Къщата на Салваторе

- И аз теб Катрин. - усмихнах се и я прегърнах малко по-леко , но не я пуснах. Сякаш ако я пуснах щях да я изгубя , чувството от съня се превръщаше в реалност. Мисао можеше да нахлуе всеки миг и да разваля всичко. Огледах се в стаята , всичко беше както в съня , една паднала чаша на пода , разтворена книга и думите на Катрин"Обичам те".

Бях толкова щастлива и точно когато си помислих ,че нищо не може ,да развали този миг.Проклетата Мисао ми доказа колко греша.Изблъска ме грубо и болезнено от Стефан и отново впи устните си в неговите.Станах от земята исках ,да я убия,да я унищожа.Събрах цялата си сила ,за да се направя недосегаема и се втурнах към нея ,но тя ме спря,отново бях в капан ,а тя продължаваше ,да го целува ,въпреки ,че той се дърпаше,но беше като животно на каишка ,имаше движение ,но тя го държеше здраво и направляваше,според желанията си.

Не , съня се изпълняваше трябваше да направя нещо , щях да се справя с малката лисичка.
- Добре , че ме предупреди , смяташе , че няма да реагирам , а? - засмях се и използвах цялата си силка като я изхвърлих от себе си , след което започнахме да се бием , беше по-силна , но този път нямаше да победи.

Стефан се сби с наглата лисица и въпреки ,че можех да пострадам ,скочих и аз .Тя ме изблъска и беше много болезнено ,след малко отхвърли и него ,но значително по леко.Чувствата ѝ определено и пречеха ,в тази битка.Стефан ,нямаше такива угризения и я атакува отново,скоро,аз пак се намесих.

Тя удари Катрин , а аз се ядосах още повече. Започнахме да се бием , тя вече не ме жалеше както и аз нея. Биехме се наистина , нямаше преструвки , нямаше щадене , щях да я убия , откъснах едната й опашка и тя изкрещя.
- Мъртва си.

Стефан и откъсна едната ,опашка ,изпитах страшен кеф,но точно тогава тя ,започна да расте,отново .Нямаше ,да стане ,използвах елемента на водата и вятъра ,едновременно ,като създадох ,ледена струя,коя и в втвърдяваше насочих я към тялото и по точно към раната ,за да не може да израсне отново.той откъсна още една и така направих същото с нея.Лисицата се гърчеше и виеше ,но само частично преобразена ,а моят Стефан ,беше безпощаден.

Откъсвах й опашките , а Катрин правеше така , че да не могат да израстат обратно , Мисао също откъсна една от моите , но беше само това. Идваше края , нейният край. Цялата кървеше , оставаше и малко , преди да направя каквото и да е било успях да прехвърля силите на Мисао на Катрин , бях разбрал как , бях надникнал в главата на лисичката , след което тя се строполи мъртва на пода и аз се строполих до нея.

Когато отворих очи , бях в скута на Катрин целунах я и й се усмихнах , изправих се леко и я погледнах.
- Да успяхме , казах ти, че ще успеем. - усмихнах се широко и я целунах отново.

- Да ,но аз отначало не ти повярвах-засмях се.
- Радвам се ,че всичко е минало и душата ми отново си е моя-казах весело.
- Но това ,което направи ,не го очаквах,значи сега и аз съм китсуне ?-погледнах го ,бях усетила нещо ,но се нуждаех от потвърждението му.

- Да , аз направих това , реших да ти дам силите на Мисао , разбрах как става , надникнах в спомените й. Сега ще трябва да сме още по-силни , Шиничи ще разбере , което значи , че ще си отмъсти. А сравнение с него Мисао беше като човек. - усмихнах се.

Уплаших се ,не на шега от думите му.
- Наистина ли ,толкова ли е по-силен от нея и сега какво ,аз също ще си имам опашки и тъкмо го казвах ,когато ,те се появиха.но с разочарование ,открих,че са само седем,а именно ,в опашките ,се криеше силата.
- Е явно пак ,ще си по-силен от мен-засмях се и не устоях и се погалих сама.Настръхнах.
- Ей това било много готино и колко ,са мекички.

- Двамата сме достатъчно силни , за да го победим заедно , не се страхувай от това Катрин , с времето ще се научим още по-добре да използваме силите. - усмихнах се и погалих една от опашките й.
- Прекалено е странно.

