Къщата на Салваторе

- Да трябва,но не можеш ,сам,да се научиш ,ще викнем Мисао ,хем да ни е пред очите ,хем да разберем,как напада китсунето ,с какви техники и трикове борави.-Целунах го нежно.Бях щастлива ,че можех,да му помагам ,макар и само ,с напътствия ,в момента беше поне десет пъти по-силен ,ако не и повече.И моята сила ,нямаше да му е от помощ и въпреки това,щях да дам всичко от себе си.

Целунах я и леко я погалих.
- Мислиш ли , че работите на Мисао са чисти ? Винаги прави нещо с полза за себе си , може би има някакъв план , в който аз трябва да съм такъв , намислила е нещо. - погледнах Катрин и след малко чухме дразнещ смях.
- Мисао , приятна изненада.

Докато си говорехме ,Мисао се беше появила зад нас.Чудех се от колко време е стояла там и какво точно от нашия разговор,беше чула.
- Здравей Мисао ,таман за теб си говорехме.-Тя ме погледна и се засмя.
- И какво ако мога да попитам ?-каза ласкаво или се правеше или не бе дочула нищо от разговорът ни.
- Че направи голям подарък на Стефан ,но трябва да го обучиш ,да контролира силите си .
- Разбира се -засмя се тя отново.Явно ,че беше доволна ,от казаното от мен.
- Аз за това съм тук.

Погледнах Мисао , доверие и нямах никакво , но така или иначе нямах друг избор , нямаше кой да ме научи как да контролирам силите си , освен тя.
- Добре Мисао , тогава да започваме. - погледнах я , каза ми че за днес не мога повече да стана лисица , било прекалено опасно да си остана така , но започна да ме учи как да контролирам силата си.

Наблюдавах ги отстрани и ги слушах,тя наистина си разбираше от работата.На няколко пъти го докосна така ,че да предизвика изсъскване от моя страна.Много си позволяваше ,правеше се на невинна ,уж ,че беше неволно ,но тя го харесваше ,като мъж ,а това ме дразнеше.Макар,да ми беше казала,че всичко е на платоническа основа и че не го иска ,за себе си ,че ме харесва ,за него .Аз не ѝ вярвах,та кой ли би повярвал ,на една лисица ,толкова коварна и подмолна ,колкото е Мисао и само ако видеше как го гледаше ,сякаш всеки момент ,ще му се нахвърли да го целува.

Започнах да разбирам защо игричките на Мисао дразнеха толкова Катрин , тя беше една малка коварна лисица , изкарваше изгода и за себе си от всичко. Тренирах си силите няколко часа , радвах се че Катрин е с мен. Помолих Мисао да си тръгне , бях много уморен. Прибрахме се вкъщи , седнах на дивана , придърпах Катрин до мен и я целунах.

Бяхме се излегнали,на дивана и бяхме само двамата ,което беше най-хубавото.Мисао си беше,тръгнала,но се чудех до кога ли ? Тя умираше да разваля ,редките ни щастливи моменти,в които не мислех,за нищо и само се наслаждавах,на присъствието и ласките му.
- Толкова е хубаво с теб-казах и се засмях.Погалих нежно ръката му.
-Че не искам да се отделям и за миг.

- Както сама каза , имаме вечноста , така че няма да се налага да се отделяш и за миг. - усмихнах се и я целунах , леко я погалих и се усмихнах , обичах да съм с нея , радвах се , че имах и силите , за да мога да я защитя от Клаус.

Усмихнах му се и го прегърнах по плътно,бяхме само аз и той ,какво по-хубаво от това.Целувахме се и галехме нежно и разбира се,че трябваше този момент,да ни бъде развален.Мисао отново се появи ,имах чувството ,че го прави нарочно.
- Здравей те влюбени гълъбчета ,съжалявам ,че трябва да ви прекъсна-но по широката си,усмивка виждах ,че хич не съжаляваше.
- Но трябва да продължим тренировките Стефан.-засмя се лукаво.

Тъкмо , когато ни беше хубаво тъпата лисица дойде и ни развали кефа. Бях изтощен от предната тренировка , а тя беше дошла за още. Погледнах я , нямаше да покажа слабоста си.
- Добре тогава.

Стефан ,беше уморен ,но нямаше да ѝ го покаже ,а щеше да се изправи ,пред всяко поставено предизвикателство.Излязохме навън и тренировката започна ,от ново предизвика ръмжене в мен,колкото и да се опитвах да го подтисна,не ставаше ,тя го докосваше съвсем свойски и не професионално.Но когато го целуна не издържах ,скочих срещу нея ,но тя ме спря,като скочи срещу мен ,опитах се да я избегна но не успях ,паднах ,а тя ме удари със сила,усещах тялото си слабо и ужасна болка ,изкрещях.

Тренировката започна наново , само че този път сякаш беше по-трудна и се нуждаех от всеки един мускул от тялото си , за да се справя. Но този път Мисао направи нещо неочаквано , но преди да я отблъсна Катрин я събори , въпреки че знаеше , че Мисао е по-силна от нея. Когато чух жената , която обичам да изпищява не издържах и скочих върху лисицата , започнахме да се бием.

Усещах ,как се задушавам ,как въздухът ми спира и не можех да дишам,тогава Стефан ѝ се нахвърли.Но тъпата кучка го закова под себе си.
- Не исках ,така ,да става Стефан -каза сластно и прокара пръсти по тялото му.Побеснях опитах ,се да изправя.Но не можех ,беше ме задържала,сетих се ,както Шиничи Стефан ,нима щеше да го направи пред мен ,за да ми причини същото,нямаше да стане ,бях силна и тя ,нямаше власт над мен.
- Ти нямаш власт над мен-казах,гласно.
- Какво ?-каза тя ,но дори не ме,погледна ,ръцете ѝ вече ,бяха под дънките му ,а устните и приближаваха неговите.
- ТИ НЯМАШ ВЛАСТ НАД МЕН-изкрещях и като се усетих свободна ,като обезумяла се хвърлих върху нея и я изхвърлих на известно разстояние.Стоях над Стефан и дишах тежко ,очите ми бяха почервенели и зъбите извадени.Щях да се бия ,до последна капка кръв ,ако се наложеше.
- Той е мой и ако само още веднъж ,го докоснеш по този начин,ще те разкъсам !-Тя ме гледаше смаяно ,не можеше да повярва,че и се бях опълчила,въпреки цялата ѝ сила и продължавах да го правя.

Мисао ме прикова под себе си , опитах се да я отблъсна , но не можех , оказа се че наистина е по-силна от мен , за моя голяма изненада обаче Катрин успя да й се опълчи , явно беше готова на всичко , за да не вземат това , което й принадлежеше. Изправих се и хванах Мисао за гърлото.
-Махай се , повече не си желана тук , никога.

Мисао изсъска ,но явно ,че беше впечатлена ,от силата ,която се беше отприщила и в двама ни.
- Тръгвам си ,но ще се върна и тогава ти -обърна се към мен ,ще лазиш като влечуго по земята и ще молиш ,да ти даря смъртта ,но истинската и безкрайна смърт.-Говореше с такава ненавист ,трябваше ,да съм наясно ,още в началото ,че тя ме мразеше и причината беше той.
- А ти ,този път гласът ѝ беше ,сладък и мил,макар,че това прозвуча като заповед,като предопределеност ,която не можехме да променим.
- Ще си мой завинаги !-каза кратко тя ,след което се стопи ,в сивкав дим.Подадох ръка ,на Стефан да се изправи и го прегърнах силно,беше ме страх,че щеше да сбъдне думите си и не за мен ,дори в ада ,да ме пратеше ,щях да го преживея ,но Стефан неин ,никога !

Прегърнах Катрин силно , след като Мисао си заминава. Сега ми беше по-ясно от всичко , че трябва да действаме. Нямах време , трябваше да убия Шиничи , без него Мисао щеше да по-слаба.
- Тя няма да изпълно обещанието си. Катрин трябва да съствим план и да действаме бързо.

- Да трябва ,никога ,няма ад и позволя,да те вземе от мен-прегърнах го ,още по -силно.
- Докато съм жива...-добавих тихичко.
- Тя няма право,да те иска ,аз толкова много изстрадах тази любов ,губих я получавах я отново.Изгубих душата си ,но чувствата ми Стефан ,просто бяха заспали ,истината е нещо ,което открих ,когато и се опълчих.Аз никога не съм спирала ,да те обичам.-Целунах нежно лицето му.

- И аз те обичам Катрин и то силно , затова никога няма да й позволя да ни раздели и да е с мен , предпочита да умра. Няма да позволя да нараня и теб , дори и да отнеме това , което ми е дала. - целунах я отново и я прегърнах силно , исках да я чувствам до себе си.

Стефан се чувстваше уморен ,аз също ,за това се прибрахме в къщата.Легнахме в нашта спалня и го придърпах към себе си ,за да се сгуша в него.Знаех ,че сега той имаше силата ,да защити и двама ни ,макар и не напълно овладяна.Но каквото се изискваше от мен ,щях,да го сторя,за да победим ,гадните лисици.
- Да ще трябва да действам е бързо ,още утре подновяваме тренировките ,но този път ,ще нападаш мен-Стефан се опита да възрази ,но аз сложих нежно пръст на устните му,в знак да не ме прекъсва.
- Мога да те спра,да ме нараниш ,ще използвам всички елементи,както когато те пронизах,но не няма да те нападам,а само ще се защитавам.Трябва да се научиш на техники за нападение.-усмихнах се.

Погледнах я толкова се притеснявах да не й направя нещо.
- Ами Катрин , ако те нараня какво ще правим ? Не искам да те нараня , няма да си го простя. - но тя изглеждаше сигурна , значи беше сигурна , че ще успее да се защити. Просто кимнах и я прегърнах , след което затворих очи.

Отпуснах се ,чувствах се сигурна ,в себе си и най-вече в него ,че не би направил нищо, с което да ме нарани.Постепенно сънят ме надви ,бях толкова уморена.Но той не беше спокоен ,чувах смехът на Мисао.
"Никога няма да можете да ни победите ,вие сте жалки пред нас "-продължаваше ,да се смее тя.
"Грешиш,ние притежаваме нещо ,което вие нямате"-бях казала съвсем уверено.
" Какво ?" беше попитала тя.
"Нещо ,което се нарича сплотеност ,познаваш ли изобщо тази дума ?"-Сега аз се смеех ,да тези двамата определено не знаеха значението на тази дума.Бяха заедно когато ,трябваше да се прави беля или някоя гадост,но не и когато наистина трябваше.Тя напусна сънят ми ,а аз се усмихнах и вече спях спокойно до сутринта.

Събудих се от ужасен кошмар , още не беше се съмнало. Мисао ми показа , че как ако не играем по нейните правила ще убие Катрин , сякаш ми показваше видение от бъдещето. Нямаше да го позволя и го знаех , щях да я защитавам , с каквото мога. Погледнах я , а тя спеше , погалих я съвсем леко и после слязох долу.

Събудих се ,Стефан го нямаше уплаших се ,да не би Мисао ,да е дошла и отвела,далеч от мен.Скочих от леглото ,но усетих присъствието му,долу,откакто беше поел част от душата ми ,бяхме свързани ,не че и преди ,не го усещах,все пак бях неговият създател.Но сега беше в път и по-силно.Метнах си халат и слязох долу.
- Добро утро,мили -казах и се усмихнах .

- Добре утро и на теб. - усмихнах се леко , целунах я , след което я притиснах до себе си. Не я пуснах. Страхувах се , че може да се случи нещо и да я изгубя , исках да съм с нея колкото се може повече и да я усещам до себе си , не знаех какво щях да правя без нея.

Стефан ме гушна ,в малко задушаваща прегръдка ,но за не се оплаквах.Беше ми толкова уютно в прегръдките му ,а устните ,сключени с моите ,бяха най-сладкото нещо сутрин.
- Обичам те -радвах се ,че пак ,можех да го кажа и да не са просто думи ,а наистина да го чувствам.С всяка своя частица,да го обичам.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета