Кралството на крал Драго

Седнах на стола си и видях как той говореше тайно с младия генерал,явно крояха нещо,а когато тръгна към мен и мястото си малката натрапница вървеше зад него с вещицата си.Видях че се обърна към нея и свих юмруци под масата,исках да я удуша пред всички,но щяха мен да линчуват нищо че бях кралица,всеки щеше да сметне,че той търси нова жена и аз да изляза виновната...
Но както видях той все пак продължи и седна до мен
-Какво иска сега?

-Да танцуваме аз не искам.
Наляха ми вино отпих от него,като хванах прекрасната и ръка:
-Стига не и обръщай внимание,скоро ще си тръгне.
Дадох и бокала,за да отпие от него и да се успокой:
-Вие сте моята съпруга красавице,моята единствена и невероятна.
Целунах ръката и,като я погалих по лицето:
-Първата след първите.

А той обичаше да танцува или поне с мен го правеше.Седна до мен и отпи от бокала си като ми подаде и на мен да отпия.Знаеше че многото вино ме замайвай ,ставах ррумено червена и малко палава
-Знам милорд,но тя не спира,имам лошо предчувствие,ще направи нещо и ...
Той ме ласкаеше,знаеше че го обожавам и не исакм да има други макар да имаше това право,сам бе казвал,че не иска
-Защо да чакаме,отпратете я преди да е станало нещо

-Не мога да я отпратя без причинно,Кралице може да ревнувате и мен малко да ме дразни но трябва да има причина. Основателна.
Погледнах я:
-Ще си навлека не нужна война,ще я взема но не искам хората да пострадат. Тя е графиня,не го забравя.
Не го казвах излишно,защото тя бе с титла не бе робиня,която мога да отпратя:
-Така че не мога.

и за това беше прав,тя имаше титла която ми пречеше да се разправя снея както ми се иска.А изгарях от вътре,не можех да гледам лицемерната и усмивка която ми казваше "ще ти го взема"
-Извинете ме!
Станах и се отправих към покоите си,това не можеше да продължи така,как щях да издържа още няколко дни

Тъкмо когато исках да стана Графинята ме хвана:
-Останете кралю,малко компания,като за старите дни.
Върнах се на мястото си,като си взех чашата и отпих от нея.
-Но няма да оставам много.
Тя кимна но се усмихваше някак дяволито. Минаха 5 минути говорех ме си,когато се почувствах замаян,все едно бях изпил литри вино. Изправих се но залитнах. Графинята ме прихване не чувах думите и,дори зрението ми бе замъглено.
Не помнех нищо,когато отворих очи бавно ме болееше главата,намирах се в друга спалня не в нашата,тогава видях на голите си гърди легнала графиянята:
-Какво в името на боговете...
Тя премина с пръст по устните ми:
-Недейте така кралю,останахте при мен.

Той не дойде тази нощ,нима ми се бе расърдил че бях станала от масата.Ами ако...не не исках да си го мисля,не можах да заспя цялан,сънувах го,беше в прегръдките й беше в стаята и,правеше с нея това което правеше с мен.Събудих се обляна в пот,беше посреднощ.Облякох халата си и тръгнах към залата,надявах се да се е запил с генералите си и да е още там,но не,нямаше го.Сърцето ми замря за миг,тръгнах към покоите й,когато отворих вратата дори без да чукам едва не припаднах,те лежаха голи между заивките,тя лежеше на гърдите му както обичах аз...
Очите ми се напълниха със сълзи,не казах нищо,нямах право,той имаше това ,да има други жени.Затворих вратата и набегом се върнах в покоите си,плачех,не можех да повярвам,до преди часове се бе кълнял че ме обича и не иска друга жена

Преминах през лицето си дори не знаех,как се е случило това,а дори и кой влезе.
-Проклета да си малка вещице!
Станах от леглото,като придърпах чаршафа. Не нямаше,как да се бе случило нещо,толкова зле се чувствах,а от всичкото на отгоре,сега красивата ми кралица,щеше да е наранена.
-Заповядвам ви да си оправите багажа и да тръгнете на сутринта.
Погледнах беше почти сутрин:
-Ами кралю,ако съм бремена,какво искате да изгоните мен и детето ми ли.
Ох,в името на боговете:
-Махай се ясно ли ти е,не искам нито теб нито копелето,което ще родиш!

Бях се затворила в стаята си,не исках никой да влиза,чувах муане по вратата,вероятно бяха придворните дори Айя ме повика ,но отпратих всички,лежах в огромното легло и ронех сълзи,всичко бе мокро,постелите бяха разхвърляни,дрехите ми по пода,бях съборила всичко от масите и поставките...
Исках да крещя,чувах децата които си играеха на вън,сега дори не бяха мои,ако тя му роди дете,тогава какво ?Щеше да направи всичко то да е наследник на трона му...

Изгоних я да бъде в летния замък докато нещата се изяснят,забраних и да идва в замъка. Кралицата бе тъжна,по дяволите не можех да направя нищо,за да я утеша,тя нямаше да повярва,аз не бих повярвал но бях сигурен,че нищо не се е случило между нас.
-Извинете господарю!
Каза една от слугините,държеше бокала ми в ръцете си:
-Това е вашия букал,простете че не съм го измила но имаме навика да пием от виното на господарите. Това е не простимо но искам да ви кажа,че когато се отпи от чашата ви,човека заспа едва го свестихме. Оказа се че има много силна билка но не знаем,каква е тя.
Взех чашата от ръцете и:
-Проклетата и вещица,тя го е сторила!

Денят си минаваше,а той дори не си направи труда да дойде,може би беше с нея още.Страхотно,щеше сигурно да дойде да ми съобщи,че тя е новата му жена,че от мен няма нужда и ще ме прати може би на езерото,където дори децата ми нямаше да ме посещават.
Безсънието скоро щеше да ме довърши,главата ме болеше,очите ми бяха подпухнали от сълзите,дори не бях сигурна дали съм будна или бях изгубила съзнание,но знаех само че не усещам нищо

След,като дадох да проучат с какво ме е упоила,се вмъкнах в покоите,тя най-сетне бе отворила.
-Красавице!
Тя бе уморена,бе плакала,по дяволите,не исках да се чувства така:
-Виж,всичко което кажа ще е глупаво и дори не знам дали ще ми повярваш но глупавата вещица на графинята ме е упоила с мандрагора. Заклех ти се,ти си единствената жена,която обичам.
Легнах до нея,като я прегърнах.
-Мила моля те.

Бях отворила вратата,не исках лесно да се давам,а усещах как губя почва,ако изпаднех в безсъзнание трябваше да разбиват вратата,а това бяха неговите покои,нямаше да е доволен от това.
И разбира се дойде да си търси правата,започна и да се оправдава,миаше ли смисъл,била го упоила,нали аз самата пих от виното,не бях губила съзнание,той ме прегръщаше,спеше с нея и имаше наглостта да ме прегръща..Поех си дъх,нямаше да ме унижава така,избърсах очите си
-Няма за какво да се оправдавате милорд,имате право да бъдете с която пожелаете,аз самата пих от виното ви,както виждате не съм губила съзнание,чаках ви цяла нощ,но не е било необходимо,ако желаете ще ви освободя покоите за да се настаните с ...жена си
Поклоних се дълбоко,не можех да го понеса,но трябваше заради децата ми

-Не недеите!
Как ли не,мислех си че ще ми повярва но това нямаше как да се случи,бе толкова тъпо да обясня че се е случило когато станах,зад гърба ми го бе сложила. Преминах през главата си:
-Не моля ви останете...
Но тя тръгна,по дяволите,сега ми се искаше да има война и да не се върна,да избягам от тази лудница.
Тръгнах към една от стайте,където се събирахме мъжете. Дори не ми се пиеше вино.

Да остана и защо?Нима искаше да ме унижава още след като ме бе заменил така,а се кълнеше че не иска друга,че графинята е никоя,не искаше да я гони дори,а го молих,ето защо ми бе отказал.
Излезе от стаята,не знаех къде отиде,но в мига в който излезе сълзите рукнаха отново,паднах на колене,бях глупачка,трябваше да се боря за това което имам,за това което ми принадлежи,но как?
Сърцето ми ме болеше,не виждах смисъл да се боря за нищо,децата ми бяха моята утеха,но тя щеше да ми отнеме и тях,той също,а без тях не исках да живея..

Горката ми съпруга страдаше от това и мен ме болееше,бях я наранил,а от цялото си сърце не желаех това да се случи. Това беше още по ужасно бях я загубил,заради глупавата графиня. Щях да изчакачих да видя дали носи моето дете,макар да бях сигурен,че нищо не е можело да се случи. Мандрагората действаше,като силно приспивателно. Не ме хващаше сън,минах покрай стаята на децата,те спяха сладко. Толкова бяха невинни,качих се в горната кула където се виждаше всичко. Тогава сънен при мен дойде генерала,явно Айя го бе събудила:
-Кралю обезпокоен сте,нещо мога ли да направя за вас.
Не се обърнах към него:
-Трябва да завземем още земи,мирът не е достатъчен,до няколко дни пригответе войските,ще окупираме земите на север.

Не знаех какво прави,може би не бе в замъка,не бях излизала от стаята си,Айя на два три пъти опитваше да ме храни,но и това не помагаше,когато водеха децата при мен опитвах да съм весела,само те ми бяха утеха ,но се опасявах че ще ми ги отнемат.от дни не бе идвал при мен,това не бе на хубаво,всички знаеха това и когато краля не посещаваше кралицата си,то нещо не бе наред,имаше право да вземе друга,а мен дори да прогони или да ме отпрати в друг замък.Но май май те бяха отишли на пътуване,макар че Айя опитваше да ме убеди,че не съм права.
-Моля те остави ме сама Айя,нямам сили
Бях отпаднала,бях отслабнала
-Милорд моля ви отидете при нея,тя не е добре,опасявам се да не се разболее - каза тя на краля си

Обърнах се,сърцето ми се бе свило в една топка,като вкаменено,все едно се бе вкаменило и ме притискаше. Затворих очи,за да си поема въздух. Накарах да и подготвят нещо за ядене. Знаех,че на мен,ще ми откаже,че няма да поиска нищо от мен. Тогава реших нещо друго. Слязох и събрах децата,като влязохме в стаята и,тя се бе завила и бе тъжна:
-Децата не искаха да ядът без теб.
Внесоха храната,като имаше всичко. Седнах на леглото до краката и,а децата се качиха на леглото и я гушнаха:
-Ще нахрани ме кралицата нали?
Попитах аз децата,а те другно казаха да. Погледа и отваряше още по-голяма дупка в мен. Но каквото и да кажа,пак щях да бъда виновен. Малката подаде ягода на майка си. Аз само ги гледах.

Айя излезе,не знаех каквое намислила,къде бе отишла.Но след малко се чу детски глас ,а вратата се отвори,бях се свила в леглото и бях загърната в постелите,когато ги видях избърсах сълзите си,насилих се и се усмихнах,но той влезе след тях,за миг почувствах успокоение,той бе тук,не бяха заминали,но защо тогава дойде?Да се подиграва,но с децата?Защо ги бе довел,също и след тях слугите внесоха храна,това вече не разбирах,но го погледнах,беше някак различен,искаше да се храня,защо?Използваше децата ми,малката подаде ягода,не можех да и откажа,какъв пример им давах така,но него не поглеждах,нямаше за какво..Когато се нахраних децата отидоха да си играят в двора,а той?Щеше да ми кажелоши новини?или може би щеше да иска да упражни правата си на крал и съпруг,може би новата му изгора не бе тук и той се възползваше..

-Може би се страхуваш,обвиняваш ме и може би от твоята гледна точка съм виновен за това. Но се кълна,че не съм прстъпил обещанието си.
Опитах се да се присегна за ръката и но тя тя дръпна,свих ръката си. Исках да я докосна. Болееше ме от това,че се бе отдръпнала от мен. За това просто погледнах към прозореца:
-Ти си кралица и така ще бъде докато не умра,не се страхувай няма да те заменя. Графинята е в летния замък,сигурен съм,че няма дете от мен но я оставих там,за да ти докажа,че не така. Че каквото и да носи не е мое.
Изправих се и обърнах гръб:
-Оставям замъка и кралството на теб,аз заминавам на война. Още при зори.

Да обвинявах го,знаех какво съм видяла,той бе буден,атя лежеше на гърдите му,бяха голи,как да не е виновен,но не се страхувах,щеше да ме боли единствено за децата.
Когато протегна ръка се свих,дръпнах я,а така копнеех да го оставя да ме докосне,липсваше ми,желаех го
-Не!Не бих вогла да съм кралица при това положение,знам че по закон е така,но не мога да го приема,преди 8 години на онова езеро ние си обещахме нещо,а вие го престъ... - не можех да довърша,сълзите ме давеха,той стана и отново щеше да си тръгне,но тогава каза че заминава на война?Но къде ,защо?Страхувах се ,не исках да заминава
-Не!Не заминавайте - не исках да замине без да е бил с мен,но и не исках ,защото знаех че е галил и нея както мен - Не и без да ви изпратя както подобава - отметнах завивките и му показах с какво бях,нощница която той обичаше

Не знаех,какво се случва зад гърба ми но се обърнах,за да я погледна за последно,тогава видях как се бе отвила. С красивата прозрачна рокля,която ме побъркваше. Пламъчето огъня в очите ми се появи но знаех,че щях да я раня,да я докосвам или да не я докосвам. Бях прикован на място:
-Трудно ми е,толкова силно те желая но не искам да те ранявам повече,за това заминавам,да забравим или...
Надявах се и може би да умра.
-Обичам те повече от живота си,кълна се,че не исках да се случи това. Дори нямам обяснение.
Приближих се към нея,седнах на леглото,наведох се и я целунах страстно и диво. Като за последно.

Застина на място,знаех това,дори не знаех защо я обличам,но знаех колко красиви спомени имам с нея,как се хврълаше като див звяр в леглото когато ме видеше с нея,единствено нея не бе разкъсал като някои други...
-Като заминете няма да решети нищо милорд,ще ме нарани повече ако не се върнете,ако ...дори не искам да си го помисля.Наранена съм,вярно е,чувствам се предадена,наранена,но бог ми е свидетел обичам ви,желая ви...
Когато седна до мен,кожата ми настръхна,усетих силата му когато то хлътна под тежестта му
-Няма да ви пусна така,дори да съмви бясна знам,че има риск да не се върнете ако знаете че съм ви сърдита...нека ви покажа,че мога и да забравя това което видях...

Леко с ръката преминах през раменете,като я целунах по врата. Бях внимателен с тази рокля:
-Искам като се върна,пак да я носиш!
Точно с тази цел си я пазех. Толкова силно я обичах,толкова силно,че едва не я скъсах,а това щеше да е жалко. Оставих я до нас,като се надвесих над нея. Улових ръката и,като преплетох пръсти,надигнах ръката и,като я целунах.
-Моята кралица,моята невероятна съпруга.Бях все още с дрехите си но исках да и се насладя,за това не бързах.

Затворих очи докато ръката му ме докосваше,само няколко дни,а сякаш не ме бе докосвал с години.Липсваше ми,а нямах сили да се противя на желанията и чувствата си,можех да беснея и когато го няма,да отида и да си го изкарам на онази мръсница..Но първо тук в замъка щях да разбера какво е станало
-Винаги щом поискате милорд ще я нося
Беше над мен,не исках този миг да свършва,не исках да заминава,можеше да го няма с години