Усетих ,как цялата с разтрепервам от това докосване.
- да,но пък е хубаво-усмихнах му се и тогава ,го почувствах ,някаква притегателна сила.Съборих го на земята и започнах да го целувам ,страстно.Ама какво ми ставаше,нима щях,да го направя ,само на няколко метра ,от окървавеното тяло на Мисао ?

- Да хубаво е. - усмихнах се и я погледнах , тя ме събори на земята и започна да ме целува , явно и на нея това й се отразявваше така. Аз отвръщах на целувките й и я обърнах под себе си , целувах врата й.

Усещах целувките и му треперех по-силно от когато и да било.Всичко,беше различно,ток тресеше цялото ми тяло,дори само докато ме целуваше.Ами ако продължеше и ме любеше,не знаех,какво ще изпитам ,какво ще е новото чувство ,но го исках повече от всичко.Беше си истинска подигравка ,да си раздаваме нежности,докато трупът на лисицата ,която също го обичаше,по свой си извратен начин ,но го обичаше ,още не бе изстинал.

Не ми пукаше за шибаното Мисао и дали смотаният й брат ще си довлече опашките , всичко което исках в момента беше Катрин. Бързо се отървах от моите и неините дрехи.Езикът ми мина през цялото й тяло , проникнах в нея и започнах да се движа бързо.

Стенех шумно и не бях на себе си ,сякаш за първи път ме любеше.Тялото ми не просто гореше ,а изгаряше,за неговото.Целувахме се страстно ,толкова се опасявах ,че повече няма да го почувствам, както преди,със сърцето и душата си.но сега дори,беше по-хубаво ,по-силно чувство,цялата се тресях и исках още от омайващите му целувки.

И двамата стенехме шумно , а аз продължих да забързвам темпото , когато телата ни вече трепераха от удоволствие , дори само от докосване. Цялото ми тяло трепереше от страстта и удоволствието , тя беше толкова невероятна във всяко отношение.

Давах всичко от себе си и исках да я накарам да се чувства , сякаш е единствена на света. Всяка капка страст от мен беше за нея , всяко нежно докосване или дива ласка беше за нея , за мен тя беше единствена , тялото ми тръпнеше дори и при леките й допири , а когато даваше всичко от себе си сякаш бях в друга вселена.

Движехме ,се по ръба на удоволствието ,всеки път ,когато чувствах ,че го достигам ,той забавяше ,всеки път когато той беше близо ,аз също правех също.За да уталожим този миг ,в който щяхме да полетим,но и разделим телата си.А толкова силно копнеех,да го чувствам.Но в крайна сметка,това не можеше ,да продължи вечно и свършихме мощно ,главата ми се замая и не знаех,на кой свят съм.

С Катрин свършихме едновременно , тялото ми трепереше от удоволствие. Целунах я и я погледнах.
- Невероятна си Катрин , най-добрата - усмихнах се и я погалих по лицето.

- И ти Стефан ,дори повече от невероятен ,засмях се и отвърнах на целувката му.Друг път ,бих била изтощена ,но сега с новите сили,всичко беше по-различно и въпреки това,бях толкова задоволена,все едно ме беше повторил ,потретил и т.н.Чувството ,беше наистина приятно.Лежахме в тревата ,без дрехи ,духаше лек ветрец ,който приятно охлаждаше нагорещените ни тела.Галех го и той мене ,а всяко докосване,ме караше да треперя.

- Виждаш ли колко хубаво е да си лисичка от една страна ? - продължавах да я галя и да се любувам на присъствието й , беше повече от хубаво да съм до нея , вятърът ни галеше , а ние бяхме голи и сякаш свободни в тревата.

- Да не вярвах,че може да е хубаво,но усещам го ,как има нещо животинско.Аз и преди си бях гальовна ,а сега -засмях се .
- Всяко твое докосване,ме кара,да настръхвам -наведох се да го целуна.Най-невероятният мъж ,на тази земя,беше мой ,не можех и да искам ,да съм по-щастлива.

Целунах я и леко се заиграх с косата й.
- Да , когато си лисица сякаш усещанията са по-силни и по-близки към теб , не знам защо е така , но е върховно. Така сме още по-добри ,когато сме заедно. - усмихнах се.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета