Къщата на Салваторе

Имах чувството , че разбира какво мисля , по думите , които казваше , но нямаше значение , аз не се страхувах вече.
- Да , ще се опитам да е както преди и аз ти обещавам. И знаеш ли , може би започвам да ти вярвам. - погледнах я и се усмихнах леко.

Радвах се ,че беше почнал ,да ми има доверие.
- Ще видиш ,че няма да те предам и напълно ще си заслужа доверието ти.-Беше хубаво ,да го гушкам,но той ,имаше нужда от разсейване.
- Хайде да излезем,може ,да слезем до града.-усмихнах се
- Какво ще кажеш ?

- Вярвам ти - поне засега й вярвах , една малка грешка можеше да развали всичко , повтаряше ли си грешките отново , значи не беше си взела никакъв урок.
- Добр е, но аз не познавам града , не сам ходил никъде от както дойдох.

- Няма ,да се загубим ,спокойно-Усмихнах се и го дръпнах за ръката.Но не прецених силата си и той се озова прекалено близо,че да стопи дъхът ми.Но се овладях ,целунех ли го,така както аз исках ,нямаше ,да спра,а той не искаше да бързаме.
- Ще се разходим чух ,че градът на Лилит ,бил особено красив ,също и околностите.-засмях се.Помислих си ,че и евентуално бихме могли,да я срещнем.Какво ли би било ,да познавах ,някой древен ,повече и от Клаус.Щеше да е вълнуващо.

- Знам , че няма да се загубим , спокойно. - усмихнах се и я погледнах.
- Не разбирам обаче защо придават толкова важност само защото градът е на Лилит , не вярвам да е чак толкова могъща , а за мен си е просто поредният град , в който бягам , не видях нищо различно. Междудругото онзи ден видях някаква разочарована жена в един бар , само там съм ходил.

- Бар ? -усмихнах се.Не можех,да си представя Стефан ,обикалящ ,по баровете,но не казах нищо повече.
- Има много красиви места ,в околностите ,ако не ти е била достатъчна кръвта ,може,да се разходим и и до гората ,за още.-засмях се.
- Ако не ти кажи къде,може и просто да се разходим из града-Усмихнах се ,нямаше,значение къде ,ако бяхме заедно.

Погледнах я , не знаех какво ми се прави и къде ми се ходи , но просто исках да бъда далеч от тази къща , където бяха Деймън и Елена. Исках да се разсея от всичко това.
- И за мен няма значение ,просто да тръгнем нанякъде.

Думите му ,ме поласкаха,тръгнахме си ,като след известно време,ефектът ,от намесата ми щеше да мине и тогава нямаше,да помнят нищо,за да не ни преследват.Прибрахме се вкъщи и се качихме,направо гореСтефан легна ,без дори,да си събува обувките,настаних се до него ,като му помогнах да се съблече и събуе.След което го гушнах и подпрях,глава на гърдите му.След като спадна притока ,на адреналина ,почнах да се усещам замаяна,от алкохола,който бях изпила.
- Съжалявам,че те заведох там ,той още леко кървеше,изкушава се да оближа,кръвта от устните му,но подтиснах копнежа и станах за малко да му донеса салфетка,с която внимателно го почистих.

Катрин ме заведе вкъщи , качихме се в стаята и аз направо легнах на леглото , тя ми помогна да се събуя и съблека. Когато ме прегърна аз леко започнах да милвам главата й.
- Беше забавно. - усмихнах се докато тя чистеше кръвта от устните ми. После я прегърнах и затворих очи.
- Обичам те Катрин.

Както чистех устните му ,той затвори очи и тогава каза,че ме обича.Цялата се разтреперих,не че не го знаех,но винаги беше хубаво да го чуя,отново.
- И аз те обичам ,с цялото си сърце,Стефан.-му отвърнах и се наведох да го целуна,но беше нежна,ненатрапваща се целувка.Погалих нещно лицето му.
- Заспивай любов моя,за да ти мине замайването ,аз ще съм тук и ще бдя,над съня ти.Спи ангел мой.

Катрин ми каза , че също ме обича , странно но ми стана приятно от това. Целуна ме и аз отвърнах на целувката й леко , след което се усмихнах. Прегърнах я по-силно и отново затворих очи и се унесох , надявах се този път да не сънувам някой кошмар , а нея.

Стефан заспа,беше толкова сладък ,за това дълго,го наблюдавах,беше топъл и уютен ,питах се колко време,мога да издържа,да спя,до мъжът ,който обичах,без да го докосвам.Като жена имах своите нужди,а не го бях правила ,толкова отдавна,побърквах се от желание и мислех,че ако го напия ще го имам.Но исках ли да е така ,всъщност ? Да го получа и на сутринта да съжалява.Той спеше кротко ,а мен сънят не ме ловеше,фантазирах си и въпреки това ,беше хубаво.

Заспах толкова бързо , явно от алкохола. Изведнъж се събудих и треперех , не знаех кое ме накара да се уплаша толкова. Погледнах Катрин , която още стоеше до мен и ме гледаше. Гледах я ужасен. След няколко минути я погледнах отново.
- Защо не спиш ?

- Защо си до мен-усмихнах се
- И май алкохола ми дойде в повечко и адреналина,а на теб какво ти е трепериш ?- Докоснах лицето му ,което гореше,ако не беше вампир,щях,да кажа,че има температура.
- Какво ти е ,нещо лошо ли сънува ? - Погалих челото му.

- Явно да , но не си спомням. - станах от леглото и започнах да се оглеждам наоколо , имаше ли някой освен нас четиримата в къщата , някой , който мобеше да си играе със съзнанието ми и да ме кара да полудявам или наистина полудявах ?
- Има ли някой освен нас четримата наоколо , усещаш ли някой ?

Станах и отидох близо до него .
- Успокой се Стефан ,само ние сме ...двамата -казах .
- Деймън и Елена ги няма .Приближих се още ,усещах,че не мога повече ,да издържах,прокарах пръсти го голите му гърди.
- Върни се в леглото ,може да спиш спокоен ,аз съм тук ,докато съм при теб ,никой не ще посмее да те нарани.-Говорех му успокоително,но самата аз не бях спокойна ,дали от алкохола или от нещо друго,но ме побъркваше ,дори само с присъствието си.

- Как не са тук ? - погледнах я очудено , та аз още усещах присъствието им. Погалих мие нагало и потръпнах.
- След малко Катрин , тук има някой и ще разбера кой. - погледна я и отново започнах да се опитвам да намеря натрапника.

- Стефан -хванах нежно лицето му в шепи,като го доближих до моето.
- Повярвай сами сме,но за да те успокоя ще ти покажа.- Призовах духа ,ако имаше някой дори дух ,щеше да го открие ,но в стаята ,а и наблизо нямаше никой.
- Сами сме спокойно,ела при мен.- Седнах на леглото и протегнах ръце към него.

Погледнах я , наистина нямаше никой наоколо , приличах на някакъв откачен.
- Съжалявам - погледнах я.
- Явно малко съм си въобразил - усмихнах се и седнах до нея на леглото.

- Не се притеснявай-усмихнах се и отново го докоснах .Имаше ли смисъл да му казвам колко го желая ,като се усещаше, дори във въздуха .Бяхме прекарали няколко супер дни и мислех ,че вече е време ,да станем истински гаджета,не знаех,дали бе готов.Но продължих да го галя по корема ,като задържах ръката си там,малко по-дълго.Протегнах се напред и целунах гърдите му ,ако до сега сигналите ми ,оставаха скрити ,това вече трябваше,да му изясни всичко.

Тя започна да ме гали , а аз не издържах. Приковах я под мен и започнах да я целувам и хапя леко , дрехите й ми станаха пречка и ги разкъсха , знаех какво искаше , знаех какво исках и аз. Ближих и целувах всяка една част от тялото й , като някъде оставях леко следи от зъби.

Не очаквах так бързо и мълниеносно,да избухне страстта му.Мислех си ,че трябва да го подразня още,но докато се осъзная вече стенех от целувките му,които бяха наистина диви,не го помнех такъв.Но този нов Стефан ,дяволски много ми харесваше.Знаех ,че на сутринта ,може да съжалява,но сега не можех да мисля,за после.Обърнах го ,като целунах и аз всяка частица от прекрасното му тяло,не можех да му се наситя,толкова отдавна не сме били заедно.

Целувките вече не ме задоволяваха , за това проникнах в нея. От толкова време не съм бил с тази жена , че ми липсваше. Започнах с бързо темпо , прекалено много страст се беше събрала в мен , за да бъда нежен , исках и двамата да крещим от удоволствие.

Какво ставаше с мен ,полудявах ,бързото му темпо ме водеше в рая.Започнах да крещя,нямаше защо да съм тиха,бяхме сами.Движеше толкова бързо,че разпиляваше умът ми.Хапех устните му ,като при поредната игра,го ухапах по силно и сладката му кръв се изля в устата ми ,ухапах и себе си ,за да може и той ,да пие от мен.Движех се в ритъма и треперех,като лист.

Продължих с бързото темпо , телата ни пулсираха от удоволствие. Тя захапа устната ми и усетих как кръвта започна да тече в устата й , после усетих и нейната кръв и започнах да пия.И двамата стенехме заглушително , а тя направо си крещеше.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Удоволствията