Имението на Ван дер Удсън

-Няма да съжаляваш...
Щяха да започнат на ново,да съградят,а не само да развалят,а това е най-доброто нещо,което можеха да сторят. Искаше нещата да са перфектни,е знаеше,че не може всичко да е перфектно но поне,щеше да се опита да бъде щастлива,да отгледат заедно,като семейство Анабел. В истинска обич. Не я пусна дълго време,не можеше да и се насити,а и искаше да я утеши,да е спокойна и да спре сълзите и,като я утешаваше. Не заслужаваше прошката и съзнаваше го,такава жена като нея заслужаваше по добър от него но истината е,че не можеше да понесе мисълта,че може да е с друг. Или с него или с никой друг,а и бе готова да се промени до степен в която да се превърне в мъжа за нея,истинска упора,сила истински мъж,който да не е егоист,който да я защитава и да не я наранява.
Погали я по прекрасното извито грабче,целуна я няколко пъти:
-Трябва да се прибера,баща ти може да се прибере,няма да ми се зарадва особено,а утре ще се видим,нали?

Пак поклатих глава в знак на съгласие и се отдръпнах от него. Сега когато емоциите бяха леко постихнали, онова зрънце на съмнението отново се породи в мен, но го туширах още в зародиш. Трябваше да му дам шанс. Един последен шанс, който да успокои съвестта ми, защото щях да знам, че съм опитала всичко, дори и да не се получи нищо. Дължах го най-вече на себе си.
Изпратих Деймън до врата и му пожелах хубава вечер, след това се върнах обратно при Анабел. Тя беше моя оазис в пустинята и само с нея можех да споделя всичките си тревоги и радости, съмнения и надежда, любов и всички онези други неща, които таях в себе си.

Преди обяд още от сутринта пригготви всичко,всичко беше измислено идеално. Надяваше се да и хареса,да вървят в една посока. Но все още имаше време да и покаже всичко и това,което планираше щеше да се случи,чак когато тя кажеше своето решение,за което беше рано и глупаво да се съди.
Паркира колата пред тях,като излезе и я изчака да излезе. Беше търпелив знаеше,че щеше се забави заради Ани,после заради себе си,за да се издокара,което щеше да го побърка още повече,когато я види но това е друг проблем.
Изчака я много търпеливо,а когато излезе,чакането си заслужаваше,защото тя се оказа просто зашеметителна. Приближи се,като и подаде ръка,завъртя я леко подобно на танц и я притисна към себе си:
-Мога ли да отбелеца и направо кажа,че си зашеметителна.

- Може, но това не ти носи точки, защото е очевиден факт, който го знае всяко хлапе. - Отвърнах шеговито и се засмях. Всъщност не изглеждах чак толкова зашеметяващо, защото бях с най-обикновени дънки и потник, дори косата ми беше пробрана на някаква импровизирана топка, защото нямах време за нея и просто я скупчих небрежно на слизане по стълбите. Беше казал, че отиваме на пикник и затова се бях "издокарала" по този начин. Пък и майките на едногодишни бебета нямаха много време за себе си, така че това беше най-доброто което можех да предложа.
- Къде ще ме водиш? - Полюбопитствах аз и се качих в колата, врата на която той услужливо ми беше отворил. Настаних се удобно и свалих чантичката, която бях преметнала през врата си, за да си сложа колана.

-Казах ти,отива ме на едно прекрасно място,където да си направим един прекрасен пикник. Ще видиш хубаво е...
Сложи колана си,като се обърна за да я погледне само още веднъж. Можеше ли да спре,когато имаше да си наваксва за толкова много дни в който не я бе виждал:
-Ще ти хареса обещавам ти.
Запали и потегли по пътя си говореха за разни общи неща и глупости. Влязоха в града и излязоха в другия край,където се строяха нови къщи но продължи нататък. Не след дълго се оказа далеч от града но не и супер далеч. Започна леко друсане,защото се изкачваше по един хълм,когато стигна на хълма се откри акри зелена площ,както и прекрасна гледка към града,малко райско място,непокътнато и така да се каже девствено.
-Ето това е мястото,ще слизаме ли?

Деймън ме върна в къщи и ме целуна за довиждане, но не слезе от колата, защото вече беше станало доста късно, но се бяхме разбрали утре да дойде отново, за да отдели малко време и на Анабел.
През цялата нощ почти не успях да мигна. Мислех си за всичко което се беше случило и предложението му да започнем отново... За първи път от толкова време насам, наистина мислех, че ако наистина положим усилия е възможно да успеем. Виждах, колко много се старае той и оценявах това.
На следващата сутрин обаче изпаднах в пълен шок, когато на първа страница в най-четеният клюкарски таблоид бяхме изтипосани аз и Деймън. Бяха ни снимали снощи и се казваше, че в следващия брой ще излязат още по-горещи снимки... Най-вероятно ни бяха снимали докато правим секс. Изпаднах в истински ужас, че могат да публикуват подобни снимки...

Щом се прибра дълго мислеше за всичко,припомняше си всеки малък прекрасен детайл,това отново да бъдат заедно,да я докосва. А и надеждата,която му даде беше нещо,което го накара да не заспи поне до късните доби. Мислеше,какво да направи още за нея,как да я накара отново да се почувства желана,обичана и още всичко,което напълно заслужаваше. Заслужаваше да не я има за даденост и да не мери,какво и дава,да прави малки жестове,който показваха много повече от хиляди диаманти. На ум му идваха много неща и докато ги мислеше се унесе.
Не спа много,защото още от сутринта,го събудиха за да дава интервюта. Стана,като ракета от леглото,като се облече почти на две на три,излезе веднага,като тръгна към първата бутка за вестници.
Нямаше нужда да купува нищо,целия първи ред беше в доста страстни снимки:
-По.... дя....во....лите....
Това го шокира,не можеше да повярва,мислеше си че е безопасно,че никой не го е видял,не ги е проследил. Явно миг на свобода се оказа миг на нещо си....
Веднага се сети,че Симон със сигурност е изпаднала в шок. Трябваше да оправи нещата,не искаше да страда. Веднага започна да звъни,за да всява закон,като впрегна всичките си адвокати да повдигнат дело,за да спрат поне следващия вестник. Всичко това го правеше от колата,каращ с бясна скорост към къщата на Симон.
Паркира почти на тревата,за малко да влезе в къщата,изскочи като тръгна по посока на вратата,още с отварянето се шмугна:
-Къде е Симон...
Държеше в ръката си вестника,като изглеждаше доста загрижен.

Взех Анабел на ръце и тръгнах надолу заедно с нея, веднага щом разбрах, че Деймън е тук. Сигурно и той беше разбрал за публикациите във вестниците и беше прочел по разните онлайн списания всички коментари, в които преобладаваше възхищение към тялото ми от различни мъже, а жените се възмущаваха от поведението ми, което изобщо не прилягало на една майка.
- Значи си видял! - Констатирах аз и погледнах към вестника, който държеше в ръката си.
- Не мога да повярвам, че това се случва наистина... - Бях пред пълен срив, защото цялата тази ситуация беше така засрамваща и унизителна. Идеше ми да потъна в дън земя. Без значение колко усилия полагах, за да избягам от цялото това медийно внимание и да запазя поне нещо само за себе си не се получаваше. Всеки ден излизаха нови и нови спекулации за отношенията ни с Деймън, за дъщеря ни, а сега и това... Беше истинска трагедия.
- Какво ще правим? - Попитах аз и му подадох Анабел, която драпаше да го прегърне.

Въпреки ситуацията,не пренебрегна желанието на малката си дъщеря,която щом го видя започна да подава ръцете си. Улови я,като я прегърна и я целуна,действаше му успокояващо,защото не биваше да е гневен,а тя пръскаше толкова позитивизъм,че заразяваше:
-Спокойно Симон...
Държеше с една ръка Ани,а другата протегна към нея,за да я погали и малко да я успкой но и той беше нервен:
-Впрегнал съм адвокатите,да ги уплашат малко,ако не се получи да ги притиснат. Надявам се поне да спрат следващия брой с още по пикантните снимки.
Приближи се към нея,за да я целуне:
-Аз съм до теб,знам това е повече от ужасно,мислех си че няма да ни хванат,аз съм виновен,не биваше да те поставам в такова положение. Ще се постарая да направя всичко по силите си,за да накажа виновния. Но съм до теб искам да го знаеш,заедно сме в това.

Всичко това влияеше и на двама ни, но определено засягаше най-вече мен. Никой, никога нямаше да ме приеме на сериозно, след като ме е видял в подобна светлина. Нямаше да си намеря работа, общественото мнение щеше да варира от лоша майка до уличница. Щеше да бъде по-малко смущаващо ако с Деймън не бяхме разделени, всъщност би могло да се преглътне ако това беше съпруга ми, с който се обичаме толкова силно, че не успяваме да сдържим любовта си, но нашата ситуация съвсем не беше такава. Беше публична тайна, че с него сме разделени и сме пред развод, а любовницата му не спираше да дава интервюта и да обяснява в детайли авантюрата си с Деймън. Говореше за детето което очаква и за това, че твърденията му далеч не се припокриват с истината и това не е било просто пиянска вечер, а дълго сдържано привличане между тях. Казваше, че заради мен и делото за развод, Деймън не смее да признае истината, понеже съм заплашвала да му отнема детето, а и когато наистина му го отнех, думите й станаха още по-истински и хората й повярваха. За бога, дори аз и вярвах. А след това което бях направила снощи не исках да си мисля, какво ще започнат да говорят за мен. Просто си представях заглавията в утрешните издания, които щяха да гласят нещо от сорта на това, че съм злобна уличница, която не позволява на мъжа си, да бъде с истинската си любов и търгува посещенията му при дъщеря ни за секс.
Отстъпих няколко крачки назад и поставих пръсти върху устните си. Всички тези мисли ме караха да се чувствам ужасно и да плача от безсилие, защото не можех да направя нищо, за да се защитя. Дори и да се спреше утрешния брой, този от днес беше достатъчно отвратителен.

-Симон,погледни ме!
Каза той,като седна до нея и постави Ани на коленете си но я придържаше за да не падне. Но обърна внимание на Симон:
-Слушай ме,знам че имаш хиляди въпроси,който ти се въртят в главата. Клюки за нас винаги,ще има,няма как да ги спрем,лошото е че им дадох ме още хляб.
Да,даваха им хляб,а трябваше да помисли за всичко и да не го позволява.
-Ти си моя съпруга и това,което се е случило не е нередно. Съжалявам,че ни хванаха,не съжалявам,че съм бил с теб,обичам те и само това има значение.
Протегна ръката си отново я погали по бузата:
-Знаеш ли какво,отдавна го мислех...
Хвърли вестника на земята:
-Защо ни пука толкова,какво пишат тези? Аз не им вярвам и няма да ги чета,не ми пука,който иска да ги чете,щом е по сколонен да вярва на тоалетна хартия от колкото на мен,не ми пука. Аз те познавам и твърдя,че и ти ме познаваш,тогава защото си тровим живота с това?

Завъртях раздразнено очи и отпуснах главата си в ръце. Той никога нямаше да разбере, защото всъщност неговата репутация не беше чак толкова засегната. Дори един вид можеше да се гордее с походите си, защото на мъжете им беше позволено да изневеряват да се развеждат, да ги снимат докато правят секс с някоя жена, но за нас жените това беше нещо което щяхме да си носим докато сме живи. Никой нямаше да забрави, че съм се въргаляла с някой някъде, дори и това да е бил съпруга ми, който не го вълнува чуждото мнение.
- Няма значение... - Казах аз и изтрих сълзите си. - Просто се увери, че няма да публикуват нищо повече... Каквото и да ти струва...

-Ще направя всичко по силите си.
Разбираше я но явно бяха на различни гледни точки,а и и да жените винаги бяха в неизгодна позиция. Каквото и да направеха мъжете то минаваше и се забравяше но жените просто не се забравяха и просто бяха дамгосвани.
Не биваше да го прави,чудеше се как я поставя в такова положение. Трябваше да мисли повече,преди да прави глупости.
Приближи се,като впи устни в нейните,не знаеше,дали това ще помогне или ще я ядоса но реши да рискува но опита му беше да се опита да я успокой малко:
-Честно вече прекалиха и няколко глави,ще хвърчат,само да имат късмета и ще им...
Видя Анабел в ръцете си и не посмя да ругае.
-Аз,ще отида да сритам няколко...-закашля се-Ще дойда довечера за да кажа,какво е станало и да те видя,как си.

Точно в този момент в стаята връхлетя баща ми, който не изглеждаше никак щастлив, но привидно спокоен, макар да бях убедена, че вътрешно бълва огън и жупел.
- О, ето го и Казанова. Прекрасно! Добре е и ти да присъстваш на този разговор. - Заяви той и без никакво притеснение отмъкна Анабел от ръцете на Деймън. Така като го виждах да я държи почти ми изглеждаше като един нормален човек, който никога не бихме заподозрели, че би могъл да извърши нещо лошо.
- Ето какво ще направим сега... - Погледна и двама ни. Това беше огромен удар и за неговата репутация. Първо развода ми, а сега и това, което нямах представа как ще оправдаят ПР-тите му.
- Утре вечер ще гостувате при (някой известен журналист) и ще се постараете да изглеждате като истински влюбени гълъбчета. Ти... - Стрелна с поглед Деймън. - Ще отречеш всичко свързано с онази твоя асистентка, а аз ще се погрижа да й затворя голямата уста. - Разбира се, защото вече не му вършеше работа да говори. До сега беше добре, защото ме изкарваше като жената, чийто мъж и изневерява, но сега вече не можех да играя тази роля.
- А ти малка развратница, която не можеш да си държиш краката затворени, най-добре да застанеш до него и да се усмихваш... Най-добре ще е да вземете и Анабел, за да умили аудиторията... - Усмихнах се на Анабел, която се опитваше да свали очилата му и я целуна по ръчичката. - Ако не бях аз, кой щеше да оправя кашите на майка ти? - Всъщност единственото нещо, за което му вярвах, е че наистина обича Анабел. Тя беше неговата слабост.
- Бях ли ясен? - Със същата широка усмивка попита той.

Шок и ужас.... В първия момент не можеше да реагира,защото не го очакваше,в обичайни условия би възразил но сега се чувстваше,като ученик,който е хванат в крачка. При всичко той наистина беше хванат в крачка. Определено не одобри думите с който я наричаше но можеше ли да му възрази,когато бе сгафил лука от всякъде.
Обърна се към Симон погледна отново към него. Двамата нямаха,какво да кажат и как да възразят,защото бяха виновни. По дяволите и двамата бяха родители,а се държаха,като тинейджери,можеха да намерят много по скришни места от това,което се оказа не до там.
Думите за съгласие бяха излишни,по скоро е ултиматум,или предложение на което не можеха да откажат.
-Отивам да взема един душ,да се избръсна,вие се пригответе и ще ви взема с колата да отидем в токшоуто.

Сбръчках леко вежди и веднага изпротестирах. Аз нямах ли право на глас?
- Няма да ходя в никакво предаване и определено няма да лъжа...
- Почакай малко... - Прекъсна ме баща ми. - Не сте ли заедно? - Естествено сарказма му се долавяше от километри. - Тогава извини ме за объркването, явно това е някакъв вид спорт, който обичаш да практикуваш където и с когото ти падне...
- Как смееш?
- Ти как смееш? - Повиши тон той, но Анабел се стресна и той бързо се опита да я успокои, после я подаде на бавачката й и когато останахме само тримата продължи. - Достатъчно мълчах Симон и сега ти ще трябва да ме чуеш. Не ми пука с кого и какво правиш, но когато го правиш публично това засяга не само теб, но и мен също. Кариерата ми! И ако си забравила, нека ти припомня, имаш дъщеря, която ще бъде също толкова засегната някой ден, когато порасне от неблагоразумието ти да си лягаш с неверния си съпруг и да ви снимат. Затова помисли отново... Давам ти възможност да изтриеш поне малко срама от себе си и семейството си. Ти решаваш дали да се възползваш или не... - Останах безмълвна, защото той беше прав и макар и с лъжа, можех да поправя поне малко това зло.
- И как се очаква да убедя хората, че имам едно щастливо семейство, когато сме разделени от месеци... Дори не живеем заедно... И всички знаят това...

Когато баща и дъщеря говореха,беше по добре да си замълчи. В този спор нямаше,как да се участва,искаше да заема страната на Симон но и баща и имаше мнение,което не беше за пренебрегване,определено нямаше,как да се пренебрегне подобно нещо. Остана на място,като очакваше някакво решение,всъщност чакаше по скоро решението на Симон.
Поглеждаше на три страни,към Симон,към баща и и към Анабел,която тръгваше с бавачката. Мамка му,ако не беше толкова глупав?
Трябваше да порасне?
Глупост след глупост? Не можеше ли да си гледа семейството и да не се беше правил на големия ревнивец,още от приема. Щеше да го държи в себе си,какво беше толкова изневярата,заслужаваше ли да си разбиеш семейството,ако не бе излязал онази вечер нищо нямаше да е такова,каквото е сега.

- Не знам Симон измисли нещо. Кажи, че правите ремонт и за Анабел е по-добре да не е там, затова си избрала да останеш при самотния си старец, докато ремонта приключи. Кажи, че това е съвпаднало с времето, в което са се появили слуховете за изневяра, но ти си вярвала в съпруга си през цялото време и макар да е имало малко напрежение между вас, заради импулсивната ти натура, не си спирала да го обичаш никога, а всички спекулации за развода са измислица. Предполагам адвокатите и на двама ви ще си мълчат, за делото аз ще се погрижа да изчезне...
- И мислиш, че някой ще повярва на това?
- Кажи им, че всеки е свободен да провери истинноста на думите ти. Сигурно ще се намери строителна фирма, която да даде официално изявление, че действително извършват ремонтни дейности в дома на Деймън. А за делото не се тревожи, няма да го има до края на деня... Единственото което трябва да направиш е да бъдеш достатъчно убедителна... Това е...
- Искам да поговоря с Деймън за това... - Макар и с нежелание, той ни остави сами и аз погледнах към Деймън.
- Наистина ли си съгласен с това? Имам предвид да лъжем? Освен това... Очакваш дете от тази жена, наистина ли искаш публично да се отречеш от него? Някой ден ще трябва да му обясниш защо си го направил... Може да не ти го прости никога...

-Ще поема този риск Симон,а и не чувствам това дете,като мое. Знам може би звучи егоистично но единственото дете за мен е Анабел. Плод на истинска любов,на любовта ми между теб и мен.
Не знаеше,как ще приеме всичко това:
-И преди съм ти го казвал,не изпитвам нищо,дори минимално към асистентката си,помагам и само колкото да спре да говори и да не изглеждам,като тиранин,зарязал бремена. Все пак работеше за мен толкова години,и впреки че приемам всичко за лъжа,съм и човек. Но повярвай ми не живея с нея,не се срещам с нея,нямам намерение да се жена дори да има възможност детето да е мое.
Това беше,като последен вариант:
-Обещах ти,че ще направя всичко по силите си,за да ти помогна и ще го направя. Ще рискувам,за да поправя грешката,която направих и да изчистя името ти.
Така трябваше да постъпи всеки мъж.

- Това не е риск, а лъжа... - И двамата знаехме, че е така.
- Освен това, сега може да не го чувстваш като твое, но след време може нещата да се променят... И тогава ще трябва да му обясняваш, защо си го направил... Не искам да заставам между теб и детето ти, за да изчистиш репутацията ми... Защото въпреки всичко, не намирам за срамно това което се случи... Но е ужасно гнусно някой да го публикува... И не искам да лъжа... Не искам повече лъжи в живота си и приключих с преструвките Деймън... Не искам още един фалшив брак, за пред хората...

-Казах ти детето не е мое...
Отричаше напълно,не беше сто процента сигурен но не искаше да знае,а и това нямаше значение за него сега:
-Симон,няма да е лъжа,ако наистина ми дадеш шанс,да ти докажа,че всичко може да е много по добре.
Приближи към нея,като я погали по раменете:
-Онова място е нашето място Симон,там ще почнем от начало,начисто. Знам миналото винаги,ще ни преследва но ти обещавам,че ще си много щастлива.
Тя тогава не го разбра,прие всичко за шега или за нещо подобно но той,беше сигурен:
-Готов съм да излъжа,ако трябва но ще е много по добре,ако е истина. Ще кажем,че сме имали своите разногласия но сме се събрали и онази поляна,е бил нашият ни нов дом,който ще започнем да строим,че щом е готов,ще се преместим.

В мен имаше огромно противоречие. От една страна си мислех като него, че това не е лъжа и ние наистина може да се постараем нещата между нас да потръгнат и брака ни да се съхрани. От друга страна обаче, изпитвах силни съмнения и съвестта ми просто не го позволяваше. Като съберях всички плюсове и минуси това да се случи обаче, на първо място излизаше чувството за майчински дълг и аз го дължах на Анабел. Не биваше тя да плаща за моите грешки.
- Добре... - Казах с голяма доза нерешителност, защото все още имах своите резерви за всичко това.
- Ще го направим... Ще отидем в това шоу и ще кажем истината... че се опитваме да оправим брака си... - Казвайки го по този начин му съобщавах и готовността си, да дам втори шанс на брака ни и нас самите.

Приближи се и я целуна,нямаше да пропилее шанца си,този който му даде. Защото знаеше че нямаше да има втори. Прегърна я силно,защото и до голяма степен изпитваше радост,че отново ще се съберат:
-Ти си невероятна,ще дам всичко от себе си... Ще изтрия тези сълзи от лицето ти...
Ненавиждаше сълзите в нейните очи,защото го болееше,когато плаче но сега,щеше да има времето да и покаже,всичко което искаше да направи за нея,да се поправи и да бъде по добър от преди:
-Ако искаш си почини малко,приготви се,както и приготви Анабел,аз ще отида да се изкъпя и да се изкъпя. Всъщност ако искаш може да се приберем заедно в нас но ако и е прекалено за един ден остани тук.

Не исках да бъда груба, но и не можех да го лъжа. Нямах намерение да се връщам в онази къща, а дори и да се случеше някога, нямаше да е толкова скоро.
- Ще останем тук... - Отвърнах аз и се усмихнах лекичко. - Ти върви...
Изпратих Деймън, а след това повиках фризьорката си, която се отзова веднага. Дори ми помогна да си избера какво да облека.
Имението на Ван дер Удсън - Page 4 6775375o

Имението на Ван дер Удсън - Page 4 6775375o

Имението на Ван дер Удсън - Page 4 6775377P

Под якенцето и шапката, Анабел беше с красива рокличка и ужасно сладки обувчици. Бяхме готови и чакахме Деймън, а аз не спирах да се чудя какво точно ще ни питат и ще отговорим...

Появи се по рано но те бяха готови и не се наложи да ги чака,а по скоро явно те чакаха него. Беше сложил столчето на Анабел и за това се забави. Още щом му отвориха вратата остана невероятно очарован,Симон за толкова кратко време се беше разкрасила и изглеждаше зашеметяващо,не че не беше красива но забелязваше такива неща,харесваше я всякак но жените се нуждаеха да чуват това,което искат,а той нямаше против да и го каже. Приближи се към нея,като и се усмихна,наведе се да я целуне:
-Прекрасна си...
Погледна и към Анабел,която протягаше ръце към него,огледа и нея,а тя също се оказа невероятно очарователна:
-И ти също си много красива...
Хвана крачето и,като лекичко го побутна:
-Много сладки обучици имаш...
Тя се засмя и се опита да ги стигне но не и се получи.
-Всичко е готово,сложил съм столчето,може да тръгваме....

» Имението "Милер"
» Имението на Ривендж
» Имението на Висше стоящите