом пръстите му ме докоснаха,тялото ми се изви,е поне колкото можеше,бях огромна.Но не пречеше да стена под вещите му ласки,да опитвам да го докопам което си е невъзможно
-Защото бременноста ме прави гореща милорд,желая само да сте в мен..всякак
Той не спираше,скоро щях да съм свършена в ръцете му

Накарах я са свърши,макар да искаше да съм в нея,знаехме че това,ще излезе от извън контрол. Целунах я и я оставих да си почине но не я оставих съвсем,нямаше да се случи.
-Така по добре ли ви е кралице моя?
Попитах аз,като загледах доволните и очи и лице:
-Трябва да ви направят вана,гореща сте кралице,малко да се охладите.

Извиках когато ме накара да свърша,това определено ме облекчи,макар не много,той знаеше какво искам,но и знаеше ,че не бива да рискува с мен и положението ми
-Много по-добре..
Вана,определено,но можеше да влоши нещата
-Но трябва да съм сама или..ще се разгорещя още

-Да сама,ще сте кралице моя.
За жалост обаче искаше ми се да съм с нея но водата не и ваната с мен не беше добра комбинажия,позвъних на звънчето и извиках слугите,за да и подготвят вана.
Целунах сладкия и устни и я оставих,за да я изкъпят. Аз се отправи при малкия принц за да го укротя малко.

Оставаше малко,всеки миг трябваше да родя,дните минаваха,а аз имах чувството че раста все повече...
Всеки дем краля водеше детето при мен,той самия оставаше сам с мен и ми даваше малко удоволствие,а след това и вана за да се охладя,докато един ден в мига в който свършвах отново в ръцете му
-Милорд... - свих се от болка - Започва...

-Лечителите!
Извиках,като я целунах преди да се изправя. Мигом след викът ми влезе малка армия от хора,който да се грижат за нея. Аз веднага излязох,като отидох в салата,чуваха се викове,целия замък беше огласен с тях. Сновях на ляво и на дясно,за да се успокоя,толкова се притеснявах. Дано не и се случеше нещо:
-Спокойно господарю,ще мине всичко добре!
Каза младия генерал,който ме успокояваше,защото ме виждаше,че не можех да стоя на едно място,а и как. Просто се побърквах.

Не изчакаха да извика и влязоха на куп много хора,той излезе,предполагах ,че отново е нервен,но не можех да мисля,болката ме заливаше,тялото ми отново щеше да изтърпи много болка,докато това зверче излезе..
**
Този път раждането продължи прекалено дълго самата аз бях изтощена но щастлива,а той определено ще ена седмото небе..Айя излезе от стаята носейки сладко момиченце на ръце
-Господарю...имате прекрастна дъщеричка - докато той я вземе излезе и друго момиче - И момче ..
Бях родила две деца,бяха напълно еднакви с разлика не повече от минута и половина...ето защо бях толкова едра този път,носила съм две деца

В първия миг видях момиченце,толкова красиво и нежно,което спеше сладко,а след това видях и още едно имахме си още едно момче. Лицето ми бе огряно от невероятно и не описуемо щастие!
-А,тя е добре нали?
Айя се усмихна и каза:
-Да,малко е уморена след раждането но бързо,ще се възстанови.
Целунах по главата малката:
-Ти,ще се казваш Айви.
Отново малка целувка и я подадох на Айя,а след това и взех момченцето:
-Я да видим това момченце,ти няма да станеш,като моя брат нали момченцето ми. Ще те кръстим Едман.
Целунах неговото чело и тръгнах към покойте на кралицата ми:
-Любима моя,обичам ви,безумно много.

Бяха две,бях родила близнаци или поне така ги наричаха лечителите,бях изморена,много изморена,но и щастлива представях си лицето на моя крал когато види малките съкровища.
Той влезе с усмивка на лицето,явно наистина беше щастлив
-Две са,кралю мой те са две...горда съм да ви даря с тези прекрастни деца...а малкия ни принц?Къде е той,искам да го видя

-Доведете малкия принц Ранго.
Целунах я отново за награда:
-Малката ни принцеса е Айви,а момченцето ни Едман. Айви на майка ми,а Едман ми харесва. Трябва да е нещо ново нали?
Тогава малкия принц дойде,качи се веднага при майка си:
-Бъди те внимателен,нали!
Той ме послуша и тръгна по бавно,като я прегърна:
-Мами!
Погалих го по главата:
-Сигурен съм,че малкия ни принц малко ще ревнува.

Той повика слугите да го доведат и веднага се качи при мен,но беше внимателен когато баща му се скара малко,гушнах го,нямаше да позволя да ревнува от другите деца,не бих могла да понеса това,нито да се озлобят едно към друго
-Да мами,имаш си братче и сестриче,много ще ги пазиш нали?
Беше малък да разбира,но щях да му говоря много,нямаше да ги деля нищо,че той бе първороден и с повече привилегии
-Не го позволявайти милорд,нека не се случва историята с брат ви

-Няма да го позволя кралице моя,всичките ми деца,ще се уважават.
Погалих го по главата,бе малък и още не го осъзнаваше но колкото повече порастваше,толкова повече,щеше да разбира. Не трябваше да ги карам,да се чувстват по този начин:
-Вие сте най-големия борец,най-силната жена,и ето защо корема ви беше толкова голям.
Усмихнах се:
-Не предполагах,че може да ме зарадвате така.

Усмихнах се и целунах и двамата
-Не вярвах изобщо че мога да нося две деца едновременно милорд
Той също бе изненадан,но най-много бяха лечителите,до сега явно не бяха виждали такова нещо
Тогава доведоха и близнаците,дадоха Айви на мен,а едманд на баща му,малкия ми принц погледна и двамата
-Ела тук любов моя - той се усмихна,а аз му подадох сестричката -Това е сестричката ти,ще я пазиш от всички нали
Той я помшлва съвсем нежно
-Бебе
-Да миличък,бебе е

-С,Адман ще пазите малката си сестричка,ще бъдете най добрите братя нали?
Погледнах го той бе малък не разбираше много но с годините,щеше да го разбере,щях да ги науча да се уважават и да пазят сестра си:
-Сигурен съм,че като порасне,ще прилича на вас,има вашите коси,има и очите ви.
Погледнах към момченцето:
-А,малкия Едман,има вашите коси и моите очи,страна но хубава смесица.

Децата бяха смесица между двамата,бяха красиви и щяха да са нашата гордост,а принца...той щеше да е като баща си,честен и справедлив,да обича силно,но и да наказва тези които заслужават
-Милорд мисля да спрем до тук с децата поне в близките години,не мисля,че бих се справила с още едно докато са малки,дори да имам целия народ за прислуга..

-Не се тревожете,ще ви пазя много.
Накарах да отведат децата,а и на принца вече му бе време за сън,а кралицата имаше нужда от почивка:
-Ако искате,ще направим отделни покой,ако ще се чувствате по-защитена.
Легнах до нея,като я прегърнах:
-Ще я направим с преходна врата,да идвате когато искате.

Той щеше да ме пази,а аз не исках да спя сама,сега имах нужда от покой,но не и от отделни стаи
-А не...не искам далеч от вас!
Той легна до мен когато отведоха децата да спят,за да мога и аз да почина,сега определено раждането мина по-лесно,а и възстановяването щеше да е по-бързо от предишното

-Добре,но с отделни покой...
Започваше да се разтроива,а аз не обичах то не обичах да я виждам така. Погалих я и гушнах:
-Няма няма,обещавам ви кралице моя,няма да има отделни покой. Сега поспете,беше голям ден.
Прегърнах я силно,като я завих добре,за да не настине.