Имението на Ван дер Удсън

Бях се събудила малко трудно но в 6 за обикновенната си рутина,ужасно ми се спеше щях да го призная. Успях да направя йогата и да си взема голяма чаша кафе,подобна на малко термосче със затворена капачка за да не излея нещо,понякога ставаха неприятности. Бях се облякла делови с тъмно синя пола бяла риза,както и сако. Исках да изглеждам добре,все пак щях да бъда с него и трябваше да бъда представителна. Вмъкнах се в колата,като си оставих чантата до мен и хванах с две ръце чашата си. Щях да се събудя съвсем скоро,а и може и щях да успея да подремна няколко часа преди да пристигнем.
Радвах се,че никой не забеляза,че вчера ме е нямало значи съм си свършила добре работата. Другата седмица имах изпит по семейно право,трябваше да имам варианти,ако бизнеса ме глътнеше,а и в този живот трябва дори и да знаеш,как да се спасяваш. Извадих на бързо книгата имах ме около половин час,до летището,а мразех да си губя времето,а и той обикновенно не беше много словоохотливе. Сутринта бях доста раздразнителна и предпочетох да подържъм мълчание,а и щях малко да понауча нещо. Звъна ми телефона малко след като тръгнах ме един от колегите ми,ужасно засрамващо:
-Кажи какво има но бързо...
Въздъхнах и продължих да шепна мислейки си,че не мое да ме чуе:
-Ти сериозно ли може да си... -просъсках през зъби-Не може да рискуваш да правиш сделка при срив на борсата,особено със бързо разваляща се продукция. Особено за не проучени фирма. За това те е скъсал,защото не си задал проуващи въпроси,а ако не ти е отговорил,просто е трябвало да отговориш,че няма да сключиш сделка. Познавам господин Полък,той винаги задава подвеждащи въпроси.
И по тихо му казах:
-Ти си малумник,затварям ти,вземи прочети книгата за рискови вложения. И забрави да ти дам записките...
Затворих телефона и ми стана супер неудобно:
-Съжалявам,ще изключа телефона.

Бях благодарен, че не се опитва да говори с мен. Честно казано, нямах представа за какво да си говоря с нея. Но дори и мълчейки, не се усещаше напрежение. Тя взе някаква книга или учебник, не знам не обърнах внимание, защото аз пък се бях забил в разни договори и почти бях изключил всичко друго, докато телефона й не звънна и не дочух бързия разговор, който проведе, очевидно с някой от състудентите си или поне на мен ми се стори така.
- Няма нужда... - Не ми пречеше, а и беше интересно да я чуя как говори с някой друг освен с мен. Дори не я бях виждал в компанията на Амерал, за да си направя някакво заключение, що за човек е.
- Може още някой да се нуждае от спешна консултация с теб... - Това го казах леко подигравателно, като не исках да звуча все едно й се присмивам, но до някъде беше така. От малкото впечатления които имах за нея - едно изскачаше на преден план - тя винаги носеше книги, правеше записки. Подготвяше се педентично, чак депресиращо добре за всичко.
- Може ли да те попитам нещо? - Това беше риторичен въпрос но тя все пак кимна. Пресегнах се и обърнах книгата която държеше, за да видя заглавието й. Май беше нещо свързано с правото.
- Мислиш ли, че всички отговори и решения се крият в учебниците? - Аз бях завършил Харвард при това с отличие, но никога през живота си, не бях чел книги за това как се прави бизнес. За това трябваше да имаш усет, не можеше да се научи. Още не можех да преценя дали тя е от онзи тип хора, които си мислят че като знаят как се прави на теория, могат да го направят на практика или наистина влагаше мисъл, но се надява да е второто, най-вече заради нея, защото иначе щеше да пропилее няколко години от живота си, опитвайки се да научи нещо, което не се учи.

Спрях за малко химикалката си,като поклатих глава:
-Не,просто обичам да чета малко повече от обикновените хора. Обичам да се уча от всички възможни изтучници,книги,телевизия,хора общо взето,съм на принципа колкото повече,толкова повече.
Присвих устни и погледнах отново към учебника си:
-Просто когато не мога да науча нищо сред хората или от хората,запълвам времето да чета. Обичам да съм в действие и да съм активна.
Да точно и такъв беше момента. Стиктна още от малка,имах график който никой не ми го създаде,майка ми не беше такава но още от малка имах органайзер и всичко правех по час и мразех когато нещо не се получава:
-Е,по забавно е да се уча от вас но имам след две седмици изпит по семейсно право и трябва да започна по отрано с ученето,там просто има кодекси,който трябва да науча на изуст. Не обичам да се подготвям в последните дни.

Стори ми се че се опитва да каже, че не я уча достатъчно, но можеше да има и нещо съвсем друго предвид, така че реших да пропусна това.
- Така е, не всичко е написано в тези книги и учебници. Лично аз не съм чел нито един учебник и все пак притежавам империя. Тези учебници са написани от хора, които никога няма да бъдат като мен, за хора които искат да бъдат като мен, но не могат. - Тя все още бе прекалено млада и не се бе сблъсквала с истинския живот. След години, всичко което й казвах сега, щеше да придобие много по-голям смисъл за нея.
- В Чикаго ще видиш много неща, които не са по правилата. Големите играчи, никога не играят по правилата и побеждава по-умния. Наблюдавай, слушай и не си мисли, че всичко ти е ясно. - Тя имаше навика да си мисли, че знае всичко, но не беше така.
- И още нещо много важно... Винаги искай повече, дори когато си получил това което искаш. Ако се задоволяваш само с постигнатото, никога няма да си първи. А ти искаш да си първа, нали? Искаш света да е в краката ти? - Погледнах я. - Тогава го покори... Покори света и той ще е твой... - Може би нямаше да успее от първия, нито от втория, нито от третия опит, но ако искаше и вярваше, можеше да има всичко, което пожелае. Аз искрено вярвах в това.

Гледах и го слушах в голям захлас,беше толкова умен,толкова нахъсан,толкова от всичко. Той беше наистина като Бог за мен,голям ментор. Имаше толкова много да науча от него. Толкова смел,толкова властен и силен,респектиращ. А,и толкова секс... Въпреки,че беше много по голям от мен,той беше от редките мъже,който като остаряваха,ставаха по секси. Забелязах се,че го гледам почти в захлас,като проследих всяка част от лицето му. Беше толкова силен,излъчваше толкова власт,че просто те привличаше като магнит. В умът ми се промъкна идея...
Разтърсих глава,толкова ми стана неудобно,защо можех да си мисля подобни неща? Да усетя силните му ръце по мен,как ли се целуваше? По дяволите! Оливия спри да си мислиш такива неща! Просто толкова го харесваш,че си мислиш подобни глупости.
Добре,че носех грим и нямаше да се забележи че съм се изчервила. Поклатих глава в съгласие за да не е грубо:
-Винаги искам всичко,по много,веднага и искам да бъда повече от всички. Не смятам да действам,какво съм го правила до сега. Много малко жени оцеляват в подобна среда,аз не смятам да оцелявам,аз искам да срина всички в краката си,искам да бъда като Вас. Да всявам страх,респект,да не се страхувам,да играя уверено и да преказвам всичко за да постигна целите си.

Дори не се бях усетил, че я гледам втренчено. За първи път имах възможността да я гледам толкова дълго и от толкова близо и сега ми се стори дори по-красива от преди. Кожата й бе толкова гладка, свежа... млада. Очите й пълни с любопитство, страст, желание. Когато бях на нейните години сигурно съм изглеждал точно толкова глупаво наивен, колкото тя, че дори и повече.
Изведнъж погледа ми се закова върху устните й. Спомних си за снощи и желанието се върна наново с още по-голяма сила. Белите й зъби се подаваха зад сочно червените й устни. Представих си езика и около члена ми. Щях да разпусна русите й коси и щях да ги увия около юмрука си.
- Тогава стой наблизо... - Казах съвсем кратко и с това приключих разговора. Да я гледам бе непоносимо, защото всичко което си представях, не биваше да си го представям. Тя бе по-малка дори от дъщеря ми. Не че не съм бил с жени по-млади и от нея дори, но тя не беше коя да е, а племенница на жена ми. Не можех да искам да чукам, племенницата на жена си, защото това щеше да е прекалено дори и за мен. Обаче онзи приятел в гащите, хич не беше на това мнение. Той виждаше готини цици, секси задник и си мислеше само, как иска да е на всяко едно от тези места. За него нямаше значение коя е, просто я искаше.

Опитвах се толкова пъти да се съсредоточа,че не беше истина. Не можех! Просто мислите който дойдоха,като лека идея в момента заемаха цялото ми съзнание. Полудявах,тотално полудявах. Чувствах се извратена,мръсна и това чувство се засилваше всяка минута. Но бедрата ми реагираха по друг начин. Почти през целия път с колата мълчах ме,като той говореше и по телефона преди да се качим.
Пристигнах ме директно на летището,пред часния самолет с неговите инициали. Бях зашеметена,дори и самолет си имаше. Вътре всичко беше луксозно. Настаних ме се,като само след няколко минути излетях ме и вече можех ме да се освободим. С кола свалих и сакото си,беше ми адски горещо,още си мислех за глупости. Стюардесата мина и веднага си поръчах студена вода. Щях да полудея,трябваше да спра да си мисля глупости. Опитах се но самолета не помогна. Като пристигнем в Чикаго ще е съвсем различно,там ще съм във вихрушката на работата.

През почти целия полет не обелихме и дума. Всеки се бе заел с нещо и поне привидно не забелязваше другия. Истината обаче бе много по различна. Сега забелязвах много повече неща от преди и не знаех от къде бе дошло всичко това, но трябваше да спре.
Бях уверен, че щом стигнем в Чигаго и работата ме погълне, всичко щеше да е наред. Наистина се надявах така да се получи и щях да разбера съвсем скоро.
Кацнахме в Чигаго след няколко часа и от летището аз отидох директно на една среща. Първоначално мислех да я взема със себе си, но сега я гледах и мислех за секс. Трябваше малко да се успокоя, затова й казах да отиде в хотела и да уреди всичко по настаняването.

Бях малко разочерована,че не ме взе на срещата,можех да изпусна нещо,а в този момент не исках да изпускам нищо. Исках да бъда в епицентъра на нещата. Но от друга страна имах възможност малко да се успокоя. Изнервих се на регистратурата,защото не ни бяха предвидили но нахалството ми цена нямаше и се настаних ме в президенския апартамен. Имаше две спални и нямаше да има проблем,беше голяма площ.
Възползвах се от времето,за да се освежа и преоблека. След два часа пристигна шофьора,който ме чакаше да ме отведе на среща на важните клечки. Облякла рокля под сакото изглеждах делови но свалях ли якето,ставах секси. Смятах,ако успея по някое време след края на срещата да се измъкна за по един коктейл и да си избия от акъла глупавите мисли. Трябваше да спра да си мисля за него и трябваше да се забавлявам и разсея. Колата ме взе,като ме отведоха в ресторанта,където вече се бяха настанили,някой от гостите.
-Добър вечер!
Поздравих аз,като джентълмен Джон дръпна стола и се настаних елегантно,като му се усмихнах в знак на благодарност и му благодарих. Нямаше да говоря,щях да слушам почти през цялото време,нямаше да допусна да го злепоставя.

Не можех да я избягвам вечно, още повече, че щеше да изглежда подозрително, ако я накарам да пропусне още една среща. Затова просто изпратих шофьора да я вземе и доведе в ресторанта. Беше късния следобед, ресторанта разполагаше с отделни зали. Аз и хората с които трябваше да се срещна, бяхме настанени в една от тези по-закътани зали, където можехме да говорим свободно.
Всъщност хората, бяха само двама. Единият на годините на дъщеря ми, а другия малко по-възрастен от мен. Познавах и двамата много добре. Бях правил преди години бизнес с единия, с другия просто играехме заедно голф, докато все още живееше в Ню Йорк. От година и половина бе преместил бизнеса си в Чикаго и сега този бизнес се разрастваше. Тук идваше и моята роля. Исках да инвестирам в строителство. Бях се занимавал с много неща през годините, но никога в строенето на хотели. Сега щях да нагазя в непознати води, но се надявах опита който имах, да ми помогне.
Тъкмо се бяхме настанили и бях уведомил господата, че очакваме още някой.
- Джон, не ни каза, че очакваме толкова красива дама. - Обади се по-младия от тях и всеки един я поздрави любезно. Един по един ги представих на Оливия и обясних кратичко, че работи в моята фирма и е тук, по скоро за да направи срещата по-малко скучна. Естествено не исках да изпадам в обяснения за това коя е и какво прави с мен, щеше да е странно да водя стажанти на подобен вид срещи. Всъщност, никога не бях взимал стажант, на каквато и да било среща.
Надявах се Оливия да не се засегне, че омаловажавам персоната й, но това бе единственият начин да обясня присъствието й тук.
- Ако ти бях казал, вече щеше да си се омел, знам колко те плашат красивите жени. Щеше да го сметнеш, като удар под кръста и да избягаш с триста.. - В духа на шегата казах аз и погледнах Оливия. Бе много красива и стилна. Не приличаше на момиче за забавление, а на класна дама. Малко съжалих, че я бях представил така.
- Опитваш се да ме изложиш ли?
- Нищо подобно... - Отвърнах и се засмях. Точно в този момент, донесоха питиетата.
- За дамата, шардоне... - Побързах да кажа, като дори не й оставих възможността да си поръча сама. Беше като навик. Жените трудно вземаха решения, Амерал най-вече и бях свикнал да поръчвам вместо нея. Не знам дали това щеше да се подразни на Оливия, но така или иначе нямаше да разбера.

Опитах се да прикрия,това че шардонето определено не ми беше из любимите питиета. Аз предпочитах по ароматни и по сладки вина. Е,добре не беше чак толкова лошо:
-Щом ще ми препоръчате шардоне,нека е шардоне.
Не знаеше вкусовете му,а и не исках да го злепоставя,но в обикновенна ситуация бих избрала друго вино.
-Да не би да не ви се нрави.
Поклатих глава леко,щях да излъжа но ме биваше,а и не мразех бялото вино и не беше чак толкова важно,просто аз имах друг начин на живот и не обичах да се втелявам за глупости за ядене.
-Шардонето е прекрасен избор но изпитвам по голяма обич към Розето.
Питаха ме и аз отговорих:
-Извинявам се найстина но няма да мога да ви дам съвет за менюто,аз съм вегетарянка от 8 години,нека този факт да не ви смущава.
Исках да го кажа,преди да са полетели паржоли или разни подобни такива. Погледнах на бързо менюто и казах на сервитьора,какво ще желая. Имаше прекрасни ястия без месо,семпли неща. В сръвнение с всички жени аз избирах най-бързо,просто имах определен вкус и не исках да излизам от него.

Може би наистина не трябваше да й поръчвам, но както казах навик. Пък и не беше станало кой знае какво, че да го превръщаме в събитието на вечерта. Обаче леко се превърна в такова, понеже тя спомена, че предпочита друго, което ме постави в нелепата ситуация, да задоволя желанието й и да кажа на келнера, да й донесе розе, вместо шардоне.
- Сега след като, всеки получи каквото иска, предлагам да говорим, по-същество... - Погледнах косо към Оливия, а после Мичъм (по-младия мъж).
- Времето е ограничено и тече бързо... - Започнах аз и завъртях чашата, която държах в ръка.
- Предполагам, вече си получил офертата ми... Какво мислиш?
- Мисля, че това е торба с лайна... Извинявам се за грубия език... - Обърна се към Оливия, после пак погледна към мен.
- Опасявам се, че ще трябва да вземеш тази торба с лайна и не се извинявам...
- Джон, познаваш ме добре... Мислиш ли, че ще клекна пред теб? Вече си опитвал, не се получи...
- Сериозно? Не се ли получи? - Повдигнах въпросително едната си вежда. - Ако не се беше получило, нямаше да си тук... И двамата знаем какво следва, нека не си губим времето. Подпиши шибания договор и строежа ще започне още утре. - Да, парите които му предлагах не бяха много, но бях успял да замразя строежа. По някаква случайност, земята на която искаше да строи се оказа защитена. Нямаше да направи и копка, ако не приемеше условията ми.
- Това изнудване ли е?
- Разбира се, че не Мичъм, за такъв човек ли ме мислиш?
- Всъщност да, точно за такъв човек те мисля...
- Тогава си помисли отново, дали искаш да вървиш срещу мен или заедно с мен.
- Това е мой проект, по дяволите... Не се нуждая от теб, за да го осъществя... - Разпени се младока и целия почервеня.
- Господа, господа... Нека се успокоим, това е приятелска среща, нека не го превръщаме в сцена... - Намеси се и Ричърд.

Истинско удоволствие,беше да го гледам в действие,как го притискаше в ъгала,директно и от време на време,уж някак си въсъщност просто се шегува. Бях проучила нещата преди да дойда но реших да не се обаждам. Джон предлагаше малко пари,защото до сега не беше инвестирал в подобни проекти. Истината е,че на младока нямаше да му стигнат парите до никъде или,щеше да построи по малък проект и нямаше да може да си избие парите или криеше прекалено голям риск. Облегнах се леко назад на стола и се наслаждавах на двубоя. Не бях в изгодна позиция да говоря когато големи хора говорят,а и никой не ме питаше,а и сега ми беше много по готино да го гледам в дейтвие. Все едно бях на арена и гледах масивен гладиатор,как се бори с нищожна плячка. Не си мереха приказките определено. Поех чашата с вино,като отпих една сладка глъдка на ликуване. Кръвта ми тотално кипеше и се чувствах преизпълнена с енергия. А,той още по влудяващо ме възбуждаше. Исках да си го избия от главата но в този миг не можех.

- Прав е, поеми дъх и се успокой. - Мичъм не ме обичаше особено, даже никак, по скоро дори ме мразеше в червата, защото може би бях в известна степен отговорен за напускането му. Е в крайна сметка, му бях направил услуга, защото тук имаше по-голямо бъдеще, отколкото в Ню Йорк, където аз бях всичко.
- Да се успокоя?! - Наведе се гневно през масата. - Искаш да вложиш смешна сума пари, в проект, който ще донесе милиони... За глупак ли ме смяташ?
- Напротив, вярвам че си много умен млад мъж, който гледа в бъдещето. Не ме опровергавай Мичъм. Не рови в миналото. Предлагам ти, толкова колкото ще са ти нужни, за да завършиш стоежа, но ако откажеш, строеж просто няма да има. Всички инвеститори ще се отдръпнат и много скоро ще се окажеш задлъжнял до гуша... - Говорех спокойно, знаех че по един или друг начин ще постигна своето.
- Това е... Забрави Джон! Това няма да се случи. Не ми трябват парите ти, нито влиянието ти... Този проект ще се случи, въпреки без и въпреки теб. - Мичъм се изправи, закопча копчето на сакото си, а аз само се подсмихнах.
- Дори не знам, защо си загубих времето да дойда тук... - Каза и след като се извини на Оливия, се обърна и тръгна.
- По добре върви и му налей малко мозък в главата... - Казах на Ричърд, който сконфузено кимна и подобно на Мичъм се извини и тръгна.
- Е, какво мислиш? - С Оливия останахме сами, доста по-бързо отколкото бях предвидил.

-Че е глупак и още утре,ще се върне...
Поклатих глава,но той пираше за това явно как мисля за целите преговори:
-Още по ентусиазиращо ми се виждя.
Мъжа,щеше да се върне убедена съм,бях си чела домашното и знаех,че има пари но нямаше никак да му стигнат за проекта който искаше,Джон щеше да му помогне малко с така да се каже в замяна на парче земя. Дефакто хотела построен на парче земя,може да бъде манипулиран лесно с заплахи за срутване на хотела и щеше да носи много повече двиденти. Истината е,че без пари нямаше да има нищо. Или щеше да се задоволи с малко или с нищо. Джон не губеше,печелеше във всеки случай:
-Притиснал си го до стената,просто в момента го настъпи по болното място и се изплаши,ще се напие,ще се понаплаче и още утрее сутринта,ще ти се моли.
Убедена бях,Джон не си играеше на дребно и знаех,че това беше уж невина среща но беше началото на главоблъсканица и на без това лабилна личност.

- Мисля, че ще е малко по-сложно от това. - Познавах добре Мичъм и знаех, че е инато копеле. Нито алкохола, нито дори Ричърд, щяха да го убедят, трябваше да направя нещо повече от това.
- Права си, в крайна сметка ще се върне тук и ще ме моли, да инвестирам в проекта му, но за да се случи всичко това, трябва да му покажа, че наистина няма друг избор. - Вече в главата ми се оформяше план, който ако изпълнех както трябва, щях да си тръгна от Чикаго с победа.
- Като начало, искам да ми изготвиш списък с всички инвеститори. Проучи всеки един от тях, искам да знам всичко за тях... Какво ядат, какво пият... с кого си лягат... Искам да знам всичко, което би ми било от полза, за да ги принудя да оттеглят инвестицията си, ако това че строежа е спрян, не ги откаже. Трябват ми само един или двама, те ще са достатъчни да стреснат Мичъм достатъчно много, за да седне на масата отново... - Всичко това можеше да отнеме повече от два дни. За мен обаче беше важно и щях да остана тук, колкото е необходимо, за да реша тази малка спънка и да покажа на Мичъм, че не е нищо повече от пионка в ръцете ми.
- Това обаче утре... Сега нека се насладим на храната... Чувал съм добри отзиви за готвача. - Събирането на полезна информация и въобще списъка с инвеститори, после и убеждаването им, можеше да отнеме много време. Трябваше да измисля как ще кажа на Амерал, че трябва да остана тук, за по-дълго. Може би трябваше да я поканя при мен, така нямаше да се сърди, че ме няма.

Потърках ръце доволно много ме биваше в намирането на информация мислех си,че ако случайно не ми провърви съм идеална,като дедектив. Да,щеше да ми отнеме доста повече време,макар че щеше да е малко по лесно,ако използвам женски чар и му вляза под кожата но за това,щеше да е малко по отнемащо време. А,и щях да пропусна факта,че такива мъже ми бяха лесна плячка,премигване с очичките мила физиономия.
-Ще се заема...
Кимнах в знак на това,че още тази вечер,щях да се ровя из всички възможни източници,за който се сетя,ако трябва дори,щях да изнудвам хора но щях да получа информация:
-Сигурна съм,че ще е добър,макар че повечето готвачи подценяват вегетарианското меню и го правят безвкусно.
Донесоха за ядене,като тялото ми беше прекалено приповдигнато и все още се чувствах странно.
-Но да бъда честна,почти няма инвеститор,който да си позволи да ризкува,такива пари. Истината е,че не знаят но имам един приятел от научната катедра,който проучва терени. Бях чувала да говори за тази месност. Не са я изследвали но той е убеден,че най-вероятно има голямо находище на нефт или газ. Може би за това искаш земята,няколко години хотел,а след това,като позападне или удари фалит си избиваш стократно парите с нефта. Ричърд е инат но сме еднакви,той е достатъчно не опитен,за да може да се подведе.

- Не си мисли, че ще е лесно да прогоня инвеститорите. Обикновено хората които влагат парите си в подобни проекти или влагат всичко което имат и са решили, че това е последният им шанс или са хора които разполагат с огромни средства и не харесват когато някой им казва какво да правят. Познавайки Мичъм, съм убеден, че е подбрал точно такива хора... Надявам се да не греша, но вероятно съм прав, което означава, че той се е подготвил... Все пак е работил дълги години за мен и знае, това онова... Дори самото намиране на листа с инвеститорите ще е трудно, но ако го имаме ще ни бъде по-лесно да планираме следващата си стъпка и да набележим най-подходящи мишени... - Оливия се ентусиазираше прекалено бързо и смяташе, че всичко може да се случи лесно и мигновено, но в случаи като този, се изискваше търпение. Това щеше да е едно от нещата които щеше да научи. Трябваше да се научи и да бъде умна, което означаваше, че не трябва да задейства никакви червени светлини, с което да подскаже на Мичъм да внимава още повече.
- Не говори с никой за това. Първо потърси листа с инвеститори в официалните справочници, но съм убеден, че всичко ще е засекретено. Ако не успеем да ги открием по този начин, ще се опитаме да ги открием по друг, но искам да разбереш едно - това е важна сделка за мен, така че не прави нищо, с което да я прецакаш... Не прави нищо на своя глава и определено, бъди внимателна когато се опитваш да изровиш нещо, защото не искам да давам още по-големи крила на Мичъм, който трябва да приземим. - Щях да възложа същата задача и на други мои сътрудници, които бяха врели и кипели в тези неща, но Оливия също можеше да е от полза.
- Ако се справиш с тази задача, може би следващия път ще ти възложа по-голяма...

Като се замисля,щеше да е много по лесно да го сваля,всички мъже си казваха всичко много по лесно. А,и бях убедена,че бързо щеше да ми се разкрие. Но щях да бъда по бдителна и не толкова подмолвна. Щях да действам пуло професионално.
-Както кажете...
Поднесоха ястието,като елегантно хванах приборите,като оцених,че определено си го биваше.
-Макар,че Ричърт е ерген...
Усмихнах се,щях да го подметна като шега,ще видим дали щеше да клъвне:
-Трябва му някоя жена да му влезе под кожата. Хората за една жена война са вдигали...
Трябваше да побързам,преди да си е помислил нещо:
-Но това е в кръга на шегата,не бих си послужила с такива средства...
Или пък можеше,истината е,че и аз щях да ризкувам и да се пробвам,нямах ме много време,а щеше да е рискувано да се ровя. Щях само да разбера,къде ходи и за нула време,щях да го сваля или щеше да си мисли,че той мен сваля. Знаех,как действаше тялото ми на мъжете.

Първоначално бях готов да я, скастря на мига. Самата мисъл, че можеше да се лигави с онзи идиот ме караше да ми се повдига, но няколко секунди по-късно сметнах, че това не е най-лошата идея на света. Така де, с един куршум няколко заека. Ако бъде ангажирана да сваля него и аз знаех това, може би нямаше да искам да я чукам постоянно, освен това дори и налудничава, тази идея можеше да доведе до нещо. Пък и не я карах аз да го сваля, а тя сама бе проявила такъв интерес.
- Искаш да спиш с Ричърд, за да ми донесеш онзи списък? - Свих рамене, после отпих от чашата си и пак ми се повдигна. Това ме накара да искам още повече списъка, за да го довърша веднъж завинаги. Онзи копелдак щеше да свърши в някоя яма пиян и без пукната пара, когато свърша с него.
- Ако смяташ, че така ще ми донесеш онези документи, тогава добре... Донеси ми онези документи, но искам да сме наясно, че аз никога не бих те накарал да го направиш... - Амерал щеше да ме обезглави ако разбере, че съм позволил подобно нещо, обаче аз не я карах да го прави.
- Помисли си добре, дали си способна да го направиш... - Естествено че беше. Гледах я, виждах амбицията и желанието й, да печели и се опасявах, че дори един ден с мен бе способен да я поквари до такава степен, че после да не може да се познае.
- И действай както прецениш за добре, но бъди сигурна, че той няма да ти даде онези документи просто така... Особено сега, след като знае че работиш за мен... - Може би трябваше да я спра. Онзи нямаше да я допусне въобще, до каквито и да е документи. В момента се държах глупаво. Не исках да искам да я чукам, затова й позволявах да отиде при друг който да го направи. Нямах представа как това щеше да помогне, но не мислех въобще рационално в момента. Бях... изпитвах нещо като ревност, към жена която не трябваше.

Тарикатско беше,определено но щях да опитам,по малко по лесния начин:
-Ще проуча нещата но няма да оставя нещата на изчакване,ще видим,какво ще се случи. Нека да опитам и по лесния начин.
Забодох едно сладко броколи и го гризнах като хищтник но беше по скоро леко забавно:
-Той е мъж,а малко мъже устояват на женския ми чар.
Той беше по различен но беше много по зрял мъж ,макар че и по зрели мъже са падали под моя чар. А,и поне така нямаше да мисля за Джонатан,трябваше да си го избия от акъла,така че това беше най-изгодния и добър вариант. Щях да пробвам:
-Сигурна съм,че няма да ми даде документите ако си ги поискам,целта е сам да ми ги даде. Мисля,че ще успея,а за спането,ще видим,красив е но не е мой тип.
Прекалено не уверените и не сигурни мъже не ми харесваха,макар че той имаше власт,не беше узрял толкова,беше нещо към което не се стремя и пак блавно изплава визията на Джон... Подяволите,толкова беше секси,срещу мен изтински викон,толкова мъжествен,толкова мъж... Боже толкова много исках да се чукам с него,дали щеше да е див,дали щеше да бъде така груб и накъсан. Исках да го усетя... Поклатих глава,защо си мислех такива неща. Колко извратена можеше да бъда... О,подяволите можех,познавах се,при мен секса никога не беше скучен.
-Нека хапнем,после имам идея,ще се наложи да те оставя сам още тази вечер.

Не изглеждаше никак притеснена от факта, че може да се наложи да преспи с някой, който по нейните думи не беше неин тип. Какъв всъщност беше нейния тип? Какви мъже харесваше? Приличаше ми на жена, която обича вниманието, която дори несъзнателно го търси, но не беше и от жените, които стигаха до край. Беше прекалено млада, бях сигурен, че в момента мисли за кариерата си много повече отколкото за мъже. Мисля, че кариерата винаги щеше да е на първо място за нея, мъжете бяха просто за забавление и може би по това малко си приличахме. Макар че не приемах Амерал като забавление, нито пък бившата си съпруга, но това беше съвсем друга тема.
Нахранихме се и се върнахме в хотела. Аз бях малко изморен, затова се прибрах в стаята си, а тя така и не ми каза какво е намислила, нито къде отива. Аз обаче и не настоях да знам. Очакваше ме труден разговор, в който трябваше да обясня на Амерал, че може би ще трябва да остана по-дълго отколкото бях предвидил. Тя разбира се не се зарадва особено много, затова й предложих да дойде в Чикаго, н тя бе категорична, че точно в този момент й е невъзможно да остави магазина. Стори ми се несериозно, но не казах нищо. Просто се съгласих с нея после й пожелах лека нощ и директно заспах.

Следващите дни бяха истинско мъчение. Оливия бе навсякъде. В мислите, в сънищата ми и всеки ден ми изглеждаше още по-секси от предишния. Желанието да я чукам, не просто бе нараснало, направо се побърквах.
Една вечер тя излезе отново, аз си останах в апартамента. Точно бях говорил с Амерал и тя ми разказваше за някакви неща относно нови антики и прочие... дори не я слушах. Просто бях уморен от всички тези разговори. Убедих я че съм изморен и отивам да лягам, после затворих телефона и си налях питие. Бях решен този път да изчакам Оливия и да разбера до къде е с "проучването си". Знаех че вече е установила контакт, с Ричърд и се виждат, но нямах представа какво още правят... Затова щях да стоя буден и да я чакам, докато не се прибере. Вече бяхме заклещени тук от седмица и седях с вързани ръце, а аз не обичах да си губя времето.
Погледнах часовника си. Минаваше три след полунощ. Напълних чашата си и отидох до прозореца. Беше цяла стена всъщност, но стъклена. Градът светеше ярко и аз се наслаждавах на гледката. Малко хора можеха да си позволят такава гледка, която да те накара да се почувстваш така все едно светът е в краката ти и ти си негов господар...

Ричърд се оказа лесен за манипулация. Нямаше да му бъде нужно много и не му беше нужно много. Уверих го в началото,че не искам да му влиая на работата но към края на седмицата с малко хитринки. Го бях почти накарал да ми подпише дори сделката. Всъщност той се опитваше да има сериозни намерения към мен но аз симулирах дейност. Ричърд не можеше да ми направи нищо,а и ако искаше да ме задържи,нямаше да ми прави нищо,а и за малкото време,което го познавах,знаех че ще направи всичко за да ме види отнов. Накрая подписа документа за съдружие. Като имаше клауца и аз да присъствам на при допълнителни преговори и пр.,естествено това беше за да ме вижда отново. Дали щях да спазя тази клауза си е съвсем друго нещо,по скоро беше пожелателна,а не задължителна,уверих го че все пак съм студентка и не мога да си позволя да съм всеки път. Е,добре имах и малък дял от земята,който не беше този на Джонатан,а лично мой,аз бях готова да го откажа но в последния момент го написах,че е собственост на Джонатан,за да не фигурирам в документите,щеше да е неловно. Прибрах се късно вечер,като мислех,че Джонатан ще спи но не спеше. Светеше почти на всякъде. Бях облякла красива прилепнала черна рокля с гол гръб,не свалих черните токчета,а само палтото си. Ричърд знаеше,как да глези една жена но аз не бях приела диамантите. Дръжах документа за съдружие,като влязох в кабинета му с усмивка:
-Добър вечер,мислех че спиш...
Бях доста весела,защото постигнах своето си,а и спечелих първата си сделка. А,и бях пила малко шампанско. Приближих се подадох му документите:
-Остана само ти да ги прегледаш и да ги подпишеш но той е готов на сделка...
Подпрях се с две ръце на бюрото:
-Сега имам нужда от заслужена почивка,Ричърд може да е доста отегчителен...
Нямаше по слаб любовник от него,секса граничеше с дивата скука,нямаше страст,беше еднотипен,а да не говорим за мъжествеността му. Нямаше нищо общо,през цялото време си представях някой друг. Исках Джон,а спях с Ричър,просто ужасно побъркващо.

Само погледнах папката която остави и незабелязано стиснах зъби. Ако е сключила сделката, това означаваше, че в крайна сметка е спала с него. Нямаше друг начин да го е направила и това направо ме побърка.
- Изглеждаш доволна... - Констатирах и доизпих скоча. После налях отново. Не знам коя поред ми беше тази чаша, но мислех че съм способен да изпия цялата бутилка, защото сега в главата ми се зареждаха съвсем други изображения.
- Така ли си представяше първата победа? - Да, бях на път да стана зъл, но честно казано, не ми пукаше дали ще се държа добре или не.
- Сладко ли е, когато знаеш, че не си положила никакви усилия, за да спечелиш? - Бях й казал, че за такива неща се изисква търпение, което тя нямаше. Не беше научила нищо от мен. Бе избрала лесния път и сега се чудех дали усмивката й се дължеше на факта, че е преспала с онзи или на това, че бе убедила един глупак да подпише онези документи.
- Това ли е начина по който искаш да печелиш за напред? - Погледнах я изпитателно. Имаше красиви гърди, които сега изглеждаха невероятно под не прекалено предизвикателното деколте под което се криеха.

Да нямаше да се спи,определено. Поклатих глава извъртях се бавно,направих си място на бюрото точно в центъра,скръстих крака и сложих ръка на коляното си в изчаках да си зададе въпросите,като не разбирах,защото поне малко не е доволен. Мъже никога не бяха доволни:
-Чак да съм доволна не съм,по скоро съм не задоволена,но това е факт който не те интересува.
Поклатих глава:
-Не се залъгвам млада съм,и съм красива,щом мога по лесния,нека е по лесния,цял останал живот имам да правя нещата по трудния начин:
Вдигнах рамене и изкарах от сутиена си,една сгъната бележка бях я измъкнала от документите на Ричърд. И му я подадох с два пръста да я огледа:
-Това са инвеститорите,все големи клечки. Мислил е и е бъл твърдо решен,да подпише с Роджър,това той ми го каза,Роджър не е искал да приеме,докато не излязат резултатите от проучването,което е щяло да отнеме две седмици. По дългата процедура за да намерим инвеститорите истинските,ще ни отнеме три седмици,при все всичко че Роджър не е пуснат в официалния регистър,което значи,че сме били много назад в класацията.
Протегнах се лекичко,исках топла вана да се прибера в стаята и да поспя или да масторибирам под душа мислейки си за Джонатън. Ричърд се оказа слаб любовник,с не до там добри дани. Мислех си само за един единствен човек докато правех секс и това го правеше малко по различен но бързо се омаряше и не беше толкова забавно:
-Секса си е моя сделка,младо момиче съм,правеше ми се секс,на него също.