Къщата на Салваторе

Тя започна да ме трие и да ме съпунисва , тялото ми всеки път реагираше на докосванията й , след като тя свърши с моето тяло , аз започнах нежно да оптривам нейното , всякаш е нещо много крехко и ако натисна леко ще се счупи.

Докосваше ,ме толкова нежно и внимателно,ако се стараеше,да не разпали страстта им ,вече бе късно.Обикновеното къпане ,се превърна в страхотна игра.Докосваше със сапуна и с ръцете си и ме миеше,а аз вече се задъхвах ,придърпах ,го за целувка и продължих,да се наслаждавам,на това.Водата удължаваше ефекта,като нежно масажираше тялото ми.Ръцете ми се намериха на неговото ,а той вече беше съвсем чист.

Когато приключих с това да я съпунисвам започнах да я целувам , но какво правех ? Толкова ли бързо забравях всичко , което е направила и жадно търсех устните й ? Излязох от душ кабината.
- Ще се облека , чакам те - усмихнах се и отидох да се изсуша и облека.

Ама какво стана ? Целувах ме се ,жадно и ръцете ми изучаваха тялото му и той изведнъж ,се отдръпна и каза,че отива да се облече.Въздъхнах и излязох ,явно ,че все пак нищо не беше същото.Колкото и да твърдеше обратното.Хвърлих кърпата,на леглото ,вече ядосано и посегнах към дрехите си.Не можеше,да постъпва така с мен,да ме разпалва и оставя.Чувствах се като прелъстена и изоставена и това хич,не беше хубаво чувство.

Катрин явно беше ядосана , а аз вече се бях облякъл. Какво си мислеше ? Не , не исках да зная какво си мислеше. Тръгнах да й казвам нещо , но просто млъкнах. Излязох в градината , имах нужда малко да се поразходя и да прочистя ума си , а и с тази жажда за Катрин и кръв не ми беше лесно.

Облякох се и седнах на леглото,какво щях,да правя,бях се побъркала от желание ,а останах незадоволена.Защо тогава дойде в банята с мен и ме докосваше,по този начин,само като си припомнях и се подмокрях.Легнах на леглото,не исках,да виждам никого,щях,да остана тук ,целия ден.

Знаех какво искаше и аз го исках колкото и да не си го признавах. Качих се в стаята и я блъсна на леглото , започнах да я целувам и да я хапя , след което за секунди скъсах дрехите й и започнах да целувам тялото й.

Бях се отпуснала,когато Стефан връхлетя,като хала и започна ,да ме целува,сърцето ми лудо заби,ама какви ги вършеше,но той бързо ме остави без дъх или каквито и да е мисли.Разкъса дрехите ми и започна да ме целува,по цялото тяло.Треперех извивах се и стенех ,очите ми почерняваха от страстта.

След като устните и езикът ми минаха през цялото й тяло няколко пъти като наблягах на някой основни точки , проникнах в нея , отначало беше нежно и започнах с леко темпо , колкото да я дразня , но после започнах бясно , тялото ми просто не искаше да ми се подчинява.

Нещо се случваше ,със Стефан и не знаех,да се радвам ли ,в единият момент беше студен ,като лед и непоклатим ,а в следващия се превръщаше в изригваш вулкан.Целуваше ме с такава страст,поигра си хубаво с мен ,преди да ме обладае.Целувките му бяха изгарящи ,а движенията му разбиващи.Не можех,да мисля ,дори не ме остави и аз да си поиграя с него.Беше се съсредоточил изцяло върху,моето удоволствие.

С Катрин свършихме едновременно , телата ни все още трепереха от удоволствието , дори и аз не знаех какво ми ставаше и защо се държах така. Целунах я леко , излязох от нея и я прегърнах.

Повече от невероятно краят ,беше чудовищен,цялата стая ми се завъртя.Стефан ме притисна до него,беше приятно ,но трябваше да знам.
- Какво става с теб ? В единият момент ,ме отхвърляш ,в следващия ми се нахвърляш,не че се оплаквам,не си го и помисляй,харесва ми ,но не може ли ,да пропускаш първото ?Че наистина ме боли,ако не беше вампир ,щях,да си помисля,че си обладан и в теб живеят две личности.-погледнах в очите.

- Понякога и аз имам същото чувства. - погледнах я и леко погалих лицето й.
- Че в мен живеят двама човека , този който ти прощава и този който все още не може да приеме всичко.

- Поне си го признаваш- усмихнах се
- Ще се опитам,да свикна,с тези твои променливи настроения-казах и го целунах,след което го прегърнах.Исках,да го чувствам,че е до мен ,че ме обича,иначе щях,да се побъркам.

Целунах я и се усмихнах леко.
- Без повече лъжи , нали ? Значи ще ти казвам всичко , дори как се чувствам и какво искам да правя. ПРосто няма да крия нищо повече от теб , зареди това криене много пъти щяхме да се загубим.

- Да съгласна съм-усмихнах се и погалих леко лицето му,като отметнах ,един кичур ,от него.Вгледах се в очите му.
- Повече,никакви лъжи и тайни Стефан ,обещавам ти го. Казах ти всичко,ти знаеш,всичко,за мен.Мистерията Катрин вече не съществува ,за теб -засмях се.

- Радавам се , че е така. С времето отново ще спечелим взаймното си доверие. - усмихнах се и леко погалих лицето й. Беше хубаво , това че вече можех да й вярвам , това че вече не можех да се притеснявам от това какво ще направи.
- Искаш ли вече да ставаме ?

- Добре -усмихнах се ,станахме и се облякохме ,е на мен ми се наложи ,да взема от дрехите на Стефан ,беше скъсал,всичко което си носех,добре че не унищожаваше и бельото ми.
- Изглеждам ужасно-дрехите ми бяха два пъти по-големи.
- Но пък е приятно ,носят,твоя аромат.-засмях се.

- И така си хубава и съжелявам за дрехите , ще отидем да ти вземем нови - усмихнах се леко и слязохме долу.
- Жадна ли си искаш ли кръв ? - погледнах я , аз щях да се въздържам , можех го.

- Не мили,предпочитам ,да пия кафе -усмихнах се
- Ти искаш ли ? Отидох в кухнята,за да направя,това беше една от напитките ,които и вампирите обичаха,но аз го пиех,чисто ,без никаква захар или сметана.За да можех,да усетя,истинския му вкус.

- Не благодаря - усмихнах се и отидох при нея , тя си правеше кафе , а аз мислих какво да правя. Къде ли бяха Деймън и Елена ? И какво ли ми пукаше , но не исках да бъде наранен отново , беше понесъл достатъчно болка.

Седнах на масата и започнах ,да си пия кафето ,имаше приятен и плътен вкус.Стефан но пожела,да пие с мен и с отнесе ,на някъде.Мислеше си за брат си ,но той,сега беше щастлив с Елена ,можех,да чуя,кикотещите се звуци,които идваха от вън и свенливата Елена която викаше
"Не там Деймън ,не тук "-бяха дразнещо жужене в главата ми ,за това ги игнорирах.

Погледнах Катрин явно и тя чуваше това , което аз чувах. Хайде Стефан не ти пука , тя избра него , преодолей го , все пак си на 520 години по дяволите. После пак погледнах Катрин и въздъхнах.

Е явно ,че и Стефан ги чуваше и не му се нравеше.
- Опитай се ,да игнорираш шумовете -усмихнах му се.-Станах и отидох до него ,хванах леко главата му и нежно го докоснах в областта ,на слепоочията,той се остави,на този спонтанен масаж.
- Не мисли,за нищо и скоро ще спреш да ги чуваш -говорех му леко и нежно разтривах слепоочията му ,трябваше,да го отпусне и да му стане приятно.

Катрин стана и дойде до мен , започна да разтрива слепоочията ми , говореше успокойтелно , спрях да чувам шумовете след като последвах съвета й.
- Благодаря. Спрях да ги чувам , но сега започна да ми се доспива - погледнах я и се засмях леко.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията