Къщата на Салваторе

Катрин дойде , тя не разбираше какво става, сигурно мислеше , че отново съм откачил , погледнах я и издървах неотворената бутилка кръв , която държах , след което седнах на земята.
- Не съм обладан , това мога да ти го гаранитрам. - погледнах я , но истината нямаше да й хареса , за да ни остави Шиничи аз трябва да умра и в момента го правя , страхотно.

- Не скочих ,можеше се чувствата ми ,да се бяха променили,но аз все още имах такива .
- Не на тази цена ,че ти умря,защо той не си тръгна тогава ?Няма значение ,няма да го допусна.-Прегърнах го силно .
- Нужен си ми Стефан ,нужен си на всички ,няма да те пусна.Нека остане ,по дяволите нека остане !-изкрещях.
- Но остани и ти -погалих го нежно.

Започнах да милвам лицето й и я прегърнах силно , очите ми се насълзиха , целунах леко устните й.
- Аз умирам Катрин , той вече ме зарази , не знам с какво , след като напусна тялото ми разбрах , съжалявам.Не исках да разбираш , но явно така е по-добре.

Усетих ,как очите ми се пълнят ,със сълзи.
- Значи ,аз съм виновна,заради мен умираш .Но не няма да ти позволя !-казах и хванах главата му,призовах духът ,за да открие заразата,но беше безнадежно,без душата ми,той не ми се подчиняваше напълно,но пене можех и облекчих болката му.-Силно го прегърнах
- Ще те спася,ще намеря начин ,ако не успея кълнати се ,че без теб,няма да дишам нито миг.-Притисках го и плачех ,молех се на чудо.

Прегърнах я и започнах да я милва косата й , тя направи нещо , което явно не помогна , но облекчи болкат.а
- Не си виновна ти , сам съм виновен за всичко , не плачи Катрин , стига , искам да не ти пука - хванах ръката й.
- Всичко ще се оправи ще видиш.

Стефан не ме обвиняваше,но аз се винях.Бях виновна,ако не бях изпъдила Шиничи,по този начин,сега щеше да е добре.Той ме, беше гушнал и ме милваше ,въпреки всичко беше склонен да ми прости и да опитаме отново,да намерим любовта си,но дали щеше да ни стигне времето ? Той казваше,че всичко щеше оправи,но ако не се случеше чудо ,аз се заклех ,ако той умре,да го последвам.Бях живяла достатъчно ,за да разбера,че без сродна душа до себе си,животът е напразен.Ако имаше шанс ,да обичам отново ,исках пак да се влюбя в него и в никой друг.Знаех,че ще нараня пак Деймън ,който беше доказал въпреи думите си ,че силно ме обича. Но аз не можех,да го обикна,не и така ,както бях обичала Стефан.
-Надявам се ,ако не....-недовърших ,но нямаше и нужда ,той го знаеше.

- Не мисли за това сега Катрин , има достатъчно време. - усмихнах се. Колкото пъти да бях се заклевал , че я мразя и ще я унищожа , знаех че я обичам. Знаех , че дълбоко в себе си винаги ще е така. Винаги съм я обичал , колкото и да съм искал да й отмъстя , може би съм искал да страда , за да види какво ми е било на мен , когато я няма. Колкото и време да ми оставаше , беше достатъчно , за да сме заедно.

- Времето никога няма ,да ни е достатъчно -опитах се да се засмея,но отново се задавих ,в сълзи.Болеше ме ,много силно ,но бях благодарна на Мисао,че ми беше върнала чувствата ,за да мога ,да преживея всичко това ,заедно с него.Но защо бях толкова безсилна ,за да го спася ? Неговите очи също бяха пълни ,със сълзи ,но не плачеше,за себе си ,а за мен.Че аз страдах ,той още ме обичаше ,искаше ми се и аз да можех,но любовта ми просто я нямаше.

- Все някога ще трябва да бъда. - усмихнах се и я притиснах до себе си , целунах я нежно и я погледнах , стараех се да не се разплача заедно с нея , болеше ме за нея.Стана ми лошо , усещах нещо , което дори и не можех да опиша , не исках тя да се притеснява , хванах я за ръката.
- Искаш ли да си легнем ? - усмихнах се едва.

Нещо ставаше с него,не можех да спра сълзите,толкова силно ме болеше
- Да ,ако от това ще се почувстваш по-добре.-усмихнах му се и му помогнах,да се изправи.Облегна се на рамото ми и го качих ,в стаята ,легнах до него и милвах лицето му.
- Мили мой ,как да ти помогна,кажи искаш ли кръв или нещо друго ? -Бях готова да захапя,китката си и да го храня ,докато не остана без една капчица дори или не го излекувам.Ако можех ,в този миг ,да разменя живота си ,за неговия ,бих го сторила на драго сърце.

Легнахме и леко започнах да милвам ръката й , гледах я в очите.
- Но аз съм добре Катрин , спомням си , обичам те , ти също се държиш като себе си , макар и да не можеш да обичаш , всичко е наред , всичко е прекрасно. - усмихнах се и целунах ръката й.
- Не знам , сутринта не успях да пия човешка кръв , така че май по-добре не.

- Но аз ще ти дам от мойта ,тя е много по-силна-засмях се леко.Тогава в стаята проехтя силен дразнещ смях ,от никъде изникна Мисао.Скочих ,срещу нея,но думите ѝ ме спряха.
- Не съм тук ,за да ви навредя Катрин ,брат ми не играе честно и не,че не обичам подобен род игри,но мисля,че това че не го обичаш ,ви е достатъчно.Мога да махна отровата му и да права си ,кръвта ,ще го оправи ,но не твоята мила,а моята ,само трябва да отпие от мен и ще е излекуван.-Не чаках повече ,скочих бързо срещу нея призовах вятъра ,за да я хвана преди ,да може да реагира и я наведох към него .- Но тя отново се изсмя.
- Така няма да стане ,трябва да му я дам доброволно,взета насила не върши рабата.-Пуснах я.
- Какво ще поискаш в замяна ?
- Това вече е приказка ,да си помисля ,не не мога така бързо да реша ,нека да кажа ,че ще ми дължите услуга ,за в бъдеще.
- Каква услуга ?
- Не знам мила,ще преценя,но може да е всичко ,съгласни ли сте ?-Но времето тиктака тик -так ,искаш ли живота Стефан пак ? Ако да пий от мен ,но с това подписваш договор,да си ми задължен.-Сама наведе вратът си към него.Гледах го и видях колебанието в очите му.
- Давай скъпи ,ще се справим заедно-Казах,при тези думи ,тя отново се разкиска,но остана с незащитен врат и все така наведена.

Мисао дойде и предложи сделка , само как не обичах да имам нещо общо с тези малки лисички , беше намислила нещо и това беше сигурно , какво ли щеше да поиска в замяна ? Но каквото и да бъдеше поне щях да съм жив и да съм с Катрин и единственият й длъжник да съм аз , захапах врата й и започнах да пия , малко , по-малко усещах как заспива и накрая заспах.

Радвах се ,че Стефан се съгласи ,да пие от нея .Нямаше значение от цената ,щом щеше да живее,пък после щях да се спазаря с нея ,само аз да съм ѝ длъжница.Стефан припадна ,скочих срещу нея ,но тя ми каза.
- Той спи виж диша можеш,да чуеш пулсът му колко е спокоен и все пак силен,той ще живее Катрин ,аз изпълних моята част от сделката-но преди ,да успея,да ѝ кажа каквото и да било,тя изчезна.Гушнах го и зачаках да се събуди и да ми каже,че е излекувам,че е много по-добре.Само ако ме беше излъгала,щях да я намеря и в дън земя и унищожа,заклех се.

Когато отворих очи Катрин беше до мен и ме беше прегърнала, вече бях много по-добре , усещах силите в себе си , усещах колко по-добре съм , погледнах Катрин и я целунах.
- Явно Мисао е честна , но каквото и да поиска в замяна , аз ще го платя , чу ли ? И не искам да се намесваш.

Погледнах Стефан,радвах се,че е по-добре ,не бях мигнала,докато той не се събуди ,бях бдяла над сънят му.
- Мили радвам се ,че се чувстваш по-добре,но за задължението,не се тревожи ,моя е вината,да беше в това състояние и за мен ще се са последствията -усмихнах му се и нежно погалих лицето му.-Нима щях,да се влюбя отново ,дори ,като нямам душа,ще мога да го обичам ?

Хванах ръката й и я целунах леко.
- Казах не Катрин , аз ще изпълня каквото и да иска Мисао , става ли ? Сам съм си виновен. - тя не знаеше подробностите и така беше по-добре , аз направих тази голяма каша.
- Ще платя всичко сам , не искам да се намесваш , моля те.

- Стефан ,как искаш да те оставя сам да се справяш,че ти не можеш да се мериш с тях.Аз по стар вампир и имам мощна дарба и въпреки ,това Шиничи ,се прави ,каквото си иска с мен.Не искам да ти го казвам ,но мили,сам нямаш шанс.-Погалих го нежно ,изведнъж усетих ,че той целият се разтресе,сега пък ,какво ставаше ?
- Добре ли си ,Стефан ?

- Все някак си ще успея Катрин. - погледнах я и започнах да се треса , не разбирах какво става , погледнах Катрин.
- Мисао ни е излъгала. - това беше първото , което си помислих и тогава ми израсна опашка ?! Не разбирах какво става , откачих.
- Какво става Катрин ? Знаеш ли какво става ? Какво е това ? По дяволите.

Стоях и гледах опашките , треперех и вече не е от това , а от страх и очудване. Това беше някаква шибана шега с мен.
- Не може да бъде , не може да бъде. Защо го е направила ? Не искам тези гадно опашки , искам да я убия.

Погледнах го ,беше толкова уплашен,но нима не осъзнаваше.
- Стефан ,не се гневи ,това ,което е направила,може да се окаже и в наша полза,сега си силен колкото Шиничи и стотици пъти повече от Клаус ,помисли над това.А и опашките-прехапах устните си .
- Готини са ,може ли да ги докосна ?-Но не дочаках отговора ,а смело прокарах ръка по цялата им дължина.-Той целият настръхна и те се помръднаха.
- Толкова са пухкави,хей ама на теб ти харесва -засмях се.

- Каква полза имам от тези космати топки ? - погледнах я и въздъхнах.
- Но може би си права , така наистина ще се справим с Клаус и ще мога да се бия с Шиничи , жестоко. - тогава тя ме погали , аз настръхнах , явно ми харесваше.
- Да , чувствам се като домашен любимец.

Усмихнах се и го прегърнах.
- Не си ,ти си демон ,вече си по-силен, а и те са наистина сладички-пак го докоснах.Реакцията беше същата.Сборичкахме се ,той се опитваше,да си прикрие опашките ,но не му беше лесно,изведнъж играта загрубя и ме притисна под себе си ,не можех да помръдна ,колкото и да се опитвах.
- Брей наистина си силен -казах ,тогава видях ,че очите му светят в червено ,да беше наистина плашещо,но аз знаех ,че няма да ме нарани. За това се надигнах ,въпреки,че беше приковал ръцете ми ,можех да движа тялото си ,но съвсем малко -целунах го и очите му отново придобиха,тревисто зеления си цвят,който толкова харесвах.Не знаех ,защо го направих ,но сякаш почувствах,че така трябва,а той ми отвърна.

Целунах я , след което се дръпна от нея.
- Това ме плаши , какво от това , че имам сила като не знам как да се разпореждам с нея , нищо не знам. А дали съм вампир все още и дали имам нужда от кръв ? Ние сме в една бездна Катрин , колкото и да се радваш на сладките опашки , това е пълна катастрофа.

- Ще се научиш Стефан ,никой не се е родил научен.-Погледнах го и отидох до него ,тъй,като беше избягал,на известно разстояние.Но този път не се опитвах да галя опашките ,колкото и да ме изкушаваха.
- Когато за първи път ,проби човешки врат ,знаеше ли как става,толкова ли прецизен беше ,както сега ? Всичко се учи,ще го научиш,да виждаш Мисао или Шиничи,постоянно опашати,ще можеш да ги прибираш и трябва да се научиш бързо,преди Деймън ,да те е видял-Знаех просто как,щеше да го спука от бъзици,а само това му трябваше сега.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията