Къщата на Салваторе

Качих се върху него ,исках аз да контролирам движенията ,подлудявах телата ни ,той също изкрещя.Сключих краката му на кръста и го придърпах повече към мен,движенията ни изведнъж се забавиха ,но не бяха по-малко влудяващи.Свършихме абсолютно едновременно,като и двамата изкрещяхме името на другия.Пулсираше цялото ми тяло,но краката ми още, бяха сключени около него ,не исках,да го пускам.
- Стефан... -простенах.
- Това беше невероятно.-Още не знаех ,на кой свят се намирам.

След като свършихме , краката й продължаваха да стоят сключени на гърба ми. Явно не беше очаквала това от мен , беше изненадана , всякаш не бях способен на това.
- Не само Деймън може да е непредвидим и страстен. - усмихнах се леко.

- Стефан ,не съм казала това ,изобщо не мисля ,за него ,всичко това е минало ,той е минало ,ти си моето настояще и бъдеще.- Размърдах се още малко ,за да подразня ,вече по-чувствителните ни места ,след оргазма.Но го отпуснах ,все пак го гушнах,беше нереално,чак не вярвах,че някога ще съм пак с него и то по негово желание.
- Обичам те ,винаги само теб ,винаги си бил само ти Стефан -а името му излизаше,като стенание,от устатата ми.

Просто кимнах и я погледнах , не исках да провалям момента , а и толкова много ми се спеше. Целунах я и затворих очи , тази нощ нямаше да я забравя доста дълго време и много често ще исках да си я припомняме. Заспах с усмивка на уста.

Вече можех,да заспя,толкова щастлива,гушната в него ,притисната до тялото му.Стефан ,само ако знаеше,какви чувства предизвикваше в мене,как сърцето ми пее.Тялото ми още пулсираше,само каква страст ,не можех да повярвам,че най-сетне бяхме отново заедно.Заспах и сънувах ,че вървим заедно ,хванати ръка ,за ръка ,не спирайки да се целуваме с нежност и страст,усмихвах се в съня си.

Събудих се , за първи път от доста време не сънувах нещо , което да ме плаши. Катрин още спеше , погледнах я и с усмивка на уста си спомних за снощи. След което станох , събляках се и отидох да се изкъпя.

Събудих се ,бях щастлива и приятно отмаляла,исках ,да се изкъпя, видях ,че Стефан е вече там ,взех една хавлия и отидох при него.-
- Надявам се да нямаш против че се натрапвам така -усмихнах се.
- Ще гледам да не ти преча.пресегнах се за сапуна ,но той също ръцете ни се докоснаха ,не издържах и отидох ,да му кажа добро утро ,както си трябваше с целувка.

Катрин дойде да се изкъпе заедно с мен , щяхме да се държим като двойка след един секс ?
- Нямам нищо против , разбира се - усмихнах се леко и я погледнах. Разбира се отвърнах на целувката й и започнах да се съпунисвам.

Стефан отвърна на целувката ми ,след което започна да се сапунисва,като приключи,аз взех сапуна,изкъпахме се почти ,без да се докосваме ,излязохме от банята и се облякохме.Бях гладна,а предполагам и той,за това ,отидох до хладилнка,там имаше още ,от заешката кръв и една банка с човешка,сигурно на Деймън или може би на Елена ? Устоях на изкушението и взех животинската,налях в чаши и му я поднесох.

След като излязохме от банята , се облякохме и отидохме в хола. Седнахме и тя донесе чаши с кръв , взех чашата и я оставих на масата.
- Може би малко по-късно. - усмихнах се леко и я погледнах.
- Има човешка кръв , защо не пи от нея ? Казвам ти , не е нужно да си като мен.

- Не знам ,Деймън може да се сърди -засмях се
- Или Елена -добавих.
- Всъщност ,вече от доста време пия животинска кръв и почнах,да свиквам.-Усмихнах му се и поднесох чашата към устата си,отпих от кръвта,първо се намръщих ,но преглътнах ,трябваше,да се абстрахирам,нали беше кръв.

- Няма да ти се разсърдя , защото е моя. - погледнах я и присвих очи. Преглътнах леко и пак върнах погледа си на Катрин.
- Имам я за всеки случай , ако нещо ми се случи. Но ти я давам изпия я - казах и взех чашата с животинската кръв от ръката й.

Усмихнах се,стига съм се правила ,на светица,като не съм.Отидох до хладилника и си сипах ,човешката кръвчица,е това беше друго неещо.Вкусът и` се разля в устата ми и ме завладя,беше като дрога,особено ,когато дълго време,не си я пил.Върнах се при Стефан ,усмивката грееше ,на лицето ми.
- Благодаря ти -казах тихо.

Погледнах я и вдигнах рамене както отново задържах погледа си на очите й.
- Няма за какво да ми благодариш , това е твоята природа , даже аз трябва да ти благодаря , че се съобразяваш с мен. Трябва да спреш да пиеш животниска кръв знам , че не ти харесва.

- Но знаеш , че маската е и малка част от същноста ти , нали така ? - погледнах я , нямаше как да повярвам все още , че злобната част от нея беше просто измислица.
- Знам , че в думите ти има и истина , но ти ще си останеш така каква си , а аз скоро ще разбера каква си.

- Радвам се , това е добре. И щом и аз нямам тайни от теб значи всичко е наред. - погледнах я и отново се усмихнах леко , след което се загледах някъде напред. Новият ми живот беше с Катрин , трябваше да забравя Елена и да свикна да ги приемам заедно с Деймън , това щеше да е едно ново начало.

Усмихнах се и аз ,искаше ми се ,да нямам никакви тайни и един ден ,щях,да му разкрия,че аз съм превърнала Елена,но не сега,не можех,тъкмо бе започнал,да ми вярва.Беше казал ,че ме обича и това,беше важното.Но дали,щеше да е така,ако знаеше ?
- Да така е-казах и оставих чашата,в банката,почти не бе останало кръв.
- Ох съжалявам ,почти ти я изпих-казах и го погледнах виновно.

- Не ми трябва , не се притеснявай за кръвта. - усмихнах се и я погледнах.
- Реших да почна нова диета , ще пия само в крайна нужда , сега не съм жаден , а и има човешка кръв долу така , че няма проблем.

С Деймън се върнахме след като бяхме излезли, под предтекст да се разходим. В действителност май искаше да изкопчи информация относно това кой ме е превърнал. Но аз нямаше да кажа че е Катрин, защото тя можеше да навреди на всички ни, а аз не исках това да се случи. Не бях толкова загрижена за себе си, колкото за Деймън и Стефан. Не й вярвах и не мислех че се е променила. Може би една малка.. много, много, наистина много малка част от нея се е променила към по-добро, но другата част си оставаше мрачна, безмилостна и същата както отпреди векове.
-Добър вечер - казах на висок глас, та ако има някой в имението да ме чуе евентуално.

Усмихнах се ,на Стефан и оставих ,чашата си .Тогава се прибраха Деймън и Елена.
- Здравейте ,нещо много щастливи ми се виждаше,добър,ли ви беше улова ?- Казах саркастично ,но от далече си личеше ,че не са скучали цяла нощ.Тя цялата сияеше ,а и той изглеждаше доволен.Погледнах към Стефан ,който се беше смръщил. "Хвани го за ръка" казах в ума на Елена и въпреки ,че ме погледна лошо,тя се подчини.

-Спокойно.. Не се ядосвай на Катрин, няма причина, не си и струва да си разваляте отношенията.. които предполагам са се подобрили - казах на Стефан с леко нотка на учудване в гласа.
После отидох към Катрин.
-Не съм ти марионетка и дотук беше с това да ме караш да върша каквото искаш, дори най-дребните неща. - казах й тихо на ухото за да не чуят Деймън и Стефан, докато се правех че я прегръщам.
-...и се радвам че си променила - казах накрая по-силно с весел тон, колкото да звучи добре, докато се отдръпнах от нея.

Елена играеше ,но въпреки това ми отправи предупреждение
"Не на мен тия миличка"-продължих да говоря в умът ѝ,след което ѝ показах какво ще се случи с Деймън ,ако не играеше по моите правила
"И да не си посмяла ,да ме издадеш пред Стефан ,ще го убия много болезнено ! "- Всичко това бяха празни приказки,не бях способна да нараня Деймън ,но тя не го знаеше ,а и бях си заслужила да ме мислят ,за кучка,която е способна на всичко.

"Хайде да те видим де" - казах й, говорейки в ума й, но с усмивка на лицето. Дали наистина би сторила нещо на някой от двамата? Дали би ги наранила, или проста си говореше, колкото да има заплахи с които да ме контролира. Погледнах я сякаш я предизвиквах. Това държание не беше никак в моя стил, но Катрин започваше да си позволява прекалено големи своеволия. При положение че фактически дарбата ми ме правеше недосегаема, не можеше тя да ме контролера с прости думи, които дори не бях сигурна че може да изпълни. Кофти беше само че ми беше създателка, та едва ли дарбата ми щеше да ми помогне кой знае колко в случая..
"Кат.. недей да вършиш глупости, защото накрая ще изпея всичко" - казах й, като отидох и седнах на дивана.

Стоях и ги гледах. Вече всичко се навързваше в главата ми. Станах от дивана и изкрещях на Катрин.
- Как можа ? Ти си я превърнала , за това накара мен и Деймън да напуснем града , за това аз бях при Шиничи. - след това погледнах и Елена разочарован.
- А ти как можа да не ми кажеш , как можа по дяволите ? Вие сте си лика прилика , две кучки.

Погледнах Елена и се усмихнах ,явно ,че я болеше ,за това че не можеше,да ми се противопостави.Но в този миг Стефан върза ,две и две и ми се разкрещя.Болеше ме от думите му ,не знаех,какво да правя ,дали да отричам или да си призная.Тъкмо бяхме постигнали,някакъв напредък.
- Хайде Елена ,да си вървим ,щом не ни вярват,няма ,защо да стоим някъде, където ни обиждат-Подадох ѝ ръка,този път нямаше заповеди или заплашвания ,бях искрена.Бях го загубила ,а толкова силно го обичах,тя можеше ,да усети болката ми.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията