Имението на Ван дер Удсън

Хубавите неща не се забравяха но е прекрасно,когато с ги припомниш. Отново да направи този невероятен жест,накара сърцето му да претупти няколко пъти от радост. Дори усети,как кожата по тялото му настръхва.
Отчупи малко парче,като подобно на нея го подаде към меките и устни. Да се хранят един друг,беше невероятно,защото пречупи леда между тях. След като сдъвка парченцето се наведе и я целуна съвсем нежно. Погали я поврата,като се отдръпна но не прекалено много:
-Знаеш ли невероятно си красива...
Трудно му беше да не го сподели,но наистина не можеше да си го задържи и да не каже това,което се криеше в сърцето му. Отново си открадна лека целувка,искаше му се да я прегърне и да я целува до припадък,докато и двамата не можеха да си чувстват устните но се облегна назад,като хвана нежно ръката и само за малко,като я остави да хапне:
-Наистина е хубаво да вечеряме отново заедно.

Само се усмихнах и продължих да се храня, докато накрая не почувствах, че не мога да поема и хапка повече. Чувствах се леко преяла, но няколко глътки вино сякаш ми помогнаха за слягането на храната, пък и бях с удобен клин, който не ме пристягаше, а широката и дълга туника, която можеше да мине и за рокличка, скриваше издутото ми коремче.
- Не мога повече... - Казах леко засрамено и се облегнах отново назад, като извън всякакъв етикет качих краката си върху стола и ги притиснах към гърдите си.
- Мисля, че преядох... Забравих колко опасни могат а бъдат франзелите с топено сирене...

-Да те са доста опасни...
Засмя се,обикновено така се получаваше накрая и както повеляваше в такива ситуации,се изправи,като се наведе и я вдигна с лекота,като тръгна към дивана,където щеше да я постави за да си почине след обилното ядене.
Постави я леко на дивана,като седна до нея на дивана и той въздъхна,защото и той преяде,да франзелите бяха опасни и за него.
-Имаш ли сили да изгледаме някой филм?
Попита той,знаеше че можеше да заспи по средата на филма но не му пречеше,после щеше да я пренесе до леглото:
-Някой комедия примерно?
Е,можеше и някой романтичен но щеше да е прекалено ужасно,ако гледат сега романтичен филм:
-Или някоя фантастика?

- Може би фанрастика... - По този начин отговорих на всичките му въпроси. Не бях чак толкова уморена и ми се струваше, че фантастиката е по-добрия вариант, защото те бяха заплетени и ги харесвах. Комедиите също, но обикновено се смеех много на тях и не ми се искаше да вдигам много шум, макар стаята на Анабел да бе прекалено далеч, за да чуе какво се случва тук.
- Нещо по твой избор... - Протегнах се за дистанционното и му го подадох, той се оправяше с техниката много по-добре от мен, освен това почти беше невъзможно за мен да се оправя из множеството менюта докато стигнеш до един конкретен филм. Беше далеч по-удобно, защото имаше всичко ново и старо, там в самия телевизор и можеше да го гледаш когато пожелаеш, вместо да трупаш дискове.
- Вампирите ми звучат привлекателно... - Напоследък харесвах този жанр.

-Ще видим нещо,че не се сещам за нищо...
Превключи по каналите,като докато го правеше попадна на един сериал,който явно почваше сега,явно му беше първата серия:
-А,какво е това?
Изглеждаше епично в началото,за това го остави:
-Древните? Това някакъв нов сериал май,това като Зрач дето девойките луднаха по него ли е?
Повдигна рамене и се облегна назад:
-Не ги разбирам тея мании честно.
Настани се до нея,беше приятно да водят такъв спонтанен разговор,да са един до друг.

- Нямам представа, но изглежда интересно... - Поне актьорите изглеждаха приятно, също и за няколкото минути от началото играеха добре.
С течение на времето ставаше все по-интересно и завладяващо, което ме накара да се надигна леко и да се концентрирам още повече върху сюжета. Този Клаус, беше доста зловещ, за сметка на това пък Илайджа изглеждаше ужасно секси. Ребека пък, вече я обожавах.
- Доста прилича на здрач... - Засмях се аз. Цялото това нещо с бебето, вампири и върколаци... Почти като Здрач, но много по-идейно.

-Защо не блестят?
Пошегуваше той,на него не му беше толкова интересно,имаше друго нещо,което му беше по интересно и това е да гледа,как реагира,как се страхува,как се радва,дори как се вълнува. Наблюдаваше я,като не можеше да и се насити.
Радваше се,че сериала се оказа достатъно дълъг и наситен с емоции на който да се радва. Накрая някакъв инпулс го накара да се изправи,като я целуна по бузата. Отдръпна се и я остави да се чумери на филма.
-Май си спечелиха още един фен...
Подкачи я той,защото явно и харесваше. Абе,като се замислеше не беше толкова зле имаше и по лоши сериали,като онзи с тинейджера дето бил върколак,пълна глупост. Не че и това не беше но се понасяше.

- Определено. - Отвърнах разсеяно, а на края на филма с разочарование попитах.
- Само толкова ли? - Можех да изгледам още няколко поне, а и толкова рядко се случваше да гледам или чета нещо, че си беше истинско престъпление да свършва точно сега.
- Можех да изгледам още няколко. - Обаче повече щеше да има следващата седмица.
- На теб хареса ли ти? - Попитах след като свърших с мрънкането.

-Знаеш,че не си падам по сериали но този е приятен и далеч по поносим от Тийвълк и разни други,като Клюкаарката и темподобни.
Това е много обикновено казваше,мнението си по най грубия начин но сега му харесваше малко,е добре не му беше фен но въпреки това можеше да го гледа,ако е с нея иначе сам едва ли:
-Всъщност повече ми хареса,колко си запленена и с какъв интерес го гледаш. Бях забравил,колко си прекрасна,когато те вълнува нещо,някой филм...
Призна си го,призна си,че я гледа:
-Много си сладка,когато се ядосваш и радваш на някой филм.

Леко се смутих от нещата които каза, не че не го беше правил и преди, просто сега ми беше някак неудобно и дори се бях изчервила леко.
- Така ли? - Попитах и аз не знам защо, а той поклати леко глава в знак на съгласие.
- Благодаря... - Казах смутено и след това погледнах към екрана на телевизора, после пак към Деймън.
- Искаш ли още? - Виното му почти беше свършило.

-Няма да откажа още една чаша...
Протегна се за да му налее но явно нещо се обърка,защото потече вино в скута му,като намокри целия му панталон. Не се ядоса случваха се такива неща но не беше приятна тръпка.
-Няма нищо ще се изпере...
Е,добре де можеше да не се изпере но на мястото на този панталон в шкафа му стояха много други. Изправи се леко,като погледна,имаше доста голямо петно точно на слабините. Беше сигурен напълно,че бяха стигнали и до боксерките му:
-Ще отида да се измия...
Добре доста сконфузна ситуация,в обикновен случай това,щеше да води до секс но сега такъв шнас не съществуваше,а шанса да се прибере в къщи беше огромен.

- Съжалявам... - Казах отново и тръгнах след него, за да му помогна ако има нужда. Влязохме в банята на долния етаж и бързо издърпах няколко салфетки, с които да подсуша петното, но после усетих раздвижването в панталона му и бързо хвърлих напоените салфетки върху плота и погледнах към очите му.
- Сигурно е по-добре да те оставя да се справиш сам с това... - Поех си дълбоко въздух и почувствах как огромна гореща вълна се разлива пи тялото и лицето ми.

Нечовешко,наистина ужасно не човешко,да я усеща толкова близо до себе си,по този начин. Гледаше я с поглед на звяр,който можеше да нападне,докато тя го попиваше. Толкова приятно му се стори,че през ум не му мина да я спира.
И го направи щом се отдръпна,протегна ръце към нея,като мина зад кръста и,приближи я до себе си,като впи устни жадно в нейните. След всичко,можеше ли да остане безпристрастен,да не направи нещо,каквото и да е било то:
-Сам ли искаш да ме оставиш?
Попита риторично той,като я погали. Можеше да го усети,колко е възбуден в същност и не ставаше по добре:
-Симон много добре,знаеш как ми действа всяко твое докосване!

Всъщност не знаех как точно му действам, защото доста често се лъжех за нещата които изпитвам и мисля за истина. Бях се излъгала за прекалено много неща свързани с него и мен, че нямаше как да знам, дали и това привличане от негова страна, не беше част от измамната илюзия която си бях създала за нас.
- Мислех си, че знам... - После ми изневери, помислих си аз, но на глас не казах нищо повече. Но не се и отдръпнах, макар да беше редно да го направя.

Отново старите демони,който се появяваха не беше глупав да се досети,не наистина. Явно сигурно имаше нотка за предателството. Но винаги щеше да се бори с това докато не се покажеха доказателствата за обратното.
-Така е любима...
Погали я по врата нежно,като я целуна не я насилваше,ако го искаше,щеше да се отдръпне,ако не го искаше всичко щеше да е много по различно,но ето че не бе избягала,имаше малка надежда:
-Винаги си имала влияние над мен,обичам те Симон,не съм спирал да те желая.
Погали я по гърба,като се пита да я успокой да прогони всяко малко съмнение. Тя не го знаеше но той наистина не можеше да спи с други,обичаше я толкова силно и толкова много му,влиаяеше тя че нямаше жена,която да му действа така както нея.

Разгледах изучаващо лицето му, в опит да открия някаква съмнителна нотка или нещо друго, каквото и да е извън това което казва, но дали защото бях прекалено сляпа или пък такова нещо липсваше, аз не открих лъжа в очите му. Надигнах се леко на пръсти и докоснах устните му с моите. По дяволите просто не можех да се боря със себе си и желанията си. Може би всичко това беше вярно и тази моя любов ме караше да оглупявам буквално, но имах ли друг избор? Как можех да заповядам на глупавото си сърце да не го обича, след като всичко в мен живееше заради него, заради точно този миг, в който сякаш с едно докосване и един поглед стоварваше света в краката ми.

Прекара пръсти през меката и коса имаше нуждата да я усети,да и се наслади по най-нежния начин. Искаше да бъде нежен,да изтрие мезоста,която и беше причинил,да я изтрие с невероятно много нежност с която,щеше да я зарине в изобилие. Повдигна я нежно за да я целуне и я понесе към леглото. Постави я на меките чаршафи,като се настани до нея въпреки,че панталона му беше мокър не му пукаше,защото тя беше най важната за него.
Придърпа я към себе си,като езичето му леко разтвори меките и устни и се заигра с нея. От гърлото му се откъсна нежен стон,който показваше това,че я желае,че наистина му е подействала невероятно много,а нямаше измама,защото цялото му тяло тръпнеше:
-Симон прекрасна си..
Притисна се още малко към нея,всяка дреха му речеше но сега си бяха само двамата,никой нямаше да ги заснеме. И можеха да си бъдат нежни колкото си искат.

Съвсем не толкова сконфузно като преди малко, сякаш вече действащи повече по усещане, отколкото мислейки, дрехите започнаха да падат една по една, докато и двамата не останахме съвсем голи, покрити с тънък чаршаф, който по скоро не усещахме, защото телата ни бяха целите настръхнали от допира ни един до друг. Жадувахме един за друг или поне аз за него, защото онова което се случи само подсили апетита ми, но не го и засити изцяло.
Устните му шареха по цялото ми тяло и предимно в областта на гърдите, където знаеше, че обичам да ги усещам. Всъщност той познаваше тялото ми много по-добре от самата мен и винаги ме караше да се чувствам божествено, докато сме заедно, с изключение на онзи единствен път, но не исках да мисля точно в този миг за него.

Всеки десерт не можеше за миг да се мери с вкуса на нейното тяло на което не можеше да се насити. Устните му обхождаха тялото му,като накрая се оказа пот тънкия чаршаф,като бавно и нежно се придвижваше с целувки надолу потялото и. Премина през нежните и гърди,която я накара да потрепери от желание. С усмивка се насочи надолу по перфектното и коремече,малко надуто от сладките франзели но за него беше сладко. Още няколко нежни и страстни целувки,се оказа между бедрата и,като започна нежната му игра. И това трябваше да и припомни.
Щеше да и припомни,какво е да получи оргазъм след оргазъм докато не помоли за нещо друго. Умееше го,умееше го да разгадава тялото и,да и доставя след това нежбивало удоволствие,а дори и да го повтаря.

Още щом горещия му дъх ме погали, цялата се напрегнах, а когато усетих допира му се извих и прехапах устни. Вече го мразех, защото знаех на какво мъчение ще ме подложи в следващите няколко минути и бога ми, можех да приключа още тук и сега. Точно така, понякога беше достатъчно само да си представя какво прави с мен, за да стигна до заветния финал. Така ми действаше.
- Моля те... - Опита се да протестирам, но той просто не ми даде възможност да го направя, защото още в този миг засили натиска си и ме накара да се извия още повече, докато ноктите ми се впиха в раменете му.
- Деймън... - Езичето му изкусно и ловко се движеше между пламналите ми и пулсиращи бедра, докато не ме докара до истинска невъобразима лудост.
- Господи... - Всичко пред мен се размаза и потънах сякаш в безтегловност, докато единственото функциониращо нещо от мен останаха краката ми, които понечиха да се съберат, но той ги раздалечи още повече и зарови главата си отново там.

Да я вкуси отново,да усети онзи сок,беше нещо незаменимо,и определено нямаше да спре само с това и не го направи. Езичето му още по дръзко,се опитваше да проникне до където можеше в нея,да я накара да стене още повече от удоволствие. Не спря,дори когато стигна до върха за втори път но на третия я остави да си почине да си поеме дъх. Но знаеше отлично,че това е запалил огромен пожар в нейното тяло и нямаше да се утоли с нищо друго,докато не се вмъкнеше в нея,това щеше да и е достатъчно но искаше щом си почине тя да го поиска и дори да си до вземе.
Ръката му нежно се движеше по прекрасното и тяло,като рисуваше кръгчета по ореолчетата на гърдите и,а те бяха настръхнали невроятно чувствителни:
-Как си любима моя?
Той самия пулсираше за нея можеше да се види и усети,искаше да стигне до края,да се вмъкне в нея но за него сега по важна беше тя.

Тялото ми все още се опитваше да се справи с шока, като леко потрепваше, а погледа ми бе закован в неговия, но сякаш гледах през него. Не знаех какво се случва с тялото ми, но знаех, че то жадува за още от него.
- Желая те... - Простенах почти останала без дъх и придърпах лицето му към своето, за да го целуна. Той плъзна ръцете си по бедрата ми и ги разтвори, после проникна в мен, толкова бавно, че чак мъчително, защото ме накара да почувствам всичко, което предизвика и вика, който се изтръгна от устните ми. Мъжествеността му бе изключително твърда и голяма, което винаги предизвикваше известна болка при сливането на телата ни, но тя представляваше и истинското удоволствие от всичко това. Пръстите ми се забиха във врата му. Умирах за него...

Не заменим миг на сливането,който не би сменил за нищо на света. Да я усети,колко е невероятна,огнена и стегната го накара тотално да се побърка от удоволствие. Потрепери,като се опита да не я стисне толкова силно но истината е че се побъркваше за нея. Наистина това да е с нея по този нежен начин го накара да си загуби ума.
Движеше се бавно,от край до край,като и позволи да свикне с него,да го усети и да му се наслади,както той и се наслаждаваше:
-Симон...
Прошепна той няколко пъти,впивайки устни ту в нейните,ту във врата и. Полудял от страстно но въпреки това толкова нежен,забърза съвсем малко,за да промени усещанетото. Накара я да се извива в ръцете му и да я кара да стене от наслада.

Понякога когато бях с него, всичко останало просто спираше да съществува и аз напълно забравях за всичките си задръжки и това коя съм. Той просто вземаше пълен контрол над мен и дори това да шепне името с дрезгавия си глас ме влудяваше до краен предел...
Продължавах да се извивам и стена задъхано, докато той засилваше темпото и винаги усещайки наближаващия финал, той рязко спираше, карайки ме да полудявам, защото наистина имах нужда да се освободя от напрежението, но правейки това, той превръщаше цялото изживяване в нещо незабравимо...
- Моля те... - Наистина го правех. Той наистина ме бе принудил да му се моля, за да ми даде онова от което имах нужда и знаеше, че го обожавам заради начина по който ме подчиняваше на себе си. Едва когато изрекох това, той потъна дълбоко в мен и след няколко резки и груби тласъка, накара тялото ми да изригне... Виковете ми, той успя да заглуши с целувките си, а пръстите ми се преместиха от зачервения му гръб, върху дупето му, като го подканих да продължи...

Молбата и се превърна в закон за него,задвижи се толкова бързо,колкото на нея и на него му харесваше,като знаеше че не след дълго и двамата щяха да стигнат до невероятния край но го удължи,като преди да стигнат и двамата той спря. Знаеше,че ако го направи сега удоволствеието,щеше да е по голямо и щеше да се чувстват невероятно.
Отново забърза но този път не спря,продължи докато не я усети,как трепери под него,точно перфектния момент и за него. Невероятен синхрон в койт и двамата изстенаха от удоволствие,като той се вля в нея. Няколко нежни тласъка,за остатъчните тръпки,който преминаха през тялото му. Обсипа я нежно с целувки по врата,като дишаше на пресекулки,замаян от всичко. Въпреки всичко не бърза да се отдели от красивото и тяло,нямаше да му се насити скоро,за това искаше още малко време.
Все пак след няколко минути я остави,за да може да си поеме въздух,а и той малко да се укроти.

» Имението на Ривендж
» Имението "Милер"
» Имението на Висше стоящите